/Поглед.инфо/ Съществува дискусия за това кои са факторите, които допринасят за т.нар. Индустриална революция. По своята същност тази революция дава началото на Индустриална епоха, представляваща коренен поврат в динамиката на човечеството. Тя е сравнима единствено с Неолитната епоха. В рамките на последната човечеството преминава от лов и събирателство към земеделие и скотовъдство, като основен начин за възпроизводство на човешките общности. Съответно Индустриалната революция започва преход от аграрно общество към качествена нова степен на развитие – индустриалното общество. И преди да кажем доколко колониализмът представлява фактор за възникване на индустриализма, нека да отбележим какво представлява този поврат в различните области на живота на човечеството, а именно:
1,Технологическа сфера – става дума за преход от инструментализма, т.e. от относително несложни оръдия на труда към използването на машини. Машината е изобретение, което съдържа четири главни компонента - работен инструмент, двигател задвижващ работния инструмент, трансмисия придаваща движещана сила от двигателя към работния инструмент и органи за управление на предходните три компонента;
2. Стопанска сфера – в резултат на въвеждането на машините стопанския ефект е огромен: възниква т.нар. система «човек–машина» като основно звено на човешката преобразователна дейност. Изискват се нов тип енергоизточници, както и нови материали за изготвяне на изделия и осъществяване на услуги. Съответно се формира нова организация на труда и значително различна структура на производствена организация спрямо предходните такива. Всичко това води до рязко повишаване на производителност, понижаване на себестойност и поява на масово производство;
3. Социално-битова и социално-организационна сфери – преход към масово стандартизирано потребление в най-различни сектори на човешко съществуване – жилища, мебели и уреди, дрехи, храна и т.н. По същия начин преход основно към урбанизиран начин на живот, както и нов тип транспортни и комуникациони средства. Създава се качествено различно социално разделение на обществото с всички плюсове и минуси на такова разделение;
4. Социо-културна сфера – в резултат на гореспоменатите дълбоки изменения възникват още по-значителни промени в социо-културен план, включително морал, ценности и модели на поведение.
Феодалното общество в Западна Европа – основни параметри
Несъмнено изключителната роля и място на индустриализма в развитието на човечеството изисква да имаме яснота в разбирането как той започва и кои са основните фактори, които тласкат реализацията на Индустриалната революцияв страните първопроходци, които по-нататък ще наричаме страни-пионери. Нека да започнем изясняването на това каква е ситуацията преди модернизацията, т.е. преди началото на междуфазовия преход от феодализъм към капитализъм и последващата индустриализация във водещите страни, където за първи път се осъществява този коренен поврат – преди всичко Англия, но също така Холандия, Франция и Белгия.
В рамките на феодализма най-важен сектор на стопанска дейност е земеделието. За разбиране на това как се осъществява тази селскостопанска дейност в условията на феодалното общество допринася знанието за формите на феодална собственост. Следва от самото начало да се отбележи, че при феодализма съществуа т.нар. ,,двойна собственост” върху основното средство за възпроизводство - обработваемата земя. От една страна има ,,върховен собственик” – феодала-земевладелец, който притежава пълни права:
1.Да използва позитивните резултати от експлоатацията на земята, които получава във вид на феодална рента;
2.Да се разпорежда със собствеността или с други думи има правото да купува и продава земеделска земя;
3.Да наследява собствеността, което в много западноевропейски страни става в рамките на т.нар. ,,майоратна система” - старшия син наследява всичко;
Освен това съществува и ,,подчинен собственик” - крепостният селянин-арендатор, който има едно важно право - да наследява правото за обработка на земята. С това право той на практика е закрепостен към собствеността, която обработва и за която плаща рента на феодала. Също така има право след като плати феодалната рента, която често пъти е фиксирана, да използва резултатите от труда си върху земята. Това е по-добрият вариант отколкот ратайството където хората нямат земя и получават трохи от заплащането си като наемни работници. Дълго време при феодализма рентата се плаща с резултатите от работата не селяните, т.е. в натура. Такъв тип феодализъм се нарича ,,затворено натурално стопанство”, тъй като отношенията са затворени между феодала и арендаторите, като плащането е в натура.
