/Поглед.инфо/ Вицепрезидентът Уолъс: “Няма други две страни в света, които толкова много да си приличат, както Съветския съюз и Съединените щати на Америка. Обширните простори на вашата страна, нейните девствени гори, широки реки и големи езера, най-различните климати - от тропическия до полярния - нейните неизчерпаеми богатства ми напомнят моята родина....
И сега, когато ранните зори на бъдещия следвоенен мир бавно се издигат на хоризонта, става съвсем ясно, че само пълното сътрудничество на нашите два велики народа и техните съюзници могат да осигурят на света здраво и истинско развитие.”
Звучи невероятно, но нищо не е преувеличено в сензационното заглавие. Става дума за вицепрезидента на Франклин Рузвелт - Хенри Уолъс, който е и дългогодишен негов министър: на земеделието през тридесетте години на миналия век, в годините на Втората световна война е негов вицепрезидент (тридесет и трети поред), а от 1945 г. е министър на търговията, включително и при президента Труман, който обаче го изхвърля заради скандална негова реч - през септември 1946 г. в свое слово Уолъс изрича остри думи на несъгласие с войнствената политика на Труман към Съветския съюз.
Мнозина анализатори твърдят, че ако той отново бе поел поста вицепрезидент в началото на 1945 г., съдбата не само на Америка, на Съветския съюз, а и на света, би била коренно различна. В настоящия момент, след нападението на САЩ над Иран, световната ядрена заплаха и опънатите отношения с Русия, тази тема е особено актуална. Ако след смъртта на Рузвелт Уолъс го бе наследил на поста му, той, убеденият русофил, с цялата си душа, е щял да продължи политиката му спрямо Съветския съюз. Ех, тая дума ако!
През пролетта на 1944 г. Рузвелт вече обмисля по какви коловози да затъркаля политиката си след края на войната и едно негово решение подсказва намеренията му - заедно със Съветския съюз. И затова той изпраща своето вице в едномесечна командировка в Съветския съюз, но не в европейската му част, а в най-далечната - загадъчния Сибир, който всъщност е на един хвърлей от САЩ.Рузвелт е оценил значението на Сибир и за страната си, но се нуждае от още един поглед върху всичко в тази необятна територия. И то на специалист като Уолъс.
И без да надзъртаме в докладите му до Рузвелт, можем да кажем, че той, опитният и претръпнал в много битки политик, прелива от възторг от видяното в безкрайните сибирски полета. То е неочаквано за самия него, навярно си е мислил, че ще завари крайна запуснатост и разруха, а всъщност вижда в уж вечно замръзналата земя съвсем различна картина - в нея се създава не само модерна промишленост, но и земеделско производство, с което изхранва сибиряците, прославени са сибирските богатири и във война, и в мир.
Случайно изрових от купищата книги у дома една, отпечатана на български език през 1948 г. - на Хенри Уолъс за това негово едномесечно пътешествие. Бях направо поразен. Трудно ми да определя жанра й, както често се случва с не една и две значими книги. Ето накратко какво е според мен: блестящ пътепис; блестящо научно изследване и статистика; блестящ исторически поглед в миналото на Сибир; блестящ политически анализ, не само на отношенията между САЩ и Русия по време на войната, но и векове преди нея; пророческо надникване в бъдещето за отношенията между САЩ и Русия. То не се сбъдва за съжаление на човечеството. И не на последно място искам да изтъкна неговия могъщ интелект, който напира и от речите му, произнесени в Сибир. (Две от тях ви предлагам днес).
Един американец възкликва за това колко различна биха билиСАЩ, ако Уолъс, а неТруман, беше наследил Франклин Д. Рузвелт след смъртта му през 1945 г. Нещо, което освирепялата тогава американска десница не допуска.
Дали и днес могъщи сили в САЩ не позволяват на Тръмп да надникне в написаното и сътвореното от Уолъс. Или пък на него му е много по-удобно да я кара така... Защо се забравя за реализма на яростния русофоб Уинстън Чърчил:
“Тежко и горко на цялото човечество, ако между западните демокрации и руския Съветски съюз се установи политика на разкол”
Уинстън Чърчил, Мемоари, том 6,
Глава ХХ111, Ялта: Финалът, стр. 384:
Из книгата “Мисия в Съветска Азия”, под печат в изд. “Синева”, автор Хенри А. Уолъс, превод от английски Любен Сечанов, изд. “Призма”, 1948 г.
