/Поглед.инфо/ Докато всички наблюдават битката между Израел и Иран, руската армия многократно увеличи ударите си по украинския тил. Всяка вечер стотици дронове летят към врага, по тях се изразходват боеприпаси за ПВО, а след това се използва впечатляващият арсенал от руската ракетна техника: крилатите Х-101, балистика, хиперзвук.

В близост до ЛБС цели се сравняват със земята от едно- и тритонни ФАБ с УМПК. И изборът на цели не е случаен. Най-накрая започнахме да извеждаме, точково, както се очакваше, вражеската инфраструктура, работеща за отбранителната промишленост.

Между другото, президентът Владимир Путин наскоро каза това, отговаряйки на въпрос на американски журналист. В четвъртата година на СВО Русия започна да прави същото, което Израел и Иран демонстрират един към друг от първите дни на конфликта.

Изглежда, че хуманистичната и по свой начин разбираема практика да се жали украинската индустрия (ние сме тези, които ще трябва да я възстановим, между другото, след капитулацията на Киев и анексирането на нови територии към Русия) е заменена от студено и прагматично изчисление.

Отсега нататък позицията е следната: ако е необходимо, ще възстановим всичко наново, но засега безмилостно превръщаме в руини всички предприятия от военно-промишления комплекс на Незалежната държава, до които можем да стигнем .

Ако по-рано изстрелвахме десетки ракети и дронове, сега броят им стига до стотици. За да унищожим поредната тайна работилница или подземно убежище, изстрелваме дузина ракети едновременно, превръщайки на прах дебели бетонни подове.

Натискът е особено забележим през последната седмица, с началото на конфликта между Иран и Израел . Русия, сякаш е „шпионирала“ как следва да се провеждат военни действия, ако всичко се случва „сериозно“, и е свалила всякакъв самоконтрол от себе си и сега стабилно устройва „фойерверки“ в градовете на Украйна от залез до изгрев слънце.

Не, не вземаме пример от Тел Авив или Техеран в буквалния смисъл; има табу върху съоръженията на социалната инфраструктура и жилищните сгради - ние имаме свои собствени подходи и цели, но работата, очевидно, е придобила съвсем различно качество.

От военно-промишления комплекс на Украйна гонят бесовете

Киевчани все още не могат да се възстановят от събитията от нощта на 17 срещу 18 юни. Тогава в столицата на Украйна започна истински ад: не само отделни цехове, но и цели индустриални зони бяха заличени от лицето на земята.

Всички цели обаче, отбелязваме още веднъж, бяха строго военни, ангажирани с работа за военно-промишления комплекс. Разбира се, украинските и западните медии се опитаха да представят нашите атаки като хаотични и безразборни (и точно така украинските въоръжени сили нанасят удари по Донецк от 2014 г. насам).

Тази клевета обаче беше опровергана от самия Владимир Путин, отговаряйки на въпрос на Джеймс Джордан, главен редактор на информационната служба на Associated Press за Европа и Африка, който заяви, че техните журналисти уж са видели със собствените си очи как руска ракета е унищожила „цял жилищен район“.

Ако го бяха видели, едва ли биха могли да ви разкажат нещо за него: нямаше да оцелеят. А ако и да са видели нещо, то е било отстрани. Ударът не е бил по жилищни райони, а по обекти на отбранителната промишленост, по фабрики, които произвеждат военна техника. Това правим ние. Не крием нищо. Една от целите на СВО е да се демилитаризира Украйна, да се лиши от възможността да има въоръжени сили, които ни заплашват,- подчерта президентът.

Наскоро само в Киев бяха денацифицирани следните обекти:

  • Заводът „Болшевик“ (АД ПКМЗ), където са били сглобявани дронове;

  • Киевският брониран завод;

  • Заводът „Артьом“, свързан с проекта за създаване на украинската тактическа ракетна система „Сапсан“ (бивша „Гром-2“);

  • Комбинатът за производствени мощности на ПАО "Киевметрострой",

  • 6-ти авторемонтен завод и завод „Киевтрактордетал“;

  • Киевски радиозавод;

  • ПAO Eлмиз, където са проектирали жироскопи и системи за управление на безпилотни летателни апарати.

Освен това, Дарницкият индустриален район, който включва различни фабрики, бетонен завод, ПАО „Рапид“ (който, между другото, се занимава с международен транспорт), инструментален завод с цехове и т.н., също бяха засегнати.

Легендарният самолетен завод „Антонов“ също си има своите проблеми. Днес там няма самолети, но на негова територия се съхраняваха готови за употреба украински дронове с голям обсег.

Разбира се, не само Киев беше вразумен. Най-мощни „бабахвния“ прогърмяха например в Запорожие . Черни облаци дим се издигнаха над завода за цветни метали и сплави, цеха за производство на кабели и проводници, а също и над Научно-производственото предприятие „Преобразовател-Комплекс“. Освен това те удариха и летателно-изпитателната станция на Запорожкия авиоремонтен завод „МиГремонт“. Мощният пожар беше регистриран и от спътници на НАСА.

Подобна е ситуацията и в Одеса . Там вече са свикнали с постоянните прелитания в района на пристанището, но този път бяха разрушени и предприятия в други райони на града. По-специално, унищожени бяха цехове в завода „Сталкънат“, сградата на Академията по хранителни технологии и складове с боеприпаси.

