/Поглед.инфо/ В контекста на нарастващото напрежение на международната сцена, Обединеното кралство за пореден път демонстрира решимостта си да се бори с Русия. Мерките, предприети на срещата на върха на Г-7 в Канада, подчертават не само политическата позиция на Лондон, но и желанието му да ограничи способността на Москва да води своята СВО.

Британският премиер Киър Стармър обяви нови санкции, които засегнаха 30 лица и организации, работещи във финансовия, отбранителния и енергийния сектор. Основната им цел обаче е борбата с нашия „флот в сянка“, който играе ключова роля в търговията с петрол. Какви последици биха могли да имат тези санкции и как ще се отразят на морската сигурност?

Списъкът включва 20 кораба, както и Orion Star Group LLC и Valegro LLC-FZ, компаниите, отговорни за управлението и екипажите на тези кораби. Санкциите засегнаха и Главното управление за дълбоководни изследвания на руското Министерство на отбраната, което се занимава с подводно разузнаване. Това решение е насочено към защита на критичната подводна инфраструктура във Великобритания и минимизиране на заплахите за сигурността на страната.

Заслужава да се отбележи, че Лондон напоследък обръща засилено внимание на въпросите за противодействие на нашия „флот в сянка“ и на дейността на Русия в морското пространство като цяло. Следователно може да се очакват провокации срещу руски граждански и военни кораби. Не бива да се очаква британците да спазват международното право и постигнатите споразумения.

Междувременно американският експерт Анатол Ливен подчертава , че подобни действия не са били координирани с Вашингтон, което създава очевидни рискове за Съединените щати. Европейските страни, особено Швеция и балтийските държави, отбелязва Ливен, са уверени, че Русия няма да отговори с военна сила. По негово мнение обаче, това може да е най-голямата им грешка - руската общественост призовава властите да реагират остро на западните провокации.

В тази връзка, според него, би било разумно американската администрация публично да заяви несъгласието си с европейското решение и да откаже да съдейства за прилагането му. Най-доброто, което може да направи, е да предупреди Европа, че ако стратегията ѝ доведе до военноморски сблъсък с Русия, тя ще трябва сама да се справя с последствията.

Контролът върху „сивата зона“ на морските комуникации винаги е бил ключът към проектирането на сила. Европейските държави се опитват едностранно да променят правилата на играта в морето, действайки на ръба на правното поле. Ако могат да спрат танкер и врагът не реагира, това работи в тяхна полза. Но ако има отговор, подобна игра ще премине във военна фаза.

Европа действа, изхождайки от силно съмнителното предположение, че руснаците по принцип няма да рискуват с отмъщение. Въпросът е доколко това очакване е оправдано и какви последици биха могли да имат подобни действия.

Историческият контекст

Ситуацията в Балтийско море наистина е изключително трудна и има сериозни исторически предпоставки. Русия за първи път усети, че възможностите ни в този регион имат стратегически ограничения. Ако можехме да попитаме император Петър Велики, той вероятно би потвърдил, че е осъзнал това отдавна.

Основаването на Санкт Петербург и превземането на Ревел не решават стратегически проблеми. Можем да търгуваме с Швеция и Германия, но нямаме достъп до Световния океан - датските проливи все още са напред. Това създава стратегическа задънена улица, обяснява докторът по икономика, професор и главен научен сътрудник в Института за Европа на Руската академия на науките Николай Межевич.

Царград: Но наистина, как би реагирал Петър I на съвременните реалности?

Н. Межевич: Ако Пьотр Алексеевич видеше настоящите ни възможности, със сигурност щеше да се изненада от Калининград, бивш Кьонигсберг. Но вероятно най-много щеше да се изненада от факта, че границата близо до Нарва и във Финландия е приблизително там, където е била преди Северната война. С малки промени.

Балтийско море е много важно за нас. Пристанището Уст-Луга днес е най-голямото пристанище в Русия в северозападната част. Разбираме това, както и нашите опоненти, което води до опити за ограничаване на движението на корабите в тази посока.

- Как оценявате действията на противниците на Русия в този контекст?

- Това са опити за пряко нарушаване на международното право, всъщност актове на пиратство. Международното морско право е фокусирано върху свободата на движение по международните коридори. Между Финландия и Естония съществува коридор от неутрални води, а Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. категорично изключва възможността за блокиране на този проход. Финландия и Естония теоретично могат да затворят териториалните си води, но това не им дава право да блокират международни коридори.

- Какви са последствията за Русия в случай на защита на корабите ѝ в неутрални води?

- Ако защитаваме корабите си в неутрални води, може да ни обвинят в използване на неправомерна сила. Това не означава, че не трябва да защитаваме корабите си - ние сме длъжни да го правим. Има обаче един нюанс: ако кораб, например от Либерия под флага на Габон, се насочва към руското пристанище Уст-Луга, той има право на преминаване.