[...] Президентът Рузвелт винаги проявяваше забележителен интерес към географията и земеделието; той изпитваше рядко удоволствие, когато ми помагаше да планирам подробностите на моето пътуване в Съветска Азия. При завръщането ми в Сиатъл Рузвелт настоя да изнеса една беседа. Той вярваше, че западният бряг на САЩ има огромно бъдеще най-вече поради бързото увеличаващо се население на Съветска Азия и подобряването на жизненото равнище в Китай.
Когато поех тази много важна мисия в Съветска Азия и Китай, аз все още не разбирах напълно далновидността на Рузвелт. Несъмнено той предвиждаше значението на Манджурия, когато Манджурия бъдеше разбита. Той беше вече планирал с русите техния излаз на Дайрен, но китайците да държат Манджурия. Подозирах, че неговото намерение аз да прекарам най-голяма част от времето си в тази именно гранична област между Китай и Русия, защото имах опитност в земеделието. Той виждаше, че аз мога да открия икономическите причини на недоразуменията, които биха се появили при владееното на земята и добитъка по границата. Настоящата книга е разказ за всичко, което видях.
Веднъж намерила се в Съветска Азия, моята мисия отправи послания до русите, като наблегна на желанието на американския народ да продължи дружбата си както във войната, така и в мира, който ще я последва. Тези послания са изцяло в тази книга в главата, озаглавена “Какво казах на русите?” В друга глава под името “Китайско-съветската граница - война или мир” читателят ще намери съвместното американско-китайско изложение по тихоокеанската проблема. То е направено след моя разговор с Чан Кай Ши. Това съвместно изложение е направено според Рузвелтовата световна стратегия. То именно помогна да се разчисти пътя, който доведе до влизането на Русия във войната срещу Япония през месец август 1945 г. Туй стана по времето, когато китайският външен министър Т. В. Сунг беше в Москва и водеше разговорите, които завършиха със сключването на новия тридесетгодишен договор за приятелство между двете страни.
“С декларацията на СССР от 8 август 1945 г. за намесването му във войната срещу Япония, китайското правителство заяви, че изчезва причината, която съществуваше на азиатския боен театър през последните стадии на световната война срещу агресията.”
[Изпълването] на тазипразнина на тихоокеанския фронт отбеляза завършване на една фаза от дългосрочната програма на Рузвелт за световна сигурност - фаза, на която жизнена част беше и моята мисия в Чункинг през 1944 г.
С поглед към Азия
Сигурността в света, която се опира върху едно широко споразумение, беше дълго обмисляната цел на моята мисия в Източна Азия, с която аз посетих Сибир, Средна Азия, Китай, Външна Монголия и Съветския Далечен изток. Първата ми спешна задача беше да се осведомя на самото място и да се сдобия с елементарните факти, необходими да се постигне трайно споразумение. В североизточен Сибир ние посетихме кътове, в които през настоящия век не беше стъпвал кракът на никой американец; можахме също да посетим сибирски села, в които никаква американска мисия от значение в историята на нашата република не беше влизала в тях. Преди тръгването ни заявих: “С голяма надежда предприемам пътуването до Сибир. Тази част обхваща една осма част от земята. При царизма тя имаше население много по-малко от това на щата Пенсилвания, а е сто пъти по-голяма. Минаха вече някакви си двадесет и пет години и днес тази страна има над 40 милиона население, заело мястото на онези 7 милиона каторжници, които при царска Русия живееха там в крайна нищета. Да, някогашните мракобесници трябва да се изправят пред това, което е днешна Съветска Азия.”
Според нашата американска представа Съветска Азия може да бъде наречена “дивия американския запад” на СССР. След американската гражданска война ние развихме нашия див Запад и доведохме цивилизацията триумфално пред Тихия океан. Така ние създадохме Лос Анжелис, Сан Франциско, Портланд, Сиатъл и Денвър и днес ценим тяхното значение. Градовете на Съветска Азия като Новосибирск, Ташкент, Красноярск, Иркутск, Семипалатинск и Алма Ата са добре известни в Москва и Ленинград, тъй както са добре познати на Вашингтон и Ню Йорк нашите тихоокеански градове.
