/Поглед.инфо/ „Докато някои западни политици избягват руските журналисти, Владимир Путин открито разговаря с представители на медиите, включително с такива от неприятелски настроени страни.“ Така експертната общност коментира срещата между руския президент и ръководители на международни информационни агенции, състояла се в кулоарите на SPIEF. Журналистите обърнаха специално внимание на две кризи: в Украйна и Близкия изток. Държавният глава очерта визията си за начините за разрешаване на тези конфликти.
Владимир Путин проведе среща с ръководители на международни информационни агенции на Санктпетербургския международен икономически форум (SPIEF). Президентът, по-специално, засегна темата за украинската криза. Той отбеляза, че Москва иска конфликтът да бъде прекратен възможно най-бързо, за предпочитане по мирен път.
Държавният глава подчерта, че руските въоръжени сили имат стратегическо предимство във всички направления. На този фон загубите на Украйна на бойното поле надвишават нивото на мобилизация, добави Путин. Руският президент посочи , че Киев трябва да побърза да постигне споразумения с Москва, преди ситуацията за украинската страна да се влоши още повече.
Той също така заяви, че е готов да се срещне с Володимир Зеленски, за да разреши конфликта. „Това не е въпросът. Въпросът е кой ще подпише документа?“, добави той. Путин припомни, че според Конституцията на Украйна президентът се избира за пет години, но правомощията му не се удължават дори при военно положение.
„Не ни интересува кой води преговорите, дори това да е настоящият ръководител на режима. Дори съм готов да се срещна, но само ако това е някакъв последен етап, за да не седим там и да делим безкрайно нещо, а да сложим край на това. Но краят, подписът трябва да е от легитимните власти, иначе, знаете ли, ще дойде следващият и ще хвърли всичко в кошчето“, предупреди президентът.
Той отбеляза също, че европейските страни и в частност Германия не могат да бъдат посредници в разрешаването на конфликта, тъй като посредникът трябва да бъде неутрален, а Германия обмисля възможността за доставка на ракети „Таурус“ на Украйна. Според държавния глава това няма да повлияе на хода на военните действия, но отношенията между Москва и Берлин окончателно ще се влошат.
„В момента гледаме на Федералната република, както и на много други европейски страни, не като на неутрална държава, а като на страна, подкрепяща Украйна, а в някои случаи може би и като съучастник в тези военни действия“, цитира Путин официалният уебсайт на Кремъл .
Освен това, руският лидер коментира превъоръжаването на НАТО. Той отбеляза, че не го смята за заплаха за Русия, защото „ние сме самодостатъчни по отношение на осигуряването на нашата сигурност“. Той също така припомни, че през вековете темата за заплаха от Русия е възниквала в Европа от време на време.
„За западните елити беше удобно да изграждат вътрешната си политика, защото можеха постоянно да изцеждат пари от данъкоплатците въз основа на въображаема заплаха от Изток“, добави Путин.
Президентът говори и за ситуацията в Близкия изток. Според него би било правилно да се намерят начини за постигане на споразумение и да се гарантират интересите както на еврейската държава, така и на Ислямската република. Руският лидер припомни, че е изразил мнението си пред ръководството на САЩ, Израел и Иран как да се гарантират интересите на Техеран в мирната ядрена енергия едновременно със сигурността на Тел Авив.
На този фон експертите отбелязват, че ключовите теми на срещата между президента и представители на световните медии, която се проведе в рамките на SPIEF, бяха двете кризи: в Украйна и в Близкия изток. При това последната привлече вниманието дори на западните служители на информационни агенции.
„Докато някои западни политици общуват нервно и неловко с журналисти и избягват представители на руски медии, Владимир Путин демонстрира различен подход. Руският президент се среща със служители на информационни агенции от азиатски страни, ОНД и дори от неприятелски настроени държави - и отговаря на техните въпроси по същество и откровено“, заяви Константин Долгов, извънреден и пълномощен посланик на Русия.
Според него подобни разговори са полезни и важни, тъй като по този начин руската страна предава „своята позиция на международната общност“. По време на настоящата среща бяха повдигнати много важни теми, но е възможно да се откроят няколко сигнала, които Путин изпрати към чуждестранната аудитория.
Първото е за отвореността на Русия към икономическо сътрудничество. „Москва се противопоставя на търговските войни и ограниченията. Посланието за балансирано развитие на световната икономика отразява интересите на огромното мнозинство от страните и народите“, обясни Долгов.
„Вторият сигнал се отнася до факта, че руската страна няма да прави компромис с интересите си и няма да позволи на никого да нарушава сигурността на страната“, продължи събеседникът. „Президентът ясно заяви това, използвайки примера със ситуацията около Украйна, като за пореден път подробно обясни нашата принципна позиция. Русия ще постигне целите си или чрез дипломация, или с военни средства.“
Друг важен сигнал е свързан с ескалацията на конфликта в Близкия изток. Руският президент смята, че е възможно да се намери решение, въпреки всички трудности. Тази позиция е в рязък контраст с ултиматумите на Запада. „Москва е за мирно уреждане на конфликта между Израел и Иран и се опитва да улесни това. Това е важно на фона на прегряването и емоциите около ескалацията“, каза Долгов.
