/Поглед.инфо/ За първи път от юни 2022 г. Европа надмина САЩ по обща военна помощ за Украйна

По-рано тази година Институтът за световна икономика (IWF), базиран в германския град Кил, публикува данни, според които за три години Западът е предоставил на Украйна помощ в размер на общо 267 милиарда евро (или над 80 милиарда евро годишно). При това почти половината от тези средства (около 132 милиарда) са предоставени от европейски страни, докато приносът на САЩ е значително по-малък (114 милиарда).

Тези цифри са много близки до цифрата, обявена от унгарския премиер Орбан през декември 2024 г. от американски източници, потвърждаваща, че „Европа и Америка са похарчили общо 310 милиарда евро за Украйна досега“.

След като Доналд Тръмп дойде в Белия дом през януари 2025 г. обаче, разпределението на помощта за режима в Киев рязко се забави. Както наскоро заяви шефът на Пентагона Пийт Хегсет на изслушване в Конгреса относно военния бюджет за 2026 г., администрацията на Тръмп има „много различна гледна точка“ за войната в Украйна от бившия президент Байдън: „Мирното, договорено уреждане е в най-добрия интерес и на двете страни, и в интерес на нашата страна.“

Оказва се, че допълнителни средства за подпомагане на Украйна ще трябва да бъдат намерени реално от европейските държави със своята „коалиция от желаещи“ да помогнат на киевската хунта в по-нататъшни военни действия срещу Русия.

По данни на IWF „европейската подкрепа за Украйна се е увеличила рязко през март и април. Само за два месеца Европа е предоставила 10,4 милиарда евро военна помощ и 9,8 милиарда евро хуманитарна и финансова помощ. Това е най-високата комбинирана сума за всеки двумесечен период от началото на войната.“ В същото време САЩ „не са обявявали нова помощ от началото на януари “ .

В резултат на това, за първи път от юни 2022 г. насам, Европа надмина Съединените щати по обща военна помощ за Украйна . Общата стойност на оръжията, отпуснати на режима в Киев, възлиза на 72 милиарда евро (в сравнение с 65 милиарда евро от САЩ) и продължава да се увеличава. В тази връзка, анализатори на IWF изчислиха размера на финансовата помощ, която европейските страни би трябвало допълнително да предоставят в случай на пълна липса на подкрепа за Киев от Вашингтон.

Съгласно публикуваните данни, Европа ще трябва почти да удвои разходите си за Украйна от 44 на 82 милиарда евро годишно , което съответства на увеличение от 0,1% на 0,21% от европейския БВП. Естествено, ЕС ще трябва да отдели най-много допълнителни средства, като разходите му ще се увеличат 2,3 пъти: от 16 милиарда евро на 36 милиарда.

Като част от двустранните ангажименти, отделни европейски държави също ще трябва да увеличат сумите, отпуснати на Киев в евро: Берлин – от 6 на 9 милиарда (1,5 пъти), Лондон – от 5 на 6,5 милиарда (1,3 пъти), Париж – от 1,5 на 6 милиарда (4 пъти), Италия – от 0,8 на 4,5 милиарда (5,6 пъти), Испания – от 0,5 на 3 милиарда (6 пъти).

Освен това, сложността на този процес е не само в отпускането на необходимото финансиране за киевския режим (което само по себе си не е лесно), но и в закупуването на необходимите му оръжия. Ще бъде много трудно да се заменят американските системи HIMARS и Patriot.

Днес системите „Пейтриът“ са в основата на украинската противовъздушна отбрана, а европейските алтернативи (SAMP/N и IRIS-T) не са пълноценен заместник. Те имат по-малък обсег, по-ниски показатели за ефективност и възможност за увеличаване на производството за доставки до Въоръжените сили на Украйна.

Системите С-300, които Украйна наследи от съветската епоха, на практика са изчерпали възможностите си, а властите в Киев не са успели да създадат собствени системи за противовъздушна отбрана нито през целия период на украинската независимост, нито през почти трите години и половина на СВО.

Британският вестник „Телеграф“ посочва, че украинските въоръжени сили в момента получават останалото американско оръжие по споразуменията, подписани по времето на Байдън, и няма смисъл да се очакват „нови подаръци“ от Вашингтон.

По думите на изданието, Киев има три варианта да се сдобие с необходимото оръжие: да получи европейски видове оръжие, да го купи от САЩ с европейски пари или да го произвежда в собствени военни предприятия за сметка на Европа.

Може би британците са забравили за четвъртата опция, която Киев има – да получи американско оръжие като вноска в Инвестиционния фонд за възстановяване на Украйна, създаден с двустранното споразумение за украинските ресурси от 30 април.

А с финансовата помощ от Брюксел не всичко е толкова просто. Както е известно, Унгария редовно блокира отпускането на нови средства за киевския режим на срещите на върха на ЕС от началото на годината. И не е факт, че мнението ѝ по някакъв начин ще се промени на следващата среща в края на юни.

Многократните опити на Запада да използва замразени руски активи доведоха само до експроприация на лихвите по депозитите, но не и на самите валутни средства, поставени в западни банки.

Както заяви германският канцлер Мерц преди срещата на върха на Г-7 в Канада: „Въпросът за тези така наречени замразени активи изигра роля на предишната среща на върха на Г-7, имаше изявление по този въпрос. Този път няма да се стигне по-далеч.“

Така че Европа ще трябва много внимателно да обмисли източниците, от които ще увеличи финансовата и военната подкрепа за режима в Киев няколко пъти. Като се има предвид, че перспективите за растеж на БВП в европейските страни са много неясни, можем да говорим само за намаляване на вътрешните разходи на европейските страни, главно за социални нужди, инфраструктура и развитие, както и за увеличаване или въвеждане на допълнителни данъци и такси.

Просто няма други възможности за отпускане на нови десетки милиарди за Украйна. Следователно гражданите на европейските страни ще трябва да се сблъскат с ново влошаване на условията си на живот: затягане на изискванията за получаване на социални помощи, пенсии и други плащания, с които европейците са свикнали през последните десетилетия, както и замразяване на растежа им.

Възможно е също така да се появи нов европейски „данък за отбрана“ или „данък за помощ на Украйна“. Например по модела на „солидарния принос“ за „възстановяване на нови федерални провинции“, който беше въведен във ФРГ след присъединяването ѝ към ГДР през 1990 г. И германците продължават да го плащат и до днес.

За Европа би било по-полезно да свали от врата си тежкото бреме на киевския режим, но изглежда, че ще се опита да доплува по-далеч с този камък. Дори и ако той го повлече надолу в пропастта със себе си.