“Аз ще имам честта да видя тези сибирски градове и да почувствам величието на подвига извършен от хората, които умеят да работят мъдро с природата. Надявам се, че след завръщането си ще допринеса за правилното американско разбиране на днешна Съветска Азия, както и подробно ще осведомя Президента.”
Ние посетихме не само всички споменати по-горе съветски градове в Азия, но и много други, непоспоменати тук.
За да проуча освовно необикновено разнобразните американо-руски проблеми в Източна Азия, аз бях подпомогнат от вещи познавачи, които ме придружаваха навсякъде. Заедно с [Латимор] бяха: Джон Хазърд, главен офицер за свръзка от американския отдел на съветските доставки при нашето министерство на търговията (външен отдел), Джон Картър Винсент, началник на отдела за китайските въпроси при Външното министерство (сега началник отдела за далекоизточни въпроси)[…]
Летците, които управляваха нашия Скаймастър, бяха членове на една специална ескадрила от АТС. Тя беше част от 503 поделение на ААФ. Една от първите задачи на това поделение беше да отдведе в Москва мисията “Хариман-Хопкинс”, изпратена от Рузвелт през септември 1941 г., малко време след хитлеристкото нахлуване в Съветска Русия. Следната година летците от същата ескадрила откараха в Москва и около света и УендърУилки в неговия полет “Единен свят”. Бордовият командир на “Гъливер”, с който летя Уилки, беше полковник Ричард Т. (Дик) Кайт.Същият стана командир на Скаймастър, с който нашата нашата мисия отлетя за Съветска Азия.[…]
Когато се приготвяхме да влезем в Съветска Азия, аз си спомних разговора с външния министър на СССР господин Молотов във Вашингтон миналата година. Размишлявайки върху безработицата и мизерията, които лесно ще настъпят след войната, аз говорих за нуждата от създаване на обществени предприятия и програми, които да разбудят всички народи в света. Като начало предложих да се построи един комбиниран път от земно шосе и въздушна линия от най-южната част на Южна Америка през Съединените щати, Канад, Аляска, Сибир и оттам в Европа с отклонителни шосета и въздушни линии в Китай, Индия и Средния изток. Отговорът на Молотов беше: “Вие и аз ще доживеем да видим осъществяването на този проект”.[…]
Преди нашата мисия да напусне Аляска обясних на всички нейни членове, че главната цел на нашето пътуване е да се укрепят приятелските връзки между нашата страна и Съветския съюз, който сега ще посетим. Предупредих всекиго поотделно в съветските владения да не се опитват да събират сведения от военен характер, тъй като това би помрачило добрите отношения и би хвърлило сянка върху целта на нашата мисия.[…]
Навсякъде в Съветския Далечен Изток ни придружаваха генерал Семьонов и Сергей Гоглидзе. С тях станахме много добри приятели. Благодарение на техните грижи и услуги ние можехме да предприемем интересни странични пътувания[…]
Прелетяхме на север по пътя от Колима до Берелиях. Там видяхме две златопромивни мини. Създаденото предприятие за добиване на злато е внушително по размери. Минната индустрия се развива много по-бързо отколкото във Фербанск в Аляска, макар че условията в Берилиях се много по-трудни. В Колима се добиват въглища, злато и олово. Навсякъде по мините на Колима кипи работа. Тук живеят около 300 000 души. Повече от хиляда мини работят трескаво.[…]
Златопромивачите на Колима са едри, снажни и пъргави младежи, пристигнали в Далечния изток от Европейска Русия. Заговорих с някои от тях. Те са уверени в спечелването на войната. “Ние писахме на Сталин като молехме да бъдем изпратени на фронта” - каза един от тях. Но Сталин ни отговори, че тук сме нужни повече. Да, Сталин беше създал от златопромиването предпочитана и търсена военна индустрия. Това разбрахме от рударите, които бяха дошли да работят с ентусиазъм по златоносните пясъци. Иван Никишов имаше огромна вяра в бъдещето на златото. Той знаеше за СССР, САЩ и Великобритания, че се придържат в златния еталон, който е основата на световното монетно положение[…]
Днес Якутск е още провинциален градец с 50 000 жители, но сигурно е, че той ще стане един от големите световни аеродруми.
