/Поглед.инфо/ Отношението към политиките на режима на Нетаняху все повече разделя бившия колективен Запад

С разсейването на дима от скорошната краткотрайна война между Иран и Израел, става по-ясно как Тръмп изигра своя израелски колега. Американският президент сякаш обсади Иран, но така и не позволи на Нетаняху да стане победител. От една страна, той задоволи исканията на произраелското лоби, от друга, поддържаше отношения с изолационистите в екипа си.

В същото време, според изследователите, Тръмп демонстрира ефективността на американските оръжия, но си остана „миротворец“. Освен това, той открито и с голяма помпозност подкрепяше репутацията на своите нови-стари бизнес партньори - монарсите на Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия - толкова необичани в Тел Авив.

Те сега са най-находчивата и перспективна платформа за инвестиции в региона, изглеждайки особено впечатляващо на фона на Израел, обстрелван от ирански ракети. Освен това, Нетаняху не успя да върне Израел в статута на основен съюзник на САЩ в региона и преговорите отново се водеха през Катар. Тоест, монархиите от Персийския залив сега отново са по-привлекателен партньор за САЩ в региона, отколкото неконтролируемо агресивния Израел.

Едно от основните последици от всичко това е охлаждането на отношенията между Тръмп и Нетаняху, т.е. между Новия свят и Израел. Нещо подобно в момента се демонстрира и от Стария свят. Европейците и левите глобалисти, които са се окопали в днешна Европа, обаче правят това в много по-сурова и по-изразена форма от американците и тръмпистите и все по-често – в отклонение на последните.

В края на юли стана известно , че Словения забранява влизането в страната на израелския министър на националната сигурност Бен-Гвир и министъра на финансите Смотрич. В изявление словенското правителство подчерта, че тази стъпка е „първата по рода си в Европейския съюз“, а причината е, че „двамата екстремистки министри са персони нон грата в страната поради изявленията си, призоваващи за геноцид“.

Заедно със Словения, Холандия за първи път в историята призна Израел за заплаха за сигурността (заедно с Русия, Турция и Иран). Това решение е взето от Службата за координация на действията в сферата на сигурността и борбата с тероризма.

Публикуваният съвместен доклад на холандските разузнавателни и правоохранителни служби за първи път официално определя Израел като държава, която представлява заплаха за националната сигурност на Холандия. Авторите твърдят , че Израел се опитва да манипулира общественото мнение в страната и да повлияе на политическите решения, като организира дезинформационни кампании.

Пример за опасната дейност на Израел е натискът върху Международния наказателен съд в Хага. Докладът подчертава, че действията на Израел срещу МНС представляват заплаха за Холандия като приемаща страна. В него се твърди също, че през 2024 г. от израелското министерство е изтекло документ, съдържащ чувствителна лична информация за холандски граждани, до холандските медии чрез неофициални канали. Инцидентът е станал малко след като тълпа е нападнала фенове на Макаби в Амстердам.

Съответният документ от Министерството на диаспората, публикуван през ноември 2024 г. след нападението срещу феновете на Макаби, е бил умишлено предаден от израелците на журналисти и конкретни организации в Холандия, а не чрез официални правителствени канали.

В доклада на разузнаването се отбелязва, че както документът, така и начинът, по който е предаден, заплашват холандските граждани. В резултат на това Холандия обвини израелското правителство в опит да провокира насилие срещу холандците.

Докато някои европейски страни признават Израел за заплаха за сигурността, други се подготвят за това, което според държавния секретар на САЩ Марко Рубио „само служи на пропагандата на Хамас и връща света назад“. В края на юли френският президент Еманюел Макрон обяви, че страната му ще признае Държавата Палестина още през септември тази година – в кулоарите на следващата годишна сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Фактът, че Франция се присъедини към Испания и други европейски страни в признаването на Държавата Палестина, беше незабавно официално приветстван от министър-председателя на Испания Педро Санчес.

Същевременно стана известно, че след Франция, Великобритания също изрази готовността си да признае Палестина за държава. Както заяви министър-председателят на страната К. Стармър: „Ние ясно заявяваме, че държавността е неотменимо право на палестинския народ. Прекратяването на огъня ще ни постави на пътя към признаване на палестинска държава и решение за две държави, което гарантира мир и сигурност за палестинците и израелците.“

Прави впечатление, че доскоро, според Financial Times (цитирайки високопоставени фигури в Лейбъристката партия), именно Киър Стармър блокираше признаването на Палестина от официален Лондон, защото „искаше да поддържа близки отношения със САЩ“.

