/Поглед.инфо/ И ако нас ни карат
да умираме,
а ако нас ни тикат
към куршумите,
то сигурно и лудия
разбира,
че ние трябва
да си кажем думата.
Никола Вапцаров, “Селска хроника”
Повод за днешната публикация ми даде декларация на нашето Народно събрание, уж осъждаща войната в Украйна, а всъщност целта й е пореден опит е да се очерни и ограби Русия. Не вярвате ли? Ето какво е записано в нея:
“С документа се изразява волята на парламента за пълно прилагане на санкционните режими на Европейския съюз (ЕС) и международната общност спрямо Руската федерация, включително по отношение на имоти и активи руска държавна или контролирана собственост на територията на България, се подкрепят усилията за засилване на капацитета на българските служби за сигурност и институции за ефективно противодействие на хибридните заплахи – пропаганда, дезинформация и недопустимо влияние на чужди държави.”
Очевадно е намерението на тази декларация да се конфискуват имоти и активи на Русия в България. Някои над сто килограмови псевдополитици съвсем са изперкали.
Днес ще разлистим отново страници от официалната история на българския военноморски флот от времето на Втората световна война, когато България уж не взема участие в нея против Съветския съюз с нито един войник. Обаче.Как ще си обясним, че немалко “червени” подводници са изпратени на дъното на китното ни Черно море от нашите военноморски сили, щом няма военни действия между “неблагодарна България към Русия”, която“освободи навремето България от турско иго”(думите са на Уинстън Чърчил).А пък някой да отговори защо правителството ни поиска и ще купи от САЩ противокорабни ракети за милиард лева, както съобщиха медиите! И накъде ще бъдат насочени? Има си хас да е срещу Турция.
На 27 юли т.г.в12 часапред паметника на мичман Гавриил Красюк в Приморския парк във Варна, в близост до паметника на Георги Раковски, ще се състои церемония за полагане на цветя. (Но ей такива декларации като тази на Народното ни събрание направо насърчават някои вандали да поругават подобни светини.)Повече за Красюк можете също да прочетете по-долу.
И още нещо искам отново да припомня - съдбата на плененото от Червената армиязнаме на българския военноморски флот. И защо ли го е пленила като не сме воювали?
А как “германските рицари в Черно море са подкрепяни от военноморските ни сили, можете също да прочетете в текста. Изнесените цифри за “братската помощ” са потресаващи. Ако не е била тя, може би военните действия във Втората световна война не биха се толкова проточили.
Красюк Гавриил Перфилович(Порфирович)
Дата на раждане - 1920 г.
Звание: гл. старшина
Причина за смъртта: убит
Дата на смъртта - 09.1944 г.
Място на погребването: България, г. Варна
ID ОБД Мемориал: 71416601
Във Варна почетоха паметта на руския моряк, станал символ на освобождението на България от фашизма
10.05. 2011
Иван Крилов, редактор на информационната служба на фонда «Русский мир”
Екипажът на учебния кораб на Балтийския флот ВМФ на Русия “Смолни”, намиращ се в българското пристанище Варна, положи венец пред паметника на мичман Гаврил Красюк. По този начин в Деня на Победата моряците-балтийци отдадоха дължимото на паметта за героичните моряци на Черноморския флот, освободили от фашистките завоеватели не само Черноморското крайбрежие на СССР и причерноморските райони на Украйна и Молдавия, но и Румъния и България, съобщаваИА Regnum.
Мичман Красюк служи в 369-ти баталион на морската пехота, който по време на Яш-Кишиневската операция в състава на Дунавската флотилия превзема румънското село Жебрияни и пристанището на Сулин, намиращи се в Днестровския лиман. Смята се, че Гаврил Порфирович загива през нощтана 21-22 август 1944 г.по време на форсирането на Днестровския лиман (ширина 11 км), който е трябвало да бъде превзет под огъня на окопалата се немска дивизия. Със смъртта на храбрите първи падат именно морските пехотинци, сред които е и мичман Красюк.
В българската военна историография е прието да се смята, че именно мичман Красюк е първият воин от Съветската армия, стъпил на българска територия. Именно него са нарекли символ на освобождението на българския народ от фашистките завоеватели. Затова през 1950 г. останките на героя са препогребани от старото варненско гробище в Морския парк. Тогава е взето решение да се построи паметник. Това дело е поръчано на варненския архитект Панайот Минков.
Паметникът е открит тържествено на 1 май 1951 г. в присъствието на жителите на град Варна и на командването на Военно-морския флот на България. В течение на следващите четиридесет години паметникът е поддържан старателно. Всека година на 9 май пред него е отбелязвана годишнината от Великата Победа и пространството около него е обсипвано с венци и цветя. Екипажите на всички намиращи се във Варна съветски кораби - военни, пътнически, товарни - го посещават и отдават дължимото на паметта за доблестния морски пехотинец.
