/Поглед.инфо/ От 2022 г. насам благородният метал се натрупва бързо в резервите на централните банки.

В миналото е имало времена, когато златото е имало статут на цар в света на парите. Така през 19 век започва да се оформя т. нар. златен стандарт. Емисията на много известни парични единици е била обвързана със запасите от благородни метали на централните банки. А хартиените пари са можели да се обменят за злато от резервите на централната банка. Първата, която въвежда златния стандарт след Наполеоновите войни, е Великобритания. Британската лира е обявена за златна валута.

След Френско-пруската война от 1870-71 г. и обединението на германските земи, канцлерът Бисмарк въвежда златната марка в Германия. Поради това френският и белгийският франк, холандският гулден, италианската лира и др. стават „златни“. През 1897 г. в Русия е проведена парична реформа, в резултат на която се появява златната рубла. През 1900 г. щатският долар е прехвърлен на златна основа. Златният стандарт обхваща целия свят.

Действието на този златен стандарт е преустановено по време на Първата световна война. Няколко години след края му, във Франция, Англия и редица други европейски страни се извършва частично възстановяване на златния стандарт. Но поради икономическата криза, започнала през 30-те години на миналия век, дори намалените, частични златни стандарти трябваше да бъдат изоставени.

Възстановяването на връзката между света на парите и света на златото се случва през 1944 г. На международната валутна и финансова конференция в Бретън Уудс 44 делегации гласуват за въвеждането на златно-доларовия стандарт.

На американската валута и „жълтия“ метал е поверена мисията да изпълняват ролята на световни пари (осигуряване на разплащания за търговия, заеми, инвестиции и други трансгранични транзакции; действат като средство за формиране на международни резерви).

Златно-доларовият стандарт обаче просъществува по-малко от три десетилетия. А през 1976 г., на международната валутна и финансова конференция в Ямайка, той официално беше заменен от хартиения долар. Връзката между света на парите и златото беше прекъсната.

Благородният метал беше понижен до нивото на борсова стока. Същото като пшеницата, петрола или памука. Но това беше чист волунтаризъм, опит да се отърве американският долар от всякакви конкуренти, да се установи абсолютен монопол на щатския долар в света.

Ако при златно-доларовия стандарт доверието в американската валута се е основавало на ангажимента на Вашингтон свободно да обменя „зелените хартийки“ за „жълтия метал“ (от който имаше в изобилие в резервите на американската хазна), то след 15 август 1971 г. подобно доверие изчезва.

След това, преди почти 54 години, американският президент Ричард Никсън обявява, че американската хазна ще спре да обменя долари за злато. Вярно е, че добавя: „Временно“. Но вече няма обмен. И вместо това, на конференцията в Ямайка, на света е предложен хартиен, неконвертируем долар.

И какво поддържа търсенето на американски долар в света повече от половин век? Краткият отговор на този въпрос е: силата. Има повече от достатъчно примери. Достатъчно е да си припомним убийството на либийския лидер Муамар Кадафи през 2011 г. Той се осмели да заяви, че се отказва от използването на американския долар, заменяйки го с еврото и златния динар.

Златото като конкурент на долара беше изтласкано в сянка. И беше направено всичко възможно, за да не се превърне в конкурент на долара. По-специално, „господарите на парите“ (основните акционери на Федералния резерв на САЩ) се опитаха да свалят цената на жълтия метал.

Поради тази причина от време на време се извършваха така наречените „златни интервенции“ - инжектиране на благороден метал на световния пазар. За каква сметка се извършваха те? Преди всичко, за сметка на златните резерви на онези страни, които се контролираха от „господарите на парите“ (т.е. повечето страни в света с изключение на Съветския съюз и страните от социалистическия лагер).

По данни на Международния валутен фонд, максималният размер на златните резерви на страните по света е регистриран през 1965 г. - 38 347 тона. А през 2010 г. тези резерви вече бяха намалели до 30 535 тона (намаление от 7 812 тона, или 20,4%). Беше възможно допълнително да се потисне цената на златото (и по този начин да се подкрепи доларът) с помощта на инструмент като „хартиеното злато“ (най-разпространеният вид „хартиено злато“ са фючърсите върху златото).

Най-добрите времена на американския долар вече са зад гърба ни. Вече няма достатъчна силова подкрепа. Централните банки и финансовите министерства на други държави се опитват на всяка цена да предотвратят по-нататъшното разхищение на златните си резерви, за да продължат златните интервенции. След поредица от нашумели измами, „хартиеното злато“ започна да губи доверието на инвеститорите. И така нататък.

Разбира се, Вашингтон започна да предприема такива авантюристични действия, които допълнително подкопават доверието в щатския долар. Например, администрацията на Джо Байдън инициира замразяване на международните валутни резерви на Руската федерация в размер, еквивалентен на 300 милиарда долара.

А 47-ият президент на САЩ Доналд Тръмп също реже клона на долара, на който седи Америка. Например, той подкрепя частните цифрови валути (криптовалути), които експертите с право наричат ефективен конкурент на щатския долар.

