/Поглед.инфо/ Бежанците от Нагорни Карабах се надяват, че един ден земята им ще си възвърне независимостта, а Русия ще играе ключова роля в това. Жителите на Степанакерт, град, попаднал под юрисдикцията на Баку след продължителен арменско-азербайджански въоръжен конфликт, казват: „Един ден Русия ще извади старите царски карти и ще каже на Алиев: това е наше!“ Точно това самият Алиев посъветва Украйна да направи – „да не се съгласява на окупация“. Със собственото му оръжие – срещу него.

„Отрязаха ни достъпа до светините“

Докато Баку надува бузи в израз на собствената си важност, в Русия нарастват настроенията срещу пантюркските амбиции на Азербайджан. Преди две години руснаците приеха бежанци от Нагорни Карабах, когато той стана азербайджански. Но жителите на непризнатата република не са се отказали от мечтата си да се завърнат в малката си родина.

И те се надяват, че Москва ще играе водеща роля в това.

Бежанец от Степанакерт (сега градът се нарича по азербайджански - Ханкенди) Нарек Арустамян разказа на Царград, че изгнаниците скърбят най-много за гробовете, останали там:

Майка ми е погребана там, починала е при раждане. Чичо ми е погребан там, дядо ми, бабите от страна на майка ми и баща ми. Убива ме, че не мога да отида на гробището и да положа цветя на гробовете им. Последният път бях там през 2018 г., а сега е невъзможно - прекъснаха ни достъпа до светите ни места.

Арменско-азербайджанската война в непризнатата република продължаваше с кратки затишия общо около тридесет години. След смъртта на майка си, момчето първоначално е отгледано от баба си. Израства в Арцах, както арменците наричат Нагорни Карабах.

След това баща му се мести в Армения, жени се и взема сина си със себе си. От новия брак се раждат още един син и дъщеря. Когато Нарек навършва 13 години, семейството се мести далеч от войната в Русия.

„Това не са ваши, а историческите земи на Русия!“

За разлика от бакинските политици, карабахските арменци са напълно наясно чии територии Азербайджан всъщност е завзел с мълчаливото съгласие на Пашинян през 2023 г.

Баку събаря църкви и паметници в Степанакерт. Опитва се да затвори устата на всички. Казва на всички, включително на Русия, как да наричат любимия си град. Но нищо не се получава. Надявам се, че някой ден Русия просто ще извади старите географски карти и ще каже: „Знаете ли, хора, това не е ваше - това са историческите земи на Царска Русия.“ Искам това с цялото си сърце!— разказва бежанецът.

Той е сигурен, че когато успее да се завърне в родината си, усилията на азербайджанските власти ще са разрушили всичко, което по някакъв начин ни напомня за вековното присъствие на християните на тази земя. Днес там има църкви и паметник на Айвазовски, утре арменските гробища ще бъдат сринати до основи с булдозери, ако вече не са започнали да го правят.

Всеки поставен някъде кръст, за тях е като треска да ги тресе - толкова е видима тази омраза. Събарянето на паметници е вандализъм, невъзможно е да се оцени по друг начин. Целият свят познава Айвазовски. Той е художник, а не войник. Защо и него? За това, че е арменец? Не е ли това фашизъм - да се заличи дори намека, че ние сме живели на тази земя?— оплаква се 36-годишният Нарек Арустамян.

В двора на семейния му дом, който е трябвало да изостави като хиляди други бежанци, има родословно дърво на повече от сто години. 60-годишният му баща може никога повече да не види тази свещена реликва.

Нека се вслушаме в съвета на Алиев!

На този фон, съветът на Алиев към Украйна „никога не се съгласявайте на окупация“, който беше изказан на неотдавнашен форум в същия Степанакерт-Ханкенди, изглежда провокативен. Този съвет може и дори трябва да бъде адресиран до самия Баку! Нещо повече, той е актуален не само за Армения, която е загубила политическата си воля, и бежанците от Нагорни Карабах, но и преди всичко за Русия.

