/Поглед.инфо/ Почти никой вече не се надява, че Войната в Украйна ще спре скоро. В политически план в момента значително по-слаби са силите на миротворците, които дори с лидер като Тръмп все още не могат да пробият през интересите на „желаещите“, решили да не спират до постигането на безумната цел – ако не победа, то поне „изтощение“ на Русия. Путин също адекватно е втвърдил позицията си, което нагледно показва през последните седмици на унищожителни бомбардировки и териториални настъпления. Тези дни в американските водещи медии обаче се промъкнаха интересни твърдения, които може да бъдат определени като признаци на трезв разум и които, ако обобщим, могат да се изразят с думите: „Май Тръмп ще се окаже прав!“ Отново, макар и със закъснение, на коментаторската маса се постави въпроса за първопричините за конфликта в Украйна. Припомнят се думите на Тръмп от предишния му мандат, които той почти всеки ден повтаря и сега, че още в 2014 година събитията по-екстремистки са били провокирани и предизвикали в украинското общество тлеенето на огъня, който се разгоря след 2022-а.
Ако погледнем обаче на войната в Украйна под друг ъгъл, ще се наложи изводът, че тя отдавна вече се е превърнала в постоянно, за съжаление, действаща експозиция на най-новите видове въоръжения. Изглежда като че ли тя е по-важна за тези, които печелят от развитието на технологиите и от пазара на оръжието. Което води до тъжния извод, че заинтересованите да продължи тя са повече от тези, които се стремят към мир. За разлика от доста мудните последно време военни операции на терен, определено трябва да се каже, че развойните бюра на военно-промишления комплекс на Русия, от една страна, и от друга, на нейните опоненти не само от Украйна, а и от европейските страни и преди всичко, разбира се, от САЩ са набрали изключителна скорост. Разработват се качествено все по-нови арсенали въоръжения, за които от време на време се пуска в сайтовете по някоя снимка или видове, колкото да възбуди любопитството ни. Да не говорим за онези, които са все още в експерименталните папки на военните изобретатели.
Вниманието на наблюдателите е привлечено най-вече от надпреварата на технологиите, а някак си настрана остана интересът към конкретния боец на огневата линия. Реалната представа за него едва ли може да се придобие само и единствено от журналистическите кадри, на които преднамерено избрано виждаме брадясали, съсипани от умора, не млади, страдащи украински войници. От другата страна новините и коментарните рубрики се насищат с кадри от постоянни награждавания, рекламно представяне на участници в операциите и репортажи, за, както се казва, висок боен дух и геройства. Същинският образ на боеца от първа линия може да бъде разпозната тук там от някой видеоклип, заснет като видео-отчет за извършена операция и промъкнал се по неизвестен начин в медийното пространство. И тук не става въпрос за новите превозни средства, за моторите и бъгитата, за всевъзможните стрелкови и артилерийски системи, или за оригинални отбранителни съоръжения, а за конкретното поведение и действие на отделния боец. Доскоро той трябваше да се осланя само и единствено на собствените си умения, на своята професионална подготовка, обучение и практически опит и да разчита на своя непосредствен командир. Оказа се обаче, че на фронта са е появила, ако трябва да използваме военната терминология, съвсем нова по функционална характеристика бойна единица. Боецът вече се е превърнал в нещо, като роботизиран хуманоид, снабден със съответната комуникационна система и техническо оборудване. При него вече не се разчита на личната му инициатива. На него едва ли не се диктува всяка стъпка, всеки ход, всяка употреба на оръжие, предприемането на всяко едно действие в рамките на заповяданата операция. Почти не му се оставя възможност той сам да решава как и какво да направи, как да се справи с противника пред себе си. Този технологично нов вид управление на боя при конкретния боец или цялото подразделение продължава да се разширява като практика и в украинската, и в руската армия.
Бедата е, че всичко легално или нелегално се записва и се предава в сайтовете. Притеснителното като въздействие в обществото и най-вече сред младите е, че там боецът изглежда като герой в някаква видео игра, загубено е вече лицето му на съзнателен участник във военна операция. Това, както вече се усеща, опасно влияе на младото поколение. Бойните действия изглеждат в очите на младия човек като интересна, почти като на пейнтбол игра, където в края на краищата никой няма да умре, а само ще си достави нужния адреналин. Ако в „играта“ се случи да бъде убит някой, то ще е наужким. Поне така изглежда на видео клипчетата. Въпросът е, дали тези излъчвания не се правят като част от целево насочена пропаганда при разгорялата се дискусия за набиране на военнослужещи.