Този град е направил поразително впечатление на Уендъл Уилки с голямата си библиотека. Тя е добър пример за начина, по който русите са се нуучили да се сработват с местното население. Ние бяхме не по-малко поразени поради същата и поради други причини. Посетихме прочутата техническа библиотека. Тя има 500 000 тома - ни каза директорът й. Той е якутец, т.е. местен кореняк от азиатски произход. След посещението на Уилки градският фонд на книгите се е увеличил с повече от 100 000 рубли и сега директорът обяснява: “От всяка обнародвана книга в СССР се изпраща по един екземпляр в нашата библиотека. Така повелява законът. Библиотеката притежава и други 20 000 книги на чужди езици.
Посетители на библиотеката са повече якути. На техния език се създава вече литература. В Якутск се говори и пише на два езика.[…]
Слязохме в Красноярск на 6 юни 1944 г. и веднага ни отведоха с кола до държавния приемен дом, където ни чакаше вечерята. Това беше богато угощение от тежки ястия и отлични грузински вина и шампанско. След като изслушахме обширния доклад на помощник-адютанта, Сергей Гоглидзе внезапно скочи на крака и ни приветства бурно и тържествено:
- Вицепрезидент Уолъс! - започна той - щастлив съм, че на мен се падна честта... Той спря за миг да изчисти гърлото си и след това продължи: - да ви съобщя, че тази сутрин нашите американски и британски съюзници са открили Втория фронт в Западна Европа.
Руснаците наскачаха и вдигнаха чаши. Пихме прави.
Беше 1.50 полунощ британско време, шест часа след нахлуването, което оповести радио Лондон. Размишлявайки върху дълго протакания спор за Втория фронт и върху историческото споразумение в Техеран, аз бях дълбоко покъртен. Като оратор на нашата група от американци и руснаци аз направих официално изявление за печата.Съобщих, че сме научили новината за втория франт с най-голям ентусиазъм.В нахлуването в Нормандия ние виждахме ясно доказателство за съюзническа солидарност и за твърдото решение да доведем до край бързото разгромяване на нашия общ враг - хитлеристка Германия[…]
Новосибирск - ключът на Берлин
Над Новосибирск стигнахме след малко повече от два часа полет от Красноярск. Под нас се виждаха три летища, удобно разположени около бързо развиващия се метрополис на Сибир, отдавна надминал по големина Канзас Сити и обещаващ да стане “Чикаго на Сибир”[…]
На близката гара се качихме на специалния влак и минахме през новия индустриален град на западния бряг на реката Об.[…]
Най възбудителното събитие в престоя ни в Новосибирск беше посещението ни в новата опера. Макар и не напълно завършена, тя е открита. В нея аз говорих на жителите на Новосибирск. Салонът побира 2 000 души. Закъснелите остават в друга зала за правостоящи. Вътрешността на операта представлява амфитеатър; той е много внушителен със светлосиния си таван и с червените си завеси, които разкриват горната аркада с гръцки статуи. Тази оперна сграда е най-съвършеният образец архитектурното изкуство в Сибир и се поставя в СССР на второ място след Болшой театър в Москва. Залата е необикновена красива, но ширококо място за оркестъра изглежда много голямо та с това се губят много места за сядане. Изграждането на тази опера е субсидирано от централното правителство на СССР.
Каза ни се, че през войната оперната сграда е послужила като хранилище на прочути картини и ценности, евакуирани от московските галерии и от Ермитажа в Ленинград.
- Ние държим тук ключа на Берлин - заяви кметът на Новосибирск като се усмихна. По нашите лица се изписа удивление, но той побърза да добави: Казаците са го взели от Фридрих Велики в 1760 г., почти преди 200 години, когато Берлин е бил прусашка крепост на Шпрее. Оттогава насам ключът на Берлин е станал за нас символ на победата ни над прусаците. Той е толкова безопасен, колкото са в безопасност нашите индустриални центрове зад Урал. Оръжията на Хитлер не са достатъчно дълги, за да стигнат всичко онова, което е зад Волга. Новосибирск е на 2000 километра, източно от Урал.[…]
Нашата мисия слезе със самолет в Източна Азия при Велкал - първото ни сибирско кацане по новата въздушна линия АЛСИБ (Аляска - Сибир - б. Хр. Г.). Недалеч е селото Анадир, което е било последната спирка в Азия по големия трансибирски речен път на Московската империя през 17-ия век В нашия пресечен полет югозападно от Велкал до Новосибирск, ние отново трасирахме линията на тази тристагодишна пътека през горските проломи на Северна Азия, където при Якутск на Лена, Иркутск на Ангара и Красноярск на Енисей, новият въздушен път се движи паралелно на древния трансконтинентален вътрешен воден път. За да стигнем Новосибирск на Об, ние отлетяхме югозападно. За да стигнат Анадир от Об, ранните руски пътешественици са се движили североизточно по реката до края на континента. Във века на въздушните съобщения Велкал изглежда, че представлява онази липсваща брънка, която е необходима, за да стане Анадир не последна спирка и край на пътя в Азия, но истински международен възел на една въздушна линия с огромно бъдеще в света.
