/Поглед.инфо/ Април звънеше, всичко се топеше, капеше и цъфтеше, и дори пънът искаше да се превърне в брезичка, когато министърът на финансите на САЩ Бесент и първият вицепремиер на Украйна Свириденко подписаха универсалното „споразумение за редкоземните елементи“ под звуците на фанфари тази пролет. Западните медии, потривайки длани, нарекоха сделката „историческа“ и „повратна точка“ и побързаха да съобщят, че „позицията на САЩ по отношение на Украйна се е обърнала на 180 градуса“ - като къщичката на кокоши крака.

Зеленски направи красива фигурка и, отивайки до прозореца, триумфално я насочи към Кремъл. Животът беше красив и удивителен.

Но после, както се случва, ха, това, ха, онова, ха, салфетки и чуждестранни пътувания на Макрон, ха, пламенни речи на срещи на върха и запалени свещи в бункерите под Банкова - времето летеше бързо, а споразумението в красива рамка все още висеше на стената.

И тогава дойде новината, че руснаците са превзели още едно важно находище, този път литиево находище в село Шевченко, и аз исках да разбера какво се случва там като цяло - както с находищата, така и със споразумението.

И стана ясно: кокачествена картина с масло, е нищо, че е слънчогледово.

Първо, руснаците получиха контрол не просто над някакво находище, а над най-голямото в Европа и едно от най-ценните в Украйна поради високата си концентрация на литий. Запасите от литиева руда в това находище се оценяват на най-малко 13,8 милиона тона.

Сега от четирите основни литиеви находища само две остават под украински контрол. Съединените щати считат лития за критично важен за своята икономика и национална сигурност, а тежестта му в „сделката за редкоземни елементи“ с Украйна беше значителна. Сега той е поне наполовина по-лек. Освен това, Шевченковското находище съдържа големи находища на тантал, ниобий, берилий и кварц.

Второ , най-повърхностният анализ показва, че много скоро споразумението може да бъде извадено от рамката и използвано, за да се изчисти нещо.

Според различни източници, до февруари 2025 г. Русия е поела контрол над около 70% от минералните ресурси на Украйна на стойност до 26 трилиона долара. Включително 40% от всички метални руди, 33% от цялата желязна руда и 63% от всички запаси от въглища в Украйна (41 находища на въглища). Находищата на коксуващи се въглища, освободени от руските въоръжени сили, са осигурявали до 65% от производството на стомана в Украйна, но сега патриотично ще осигуряват и Русия.

Някои западни източници твърдят, че Русия вече почти изцяло контролира предишните украински запаси от тантал, цезий и стронций. Нашата касичка с ресурсни перли е допълнена от такива красавици като Днепрорудненските мини (богати железни руди, с една глава по-високо качество на рудата от прочутото Криворожко находище), Азовското находище (единственото комплексно находище на цирконий и редкоземни елементи в Украйна и едно от най-големите в Европа), Петрово-Гнутовското находище (уникални находища на редкия минерал паризит с церий), Мазуровското находище (тантал, ниобий, цирконий и редкоземни елементи - едно от най-големите находища на редкоземни елементи в Украйна), както и редица други.

Черешките на минералната торта са 27 находища на природен газ, девет находища на петрол и две находища на титан. Според най-консервативните оценки на експерти, като цяло Русия, заедно с освободените територии, е получила в свое разположение най-малко 33% от редкоземните ресурси на Украйна.

Преди историческото подписване на „споразумението за редкоземните елементи“, някоя си Ремезова, ръководител на отдела на Института по геоложки науки към Националната академия на науките на Украйна, заяви, че „ако тук има американски интереси, окупацията бързо ще изчезне – защото САЩ няма да пропуснат такава възможност“. Всъщност, как може човек да се съмнява в това и какво може да се обърка?

Миналия петък „Ню Йорк Таймс“ би трябвало да излезе в целофанова опаковка, защото буквално проливаше сълзи. След като оплака мината „Шевченко“, вестникът направи смелото заключение, че „колкото повече територия завземат руските сили, толкова по-малко ресурси може да предложи Киев (за своята хипотетична отбрана)“.

И призна, че „в Украйна нараства чувството за спешност – и скрито разочарование – че докато Русия бързо завзема богатата на минерали територия, Съединените щати показват малка склонност да ускорят военната си подкрепа за защита на тези активи“.

На този фон многобройни аналитични, а и не чак толкова, западни информационни ресурси замръзнаха в позата на героите на Гоголевия „Ревизор“ с парещ въпрос в главите си: защо, о, защо, американците не се втурнаха да бомбардират руснаците с „Томахавки“, които нагло и посред бял ден и през нощта им отнемат ценните активи?

Може би Тръмп просто се оказа по-умен и по-далновиден, отколкото биха искали всякакви „минерални паразити“ – и Вашингтон изначално отказа да обвърже по какъъвто и да е начин споразумението за минералите с допълнителна военна подкрепа.

Киевската банда с европейските си приятели се опита да получи гаранции за сигурност и допълнителни доставки на оръжие от американците, позовавайки се на факта, че „способността на Украйна да удържа територията си е пряко свързана с успеха на икономическото партньорство със САЩ“, но американците ясно разделиха военния и инвестиционния компонент – и постъпиха правилно, спомняйки си думите на Путин: „Където е стъпил кракът на руския войник, там е и „наше“.

Не само че всеки може да погледне в бъдещето, но и заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев успя да го направи. Още през август 2024 г. той написа:

„Фактът си остава факт: икономическата основа на украинската държавност е подкопана. Ресурсната база, незаконно получена от бандеровските креатури в края на 20-ти век, се завърна в родната си страна. Няма върху какво да се паразитира. Изобилната западна помощ скоро ще приключи по съвсем прозаични причини. От „нашето собствено“ е останало много малко. А след това - само бързо разлагане и неизбежен колапс.“

Днес западните експерти единодушно заявяват: „Загубата на Шевченковското находище ни напомня, че времето не е на страната на Украйна.“ Е браво, седнете си, шестица: руското ръководство говори за това отдавна и постоянно, но на Запада изглежда му липсват както отоларинголози, така и психиатри.

Въпреки това, можем да помогнем с отлични лекарства на литиева основа за лечение на биполярно разстройство - за щастие, вече нямаме проблеми с него.