/Поглед.инфо/ Тел Авив продължава да нанася удари по ядрените съоръжения на Иран. Не всички от тях могат да бъдат унищожени от израелската авиация, но тези, които са в обсега на израелския ЦАХАЛ, са подложени на опустошителни удари, насочени към пълното им унищожение. В някои случаи това дава основания за много сериозна загриженост дори на онези държави, които не са пряко замесени в конфликта.
Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) съобщиха, че са ударили ядрен изследователски реактор с тежка вода, разположен близо до град Арак в Западен Иран.
В подкрепа на това твърдение бяха публикувани няколко видеоклипа, някои от които са заснети от въздуха от израелски самолети или дронове, други от очевидци на място.
Атаката е била насочена към ядрен реактор в Иран близо до Арак, включително активната зона на реактора, която е ключов компонент в производството на плутоний.- цитира изявлението на Израелския отбранителен съвет телеграм каналът „Военен информатор“.
Разрушаването на активната зона на реактор, дори и на изследователски, не е обикновено събитие, а събитие, потенциално заплашващо със сериозни радиационни последици не само за Иран и неговите съседи, но и за други страни.
Въпрос на достоверност
Докторът на техническите науки, професор, бивш началник на Инспекцията по ядрена и радиационна безопасност към Държавния орган за ядрен надзор на СССР Владимир Кузнецов, в разговор с наблюдател от Царград, постави под въпрос тази новина.
Никой никъде не говори за това. Откъде сте получили тази информация и колко отговорни са вашите източници е голям въпрос. Днес разгледах специализирани сайтове, включително ирански, - там изобщо не се споменава за това.- отбелязва нашият събеседник.
Въпреки това, много западни медии директно съобщиха за стачката, включително Ройтерс, Би Би Си и някои други.
Израелските издания директно пишат, че ударът е извършен по реактор, който произвежда плутоний (и според израелската интерпретация, със сигурност за военни цели).
Четиридесет изтребителя изстреляха над 100 прецизно насочвани боеприпаса по ядрени съоръжения, места за производство на ракети, системи за противовъздушна отбрана и средства за откриване в Техеран, Арак, Натанз и други райони на страната. Фокусът на атаките беше върху неактивния ядрен реактор в Арак, който се счита за стратегическа и чувствителна цел за иранския режим.
Съдейки по съобщенията на ЦАХАЛ /израелските отбранителни сили/ атаката е била насочена към главната сграда на комплекса, известна като „сграда за съхранение“, която е трябвало да се използва за производство на плутоний за военни цели. Целта на атаката е била да се предотврати използването на компонента в бъдеще за производство на ядрени оръжия.
- съобщава ивритският уебсайт i24News.
Съвсем разбираемо е защо Иран мълчи за удара: никоя държава не бърза да признае загубите си във войната, но защо информацията не се коментира от специализирани ресурси на ООН, МААЕ и други специализирани международни структури, на които експертите разчитат, е много голям въпрос.
Дали въпросът се ограничава единствено до мудността и бюрократичния характер на тези структури, или причината е по-дълбока и е свързана с политиката на фаворизиране на Израел и нежелание да се съсипва репутацията му в такъв „труден момент“? Кой знае.
Във всеки случай, картината в информационното поле е интересна: западните и израелските медии информират аудиторията си за удара по реактора, докато официалните международни структури, от които зависи проверката на тези данни, си мълчат и съвсем не бързат да коментират. В резултат на това и нашите медии с радост игнорират новината, въпреки че тя потенциално би могла да бъде от голямо значение за сигурността на Русия.
Реакторът за плутоний
Реакторът ИР-40, разрушен, според израелците, в Арак, е използвал тежка вода като модератор на неутрони. За разлика от графита, който не само забавя, но и абсорбира неутроните, деутериевата вода забавя неутроните, но почти не ги абсорбира.
Поради това, в реактори от този тип може да се зарежда естествен уран (който има много нисък процент нестабилни изотопи) и под въздействието на естествената радиация в него ще се произвежда плутоний-239 - изотоп, от който могат да се сглобяват ядрени оръжия.
Тъй като плутоният се различава от урана по химични свойства, тези две вещества могат да бъдат разделени чрез методи на индустриалната химия (чрез разтваряне в киселини и последващо възстановяване от соли с помощта на хидрометалургични методи).