Цели 300 г. Анадир е бил забравен от прогреса и цивилизацията, та е растял с невероятна мудност и в 1944 г. е бил толкова населен, колкото и Велкал. От друга страна Новосибирск е увеличавал населението си за 49 години с 12 000 нови граждани на година. Само военновременното му увеличение достига 50 000 на година, или по един нов град всяка година от големината на Якутск. Новосибирск е основан от строителите на мостове за трансибирската ж.п. линия на река Об. Той е прекрасен пример на това, което ж.п. линия означава за растежа на градовете в Сибир.[…]
Както въздушната линия АЛСИБ, така и северният морски път е връзката на 20-ия век между САЩ и Европейска Русия. През войната той е служил за бързо превозване на военните доставки през Беринговия проток от Сиатъл до Мурманск. Нашето правителство смяташе този път за толкова важен, че хранителните припаси “заем-наем” са били изпращани по него. Така се подържаше постоянна връзка с новите сибирски пристанища в полярната област.
Разцветът на градовете в Северен Сибир е друго доказателство, че климатът не е непреодолима пречка за заселване в полярните области. Студеният полюс на северното полукълбо е разположен в Якутия и Оймекан, където е отбелязана най-ниска зимна температура до минус 60 градуса. Макар и да има люти студове, околността е залесена. През лятото там се произвеждат зърнени храни и руските заселници живеят от много поколения. Днес неговите хангари могат да поберат четиримоторни апарати. По бреговете на Северния ледовит океан не е отбелязана температура по ниска от минус 60 градуса[…]
Наред с въздушните и с морските съобщения, радиопредаванията служат като мощно средство за хвърляне на мостове върху неизбродните сибирски разстояния. Магадан има телефонна линия, която го свързва с всички градове и предприятия в Далстрой. Чрез радиото той е свързан с Хабаровск. Якутск е свързан с телефонна линия с Иркутск и от 1934 г. има мощна радиостанция за пряка връзка с Москва. Всички полярни пристанища на Сибир имат радиостанция. Във вътрешността на Сибир радиото в земеделските области изпълняват същата служба, която изпълняват телеграфо-телефонните линии в САЩ. Големите градове край трансибирската ж.п линия имат междуградски телефоно-телеграфни връзки, извършвани чрез най-дългата жична връзка в света - 8770 клм. - от Москва до Владивосток. Благодарение на мощната усилвателна радиостанция в Хабаровск, пуснато е в действие радиотелефонното обслужване между Москва и Сан Франциско за преки съобщения през Тихия океан. […]
Сибирските зърнени храни и зеленчуци се произвеждат предимно за местни нужди. В най-отдалечените и самотни области местните градини са главният източник за витамини, които се получават чрез плодовете и отглеждания зарзават. В Комсомолск например витамин С е едничкият синтетично получен витамин, който се раздава на работниците; за другите витамини населението разчита на пресния зеленчук от градините си.
По време на войната далекоизточните стопанства помогнаха и в снабдяването на Червената армия. Смляното брашно в Караганда се изпращаше на войниците на фронта. Сибир също така подпомага възстановяването на земеделието в опустошените области на Европейска Русия. Ярък пример е Семипалатинската област, която изпрати 5 влака със стоки, 40 000 глави добитък и 2 000 земеделски работници, с които да се замогне скотовъдството във възвърнатите територии. Тези помощи за националния земеделски поминък са друго доказателство за сегашната сила на сибирското земеделие. Неговото бъдеще наистина е осигурено.
Към гражданите на Иркутск - реч, държана в градския театър на 1 юни 1944 г.
