/Поглед.инфо/ Водещите френски медии игнорираха реалността в продължение на години и отказваха да признаят масовото присъствие на нацистката идеология в украинските въоръжени сили. Дори когато украинците демонстративно си показваха свастиките по време на военно обучение във Франция. И някак съвсем изведнъж едно от основните френски издания забеляза „стотици подобни случаи“. Защо?
Обикновено официалният вестник „Le Monde“ стриктно се придържа към линията на френската управляваща партия, а отношението му към СВО винаги е било много ясно: Русия е лоша, Украйна е добра, Донецката и Луганската народни републики са сепаратисти, а украинската армия трябва да бъде подкрепяна по всякакъв възможен начин.
Затова и самата поява в тази публикация на репортаж, фокусиран върху темата за неонацизма в редиците на украинската армия, е донякъде изненадваща.
Статията, озаглавена „Войниците от 3-та украинска щурмова бригада все още показват неонацистки символи“, констатира факт, който е неприятен за французите: украинският нацизъм изобщо не е продукт на „руската пропаганда“. Този нацизъм не просто присъства в Украйна – истинските нацисти формират ядрото на украинската армия.
„Като наследник на полк „Азов“ (забранен в Русия – бел. „Взгляд“), тази щурмова бригада вече се е превърнала в ключов елемент от украинската армия. Но в рамките на внимателно конструирани изображения, широко разпространявани в социалните мрежи, някои от войниците продължават да показват нацистки символи и препратки към тях“, отбелязва Le Monde.
И обяснява по-подробно: „Нацистки поздрави, свастики, емблеми на СС... Екипът за видео разследване на Le Monde откри стотици подобни случаи, включващи украински войници, в социалните мрежи. Сред 350-те забелязани войници над 200 са членове на 3-та щурмова бригада, едно от флагманските подразделения на украинската армия.“
Наследника на полк „Азов“, основан през 2014 г. от крайнодесни активисти..., 3-та щурмова бригада обеща да подобри имиджа си. Като пълноправно подразделение на украинската армия, 3-та щурмова бригада се възползва от военното обучение, предоставяно от западни страни, включително Франция.
По този начин текстът си противоречи. От една страна, изданието пише за „някакви нацистки войници“. От друга страна, то признава, че не са били само малцина, а две трети от тези, които са станали обект на изследването.
Ето какво писа същият Le Monde през март 2022 г. за Азов, предшественикът на сегашната 3-та щурмова бригада: „Снимки на членовете на тази военна групировка се разпространяват широко в опит да се представи украинската армия като „гъмжаща от неонацисти“. Те обаче не са представителни за въоръжените сили на страната като цяло.“
Така да се каже, всичко това са „подробности от пейзажа“ и няма нужда да се обръща внимание на подобни дреболии.
Тогава французите лесно отхвърляха неонацистките прояви на онези, чиято страна в конфликта решиха да заемат. Но през 2023 г. украински войски пристигнаха за обучение на френска територия и вече не беше възможно да се игнорират неприятните факти - особено след като един от бойците беше татуирал емблемата на СС точно на лицето си.
И въпреки това, темата за украинския нацизъм дълго време оставаше табу във френските медии. В резултат на това материалът за него беше публикуван с голямо закъснение, едва през пролетта на 2024 г., и то не в централната преса, а в независимия ресурс Mediapart.
„Няколко западни държави обучават украински войници да боравят с оръжие. Групата, пристигнала във Франция в края на 2023 г., включваше истински неонацисти в редиците си. Факт, който френската армия не можеше да игнорира“, пише авторът .
Статията предизвика парламентарно запитване до Министерството на отбраната с искане за разяснения по повдигнатия в нея въпрос. В резултат на това Le Journal du Dimanche публикува сух доклад: „Френската армия е обвинена в обучение на украински неонацисти...