Превод от руски Велиана Христова
Паметникът на Красюк във Варна
“История на българския военноморски флот", Военно издателство, 1989 г.:
"В битка за Черно море"
...Българският военен флот (от 1941 г. преименуван на Морски на негово величество войски) взима участие в защитата на морските комуникации на своите съюзници, търговският ни флот е милитаризиран заедно с екипажите и е използван за нуждите на Кригсмарине (военноморските сили на Германия в периода 1935-1945 г.) През март 1941 г. в София е щаб Адмирал Югоизток, преименуван през юли с.г. в щаб на военноморска група "Юг", отговаряща за действията в Черно, Егейско и Адриатическо море...
В необявената морска война в Черно море между българския флот и съветския Черноморски флот загуби на материална част и жертви сред личния състав дават и двете страни. Загубите на българското търговско корабоплаване през Втората световна война са отразени изчерпателно в нашата литература. Потъването на два от четирите налични български торпедоносеца (на 14 октомври 1942 г. на торпедоносец "Дръзки" и на 19 май 1943 г. на "Смелий") не е в резултат на бойни действия. Дейността на българския военен флот през този период като съюзник на Германия се изразява в: 1. Миннозаградна дейност; 2. Борба с минната опасност; 3. Ескорт на съюзнически превози между Босфора, българските пристанища и Констанца. Омаловажена не само в българската морска историография остава дейността на българските корабостроители през този период. От 1941 г. български корабостроителници се включват в германски военноморски корабостроителни програми, които се изпълняват до август 1944 г. и имат съществен принос в попълването и поддържането на корабния състав на немския флот в Черно море...
В планирането и осъществяването на немските морски комуникации на Черно море маршрутът на конвоите от румънските пристанища до Босфора е избиран близо до крайбрежието с предположението, че съветските подводници и надводни кораби ще се съобразяват с неутралитета и ще зачитат българските и турските териториални води. През 1941 г. по дестинацията Бургас - Варна - Констанца... преминават около 20 конвоя, а през Босфора в двете посоки - 23, в това число пет италиански танкера с товар извършват четири рейса през Босфора. Максимално натоварен е трафикът по р. Дунав...
На 2 август 1941 г. в 21:05 ч. е издадена Директива номер 282 на военния съвет на съветския Черноморски флот: "Подводниците да започнат действия против транспортите, плаващи в български териториални води. Да се проведе операция "ДБ-3" за замърсяване с мини на българските териториални води. При избора на поставянето им да се вземе предвид възможността за действие на нашите подводници в тези води. Бомбардиране на българските пристанища и крайбрежие засега се забраняват"...
Министерството на външните работи на СССР изразява на 9 септември 1941 г. своя протест пред българския пълномощен министър в Москва относно "превръщането на България, подобно на Румъния, в плацдарм за военни действия срещу Съветския съюз и за нападения през Черно море..."
На 19 ноември 1942 г. главнокомандващият Кригсмарине в доклад на конференция с фюрера се опасява от "внезапна мощна атака в Егейско море от Суецката област. При това врагът би заел бази за въздушни рейдове срещу нашето снабдяване с гориво от Румъния... Парализирането на нашите източници на гориво в Румъния винаги ще бъде една от главните цели на врага". Фюрерът изразява съгласие с това мнение и е убеден, че българите ще отговорят на своите задължения като съюзници при тези обстоятелства...
В София на 3 септември 1941 г. цар Борис се среща с главнокомандващия Кригсмарине гросадмирал Редер по въпросите за използване на българските пристанища като база на немския флот в Черно море. За борба с минната опасност се мобилизират всички сили и средства. Във Флотски арсенал - Варна, основните усилия и средства са насочени към построяването на серия миночистачни катери...
Изключително студената зима през 1941-1942 г. принуждава да се прехвърлят всички водосамолети от Мамая във Варна. Във Военния дневник на военноморската специална команда, България на 22 ноември 1941 г. е отбелязано: "Във Варненското езеро се подготвя стоянка за 10 водосамолета от Мамая." Поради необходимост през лятото на 1942 г. на водолетище "Чайка" се прехвърля един немски ремонтен взвод, а по-късно във Флотски арсенал - Варна, се построява плаващ док за водосамолети. В акваторията на Черно море няма друг немски плаващ док на морската авиация на Луфтвафе... Варна остава базово летище на групата до август 1944 г...
