/Поглед.инфо/ Бегъл поглед върху събитията срещу дейци на “Продължаваме промяната”

Преди малко повече от година, на 18 април 2024 година публикувах на стената на “ПогледИнфо” статия под заглавие “Какво ги очаква еничарите от Харвард”. В нея развих тезата, че когато капиталът се доверява на даден политически субект и му възлага да управлява държавата, той е щедър и изпълнен (макар да не му е никак присъщо) със симпатии и благородство към тези, които е избрал да свършат поверената от него работа по прочистването и устройването на държавата и нейното управление, за да изглежда и функционира тя по желан от него образ. Това не се случва често, а само тогава, когато обичайният за буржоазната държава механизъм на всеобщите избори и вишегласието е престанал да действа и затова излъчва все по-големи негодници и некадърници за властта.

България отскоро живее в държава и общество на капитала и е забравила за това правило. Забравили са го и политическите партии и вероятно поради това не осъзнават какво се случва с тях, когато слепият и бездушен механизмът ги завърти в своята орбита. А останалите се тюхкат, че не са успели да се представят добре на изборите. Както и да се представят, изборът вече е направен и пуснат в действие.

Всичко обаче забравят най-важното: държавата при капитализма принадлежи на капитала!

В българската история най-фрапиращият, а и най-драстичният и жесток пример на такъв избор с последващо наказание над провалилите се, е управлението на БЗНС от 1919 г. до 23 септември 1923 г., когато е свалено с кървав военен преврат, а Александър Стамболийски е убит. Може би защото това е история от преди повече от сто години, паметта на обществото го пропуща или просто не го тълкува такова, каквото е то в реалността.

Когато България е в изключително тежка ситуация, преживяла е две национални катастрофи, изгубила е територии и е пред все по-тежки изпитания, капиталът възлага на една лява по идеология политическа формация да управлява от негово име и да изведе държавата от разрухата. Преди това трябва да се справи с остатъците от предходните режими и власти, да накаже виновните и да утеши народа с обещанието, че скоро ще дойде ново бъдеще.

Няма да сгрешим, ако кажем, че провалът е очевиден и почти нищо (с изключение на разправата над предходните власти) не е изпълнено и постигнато.

По-нататък станало това, което вече споменах.

В наше време капиталът избра за своя доверена партия Продължаваме промяната и я натовари да спре разпада, да заличи ГЕРБ и да извади Борисов от политиката. Но най-важното, парите трябваше да сменят господарите си и да потекат в друга посока, за да заработят по-активно и продуктивно. От всичко, което капиталът възложи на ПП, нейните водачи разбраха само едно-единствено нещо и го изразиха на своя език: “Ще изчегъртаме ГЕРБ”. С такава амбиция и риторика можеш много неща да разрушиш и заличиш, но не и създаваш – а нали такава бе поставената задача. Така говореха от СДС, който постигнаха огромни успехи в разрушаването, но нищо не може да им се зачете като създадено и изградено от тях. Виждаме къде е СДС днес и какво означава той като фактор в политиката.

Капиталът не само възложи на ПП историческа мисия, но й осигури богата и могъща подкрепа. Хората също ги избраха по време на уличните протести. Много умело бе прикрито недоволството на капитала с недоволство на обществото от предишното управление. Протестите обещаваха наистина реална и много важна промяна, която да извършат хора, завърнали се в България след обучение и сериозна работа в чужбина, които доказват своя опит и възможности. Трябваше да се създаде впечатление, че масовото напускане на отечеството от младите в първите години след безумните промени е от полза и всъщност е извличане на знания и умения от напредналите държави, за да бъдат вложени в управлението на нашата държава.

Въвеждането на тези “млади и красиви” българи във властта през служебното правителство бе една щастлива случайност, която бе използвана, за да свикнат хората с тях, да им се доверят и повярват, че това са тези, които народът очаква от дълго време.

Но тези “млади и красиви”, уж учили в Харвард, се оказаха сапунен мехур, който докато се образува и вече се пука и се превърна в грозни капки. Сапунените мехури се разляха на мръсни локви. Колкото кратък е животът на един сапунен мехур, приблизително толкова време бе достатъчно, за да се разбере, че тези човеци са сапунени мехури, съвсем неподготвени за отговорността, която им се поверява. А на всичко отгоре са като еничарите – безродници. Мястото им беше извън властта и това на всички бързо стана ясно. Но понеже нямаше в момента партия, която да поеме управлението, без да реабилитира ГЕРБ и Борисов, тези трябваше да останат още малко. Без обаче това да означава, че ще останат завинаги в политиката.

Те измамиха капитала със себе си, а той не прощава такива неща.

Това съм го коментирал в статията, за която пиша в началото.

Днес виждаме как се изпълняват правилата, по които действа капиталът в такива случаи. Никаква милост. Дори вече започнаха арестите на водачите на партията. Началото е с ръководители на местната власт, но не е далеч денят, когато наказанията ще се стоварят и върху първите ръководители. Не казвам, че всички ще бъдат арестувани, съдени и осъждани, но всички ще получат някаква дамга, която да ни напомня какви хора са преминали през властта, лъжейки, че те са именно тези, които ще оправят държавата. За да им затвори завинаги вратите към властта, но и ще отрови личните им съдби.

Трябва непременно да уточня, че тази процедура, която се практикува в политическия живот в капиталистическата държава, не е проявление на висок морал и нравственост, а е просто логическа операция, която брани интересите на тези, които държат парите и реално управляват държавата, защото я притежават. Може тези хора да ги наричат олигарси, мафия, подземна държава и какво ли не още. Процедурата обаче ще протече докрай и ще прочисти системата от хора, които не знаят какво става, къде са, кому служат и чия е волята, която трябва да изпълняват. Формират се ситуации, нови конфигурации в колективните органи на представителната власт, задействат се определени канали в съдебната система и в репресивните органи (защото който живее и работи в капиталистическата държава, живее и работи за капиталистическата държава!).

Понеже въпросната процедура не е проявление на морал и нравственост, нито на благородство и грижа за обществото, а пусната в действие система за сигурността на капитала и неговата държава, действията й са резки, груби, безпардонни, често дори в нарушение на писаните правила и закони, поради което причиняват страдания на мнозина. Но който влиза във властта, трябва да е наясно с тази процедура и за целия механизъм на властта. Защото не се знае какъв ще е резултатът от което и да било присъствие във властта. Може всичко да е благополучно и човекът да излезе от нея доволен, а и от него да са доволни. Няма да му е излишно да помни и дори да си повтаря от време на време, че т. нар. “върховенство на закона” е залъгалка за наивници.

Но ако се случи другото?

Ако се случи “другото”, ще ти се стовари на главата туй, което е описано по-горе!

В тази система обикновено сгрешилите и не оправдалите доверието на капитала биват обвинявани в корупция, подкупи, нарушения на договори, нанасяни щети на държавата и какво ли не още. Обвиненията на прокуратурата могат да се докажат, но могат и да не се докажат и дори да са измислени. Няма никакво значение какъв ще е резултатът от съдебното разследване. То затова обикновено дълго се проточва, докато дори забравят за него. Но който е влязъл в машината, да му мисли...

А иначе онова, което ПП поради некадърност не успя да свърши, ще го направи друг! Малко по-късно от желаното и предвижданото. Да видим само кому капиталът ще се довери.

Ето, това е моят поглед върху събитията срещу дейци на партия “Продължаваме промяната”.