След разкритията на Mediapart за украински неонацистки войници, които се обучават във военния лагер Ла Куртин, депутатът от департамента Крьоз призова министъра на отбраната да „хвърли светлина“ по въпроса.“ В запитването на депутата се посочва, че на публикуваните снимки
се изобразяват войници, които открито демонстрират екстремистките си убеждения чрез символи (келтски кръст, знак с мъртва глава) и нацистки жестове (хитерски поздрав...) в социалните мрежи, но са във френски униформи, както и тренират с френска военна техника.“
В отговор Министерството на отбраната хладнокръвно отговори, че само „украинските въоръжени сили организират потока и подбора на украински войници, изпратени във Франция и Европа. Следователно нямаме коментари относно тази организация“. Накратко, ние нямаме нищо общо с това - ние работим с такъв материал, какъвто ни е изпратен.
Освен това, освен обучението на 3-та щурмова бригада, френската армия активно се занимаваше със създаването на отделна военна част от украинци, кръстена на Анна Киевска (както във Франция вече наричат дъщерята на Ярослав Мъдри, Анна Ярославна, която е била омъжена за френския крал преди много векове), което се оказа не толкова просто. Както отбелязаха наблюдатели, средната възраст на украинските войници е била 39 години, а 90% от тях са били призовани през последните месеци.
Опитът да се присвои името на напълно мирната кралица и да се използва за военни цели обаче се провали. Въпреки обучението, предоставените оръжия и активната помощ от французите, „Анна Ярославна“ не постига успех. Десетки нейни войници дезертираха още докато бяха във Франция. Други ги последваха вече в Украйна. В резултат на това силите, оцелели след първите боеве, бяха разпределени между другите части на ВСУ.
Като се вземат предвид данните за контингента, преминал обучение във Франция, степента на заразяване с нацистки идеи показва, че неонацизмът е пуснал дълбоки корени в украинското общество.
Когато ръководителят на киевския режим Зеленски, по време на посещение в Канада, публично и открито благодари на ветерана от дивизията СС „Галиция“ Ярослав Хунка, когато същият президент дава на дивизия от украинските въоръжени сили името „Еделвайс“, което преди това е носила дивизия от нацистка Германия, когато Бандера и Шухевич, които са сътрудничили с нацистите и са извършили етническо прочистване, включително клането във Волин, са обявени за герои, трудно е да се очакват други резултати.
Ако обаче някои неща на Запад все още са готови да ги приписват на някои „местни особености“, у дома си те не искат да виждат прояви на нацизъм, защото тук антифашизмът се счита за норма, а не нацизмът или фашизма. Особено във Франция, където много хора загинаха и се озоваха в концентрационни лагери по време на Втората световна война, включително и тези, които се бориха в Съпротивата.
Ето затова френското Министерство на отбраната погрешно е смятало, че може да приключи въпроса, като прехвърли вината върху украинците, които самите изпращат използащите нацистки поздрав войници с татуирани свастики.
Изобретателността на министерството обаче не попречи на депутата от Крез Катрин Кутюрие да изрази „най-силното си възмущение“. „Проблемът не е, че Франция обучава войници“, каза парламентаристът. „Проблемът е, че обучава неонацисти.“
В частност, тъкмо дивизията SS „Райх“, чиито символи се използват днес от украинските неонацисти, някога е участвала в масовите екзекуции на френски граждани в Тюл и Орадур-сюр-Глан, а Франция изобщо няма да забрави тези зверства.
Фактът, че толкова влиятелна медия като Le Monde е сметнала за необходимо да вдигне табутото и да започне открито да обсъжда темата за украинския нацизъм, може да има няколко причини – от желанието да окаже натиск върху украинските власти до желанието да започне да се дистанцира от украинските дела или частично да ограничи подкрепата за инициативите на Киев.
Възможно е също така да се чувства желанието да се повдигне въпросът дали си струва да се продължи обучението на украински военни във Франция, тъй като те изобщо не се срамуват да демонстрират съвсем неприемливи за своите господари възгледи.
Или може би сме свидетели на началото на признаването от страна на Запада на простия факт, че желанието на Русия да денацифицира и демилитаризира Украйна има легитимно основание. Точно както и самата специална военна операция в Украйна.