С дълбоко вълнение стъпих миналата седмица на ваша земя. Посетих Велкал, Сеймчан, Магадан, Комсомолск и Якутск. Запознах се с вашите земеделски специалисти. Трябва да благодаря за готовността, с която вашите граждани положиха върховни усилия по мини, самолетни заводи и металургични фабрики. Копах по вашите зеленчукови градини и се запознах с градинарите ви. Видях добре отгледани крави. Видях свинете и кокошките.
Видях и вашите летищни сгради и се запознах с вашите летци и бойци между които трябва да отбележа особено генерал Семьонов и героя на Съветския съюз полковник Мазурук. Между вашите прекрасни администратори желая да спомена директора на далстройския тръст Никишов, както и директорите на фабрики и заводи в бързо растящия град на младежта - Комсомолск.
Няма други две страни в света, които толкова много да си приличат, както Съветския съюз и Съединените щати на Америка. Обширните простори на вашата страна, нейните девствени гори, широки реки и големи езера, най-различните климати - от тропическия до полярния - нейните неизчерпаеми богатства ми напомнят моята родина.
Историята на Сибир и неговото героично население ми напомня историята на Далечния Запад на Съединените щати. Пионерите на нашите две страни в исполински усилия и борба с природата, проправяха пътя си напред, изграждаха новите градове и села, новата индустрия и новия живот за доброто на техните отечества и на цялото човечество. В тази борба, в тази градивна работа се каляваха характерите, израснаха най-прекрасните хора, вродени обществени инстинкти се проявиха, чувство на обща солидарност ги сплотяваше.
Не е случайно, че в сегашната война Сибир изигра и продължава да играе такава огромна роля. Неговите войници са в първите линии по всички фронтове и вършат огромна важна работа в тила. Неговите технически сили в най-кратко време създадоха нов и цялостен арсенал, нужен на великата Червена армия в борбата й срещу омразния и силен враг, и така направиха съществен принос за нейните победи. Хората, родени в широките и свободни простори, не търпят несправедливостта и тиранията. Те дори не могат да търпят временно да живеят в робство.
И сега, когато ранните зори на бъдещия следвоенен мир бавно се издигат на хоризонта, става съвсем ясно, че само пълното сътрудничество на нашите два велики народа и техните съюзници могат да осигурят на света здраво и истинско развитие. За делото на общото следвоенно въстановяване ще бъде жизнена необходимост да бъде призната в интерес на целия свят важната роля на Съединените щати на Америка, Канада, Аляска и Съветския Сибир.
Тези огромни, рядко населени територии, са покорени в наши дни от въздухоплаването. Сега тяхното земеделие и индустрия се нуждаят от развитие. Дълг на САЩ и на Канада е да положат върховни научни усилия за развитието на техните северни области, както показва това Съветския съюз с развитието на Сибир и Далечния изток. Аз съм уверен, че с размяната на сведения, семена и най-добрите породи добитък със Съветския съюз, Канада и Съединените щати значително могат да повишат производителността на тези области.
Огромните маси хора, които преживяха всички ужаси на общите и лични бедствия, навсякъде вярват, че техните страдания и жертви не са отишли напразно и че ужасните дни на войната ще бъдат последвани от светлите дни на мира и правдата и от изобилието за всеки човек.
Сегашното ми пътуване в областите на Съветския Далечен изток и Сибир, посещенията ми във фабрики и заводи, в опитни земеделски станции и полета, моите срещи, запознанства и разговори с директори на индустриални предприятия и на земеделски институти, с работници и с най-добри стахановци на военната индустрия и на земеделието, техният огромен интерес към всичко в моята страна - Съединените щати на Америка - ме изпълниха с твърдата вяра, че дружбата между нашите велики страни, циментирана с кръвта на най-добрите синове на народите ни по фронтовете срещу хитлеристка Германия - врагът на човечеството - ще се засилва, ще расте и крепне и след войната.
Към гражданите на Ташкент - реч, произнесена на 15 юни 1944 г. в узбекската опера
Граждани на Средна Азия! Колкото по-навътре прониквам в страната ви - Съветския съюз - толкова по-голяма става моята признателност за размера на вашите градивни усилия и за огромността на вашите постижения. Никакво описание или натрупване на статистически данни не ще може никога да замести личните впечатления. Всеки друг на мое място, независимо от каква среда произхожда, уверен съм, ще изпита същото преклонение.