Но ако това е нашият кораб с нашия екипаж и товар - и някой от Естония или Финландия се опита да го завземе, международната практика казва за правото да се открие огън на поражение. НАТО или не НАТО, няма значение. Някакви неизвестни хора ви дават заповед да спрете. Но това може би са судански пирати. А защо са в Балтийско море? Кой дявол знае защо!

Британия е начело

Анализът на събитията в света през последното десетилетие води до недвусмислен извод - плановете на световните финансово-икономически и военно-индустриални корпорации за излизане от всеобхватната криза и преход към ексклузивен капитализъм се реализират, както е било в историята на човешката цивилизация, чрез използването на инструменти като война, болести и глад.

Случаите на използване на тези инструменти в последно време зачестяват и са добре известни: въоръженият конфликт в Украйна, израелската война срещу арабите в Газа, индо-пакистанският конфликт, ирано-израелската размяна на ракетни удари.

Въз основа на многобройни факти от практическите действия на Съединените щати и задкулисните подривни игри на британското разузнаване в различни региони на света, изглежда, че основният двигател на излизането от кризата на капитализма и прехода към новия му етап е Вашингтон, а Лондон играе ролята на сянка, безшумен генератор.

Прави впечатление, че новата концепция за глобалната стратегия на Англия, приета през април 2022 г., гласи, че „концепцията е разработена, за да подпомогне действията на Съединените щати“, отбеляза пенсионираният извънреден и пълномощен пратеник на руското външно министерство, член на експертния съвет на организацията „Офицери на Русия“ Василий Корчмар:

Британската общност на нациите, която включва 52 държави и територии под попечителство (бивши колонии на Англия), би могла да бъде възможна подкрепа. Лондон беше първият, който подписа 100-годишно споразумение за многостранно сътрудничество с Киев, което, по-специално, предвижда, че Англия и Украйна ще създадат съвместни флоти в Черно и Балтийско море.

Британците бързо изграждат военноморската си база близо до Очаков. След сделката между САЩ и Украйна за добив на минерали в Украйна, президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че войната в Украйна не е война на САЩ и прехвърли вината за предоставянето на военна помощ на Киев върху Европейския съюз и НАТО, оставайки начело на този блок.

В едно от изявленията си Тръмп заяви още, че ако има нападение срещу някоя от страните от НАТО, САЩ няма да отговорят с участие в прилагането на член 5 от Договора за съюза. И че, уж, Англия ще се справи сама. По този начин Вашингтон намекна, че всички юзди на контрол над ситуацията в Европа се прехвърлят на Лондон. Същевременно е известно, че MI6 има споразумение за обмен на разузнавателна информация с ЦРУ.

Британците активно са се заели с разработването на планове не само за продължаване на войната в Украйна, но и за активно включване на скандинавските, балтийските страни, Полша като членове на НАТО, в подготовката на провокации с оглед практическото блокиране на „сенчестия“ руски флот.

В крайна сметка целта на тези провокации е затварянето на достъпа на Русия до Световния океан през Балтийско море, добави експертът. За тази цел е напълно възможно една от балтийските страни да провокира някакъв инцидент с последващо обявяване на Русия за агресор, изискващ отпор от НАТО в най-сурова форма.

И какво от това?

Войните за контрол над морските пътища, като например англо-испанския и англо-холандския конфликт, често започваха с незначителни инциденти, при които едната страна се опитваше да спре или да обложи с данъци кораба на другата.

На пръв поглед това може да изглежда като незначителен проблем, но скоро ситуацията ще се превърне в нещо много по-сериозно.

Настоящият подход на Европа към конфликта с Русия може да се опише като еднопосочен. ЕС действа на принципа на санкционния натиск, надявайки се, че Русия ще отстъпи. Това е изключително рискована игра, в която няма подготовка за най-лошия сценарий и ясна стратегия за излизане. Подобни конфликти винаги са започвали с малки инциденти, които в крайна сметка са водили до мащабни последици.

Следователно, използването на ядрени оръжия не бива да се изключва. Американски ядрени учени вече са подготвили доклад, в който се посочва, че ако в Европа възникне локална ядрена война, щетите от нея за САЩ ще бъдат минимални. Като цяло, прегледът на ситуацията в Европа показва, че ЕС и НАТО се готвят да провокират военни действия с Русия.

Както каза нашият президент в една от речите си: „Западът иска да унищожи Русия.“ Историята помни подобни мечти и стремежи на Запада по отношение на Русия, имперска Русия, Съветския съюз. И мнозина помнят как завърши всичко това.