/Поглед.инфо/ Последната степен на оглупяването (или корумпирането) в ляво е проповядваното от левите лидери, че когато са във властта заедно с десните, ще й придадат социален характер и ще се грижат за бедните, възрастните, немощните и социално слабите.

Поради своята политическа глупост и неграмотност, но и заради отчуждеността си от лявата идеология, те не само си вярват, че са прави, но и упорито повтарят, че тяхната политика няма алтернатива. Наследството на Нинова вече толкова се е изродило, че е станало противно и дори им личи по щастливите физиономии на водачите на стопилата се БСП.

Националната държавата изчезва, а те се радват на находчивостта си.

Националната държава се разрушава от тези, с които нашите хубостници са тръгнали да правят живота ни уж по-добър. По-добър с европейски ценности. Заради тези ценности те се отричат от всичко, което е присъщо за левите хора, социалистите и комунистите. Но си мислят, че някой им вярва. Мислят така, защото не са умни.

Тази партия е отдавна мъртва, но хората, които са въведени във властта като представители на левицата, би трябвало да знаят кому служат, срещу какво и какво произлиза от служението им. Не за тях самите, а за идеите, които за забравили и от които преди да ги забравят, са се отказали.

Светът търпи грандиозни промени. Сега засега те не се открояват толкова отчетливо, защото войните създават друга видимост и предизвикват други чувства и усещания. Но тези изменения силно са разколебали капитализма, нанесли са му тежки поражения и вече изискват да се налага друг световен ред, друга организация на производството и разпределението, други икономически отношения. Тези промени имат и нравствен смисъл, защото са насочени срещу световното зло. Целта е висока и трябва да бъде постигната, но са необходими общи усилия, добра воля, съзнание за това, което става в света, нравствена позиция и здрав разум, за да бъдат преценките трезви и точни.

В тази трансформация да повтаряш заедно с тези, които би трябвало да са ти идейни врагове, че най-важното е да влезем в еврозоната, защото там е нашето светло бъдеще, означава отклонение от разума и логиката, политическа слепота и престъпна безотговорност.

Много беди са се случили в лявото и на лявото. То ще умре, ако не бъде отново изправено на крака! Но то ще стане с работа, а не с празни приказки и предателства, с лъжи и измами.

В ляво предстои огромна работа. Предстои тук, в България.

А работници няма!

Ще си дадем ли сметка какво означава това?

В дясно протича истинска мобилизация, за да се спрат тенденциите за ускореното движение наляво. Десните се организират, подготвят се, въоръжават се, обличат униформите, обучават ги, подреждат ги дори в колони и редици, настройват се за борба срещу лявото, против националното, за да възтържествуват най-сетне европейските ценности. Там не се шегуват и не си поплюват. Нима не се вижда какво готвят тези, които са се провъзгласили за демократи и европейци? В общи линии това са все посредствени и недостатъчно образовани хора с погледи на наркомани, но точно това ги прави опасни. Те са готови заради възнаграждение да изпълнят, без да разсъждават всяка заповед. Омразата им е също “по указания”. Силата и уменията им са в разрушаването на вече изграденото, а не в създаването. И в писането на доноси са доста умели! Вече видяхме какво могат, а сега събраните са същите, които преди повече от тридесет години бяха за първи път призовани “да сменят системата”. Сега пак за същото са мобилизирани. И пак им пригласят и ги подкрепят същия тип “леви” борци за демокрация и съглашатели.

Т. нар. “леви” претоплят манджата на “възстановяването на държавността” и подготовката за еврозоната. Надига се антикомунизъм, поругава се миналото, фалшифицират се факти от историята, по медиите се поднася невярна информация за световни събития и личности. Левите обаче са се заели да укрепват буржоазната държава, за да не се разпадне. Укрепват държавата, която вече не е национална; тя е без национална култура и с поразен и изопачен национален език. Ама на тях тя такава им се харесва.

Най-нелепото обаче е, че в такава сложна и преломна епоха, каквато е днешната, в България няма леви партии. Това е твърде опасно и предвещава тежката криза да се окаже неразрешима и непреодолима. България остава в зоната на най-рисковите и с твърде мрачно бъдеще държави. Защото десният разгул ще се превърне в нещо страшно и няма да има кой да му противостои.

За тези опасности не се замислят и левите анализатори и уж идеолози. Те се задоволяват да коментират събития и личности, ала не обръщат внимание нито на явленията, нито на тенденциите; те не усещат опасностите и продължават да са привърженици на ревизирания от либерализма и неговите “леви” съглашатели марксизъм, който се отрече от най-важните му принципи и постулати, за да провъзгласи социалдемокрацията и “модерната лява партия” за модел на лявото в днешното време.

Затова на следващите парламентарни избори най-вероятно няма изобщо да ги има. Тогава дори ще се лишат от удоволствието да се продадат на управляващите и се облажат от властта!

Власт без лява опозиция неизбежно ще фашизира държавата и ще я обрече на гибел – дори тази държава да бъде вкарана в еврозоната.

Както изглежда, тази съдба е съвсем реална и е твърде близка... Дори вече я преживяваме!