В по–късната фаза на развитие на феодализма започва процес на т.нар. ,,комутация” – феодалите-земевладелци изискват рентата да не се плаща в натура, а в пари. За да си осигури нужните пари, които селянинът трябва да заплати, му се налага да отиде на пазара. Такива пазари, където се обменят, продават и купуват продукти започват да се появяват около феодалните замъци. По пътя на комутацията самите феодали започват да подриват феодалното устройство. Тъй като в отношенията между феодал и селяни-арендатори се вкарва трети фактор – пазара. Същият в определени случаи дава възможности на селяните-арендатори да намалят пълната си зависимост от феодала.
За първичната „модернизация“, т.е. за първия етап в междуфазовия преход от феодализъм към капитализъм в Англия и някои други страни от Западна Европа
Във времето от XV-XVII век във Великобритания, по точно Англия, както и в други страни на Западна Европа – Холандия, Франция и други, като цяло настъпва период на преход от феодализъм към капитализъм.
Междувременно с откриването с откриването на Новия свят от Христофор Колумб през 1492 г., т.е. с началото ва Великите географски открития, стартира Западния колониализъм, представен първоначално от т.нар. „феодална колонизация“ на Испания и Португалия. Като едно последствие от този колониализъм с непосредствено въздействие става „Революцията на цените“. Същата е следствие от потока от злато и сребро, идващи от Новия свят. Тя обезценява парите, което вдига цените на храни и ресурси от селското стопанство.
Дотогава английските лордове, т.е. феодалите-земевлазелци няма с какво да платят или какво да заменят за да си закупят от испанци и португалци стоки идващи от колониите им. Но „Революцията на цените“ създава благоприятни условия за развитие на търговията. Става дума най-вече за търговия с овча вълна. Но тук се оказва, че има проблем, който лордовете тръгват безпощадно да решават. Както вече стана ясно като правило феодалната собственост е „двойна“. Т.е. има върховен собственик – феодала и подчинен собственик – селяните.За да създадат пасища, на които да се отглеждат овце е нужно да бъдат изгонени „подчинените собственици“ – селяните.
И английските лордове нарушават неписания договор между тях и селяните. Започва процесът на «огражданията» – „enclosure“, „in closure“, т.е. насилствено изгонване на селяните от земята, която те са обработвали. Съответно се създават на мястото на бившите орни полета, засявани със зърнени култури, на пасища за отглеждане на овце.Вследствие на «огражданията» маса селяни остават без земя и без поминък и даже без дом. Те са принудени да тръгнат към градовете, където една немалка част от тях поради липса на работа започват да се занимават с просия или разбойничество. По този повод Томас Мор, (англ. ез. Sir Thomas More;) - английски юрист, философ, писател-хуманист, автор на «Утопия» и лорд-канцлер на Англия пише, че «Овцете изядоха хората».
С цел да се бори срещу надигналата се масова вълна от скитници, просяци, но също така и престъпници като следствие на «огражданията» се приема т.нар. „Кърваво законодателство“. Т.е. гласуват се Закони срещу бездомниците и просяците, които династията на Тюдорите издава в Англия в края на XV-XVI в. Тези закони въвеждат жестоки наказания за лицата, обвинени в скитничество и просия. Ако ги задържат за първи път те са бичувани и им се слага клеймо. Ако това стане за втори път са давани в робство за определен срок, а в случай на бягство - за цял живот. След третото задържане ги екзекутират. Начало на "кървавите закони» е поставено още през 1495 г. от Хенрих VII. С особена жестокост се отличават законите от 1536 и 1547 г. Законът от 1576 г. предвижда организация на работни домове за бедняците и просяците. Парламентарният "Закон за наказанието на скитниците и постоянните просяци" през 1597 г. създава завършена формулировка, която действа до 1814 г.
Подобни закони съществуват и в други страни, които тръгват по пътя на капиталистическото развитие през XVI-XVIII век – Холандия и Франция. "Кървавите закони" не спират растежа на бедността. Но те постигат потискане на съпротивата на подложените на репресия хора, превръщат изгонените от земята селяни в маса готова за труд при каквито и да било условия. Така заедно с «огражданията» „кървавите закони“ постигат най-важната си цел – създаване на армия от хора, принудени да станат работници в бъдещите производствени организацииа при най-ниско заплащане и лоши условия за труд.При този пръв етап на модернизация на пионерните страни от Западна Европа се осъществява трансформация на т.нар. «традиционно стопанство» в стоково-пазарна тип икономика.