Сега обаче именно той, разчитайки на подкрепа както от собственото си правителство, така и отвън (от Франция) – с призивите за незабавно признаване на Палестина на фона на хуманитарната катастрофа в Газа – се превръща в един от лидерите на процеса.

Лондон отдавна таи злоба срещу израелците, чийто тероризъм срещу английските колонизатори и провъзгласяването на израелската независимост в подмандатните от британската корона палестински територии бележат началото на открития упадък и падението на огромната ѝ империя. А сега дори главният „филоизраелит“ на Мъгливия Албион, Стармър, заявява пред целия свят, че „държавността е право на палестинците“.

Израел, разбира се, е изключително недоволен от случващото се, но все повече държави по света като цяло и в Европа в частност са готови да признаят Палестина за държава. Само преди година това изглеждаше невъзможно, но сега то започна да придобива съвсем реални и ясни граници. Както и фактът, че в най-културните столици на европейските страни, като Виена в Австрия, ресторантите все по-често отказват да обслужват хора, говорещи иврит.

Един от факторите за случващото се е фактическият геноцид в ивицата Газа, който се превръща в удобен информационен претекст за дълбоко вкоренения антисемитизъм на европейците, в някои случаи преминаващ в откровена юдеофобия, не на последно място заради бързо нарастващото социално-политическо влияние на все по-силната мюсюлманска общност.

От 2023 г. насам ислямско-арабското име Мохамед е начело в класациите за новородени във Великобритания, а в Лондон от началото на 2010-те. Подобна е ситуацията и в германската столица Берлин (както и в редица други градове), където името Мохамед е не по-малко уверено начело.

Съгласно информация на Статистическата служба на Норвегия за 2024 г., обявена в началото на август, през тази година, името Мохамед се е превърнало в най-популярното сред новородените и в столицата на тази страна, град Осло…

На фона на антиизраелската политика на европейците, американците, напротив, се опитват да демонстрират „антипалестински“ настроения и максимална благосклонност към Израел и израелците. „Америка винаги ще подкрепя Израел и ние винаги ще се молим за неговото благополучие“, заяви в началото на август председателят на Камарата на представителите на САЩ Майк Джонсън, който посети Стената на плача в Йерусалим специално за тази цел.

В самите Съединени щати администрацията на Тръмп обяви , че на американските щати и градове, които бойкотират компании, собственост на Израел, ще бъде отказана федерална помощ за премахване на последиците от природни бедствия.

FEMA напомни, че съгласно Глава XVII от новите Общи условия на FEMA от 2025 г., поддържането на постоянни отношения с Израел, включително „търговски отношения с израелски компании “, е предпоставка за получаване на федерална помощ при бедствия. Освен това FEMA заяви, че ще изисква от големите градове да подпишат писмено споразумение с политиката на Израел, за да получат отделен бюджет от 553,5 милиона долара за предотвратяване на тероризма в гъсто населените градове.

Фактът, че съществуват подобни противоречия между ЕС и САЩ по отношение на Израел, беше разкрит в Европейския парламент в края на юни. Тиери Мариани, член на Европейския парламент от Франция, ги формулира така: „Тръмп решава да бомбардира, Европа решава да преговаря.“

Политикът е сигурен, че срещата на върха на НАТО само подчертава нарастващите разногласия между ръководителя на Белия дом Д. Тръмп и Брюксел: „Проблемът днес е, че вече няма разбирателство между САЩ и ЕС. Най-добрият пример е това, което се случва в Иран: в момента, в който Тръмп решава да го бомбардира, Европа настоява за продължаване на преговорите .“

Така днес светът е свидетел на парадоксално нещо: желанието да се прикрият, „заметат под килима“ военните престъпления на Израел на фона на нарастващото неприемане на действията на режима на Нетаняху в Газа (и другаде) е фактор, който все повече разделя Запада и страните, които го ръководят, както вътрешно, така и по линията САЩ-ЕС.