Под мъдрото водачество на маршал Сталин и вдъхновявани от патриотичната воля за подобряване живота на Родината, многонационалните съветски народи показаха, че за тях няма нищо невъзможно. От дълго време вече светът слуша за техния висок морал и за демократичните им въжделения. Във вашата земя вие разработихте науката, литературата и изкуствата като ги издигнахте на недостигнати висоти, и великите хора, които вие уважавате, принадлежат на цялото човечество.
Навсякъде в света народите тачат Менделеев, Млечников, Пушкин, Лев Толстой, Глинка, Мусоргски и Чайковски. Тесните връзки с обикновения човек винаги са бивали отличителна черта за съветските учени, писатели и компонисти (композитори - б. Хр. Г.)
Един спомен от живота на Димитри Иванович Менделеев, вашия велик химик възкръсва в паметта ми. Нуждаейки се от някакъв учебник, един ден той отишъл в градската библиотека. Дълга опашка чакала пред масата за раздаване на книги. Прочутият учен заел мястото си на опашката. Библиотекарят видял Менделеев, и разпознавайки го от пръв поглед, приближил до него и му предложил да донесе веднага исканата книга, без да чака ред. Но ученият, човек в отдавна напреднала възраст и със световна известност поради своята периодическа система, учтиво отклонил предложението като казал, че предпочита да чака, както правят другите, и не виждал никаква причина за особено внимание към него.
През последните 25 години са прибавени нови велики имена на хора на науката във вашия почетен списък, който разкрива рядка внушителност. Мога да спомена само няколко от тях. Във физиката вие имате академик Йофе, организатора на физико-техническия факултет; професор Рождественски, който създаде оптическия институт; великия физик Манделщам и професорите от института по физика - академиците Капица, Добронравов, Ландау, Френкел и други.
В химията трудовете на Курнаков, професорите Хлопин и Лебедев, съдателите на вашата индустрия за синтетичен каучук, са нова бляскава страница в историята на световната наука.
Също така целият медицински свят е бил нащрек и е следял с трепет смелата оригиналност на професор Юдин с неговата работа върху кръвната плазма, успехите на професор Бурденко в невропатологията, операциите на академик Филатов за възстановяване зрението на слепите и опитите на академик Богомолец да създаде нови серуми за удължаване нормалната възраст на човешкия живот отвъд пословичните 70 години. Споменавам с особена почит името на великия руски физиолог и лауреат на Нобелова награда Иван Петрович Павлов, чиято теория за условните рефлекси революционизира човешкото знание за изучаване на нервната система
Сам жител на земеделския щат Айова, където дилициоза, един от най-добрите сортове ябълки в САЩ има своя произход, и посветил голяма част от живота си на растениевъдството, като моя специалност е отглеждане на кръстоски от царевица, аз отдавам особена почит и възторг към даровития руски овощар и градинар Иван Владимиромич Мичурин, който изучи тайните на природата и показа, че еволюцията в растителния свят може да бъде насочвана и подчинявана на волята на човека.
Вашите велики класически писатели са упражнили огромно влияние върху световната литература. Това е не по-малко вярно и за новата руска литература, представлявана от Михаил Шолохов, Алексей Толстой, Василий Гросман, Константин Симонов и Иля Еренбург. Що се отнася до вашата модерна музика, нейното влияние е много голямо. Навред по света епичните творби на Шостакович, Прокофиев, Мясковски и арменския компонист Хачатурян и изпълняват и вдъхновяват милиони хора, като будят същите възвишени чувства, проявени от гражданите й тук в тази страна.
Всички ние сега сме изпълнени с надеждата, че войната скоро ще завърши със съкрушителна победа и храбрата Червена армия ще се завърне триумфално в Родината си. Нейните героични бойци като свободни хора навсякъде, бленуват за този ден и се подготвят след като победата бъде спечелана да се завърнат от бойните полета в нивите, памучните плантации, пшеницата и плодовете, към мините и заводите, за да се посветят на дългогодишен мирен труд.
Създали могъща военновременна индустрия , народите на Съветския съюз също така ще успеят да превърнат своите арсенали в полезни фабрики, да възстановят и нагодят опустошените заводи към мирновременните нужди на вашата велика страна. Рамо до рамо с обединените народи и горди с с тяхното справедливо им отредено място в редовете на световните велики сили, народите на СССР ще маршируват в челната редица със задачата да преизградят съсипания от войната свят и да го поведат към светло бъдеще и към прогрес.
* Черно на бяло