Последната се ръководи от принципи като «Търсенето определя предлагането». Характерна за такъв тип икономика става острата конкуренция между отделните стопански субекти, ръководени от стремежа за максимизация на печалбата. Постепенно започва да се създава нов тип разделение на обществото не толкова по принципа на наследствения статут на аристокрация и всички останали съсловия. Социалната система започва да се трансформира на класов принцип на два основни полюса – буржоазия и наемни работници и различни прослойки между тях.
Особено на дълбока промяна е подложена промишлеността. Феодалната промишленост като правило е представена от занаятчийските предприятия. Организацията на занаятчийското предприятие е следната. Начело е майстор-занаятчия, който като правило е собственик на материалната производствена база и съответните инструменти. Той ръководи целия производствен процес, както и взаимодействията с външната среда – с доставчиците на суровини и материали от една страна, и купувачите на готовите изделия от друга. В работата си той е подпомаган от калфи/по-опитни и напреднали в овладяването на занаята/ и чираци/неопитни, започнали да се учат в овладяването на занаята/. Те се обучават пряко чрез участие в производствения процес.
В зависимост от специализацията си занаятчийте са обединени в сдружения/гилдии/, които изграят важна роля за координация и контрол във връзка с различни професионални проблеми, включително провеждане на изпити, чрез които се признава майсторското умение на калфи, стремещи се да станат майстори. По време на своето обучение калфите и чираците се едва ли не част от фамилията на майстора, като извършват и част от домашните дела в къщата на майстора, където живеят.
След „Революцията на цените“, когато търсенето на вълна се засилва предвид упадъка на селското стопанство в Испания и Португалия, тъй като основната дреха по това време в Западна Европа е вълнена, започват определени промени. Търговците вместо да продават вълна решават да продават вълнен плат, което естествено им носи по-голяма печалба. С тази цел те правят поръчки на различни занаятчийски работилници. Така се създава мрежата от т.нар. „разпръсната манифактура“.При нея майсторът-занаятчия, ръководещ хората и процесите запазва своята трудова самостоятелност, както и ролята си на собственик на средствата за производство. Обаче той вече не е стопански самостоятелен по отношение на външната среда – доставчици и потребители. Вече е подчинен на търговеца, играещ предприемаческа роля, който поръчва на него и на други като него какво и колко да се произвежда за да може последният да реализира произведеното на пазара.
В обобщение за „разпръснатата манифактура“ следва да кажем, че тя представлява следното:
1.Дребномащабно занаятчийско производство, извършвано в отделни домове или работилници, често в селски райони;
2.Обикновено се свързва с домашно осъществявана индустрия или система за производство, която процъфтява в Западна Европа от началото на 16-ти до началото на 18-ти век;
3.Търговците доставят суровини и събират готови продукти. Производството е децентрализирано и трудоемко. Примерите са: Предене на вълна в Англия, дантелено производство в Белгия и тъкане на коприна във Франция. ,
„Събраната манифактура“ – Първите капиталистически предприятия
на доиндустриална платформа
След определен период от време от началото на 18-ти век „разпръснатите манифактури“ започват да се трансформират в т.нар. „събрани манифактури“. Целта на „събраната манифактура“ е да уедри производството и по този начин да понижи разходите, т.е. постигането на т.нар. „икономика на мащаба“. „Събраните манифактури“ на практика стават първите капиталистически предприятия. Затова ще се спрем по-подробно върху тяхното функциониране. При тях като правило собственикът е вече извън производството. Това е едър търговец, а в някои случаи и бивш феодал, който се превръща в капиталистически предприемач. Прекият ръководител продължава да бъде наричан ,,майстор”, но той, както и работещите в даденото предприятие вече са наемни работници.
Друг ключов момент, който отличава събраната манифактура като първично капиталистическо предприятие е, че тя също се характеризира с доминация на ръчен труд. Макар че се използват по-сложни инструменти и приспособления спрямо занаятчийската работилница, те трудно могат да бъдат наречени машини.