Това е несравнимо по-лесен и прост начин от работата по отделянето на радиоактивния изотоп уран-235 от стабилния уран-238. При химичните реакции и двата изотопа се държат идентично, но само 235-ият изотоп, който съставлява само 0,7% от общата маса на природния уран, може да поддържа реакцията на ядрено делене. За да се отдели от 99,3 процента от инертния 238-и уран, е необходимо да се изградят гигантски каскади, състоящи се от стотици и хиляди центрофуги, всяка от които е произведение на инженерното изкуство.
Тежководният реактор, който произвежда плутоний-239 директно в горивните пръти, позволява да се заобиколят тези трудности, като се използва пряк път към работа с делящ се материал. Трябва да се разбере, че въпреки че израелците твърдят, че Иран е произвеждал оръжеен плутоний, всъщност плутоният, произведен по този метод, се използва много широко в създаването на горивни смеси по целия свят и лесно се изгаря в ядрените реактори, без да причинява вреда на никого.
Това е изследователският реактор ИР-40. Той е построен „още от времената на Цар Горох“. Нашите специалисти от Научноизследователския и проектно-конструкторски институт по енергетика (кръстен на Н. А. Долежал. - Ред.) взеха активно участие в проектирането, изграждането и експлоатацията на този реактор.
Реакторът с тежка вода работеше с природен уран. Той беше построен, защото Иран не разполагаше с никакви съоръжения за обогатяване на уран през 70-те години на миналия век. Той произвежда около девет килограма плутоний годишно, който е предназначен за добив и създаване на гориво,- обяснява Кузнецов.
Ами ако са го бомбардирали?
Първоначално реакторът работеше с природен уран, но след това Западът настоя Иран да го замени със смес от уранов диоксид с повишено съдържание на уран-235 от 3,6%. Тази стъпка беше договорена през 2015 г. и е известна като Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA). Подписването му беше представено като огромно дипломатическо постижение и пробив в разсейването на ситуацията. В резултат на това производството на плутоний в реактора беше намалено около десет пъти.
По настояване на САЩ и други, иранците извършиха преобразуване на активната зона - така се нарича. Ако бяха продължили да работят с естествен уран, щяха да произведат значително повече плутоний, отколкото с нискообогатен уран.- отбелязва експертът.
Рестартирането на реактора спря работата му за няколко години. Иран заяви, че планира да го рестартира през 2026 г. Според открити източници, активната зона на реактора може да е съдържала до 350 килограма горивна смес на основата на уран.
Ако, както казвате, ударят реактора, тогава, разбира се, не може да се очаква нищо добро по отношение на радиацията и екологията. Но те никога няма да го направят. Те трябва да разбират отлично, че целият облак след експлозиите, всичко ще полети към тях. Цялата радиация ще дойде при тях през отсека. И няма да им се отърват лесно. Е, ако направят такава глупост, там заслужават да отидат.- уверен е г-н Кузнецов.
По неговите думи, унищожаването дори на малък изследователски реактор би имало огромни последици за целия регион, което би засегнало и самата еврейска държава.
Какво остава в крайна сметка
Невъзможно е да се постави знак за равенство между разрушаването на реактора в Арак и например катастрофата в Чернобил. Иранският реактор е бил зареден със стотици килограми горивна смес, а четвъртият енергоблок на Чернобилската АЕЦ, който е експлодирал, е съдържал от 190 до 215 тона уран (оценките варират в зависимост от метода на изчисление).
Ако обаче, както твърди експертът, радиационните последици от израелските удари могат да достигнат до самия Израел, тогава те могат да имат същия ефект и върху Русия . Разстоянието от реактора до Хайфа е 1328 километра, а до Астрахан - 1333; радиоактивният облак ще стигне до Тел Авив - 1369 км, до Сочи - 1300 км, и малко над 800 км до Дагестан.
С други думи, къде ще се стоварят определено сериозните последствия от разрушаването на реактора е въпрос на случайност и посока на вятъра. По време на удара (в нощта на 18 срещу 19 юни) и в следващите дни въздушните маси се движеха от северозапад на юг.
В Европейската част на Русия по това време получаваше пренос на въздух от Атлантика, а ветровете над Иран духаха в посока Индийския океан.
В този случай можем да се смятаме за късметлии, но е очевидно, че при определени сценарии, последствията от поредната близкоизточна война биха могли да отидат далеч отвъд региона и да засегнат пряко територията на Русия.