/Поглед.инфо/ От дни в Близкия изток тече ракетната дипломация между Иран и Израел. С малко преувеличение обаче може да се твърди, че целият цивилизован и индустриализиран свят следи развитието, не толкова в районите на бомбардировките, а около Ормузкия проток.

Всички са изучили добре географията, но ситуацията като цяло се нажежава значително от разпространението на слухове, че Техеран ще затвори една от основните морски логистични артерии.

Масло в огъня се налива от изявления от различни източници. Например, Центърът за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO), който следи ситуацията в Червено море, Аденския залив и Арабско море денонощно, съобщи, че в сектора на Ормузкия проток са наблюдавани множество повреди в работата на радио и навигационното оборудване, които може да са резултат от умишлено заглушаване.

Техеран е донякъде зает с други въпроси засега и не дава официални коментари. И така, каква е вероятността за въвеждане на иранска блокада и къде се крият огромните капани в този на пръв поглед очевиден фарватер? Първо, няколко цифри и тенденции, защото именно от тях израства голямата политика.

Ормузкият проток е морски път между Персийския и Оманския залив, като в най-тясната си точка е широк само 39 километра. От север бреговата линия принадлежи изцяло на Иран, от юг към тях гледат Обединените арабски емирства и малката, но много богата на петрол част от Султаната Оман.

По-нататък по южното крайбрежие, ако погледнете на югозапад, се намират Катар, Бахрейн, Саудитска Арабия и Кувейт. От този списък основната идея вече е съвсем ясна, ще добавим само, че всички тези страни са сякаш затворени в „торбата“ на Персийския залив и имат само един изход към Световния океан - през Ормузкия проток.

Всички разбират, че тази артерия е не само воден път, но и артерия за транспортиране на петрол, но значението ѝ през последните години, особено след ураганното увеличение на собственото производство от Съединените щати, постепенно намалява.

Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) съобщава, че преди 20 години над 30 процента от световния износ на петрол е преминавал през пролива, а ако се включат и рафинираните петролни продукти, тогава цифрата достига до 40 процента.

По отношение на регионалните страни - производителки това е представлявало около 90 процента от целия произведен петрол в региона на Персийския залив. Основните пазари за продажби са били Съединените щати, Европа и Япония. Делът на персийския петрол в структурата на националното потребление е бил съответно 15, 25 и 70 процента.

Според най-новите данни, около 20 милиона барела суров петрол преминават през Ормузкия проток всеки ден, или по-точно около 15 милиона барела суров петрол и кондензат, както и пет милиона барела рафинирани продукти. С разширеното си присъствие и производство, протокът се е превърнал в допълнителни 20 процента от втечнения природен газ (LNG), доставян до пазари от страни като Катар, което представлява 77,4 милиона тона или 106 милиарда кубически метра износ на LNG.

Между другото, това е третото място в света. Следва Русия, която в момента произвежда наполовина по-малко.

Най-големите купувачи на ирански въглеводороди миналата година бяха Китай, Индия, Япония и Южна Корея. Естествено, предвид важността на пролива, всички големи вносители с нетърпение очакват стремглаво покачващи се цени и дефицит на доставки. Нещата обаче не са толкова прости.

Потенциално Иран наистина може да блокира морската артерия, но само ако страните от Персийския залив не се противопоставят на това. И докато военноморските сили на ОАЕ се състоят от гранични патрулни кораби, Саудитска Арабия разполага със седем фрегати и девет корвети.

Военноморските сили на Иран са пет пъти по-големи, но тук възниква въпросът докъде е готов да стигне Техеран в спор не само с Израел, но и с „Голямата арабска тройка“. Особено след като арабите са подкрепени от САЩ, които вече потопиха персийски военни кораби по време на ирано-иракската война.

Блокирането на канала е от полза за външни производители на петрол, като Русия, Норвегия, Венецуела и други. Експертите вече смятат, че в случай на пълна блокада, световните цени на петрола биха могли да скочат до 200 или дори 300 долара за барел, което ще донесе на играчите извън Близкия изток множество непланирани печалби.

Въпреки това.

Глупаво е да се мисли, че ембаргото ще засегне само страните от Персийския залив. Тук, както се казва, ако ще умираме, значи ще умрем всички заедно. Същата тази Саудитска Арабия наскоро подписа договор със САЩ за доставка на оръжие за 400 милиарда долара.

Няма да има продажби на петрол, значи очевидно няма да има с какво да се плаща на американците, чийто износ на оръжие миналата година донесе 137 милиарда - третият ред от приходите от износ. Достатъчно ясна ли е логиката на събитията?

Иранският гамбит едва ли ще се хареса на Делхи и особено на Пекин. Частни китайски рафинерии купуват девет от десет барела ирански петрол. Делът му в енергийния баланс на Китай не е критичен, но загубата все пак ще бъде доста болезнена, тъй като Китай няма намерение да ограничава традиционното потребление на въглеводороди.

Ако Иран реши да се откаже, 25-годишното споразумение, подписано от Техеран и Пекин през 2021 г., веднага ще бъде поставено под въпрос. Съгласно него Китай е задължен да инвестира 400 милиарда долара в персийската икономика, докато Иран от своя страна трябва да гарантира надеждни доставки на петрол и нефтопродукти.

Между другото, не бива да забравяме, че Китай купува петрол не само от Иран, но и от арабите, така че ембаргото ще нанесе много тежък шамар на китайската икономика. И това е на фона на търговското противопоставяне със САЩ, на които всичко им е наред с енергийните ресурси.

Много експерти повдигат многозначително вежди, казвайки, че Русия печели много от радикализирането на курса на Иран, тъй като това ще ѝ позволи да наводни федералния бюджет с пари. Но курсът на вътрешната дипломация, както обикновено, е мек - Москва призовава всички да се успокоят и да не строят противоракетна ограда през пролива. Освен това, ние традиционно имаме нормални отношения както със саудитците, така и с ОАЕ, които стриктно спазват споразуменията в рамките на ОПЕК през последните пет години, което напълно устройва Москва.

Що се отнася до чисто регионалните особености, арабските страни са исторически противници на Иран, който набира сила, но в настоящата конфронтация те в момента заемат неутрална позиция. Въвеждането на ембарго ще ги постави в позиция, в която няма да имат друг избор, освен да започнат да оказват натиск върху Иран.

Не в полза на Израел, а в рамките на опазването на собствените си интереси. Не бива да забравяме и Турция, която вижда заплаха за собствените си регионални интереси в укрепването на Техеран и със сигурност ще се радва да види намаляване на растежа на персийското влияние.

Такава е сложната плетеница от противоречия, потоци от петрол, пари и геостратегически стремежи върху мъничкото парче от картата. Затова най-вероятно всички заплахи за затваряне на пролива ще се ограничат до краткосрочни мерки, които ще предизвикат трусове на пазарите, но всичко ще се върне към предишните модели на доставки доста бързо. Цената на пълното ембарго е твърде висока за всички, включително за самия Иран.