Много важна особеност на трудовия процес тук е разделянето на същия на специализирани задачи, състоящи се от няколко операции. Като правило без изключение се осъществява широка система на разделение на труда и тясна специализация в рамките на тази широка система на разделение на труда по операционна специализация. Казано по друг начин наемните работници са прикрепени към определен тип задачи, където те се специализират и усъвършенстват за да ги извършват качествено и с по-висока производителност. Съответно целия трудов процес е разделен на кръгове от специализирани задачи с прикрепени към задачите наемни работници.
Тази тясна специализация на практика съкращава възможността от взаимна заменяемост, но спомага за рязко повишаване на производителността. Това прави „събраната манифактура“ значително по-производителна от занаятчийската работилница. С други думи първото капиталистическо предприятие – „събраната манифактура“ е многократно по-производително от занаятчийската работилница при феодализма и съответно „разпръснатите манифактури“. Въпреки че за всички тези стопански единици е характерна доминацията на ръчен труд.
Така че този първоначален етап на модернизация на производствения процес и производствените субекти, чрез който се осъществява т.нар. междуфазов преход от феодализъм към капитализъм, се характеризира с преобладаващо несложни инструменти и приспособления и съответно ръчен труд при нисък енергиен потенциал.
В обобщение може да се каже, че на този първоначален ранен етап на модернизация, осъществяван в страните-пионери – Англия, Холандия, Франция, Белгия, технологическата платформа на производствения процес в първичните капиталистически предприятия – „събраната манифактура“ е от доиндустриален тип, характерен за феодализма.
Първите индустриални предприятия възникнали през последната третина на 18-ти век в Англия
Несъмнено важен фактор за следващия етап на модернизацията, т.е. превръщането на частно-капиталистическите предприятия в индустриални такива е технолого-организацонната иновация. В тази връзка нека да кажем няколко думи за първата индустриална фабрика и за човека, който наричаме „Баща на фабрично-машинната система“ – Сър Ричард Ъркрайт/Sir Richard Arkwright/.Ъркрайт печели тази титла благодарение на няколко новаторски приноса:
Технологични и организационни иновации
1.Предачната машина, конструирана през 1769 г. Тя позволява масово производство на здрава памучна прежда;
2.Ротационна машина за кардиране: Механизира подготовката на памучни влакна за предене;
3.Той е сред първите, които използват водната енергия за задвижване на машини, което прави възможно мащабното производство;
4.Ъркрайт централизира производството в специално построени фабрики, по-специално в Cromford Mill в Дарбишир.Неговият модел комбинира:
– Задвижвани от водата машини;
– Полуквалифициран труд;
–Организирани работни процеси и системен надзор.
Тази система се превръща в основа за съвременното индустриално производство.Иновациите на Ъркрайт помагат за пренасочване на текстилното производство от „събрани манифактури“ към индустриални фабрики в масов мащаб, полагайки основите на индустриалния капитализъм.
Едно сравнение на Ричард Ъркрайт с други ключови новатори го демонстрира като водеща фигура на Индустриалната революция:
Джеймс Уат/Jame Watt/ усъвършенства парната машина и създава т.нар. „Универсална парна машина“. По този начин се създава мощен автономен източник на индустриална енергия, който не е свързан с определено местоположение, както е при водното колело, което изисква да е при реки. Ще отбележим, че по-късно Ъркрайт също възприема парната енергия и заменя водното колело с „горно биене“ с универсална парна машина. Несъмнено тук трябва да се споменат и някои предшественици на Дж.Уат, такива
Дени Папен (Denis Papin) е френски физик, който построява работещ модел на парен двигател през 1679 г., след като наблюдава излизащата пара от тенджера му под налягане. Неговият „парен реактор“ полага основите на идеите за парна машина;
Томас Савери (Thomas Savery), който патентова през 1698 г. първото комерсиално успешно устройство, задвижвано с пара, известно като парна помпа на Савери. То е проектирано да изпомпва вода от мини, но не е имало движещи се части;
Томас Нюкомен (Thomas Newcomen) изобретява през 1712 г. атмосферната парна машина, първата, която използва бутало и цилиндър. Тя става широко използвана за изпомпване на вода от мини и е важна стъпка напред;
