/Поглед.инфо/ Не случихме и този път на президент. Това явно е нашата българска политическа съдба. Вземем ли да избираме, все на криво стъпваме и в края на краищата се оказва, че сме избрали калпавото. Това са наративите, които упорито се опитват да ни внушат самообявилите се за евроелит наши политици. След като народът вече се отврати от политическото ни статукво, повече от нормално, да не кажа, предсказуемо беше да се прояви въпросната политическа ревност. Няма как само на парламента и на правителството рейтинговата оценка да е в дъното на класацията. Не може само те да са некадърните. Само те да са лошите герои в театъра. А други да обират народното доволство. Да не говорим, че и поръчкови, и не поръчкови проучвания му дават най голяма подкрепа. Такъв трудно се търпи в нашия политически живот.
Как така, се пита жужащата софийска суета, всички по-първи да са на една страна, а той да е на друга. Това че бил натовски генерал, че бил военен пилот, доказал себе си и през първия и във втория мандат, че бил човек, който е най близко до народа, са неща, които по-скоро дразнят партийните върхари. А че сега политическата му линия почти напълно съвпада с тази на Тръмп, предизвиква същинска уртикария особено сред крайно верните на брюкселската линия. От всякъде, медийно или от политически трибуни, сред всевъзможни експертни уж нива, всички в хор едно и също каканижат - този човек е решил да ни отклони от правата вяра. Набързо и за да е лесно като омаскаряване го обявиха за путинист само защото се обяви против продължаването на войната в Украйна и че не вярва в победния й край срещу Русия. Да не говорим за тази му калпава дума, че Крим е руски, което се възприе като чиста излагация, клеймо върху верноподаническата ни политическа физиономия. Стига се дотам, че вече под път и на път се твърди, че едва ли не неговото политическо поведение ще откара страната ни под азиатския чадър в далечните сибирски полета и ще откъсне България от европейското семейство. Е, да, никой не казва как конкретно президентът би могъл да стори това, но това са подробности. Подходът е ясен, рекъл го е народа – а, е споменал някой, че сестра ти е курва, не мож я ожени. Няма измиване, колкото и да се стараеш, не може да се изчегърта лошата дума. Това си е манталитетът наш.
До там я докарахме, че вече се притесняваме да го изпращаме да ни представлява в европейското семейство. Как така ще отиде на натовското поредно сборище такъв човек, който отвсякъде е подозрителен? Кой го знае какво може да изтърси там? Не ни стигат Орбан и Фицо ами и нашият. Като нищо може да ни създаде такива ядове, че съвсем да ни развали достлука с началниците. По- добре е да се изпрати мустакатия, небрежно небръснат, модерен наш министър-председател, още повече че той с първоначалната си военна подготовка от армията е напълно в състояние да вземе активно участие в дискусията по конкретните въпроси, свързани с развитието на военната доктрина на Запада. Може да не е завършил академия човекът или военни училища, но инак си знае урока. Той му е написан и няма какво да мисли освен да го рецитира, без да се отклонява от текста.
И това не е всичко, както се видя отскоро. Нашите политици от горния ред по-изотдолу бъркат и редят нещата. По-надалеч гледат най-вече как да запазят властта си. Защото предстои да ни се случи една доста голяма неприятност. Ще приемем еврото, а след това – избори. За всички е ясно, че няма как да не се пренареди баницата. И какво ще се окаже - след много мъки да постигнем отлична оценка по поставените ни от Брюксел задачки, ще останем в предстоящите избори лице срещу лице с един озъбен от недоволство народ. В такова мътно бъдеще е най-добре от сега да се намери спешно виновника, врага. Потеглихме да се борим срещу корупцията, Пеевски взехме на прицел, ама той стана наш човек. Костадинов и той поомекна и вече към Брюксел се е насочил, а не към Москва. Общо взето си застана на мястото, където го поставиха батковците му. В европейските крамоли никой не ни пуска глас да издадем. Тогава на разположение остана само един противник – непослушният ни президент.
Вече започна предизборната въртележка от всякакъв род и пол кандидати за президентския пост. Лесно се определиха и първоначалните характеристики на търсения вариант. Може да е всякакъв само да не прилича на сегашния президент. Това е удобно за поомръшавелите политически платформи на основните партии, дава перспектива почти за две годишна политическа активност, в която трябва за пореден път коленопреклонно да заявим нашата евроатлантическа вярност и да продължим в един глас с партньорите да се надяваме, че Тръмп все пак ще му писне, ще загуби търпение и в края на краищата ще миряса и ще си седне на … президентския стол. И ще остави европейските дела да ги ръководят нашите доказали се лидери предимно от женски пол.
Проблемът обаче не е само в президентските избори, а в това, какво ще се роди от тях. И как те ще се отразят на другите избори – преди или след президентските. Защото въпросът, с който си блъскат главите, без да знаят откъде да го подхванат, политиците ни от център- ляво, център-дясно, център-високо и център-ниско, е кой ще поведе тези 60% негласували на последните избори и чакащи с нетърпение да си кажат думата този път. Защото въздухът е нажежен от всичко онова, което ни донесе това самозабравило се малцинство управляващи, които са зяпнали за власт и насита нямат. И тук фигурата на президента носи в себе си една голяма въпросителна. Гатанка, която още никой не може да разгадае.