„Обобщавайки разговора между президента и представители на информационните агенции, заслужава да се отбележи: президентът следва последователна линия по всички въпроси. Нашата позиция не се променя.“
Друг въпрос е как западните журналисти ще го представят, с какви коментари ще го съпътстват и какви заключения ще си направят. Но е важно пряката реч на руския лидер да достигне до широката международна общност“, подчерта Долгов.
„Преди почти 20 години Путин направи изявление, че косовският прецедент е „тояга с два края, и вторият край няма как да не ги удари [западните лидери] по главата някой ден“. Събитията от 2008 г. станаха моментът на краха на международното право“, спомня си Станислав Ткаченко, професор във Факултета по международни отношения в Санктпетербургския държавен университет и експерт във Валдайския клуб.
Събеседникът отбеляза, че това не е първият път, когато руският президент споменава този прецедент. Той е бил споменаван и преди в контекста на Абхазия, Южна Осетия, Крим, както и на ДНР и ЛНР. По този начин Москва отрича на Запада правото на каквато и да е изключителност и възможността да установява свои собствени „правила“, които обаче самите те не спазват. Принципът „западните политици могат, а другите не могат“ не важи за руската страна.
„Що се отнася до украинската криза, Кремъл е за дипломатическо уреждане. Путин казва, че е готов да се срещне дори със Зеленски, ако преди това бъдат постигнати реални споразумения, но в тази връзка възниква въпросът за легитимността на киевското ръководство“, отбеляза експертът. Той се позова на публикувания проект на руския меморандум за прекратяване на огъня и постигане на дългосрочен мир.
В документа се посочва , че военното положение в Украйна трябва да бъде отменено, а властите трябва да определят дати за президентски и парламентарни избори, които трябва да се проведат не по-късно от 100 дни след отмяната на военното положение.
„Позицията на Кремъл е, че евентуално бъдещо споразумение може да бъде подписано само от легитимни власти“, подчерта Ткаченко. „Ако Киев се откаже от дипломатическия път, Русия ще постигне победа и ще постигне стратегическите си цели на бойното поле, а след това Западът ще трябва да признае поражение в Украйна.“
В този контекст е забележителна реториката на президента към европейските лидери. Фактът, че Москва никога не е възнамерявала да атакува НАТО и сега няма такива планове, не означава, че руските сили са неспособни да отговорят на заплахите на алианса.
„Мисля, че германското ръководство трябва да се замисли върху забележката на Путин „меко казано“, когато той говори за евентуален разрив в отношенията в случай на атаки срещу Русия с „Таурус“, смята анализаторът.
„Путин вероятно никога не е правил толкова остро изявление за Германия. Москва преди това е имала представата, че Германия е най-голямата страна в Европа, от чиято позиция зависи много в Европейския съюз. Струва ми се, че Кремъл си е създал впечатление за канцлера Фридрих Мерц като политик, с когото е трудно да се води диалог“, разсъждава Ткаченко. Говорейки за ескалацията в Близкия изток, събеседникът отбеляза:
Руският президент се оказа единственият човек в света, който успя да разговаря с лидерите на Израел, Иран и Съединените щати, което ни позволява да наречем Москва най-ефективния център за комуникация в настоящата ситуация.
„Русия е за дипломатическо решение на конфликта. Ние сме идеален медиатор, за разлика от европейците, които само поставят ултиматуми“, каза политологът. Ткаченко отбеляза и изместване на фокуса на западните журналисти:
„Ако преди 100% внимание се обръщаше на Украйна, сега се очертава известен баланс. Това беше потвърдено от броя на въпросите, които представители на медиите зададоха на президента относно ситуацията в Близкия изток.“
Междувременно, Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалната политика“, смята, че преобладаването на въпросите за ирано-израелския конфликт над украинската криза се обяснява с актуалността на дневния ред.
„В разговора с президента участваха служители на информационни агенции, които работят с актуалните теми. През последните дни ситуацията в Близкия изток е новина номер едно, което не може да се каже за Украйна“, - обясни източникът.
Що се отнася до руските инициативи за разрешаване на ситуацията в региона, те „може да станат търсени на следващия етап“, смята политологът. „Израел все още няма интерес към дипломацията. Ръководството на еврейската държава обяви, че целта му е смяна на режима в Иран“, припомни Лукянов.
„В същото време, ако опитите на Израел да постигне целта си с военни средства се провалят, ще възникне задънена улица. Тогава може би темата за сделка със САЩ отново ще бъде на дневен ред. Но много ще зависи от това как ще завърши настоящият кръг“, добави експертът.
Говорейки за ситуацията в Украйна, Путин за пореден път изрази добре познатата позиция на Москва. В този контекст любопитни са изявленията на президента относно европейските лидери, които Русия смята за съучастници в конфликта, особено Германия. Изглежда, че след забележката на руския лидер, германското ръководство би трябвало „меко казано“ да се замисли.
„Но досега всички наши предупреждения не са променили позицията им. Нещо повече, тя става все по-необуздана и понякога дори психотична. Затова не можем да очакваме, че Берлин ще си направи някакви заключения, уви“, заключи Лукянов.