Джеймс Харгрийвс/James Hargreaves/ е изобретил през 1764 г. предачното устройство, наречено „Джени“. Предхожда водната предачна машина на Ъркрайт. Но тя е по-малко ефективна за мащабно производство. Тъй като това е било ръчно устройство, което е позволявало на един работник да преде едновременно с няколко макари с прежда. Операторът е въртял на ръка голямо колело, което е задвижвало система от вретена и макари, за да усукват влакната в конец. Ранните версии са имали 8 вретена, но по-късните модели са се разширили до над 100 вретена, при което се е изисквало значителна човешка сила;
Самюъл Кромптън/Samuel Crompton/ през 1779 г. комбинира предачното устройство „Джени“ и водната предачна машина на Ъркрайт в т.нар. „Предачно муле”. Така се подобрява качеството на преждата;
Джордж Стивънсън/George Stephenson/ разработва първия си парен локомотив, наречен Блюхер, през 1814 г. Той успешно превозва в мината Килингуърт /Killingworth Colliery/ осем вагона с въглища с тегло около 30 тона със скорост от 4 мили в час, което го прави първият напълно ефективен парен железопътен локомотив. През 1825 г. пуска в действие Локомотив №1 - Първият обществен пътнически парен влак по железопътната линия Стоктън и Дарлингтън. През 1830 г. Стивънсън изобретява локомотива Ракета/Rocket/ работещ по железопътната линия Ливърпул – Манчестър, който достига скорост от 36 мили в час. Така той трансформира транспорта, което позволява дистрибуцията на фабрични стоки в национален мащаб;
Ранни изобретатели като Дени Папен и Ричард Тревитик експериментират с лодки, задвижвани с пара, но техните проекти са били или теоретични, или непрактични. Първият търговски успешен параход е изобретен от Робърт Фултън/Robert Fulton, 1765 –1815 г./, американски инженер и изобретател. През 1807 г. неговият кораб, „Клермон“(известен също като парахода „Норт Ривър“ – «Северна река»), извършва своето историческо пътуване по река Хъдсън, пътувайки от Ню Йорк до Олбани и обратно – двупосочно пътуване от около 300 морски мили за 62 часа.
Така или иначе, казаното дотук за технологическите и организационни иновации, които движат Индустриалната революция, илюстрират по убедителен начин, че подобни стопански проекти изискват някои съществени условия за да бъдат осъществени. Именно тези съществени условия имат пряка и непряка връзка с колониализма.
Ролята на колониализма за осъществяване на Индустриалната революция в страните-пионери в индустриализма – случаят Англия
Съществуването на Британската колониална империя обикновено се разделя на два етапа - Първата Британска колониална империя и Втората Британска колониална империя:
1.Основите на Първата Британската колониала империя са положени в края на 16-ти век с ранните задгранични начинания, водена от амбицията на Англия да съперничи по богатство и влияние на Испания и Португалия, които вече са създали огромни задгранични колониални империи по време на Епохата на Великите географски открития. Първа стъпка на създаване на колониалната империя на Англия се смята, че поставя през 1497 г. Джон Кабот, който, плавайки под английската корона, достига Нюфаундленд. В периода след 1550 г. нататък английски авантюристи като Франсис Дрейк и Джон Хокинс се занимават с търговия, с каперство/Ка́пери (от нем. ез. Kaper, корса́ри, фр. ез. corsaire, привати́ри, англ. ез. privateer) — частни лица, които с разрешение на върховната власт на воюваща държава използват въоръжен кораб, също наричан капер, приватир или корсар, с цел да завземат вражески търговски кораби, а понякога и такива на неутрални държави. Каперите следва да бъдат различавани от:«Крейсерите» или «рейдерите» — военни кораби на държавна служба действащи по същия начин; Пиратите-морски разбойници «работещи» на свой страх и риск/ и ранни опити за колонизация.
Разширяването се ускорява през 17-ти век, особено в Северна Америка и Западните Индии. През 1600 г. е основана Британската Източноиндийската компания, за да осъществява търговия в Азия, особено в Индия. През 1607 г. е основан Джеймстаун, първото постоянно английско селище в Северна Америка.
Упадъкът на Първата Британска колониална империя започва с Американската война за независимост (1775–1783 г.), която води до загубата на тринадесетте колонии в Северна Америка. С това се слага край на господството на Първата империя.
2.Втора британска колониална империя (1783–20-ти век) възниква след 1783 г., след загубата на американските колонии. Продължава да се разширява през 19-ти век, достигайки връх след Наполеоновите войни (1803–1815 г.) Фокусът на този втори етап се измества към Азия, Африка и Тихия океан:А също така експанзия в Индия чрез Източноиндийската компания; Участие в борбата за Африка; Влияние в Китай, Япония и Югоизточна Азия чрез търговия и дипломация.