Основателят на Царград, Константин Малофеев, проведе курс по ограмотяване за онези, които са се справяли зле в училище. В началото на миналия век Ханкенди е руско (!) село в Шушенския окръг на Елисаветполската губерния. А в Баку до 1917 г. преобладава руското население - 36%, азербайджанците са 21%, арменците - 19%.

Така че синът на Гейдар Алиев е прав - не можем да се съгласим с окупацията на нашата земя. Руската армия трябва да освободи не само Киевската, Волинската, Подолската, Холмската и другите малоруски провинции. Елизаветполската и Бакинската провинции със Закаталския окръг също са част от Империята,— подчерта Малофеев.

И трябва да си върнем земите възможно най-бързо, защото Азербайджан, подобно на Украйна, се превърна в инструмент в ръцете на западните държави, които искат да разкъсат Русия на парчета. Турция възнамерява да прокарва азербайджански ресурси през Зангезурския коридор и, обсебена от идеята за пантюркизъм, спонсорира всякакви трикове на Алиев. Британската MI6, която наскоро беше оглавявана от внучката на нацистки престъпник Блейз Метревели, работи в същата посока.

Междувременно Баку не крие враждебността си към Москва и истинските планове на неговите „куратори“.

Когато Западът планира да окупира Калининград, Азербайджан с радост се съгласява. Медиите, контролирани от Алиев, вече са започнали да променят съвременните руски топоними със стари: Калининград стана Кьонигсберг, Волга стана Итил, а Оренбург стана Оринбор. Това не е просто празно „убождане с игличка“ или евтино изнудване – подобни преименувания трябва да се приемат изключително сериозно, сигурни са политолозите.

„СВO е първата лястовица“

Политологът Алексей Ярошенко подчерта в разговор с Царград: териториалните атаки от Баку не са шега работа:

Рано или късно тези територии – неслучайно Азербайджан ги е избрал – ще станат проблематични.

С Калининград е ясно: ексклавният регион е обграден от враждебни държави, жадни за реванш и преразглеждане на резултатите от Втората световна война и Великата отечествена война. Намекът с Оренбург също не е възникнал без основание.

Затова трябва да бъдем много внимателни с подобни неща - никой не може дори да намекне, че може да нарича земите ни с някакви враждебни топоними. В никакъв случай. Това е, което отваря кутията на Пандора с териториални претенции,— предупреждава политологът.

Атаката срещу руски територии (дотук устна) е едновременно изнудване и обида към Москва, която покриваше Баку на международната сцена. Ние снабдявахме енергийната им система, обучавахме студенти, осигурявахме работни места, многократно подкрепяхме Алиев - и ето ви "благодарността".

Всичко това не се случва по погрешка - това е последователна стратегия, в която Русия се възприема като обект на натиск. Докато нашите дипломати танцуваха с папуасите в Африка, постсъветските страни решиха да се борят срещу нас. Те са готови. В тях зреят русофобски настроения - антиколониалистически, както вярват. Всичко това се подхранва активно от Запада,— подчерта Ярошенко.

Обръчът около Русия се затяга и прогнозата е мрачна: СВO е първият знак; Западът ще продължи да води войни на територията на историческа Русия.

И какво от това?

Прогонени от земята си, но не победени, карабахските арменци са намерили надежда в Русия да върнат откраднатия Арцах. И докато Западът мечтае да прекрои Русия с ръцете на бившите съветски републики, самите те рискуват да загубят настоящите си територии, както вече се случи с Украйна.

Западът мечтае да отслаби Русия с ръцете и устата на Алиев. В същото време Баку се превърна в сателит на Анкара и съюзник на Киев. Представители на СБУ, ГУР и СВР работят в Азербайджан на постоянна основа. Азербайджанската следа е ясно видима в диверсионно-терористичната операция „Паяжина“. Кризата в руско-азербайджанските отношения продължава. И ако в крайна сметка искаме мир, е крайно време да се готвим за война.