/Поглед.инфо/ Старият цар трябвало да си ходи- даже планирали, както си му е редът, отрано погребението. Нека и той да види в какво ще го погребат, кои ще говорят, какво ще кажат и дори накрая с какво ще се черпят. Искал сам да се увери че всичко ще бъде на ниво.

Настанало трудно време в царството. Всички бързали, защото в момента най-голямата тревога на съветниците била да се избере принцеса за принца - иначе царството отивало към края си. Принцът сънувал някаква неземна хубавица, която изтървала миниатюрната си кристална пантофка на стълбището на двореца. Казвала се Пепеляшка. Или поне така я чул той в съня си. Царят решил, че която мома има тънко, изящно краче което да влезе в намерената кристална пантофка - тя ще бъде бъдещата принцеса. Така било правилно, така повелявали националните традиции.

Тук се разразили спорове. Съветниците които стояли от дясно на Царя казвали, че няма да се гледа потекло, богатство, красота, роднини, образование… Само крачето да влезе в пантофката! Даже някои по-нестандартни съветници, притиснати от обстоятелствата предложили на царя не само момите, но и ергените да имат право да се състезават. Така де, няма само по телевизионни програми да се мотаят! Току виж… Пък после каквото Господ каже!

Съветниците които стояли от ляво били по-консервативно настроени и настоявали първо да бъде мома ( никакви ергени) и второ - все пак бъдещата принцеса да има образование. Поне матура от гимназията, пък после- университети много. Все ще го докарат до един бакалавър. Освен това така било по Конституция.

Царят повече се доверявал на съветниците от дясно и затова им казал:

  • Вижте какво, направете бързо някаква пантофка по ваш вкус и намерете някоя мома на която крачето да влезе в обувката. А пък после ще обясняваме къде сме намерили пантофката, коя е била момата и какво казва Конституцията. Важното е да изберем наша принцеса!

Обаче съветниците от ляво разбрали за готвената далавера и писали по всички медии как Царят и неговите десни съветници искат да подменят волята на народа с измислени правила. Дори предложили да се направи референдум (с други думи- всеобщо допитване до народа) за правилата за избор на принцеса. Съветниците отдясно направили тайно конференция по въпросите за бъдещата принцеса, но не успели нищо да измислят. Започнали всенародни спорове в които се включили всички партии. Даже тези, които още не били регистрирани по закона и нямали дори име. Идвали всякакви предложения- момите да се състезават по бягане, по пиене, по готварски умения, по плетене на плитки, по хвърляне на тигани по мишена, по ораторско изкуство или по вдигане на тежки торби с покупки. Даже някои по-нестандартни, либерални партии предлагали да участват и други личности, така да се каже не-бинарни състезатели.

Спорове, спорове, спорове…Спорели по медиите и извън тях, спорели по площадите и в кръчмите, по махалите, в моловете и по СПА- центровете, спорели дори по телевизиите въпреки че на тях вече никой не вярвал. Някои съветници предложили: „Дайте да питаме Посолството- все пак то най-добре познава националните ни интереси“. Накрая въпреки напрежението надделял здравият разум и решили конкурса да се проведе по старите правила- сиреч със сертифицирана мома и кристална пантофка. Всичко било ясно и всички знаели какво трябва да се направи.

Проблемът бил в това, че докато спорели за правилата на конкурса кристалната пантофка някъде се загубила в архивите на царството. За беда нямало кой да направи нова кристална пантофка- нямало майстори-обущари.. Повечето заминали за чужбина, а тези които останали вече били IT специалисти.

Оставало едно-единствено решение. Да се внесе подобна пантофка от европейски майстор и изборът да стане според правилата на европейските съветници.

Така и направили.