Тарифната война, инициирана от Тръмп, принуждава търговските партньори на Америка да преминат към други контрагенти, които са готови да използват валути, различни от долара. И накрая, 47-ият президент открито заявява, че се нуждае от слаб долар, с помощта на който е възможно да се засили конкурентоспособността на американските стоки на световния пазар. Американските износители може наистина да се нуждаят от слаб долар. Но паричните власти на други страни, които натрупват международни валутни резерви, определено нямат нужда от такъв долар.

Накратко, щатският долар наистина отслабва при управлението на Тръмп. Както съобщават водещи медии, на 12 юни индексът на долара (изчислен с помощта на кошница от шест водещи валути) падна до 97,6 пункта – най-ниското ниво от март 2022 г.

Сега стигам до най-интересната новина, свързана с нашата тема. Това е статия във Financial Times от 11 юни 2025 г. Тя се казва „Златото изпреварва еврото като глобален резервен актив, казва ЕЦБ“. Статията възпроизвежда основните моменти от току-що публикуван доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ), разкриващ структурата на международните резерви на страните по света към края на 2024 г.

Оказва се, че златото представлява 20% от официалните световни резерви, което е по-високо от дела на еврото от 16% и е второ по големина след дела на щатския долар от 46%. Това е доста рязък скок в дела на златото. Според оценките на известния златен анализатор Ян Нювенхойс, през 2023 г. делът на златото в световните международни резерви е бил 17% (и е бил по-нисък от дела на еврото).

В абсолютни цифри, стойността на златните резерви в света към края на 2024 г. почти достигна 36 хиляди тона (точната цифра е 35 938 тона). Минималната стойност на резервите е регистрирана през 2009 г. - закръглено 30 хиляди тона. Така в периода 1965-2009 г. се наблюдава намаление на златните резерви.

А от 2009 г. до днес тези резерви нарастват. Увеличението за периода 2009-2024 г. възлиза на почти 6 хиляди тона. Очевидно финансовата криза от 2008-2009 г. стана тласъкът, който промени отношението на паричните власти към златото. То отново започна да се възприема като актив, гарантиран срещу обезценяване. Както и като високоликвиден актив и актив, срещу който санкциите на други държави са безсилни.

Темпото на натрупване на злато в резервите е особено ускорено от 2022 г. насам. „Централните банки продължиха да натрупват злато с рекордни темпове“, пише ЕЦБ, добавяйки, че през 2024 г. централните банки са придобили над 1000 тона злато за трета поредна година.

Друга причина за бързия растеж на дела на златото в международните резерви е покачващата се цена на благородния метал. Миналата година златото поскъпна с 30%. От началото на тази година цените на златото са се повишили с още 27%, достигайки историческия максимум от 3500 долара за тройунция.

Разбира се, делът на златото в международните резерви на отделните страни се различава значително от средния за света от 20 процента. Ще посоча някои страни притежаващи значително по-висок дял на златото в резервите (към края на 2024 г., %):

  • САЩ - 74.97

  • Германия - 74.39

  • Италия - 70.79

  • Франция - 72.27.

Бих искал да отбележа, че предоставените цифри са официални данни от съответните страни. Делът на златото в САЩ е силно подценен. Факт е, че физическото злато в резервите на САЩ се оценява на цената, която е била определена по време на златно-доларовия стандарт - преди повече от половин век (през 1973 г.). По това време е въведена официална фиксирана цена от 42,22 долара за тройунция чист метал.

Ако сега преизчислим дела на златото по текущи пазарни цени, получаваме дял, приближаващ се до 95 процента. Между другото, американските власти никога не са обяснили причината за такъв странен подход към оценката на златния резерв.

Очевидно това е било причинено от факта, че САЩ са призовавали други страни да се отърват от златните си резерви. А изключително високият дял на златото в златните резерви на самите САЩ би изглеждал твърде неприличен. Затова те го подцениха, доколкото можеха.

Ето някои водещи страни с дял на златото, който е значително по-нисък от средния за света (%):

  • Китай - 5.53

  • Швейцария - 9.59

  • Индия - 11.35

  • Япония - 5.77.

Има държави, които изобщо нямат златни резерви. И това не са непременно някои малки държави в бедния юг. Например Канада, която, между другото, традиционно е една от петте най-големи страни по добив на злато, няма златни резерви.

Що се отнася до Русия, делът ѝ на златото в международните резерви е значително по-висок от средния за света - 34,4%.

Според прогнозите на експертите, през 2025 г. нетните покупки на злато (т.е. покупки минус продажби) отново ще останат на ниво от около 1000 тона. А ръстът на цените на благородния метал ще бъде не по-малък от миналата година (а най-вероятно и по-голям).

Следователно, може с увереност да се твърди, че до края на текущата година делът на златото в международните резерви ще нарасне още повече. Всичко това е една от проявите на нарастващата дедоларизация на световната финансова система.