Всъщност Варна се използва като база за ремонт на водосамолетите на Луфтвафе в Черно море...
Непосредствено участие в бойните действия против съветския Черноморски флот България взима, като осигурява противолодъчната отбрана на морските конвои на своите съюзници. Във Военния дневник на 2 януари 1942 г. е отбелязано: "Военноморска група "Юг" със закъснение докладва вероятното потапяне на руски подводници от български въздушни и военноморски сили на 16 август и 15 октомври 1841 г. съответно." На 30 ноември 1941 г. командирът на Черноморската флотилия кап. II ранг Неделчев донася на командира на морски войски за две атаки на торпедна лодка 2 срещу руска подводница... На 16 юни 1942 г. във Военния дневник на германския Главен военноморски щаб е записано: "Българските самолети също са разрушили една вражеска подводница пред н. Емине преди обяд на 16 юни". На 26 юни 1942 г. четем: "Българските сили са обстрелвали вражеска подводница южно от Варна, и то вероятно успешно"...
Липсата на доверие ескалира и през 1943 г. се стига до скандал в българо-румънските отношения, когато Политическата секция на румънския генерален щаб в резултат на срещи и консултации с турски официални среди изработва карта и меморандум и ги връчва на Върховното командване на Вермахта. Съгласно тези документи цялото Българско Черноморие трябва да се раздели между Румъния и Турция с граница нос Емине. Мотивировката е, че така ще се намали "съветската опасност" за Балканите, защото "русофилска България" по този начин ще се отдалечи от СССР и "болшевишката опасност" ще бъде неутрализирана...
Командващият Адмирал Черно море получава доклад от Военноморска специална команда, Варна, че в 07.45 ч. на 16 юни 1942 г. една подводница е забелязана атакувана и потопена от самолети... Българските торпедни катери от Царево са тръгнали за мястото на потапянето...
Пред българските брегове намират гибелта си съветските подводници "Щ-204", "Щ-2010", "Щ-211", "С-34" и "Л-24". През ноември (в периода 16-30) 1941 г. в района на н. Св. Атанас до Варна на минно заграждение "S-18" се натъква подводница "Щ-211". Загиват 44 подводничари... На 6 декември 1941 г. отново в същия район в резултат на нападение с дълбочинни бомби от български водосамолет Ar 196А-3 от състава на 161 ескадрила е потопена "Щ-204". Загиват 43-ма подводничари... През ноември 1941 г. източно от н. Емине потъва и "С-34". Загиват 48 човека. В териториалните води на неутрална България в Черно море през 1941 и 1942 г. заедно с потопените 5 подводници загиват общо 238 съветски подводничари... При оценка на тези загуби важно е да се отбележи, че през този период подводниците са единствените сили на съветския Черноморски флот, които систематически действат на вражеските комуникации...
Броят и личният състав на разположените в България немски части от 38 военни поделения, щабове и учреждения с обща численост 3791 души през декември 1941 г. нарастват към първи август 1944 г. на 220 обекта с 22 047 военнослужещи. Бързо се увеличават разположените във Варна поделения и служби, като до 1944 г. техният брой нараства на 37. Фактически Варна се превръща заедно с Констанца в една от основните немски военноморски бази на Черно море. (Във Варна са разположени и най-големите български корабостроителници, използвани за строеж на кораби за Кригсмарине).
В Бургас са разкрити 10 служби и поделения... В Поморие - Главна военноморска пеленгаторна станция (моторизирана).
На р. Дунав: в Русе 22 служби и поделения... В 21:00 ч. на 28 август (1944 г.-б.а.) представител на началник щаба на Българската армия информира Военноморска група Юг: "Всички командири на корпуси са получили ясни заповеди от българския Генерален щаб, постановяващи, че никакви промени не трябва да стават в отношенията между българската армия и германските войски и че за разоръжаване на германските войски не може да става въпрос." Очевидно не без основание вечерта на 27 август в главната си квартира Фюрерът обявява, че "се надява да привлече части от българската армия към германската кауза"...
Впрочем командването на германските СС войски планира създаване на българска дивизия от прогермански настроени войници от царската армия и членове на младежката организация "Бранник". Създаването на дивизията остава проект, но на 13 ноември 1944 г. започва формиране на полк в учебния район Дьолерсхайм. До края на 1944 г. се формира танково-изтребителен полк СС (български N 1) в състав от 581 човека... Първата битка на българските доброволци със съветските войски е на 5 май 1944 г. в района на Щокерау, където в хода на битката са унищожени 14 съветски танка и 2 самоходни артилерийски установки. Впоследствие българската част на 10 май 1945 г. се предава на американците на територията на Чехия...