Периодът на Pax Britannica (1815–1914 г.) вижда Великобритания като глобален хегемон, доминиращ в търговията и военноморската сила. В разцвета си в началото на 20-ти век Британската империя:
• Контролира над 24% от земната суша;
• Управлява над 400 милиона души;
• Наричана е „империята, над която слънцето никога не залязва“/“the empire on which the sun never sets”/.
Световните войни, особено Втората световна война, изчерпват ресурсите на Великобритания. Индия получи независимост през 1947 г., което предизвика широко разпространена деколонизация.Суецката криза (1956 г.) и предаването на Хонконг (1997 г.) символизират края на Втората Британска колониална империя. Това, обаче, стартира един друг етап – този на неоколониализъм, което е тема на друг разговор.
В случая за нас важното е да анализираме и разберем как конкретно колониализмът става един от ключовите фактори за Индустриалната революция. Безспорно той влияе за бързо акумулиране на значителен капитал, необходим за внедряване на „системата „човек-машина“ в производството.
Но съществува и втори фактор, който във времето също оказва огромно въздействие за успеха на въвеждането на индустриализма. Този фактор, оказва, макар не пряко, но мащабно въздействие за осъществяване на Индустриалната револция в страните–пионери на същата.
В резултат на ограбването на колониите сред населението на Англия започва да се формира слой, свързан с тази експлоатация, който може да се нарече със съвременния термин „средна класа“ Става дума за различни по своя произход личности: войници на служба на краля или компаниите, занимаващи се с овладяването на подчинените страни, разни клеркове и други нискорангови служители, моряци, дребни търговци по места, печелещи от търговията с колониалните ресурси и обратно реализацията на стоки от метрополията в колониите, всякакви авантюристи и други подобни, на които колониалният грабеж носи един или друг доход Но във времето тези хора повишават своите покупателни възможности. Превръщат се в социален слой, който по днешните критерии определяме на хора имащи потребителски потенциал.
Каква е ролята на тази т.нар. «средна класа» в Индустриалната революция. Като правило изделията на «събраната манифактура» се отличават със значително по-високо равнище на качество спрямо изделията на първоначалните индустриални предприятия. Това личи даже от факта, за изобретяването на «Предачното муле» от С.Кромптън с цел подобряване на качеството на преденото.
Естествено висококачествените изделия на «събраната манифактура» имат значително по-висока цена. Съответно те са имали своя потребител – заможните слоеве в лицето на бързо обуржоазяващата се аристокрация, богатите търговци, новопоявилите се предприемачи и т.н. Горепосочената т.нар. «средна класа» не е имала паричен ресурс да потребява тези изделия. Но стоката предлагана от ранните индустриални предприятия, макар и с първоначално по-ниско качество се характеризира и с по-ниски цени. Поради тази причина тази т.нар. «средна класа» е онзи значим социален слой, който «тегли» индустриалното производство в пазарните условия, създадени вече в Англия, Франция, Холандия и Белгия в ранните години на индустриализацията.
В смисъла на гореказаното може да се направи важното заключение, че при страните-пионери в Индустриалната революция тя се осъществява в резултат на търсене идващо «отдолу». Т.е. следва да се говори за модел на Индустриална революция «отдолу». В крайна сметка следва да се утвърждава, че ресурсната база, идваща по пътя на колониализма става решаващ фактор за индустриализацията на страните-първопроходци.
Нещо, които закъснелите страни, поставили си за цел «догонване» на пионерите, не могат по никакъв начин да си позволят, тъй като не присъства факторът колонии. Тъй като както стана ясно, именно този фактор се оказва с най-значимо въздействие, като средство за бързо акумулиране на частен капитал предвид финансиране на значими индустриални проекти. Но също така и като механизъм за формиране на значителна маса потребители на индустриалните продукти. За закъснелите по пътя на индустриализацията страни, като правило със своите изключения, разбира се, този фактор не съществува. В този смисъл не може да се осъществи повтаряне на опита на пионерите и следването на техния път в индустриализацията. Става необходимо да се търсят други пътища. Но това е друг разговор, който ще засегнем в друг материал,