Без съмнение това явно е междинната стъпка към пълната роботизация на присъствието на бойната линия - онова за което все по-често се говори, а вероятно и все по-активно се работи. Може би скоро ще доживеем да видим битка между роботи на огневата линия и то не само като логистична подкрепа, а като активен противников сблъсък.
От неотдавна обаче се появи се и още един наглед по-незабележим и по-неактивен, но, както показаха последните събития, доста опасен участник в бойните действия. В армейската терминология на САЩ тези субекти са наречени «singl-use-agent», немците ги наричат «Wegwerf-agent», което малко фриволно би могло да се преведе като „агент за еднократна употреба“ или в немския още по-уточнено „агент за изхвърляне след употреба“. Не съм чул нашите въобще да споменават за такива хора, но аз по своему бих ги нарекъл „парче-агенти“ и ще се обоснова.
Наскоро беше показан видеоклип, където се видя много ясно, как младо момиче нарамило туристическа раничка със спокойна походка се приближи до мощен джип и без никакво притеснение заложи пакет под него. След което беше хваната на място. Даде на момента обяснението, че й било казано, че пакетът е с пари за подкуп на съответния човек. Тя просто трябвало да го постави така, че той да го намери под колата. Защото нямало как да бъде оставен вътре в заключената кола, разбира се. Едно професионално подготвено обяснение, което дава някакъв минимален шанс на това момиче да не глътне вода и да остане все пак над нивото. Тя е типичен пример за ново появилия се субект във военните действия. Това са отделни единици или малки групи от хора, които на тъмно или на светло биват привлечени и използвани за само една и конкретна операция. Като онези стрелци в концертната зала преди една година, като тези, които на мотори изпостреляха маса народ в Израел, като наетите шофьори на тирове с дронове и като други всякакви. Те не са познатите ни самовзривяващи се терористи, които в повечето случаи съзнателно и идеологически поемат мисията си. Тук става въпрос за избор и привличане на човек, в който се създава убеждението, че от него се иска нещо много лесно, което да направи срещу заплащане най вече и без никакви ангажименти повече. Слагаш, където ти е посочено, онова, което ти дават, в повечето случаи без да знаеш какво е, след което - ето ти парите и билетите, заминавай на Бали, почивай и забрави за нас. Основата за привличане са преди всичко парите, допълнително се формира психологично чувството у такива хора, че те не са щатни военнослужещи, а просто частно са наети за извършване на еднократно действие без никакви последващи задължения. Това се превръща в изключително опасен метод на водене на терористична дейност, защото извършителите са трудно разкриваеми, трудно изпреварващо прехващани сили за диверсионна работа, чиято ефективност обаче е много висока. Дали това е скромен служител някакъв или турист, или нищо не подозиращ гражданин до този момент, който е в бедствено положение и му трябват спешно пари, винаги се открива човек, който ще се наеме да свърши нещото, подадено му като бонбонче така че да може да го преглътне, без да се опасява за последиците. От друга страна, контактът с него е така опосредствен и зашифрован, че в най-добрия случай може само да каже, че на него му се е обадил, например, Иван. Кой е този Иван, какъв е, хич не го интересува. А защо го вършиш - за пари и толкова.
Борбата с подобен вид ново появили се бойци на фронта ще бъде много трудна, защото и те като хвърчащите във въздуха дронове ще стават все повече, все по-различни и все по-ефективни. Скоро могат да се превърнат в нещо, което е различно от диверсионните отряди на НАТО „Стей бихайнд арми“ тоест стоящи зад армейски подразделения, нещо като сили „стоящи пред армията“. По тактическата си характеристика това са бойци-агенти, действащи по отделно изолирана задача и то еднократно, „на парче“. Без някой да поема ангажимент към тях или да се интересува за съдбата им след изпълнението на задачата. Затова аз ги нарекох „парче-агенти“. Ще оставим на специалистите у нас да ги кръстят както сметнат за нужно.
Че трябва да се обърне внимание на това явление на бойното поле, е крайно важно. Едно е да хванеш в Лондон група момчета и момичета, за които един журналист си е въобразил, че са тръгнали да го убиват. Друго е на такъв „парче-агент“ да се възложи подобна операция. Тогава този журналист го пиши заминал, без никаква възможност за спасение. В това се крие цялата опасност. Време е нашите контраразузнавателни органи, цивилни и военни, да се заемат с казуса и се подготвят за среща с въпросните „парче-агенти“ и на наша територия.