На 29 август 1944 г. в 01:00 ч. Военнноморска група "Юг" поставя следните задачи: "1. Атакуване на руските сили пред Констанца и Сулина. 2. Нарушаване комуникациите на руснаците по р. Дунав. 3. Връщане към българския бряг, ако припасите от гориво позволят. Да се потопят корабите в дълбока вода и да се прехвърли личния състав в София."
"България - морският съюзник на Третия райх през Втората световна война (1941- 1944 г.), Петър Даскалов, Издателска къща "Стено", 2016 г.
По искане на хитлеристкото командване
от 2 юли 1941 г. българските териториални води в Черно море се обявяват за "опасни от мини". През втората половина на с.г. в операционната зона на българския Черноморски флот са поставени 1538 мини, а през 1944 г. - още 350...
В западната част на Черно море мини поставят хитлеристки и румънски кораби, а след нападението над Съветския съюз - и съветският черноморски флот.
Сложна минна обстановка се създава и на р. Дунав. Хитлеристкото командване прехвърля по реката военни и търговски кораби, превозва течни горива от Румъния, хромова и медна руда от Турция, хранителни продукти от България, Румъния, Югославия, Унгария. Само през 1942 г. по реката в Германия се доставят 8 милиона тона товари. През 1944 г. под предлог да повлияе на способността на противника да продължи войната Английската Средиземноморска авиация провежда 6-месечна въздушна операция "Гарденинг" с цел да прекрати корабоплаването по р. Дунав. Поставени са 1382 неконтактни дънни мини. През април-май с.г. съветският Черноморски флот също поставя във водите на Долни Дунав 218 мини. На английски мини в Дунав се взривяват и потъват и български кораби - модерният пътнически кораб "Княз Симеон" и новият буксир "Русе"...
По искане на немския морски щаб на бойните кораби на Черноморския флот е възложено да придружават и конвоират германските превозни кораби, движещи се между Босфора, българските пристанища и Кюстенджа. Торпедоносците и торпедните катери "Люрсен" отговарят за безопасното плаване по крайбрежните фарватери; водосамолети изпълняват "стражева служба" по охрана на Варненския и Бургаския залив...
Много спешно
Съюзна контролна комисия в България
18 август 1947 г.
№ 2558
гр. София
До Министъра на външните работи и изповеданията
Господин Кимон Георгиев
Господин министър,
По решение на правителството на Съюза на Съветските Социалистически Републики на българските военноморски сили се връща военноморското знаме, взето от съветските войски в периода на военните действия през месец септември 1944 г. в пристанище Варна.
Съобщавайки Ви решението на Правителството на СССР, моля спешно да съобщите къде и кога ще може да бъде направено предаването на знамето.
Заместник-председател на Съюзната контролно-ревизионна комисия в България
Черепанов
ЦДА, ф. 1485, оп. 2, а.е. 953, л. 59
Оригинал машинопис
(Публикувано в книгата “Съюзната контролна комисия в България (ноември 1944 - декември 1947 г.), ДОКУМЕНТИ, Втора част, Изд. на БАН “Проф. Марин Дринов”, 2018 г.)
Ответно писмо на К. Георгиев до заместник-председателя на СКК генерал-лейтенант А.И. Черепанов относно връщането на знамето на българския военен флот
20 август 1947 г.
По вх. № 39270-18-111 от 19.VIII.47 г.
До Господин
Генерал-лейтенант А.И. Черепанов
Заместник-председател на Съюзната
Контролна комисия в България
Тук
Господин Генерал-лейтенант,
Получих писмото Ви от 18 т.м., с което ми съобщавате, че по решение на Правителството на Съюза на Съветските Социалистически Републики ще бъде върнато на българския военен флот иззетото знаме в пристанището Варна през време на военните действия през септември 1944 г.
Чест ми е да Ви явя, че връщането на въпросното знаме ще може да се извърши в неделя, 24 август, в 9.00 ч. в казармения район на Морската база - Варна.
По този повод моля Ви, Господин Генерал-лейтенант, от мое име и от името на Българското правителство да станете тълкувател пред Правителството на Съюза на Съветските Социалистически Републики на чувствата на целокупния български народ, който ще види в това решение ново доказателство и нова проява на чувствата на сърдечно приятелство и братство, което съветските народи хранят към българския народ.
Моля приемете, Господин Генерал-лейтенант, уверения в отличната ми към Вас почит.
Председател на Министерския съвет,
Министър на външните работи и на изповеданията
Комисар по изпълнение Съглашението за примирие
Кимон Георгиев
ЦДА, ф. 1485, оп. 2, а.е. 953, л. 62
Заверено копие, машинопис
* Черно на бяло