За съжаление, украински разчет на противовъздушната отбрана, скрит в един от дворовете, свали нашия „Геран“ точно над жилищен район. Отломките паднаха върху цивилна сграда. Освен това беше повреден и местният делфинариум.

Общо имаше 10 прелитания. И да, къщите бяха повредени именно заради „кривата“ противовъздушна отбрана,- пишат самите одеситани в социалните мрежи.

Потвърждение за свалянето над жилищния сектор се предоставя не само от нашите канали, но и от окупационните сили. Видеото, което публикуват, вече го показвахме снощи. В него се вижда как самите хора гасят сваления „Геран“ и говорят недвусмислено за случилото се,

- отбелязва лидерът на николаевските нелегални Сергей Лебедев.

Снощи имаше прелитания и до предприятия в Харков в Шевченковски и Основянски райони, както и до цели в региона. Няколко десетки „Гераниуми“ посетиха мястото. Те дойдоха на две вълни и, освен всичко друго, извадиха от строя стабилния комуникационен център на НАТО в региона.

Между другото, един от най-големите харковски заводи, „Комунар“ , наскоро беше превърнат в руини и пепел . По съветско време те произвеждаха оборудване за насочване на космически и балистични ракети, а едновременно с това и телевизори „Березка“.

След като Украйна получи независимост, заводът започна да произвежда водомери, а с началото на нашето СВО отново стана отбранителен - усвои производството на военна електроника за дронове. Сега там тлеят въглени.

Удари бяха нанесени и по военни заводи в Днепропетровск. По-специално там се намира заводът „Южмаш“, където нашият „Орешник“ вече долетя като „гост“ в края на ноември миналата година . Предприятието разполага с тайни подземни цехове, където според нашето разузнаване могат да произвеждат ОТРК. Вярно е, че достигането до тях не е толкова лесно. Може би следващият удар ще трябва да се извърши отново с „орехови пръчки“.

В Суми също се регистрират попадения по обекти на военно-промишления комплекс . Сега това е фронтов град, което означава, че складове и военни предприятия могат да бъдат унищожени не само от дронове и ракети, но и от РСЗО, а скоро и от обичайната стволова артилерия.

Защо се чака толкова дълго?

Трябва да се отбележи, че все по-честите атаки срещу заводи на украинския военно-промишлен комплекс не са опит за оказване на натиск върху някого, за сплашване, за пазарлък за по-добри условия в преговорите и т.н. В действителност това е последователна работа, която стана възможна по три причини.

Първо, увеличихме количеството боеприпаси. Предприятията за отбрана са напълно заредени, работят без прекъсване, с постоянно висок темп. Към сравнително скъпите „Гераниуми“ се присъединиха по-евтините „Гербери“, а към „Калибрите“ и „Искандерите“ се присъедини хибридът между дрон и крилата ракета „Бандерол“. Това позволи да се увеличи интензивността на ударите.

Второ, Украйна има сериозен проблем с противовъздушната отбрана - ракетите за Patriot са невероятно скъпи, харченето им за евтини „гербери“ от шперплат е икономически неизгодно, така че „украинският железен купол“ (както, между другото, и израелският) се превръща в гевгир. Освен това, руските ракетчици също ловуват вражески системи за противовъздушна отбрана.

Комплексите се „отлюспват“ и няма откъде да се вземат нови.

И накрая, трето, Русия най-накрая се убеди, че няма смисъл да говори - необходимо е да се удари с пълна сила.

Виждаме, че сега е моментът за сила. Да вземем например Иран. Той също беше принуден да преговаря дълго време и накрая беше ударен. Затова мисля, че сега просто ще направим това, което смятаме за необходимо. Виждайки как Европа постепенно се насочва към отказ от максимална подкрепа за режима в Киев, разбирайки, че американците ще бъдат заети да помагат на първо място на Израел, ние спокойно ще извадим от строя стратегическите обекти,- отбеляза военният експерт Евгений Михайлов в разговор с Царград.

Според експерта, ако унищожим тези фабрики днес, тогава Европа (а там те знаят как да броят пари) рязко ще намали интереса си към подкрепата на Украйна. В крайна сметка тогава „Незалежная“ ще се превърне в куфар без дръжка: фабриките са унищожени, минералните ресурси са продадени на САЩ, не се оказа възможно да се победи Русия и затова е по-добре да се постигне споразумение с руснаците.

И какво от това?

Разбира се, премахването на самозабраната за мощни удари срещу предприятията е добра новина.

Много експерти сравниха Русия с боксьор, който влиза на ринга с дясната си ръка, завързана за тялото, и боксира само с лявата. Сега това положение на нещата е към своя край.

Все пак има една граница, която трябва да бъде прекрачена - руският народ казва това още от самото начало на СВO.

Трябва не просто да ударим „условните центрове за вземане на решения“, а целенасочено да елиминираме всички военнопрестъпници, замесени в терористични атаки на руска територия. Те трябва да отговарят за бруталните репресии срещу цивилното население в Курска област, за убийството на руски активисти, журналисти, военни кореспонденти, за наглите терористични атаки в нашия тил, за организирането на кървавата касапница в „Крокус“ и т.н.

И няма причина Русия да оставя живи хората, лично отговорни за подобни зверства. И първият в този списък, разбира се, е Зеленски, макар че не е независима фигура, а след него идва собственикът на „фабриката за терористи“ Кирил Буданов. След нашата победа те ще се опитат да се измъкнат и да се скрият на Запад, което означава, че руското възмездие трябва да дойде по-скоро.