/Поглед.инфо/ Вестник “Елефтерос космос”, 27 април, 1945 г:

“...Ние ще предявим нашите безспорни национални права над Тракия и над цялата Македония, до планинския връх Стара планина - права, нарушавани от българите...

Ние ще поискаме от нашите велики и победоносни съюзници - Англия, Америка и Русия, нашата нова северна граница да минава навътре в България и да бъдат удовлетворени напълно нашите национални искания...”

Преди години публикувах две книги, шокиращи за изпадналия в сладка дрямка българин. В своето добродушие и наивност, като се каже Гърция, народецът ни си я представя като блеснали от чистота и добре уредени плажове на искрящото Бяло море, в които не те скубят като в нашенските на Черното; като сиртаки, мастика, и вино рицина. Кой каквото душа му сака. Пък и любезност още пред входа на кръчмите - ще те поемат най-често хубавки българки и трудно можеш да им откажеш и да не им погостуваш на гръцки вкуснотии за няколко часа; пък може и друго да се поуреди, ако преливаш от мерак и пари, отново със същите посрещачки. Или пък специални “доставки” могат да ти направят.

Отдавна са забравени гръцките изстъпления над нашите деди, които едва ли с много отстъпват на турските, не само от началото на миналия, но и от предишните векове. Ако пък в нечияпамет се мерджелее нещо заради пострадали дядовци и баби, не само от андартите, но и от редовната гръцка армия, (без да задълбавам), например в петричко-санданския регион - отдъхващият в Гръцко стиска зъби и се впуска във вихъра на сиртакито,колкото и да е изостренанационалистическата му памет. И срещу качествения евтин кеф не се рита.

А нашите управляващи днес не смеят да гъкнат дори и да впишат в договора за българските реки, вливащи се в Гърция, да възкръсне хилядолетният порив на беломорските рибки и отново да заплуват срещу течението; защото за да го унищожат, са изградени високи бентове! Не е ли време и тия останки от студената война да се срутят?

Защо забравяме за костурския владика Германос Каравангелис (1891 - 1936), който е потънал в българска кръв до ушите. Дотам стига, че насочва турски оръдия срещу български села, или пък сюнаците си изколва в черквата до крак българска сватба; затова, че отказват на него, завършилия философия във Виена Каравангелис, да ги венчае. Самите тогавашни гърци се погнусяват и отказват на своя именит сънародник да стане патриарх, а след като той умира във Виена, не приемат тленните му останки да намерят покой на гръцка земя. Но сега те вече почиват в нея, а портретът му кичи стаите в гръцките училища!

Каравангелис насочва турските оръдия към българските махали

Това пък какво общо има с чудесиите на Бяло море - ще попита някой! Нищо, ама абсолютно нищо!

Но днес ще се запознаете с уникален документ, свързан с един друг виден гръцки духовник - патриарх и регент след края на Втората световна война - Дамаскин (архиепископ Атински и на цяла Елада - 1891 - 1949). Протеже не кого да е, а на самия сър Уинстън, който се нуждае от краен антикомунист като него начело на Гърция. И го налага.

Дамаскин - снимка интернет

Не срещнах някъде самият Дамаскин да е проливал българска кръв. Не, той само призовава и подкрепя възгласите на многобройните антибългарски митинги през 1945 г. и гръцката армия да стигне до София и Стара планина, че и отвъд тях. И за праведник на света през 1970 г. е обявен заради ролята му за оцеляването на някои гръцки евреи.

Чърчил участва в един такъв митинг и слуша внимателно какво се говори и скандира на него. Но не може да се отрече, че въпреки всеотдайната му защита на гръцката кауза, неговото слово е премерено (вижте по-долу) и само припява на гръцките националисти. Пък и на дело се опитва да реализира някои от тези кръвожадни лозунги на Парижката мирна конференция. Ама не e случил този път -на нея се сблъсква се с непосилни за него българолюбци - Молотов и Вишински, който отгоре на всичко така осмива гръцките щения, че цялата зала на Конференцията неведнъж избухва в смях. Стенограмата от речта на Вишински, която ви предлагаме със съкращения днес, може да ни вдъхне и едно успокоение - че патентът на байганьовщината не е само български, а е и на гръцката политическа класа от онова време.

P.S. За такова ли навлизане на английски, американски и гръцки войски в България бленуват Никола Петков и сие и как другояче може да се определи то, освен като национално предателство?

Великите сили и България 1944 - 1947 г.

Съюзната контролна комисия в България

(ноември 1944 - декември 1947 г.)

ДОКУМЕНТИ

Втора част

Издателство на БАН “Проф. Марин Дринов”

Из документацията на Комисията за подготовка на материалите за мирния договор при МВнРИ.

Извадки от гръцката преса за антибългарските настроения в страната

(Върху документа има печат на СКК с регистрацията му на 6 юни 1945 г.)

Министерство

на външните работи и културата

№ КП 4520-III

Комисия за подготовка на материалите за договора за мир

София, 6 юни 1945 г.

Комисията за подготовка на материалите за договора за мир при Министерството на външните работи и културата има честта да доведе до Вашето сведение цитати от гръцките вестници. Тези материали не са предназначени за широко огласяване. Българският печат може да ползва тези сведения само след съответното разрешение от Министерството на външните работи и културата - Комисията за подготовка на материалите за договора за мир.

Председател на комисията

Пълномощен министър

(подпис не се чете)

Приложение № 1

ПРОЯВА НА ПРОТИВОБЪЛГАРСКИ ТЕНДЕНЦИИ ОТ СТРАНА НА ШОВИНИСТИЧНИ КРЪГОВЕ В ГЪРЦИЯ

На връщане от Кримската конференция господата Чърчил, Идън и маршал Александър [Харолд] спряха в Атина, където на 14 февруари 1945 г. господин Чърчил говори на Площада на Конституцията пред 20 000 - 25 000 гърци. След него изнесе реч архиепископ Дамаскин, който впрочем каза:

“Гръцкият народ отново стъпи на крака, готов за новото усилие напред”.

Тези думи на Регента бяха прекъснати от викове: “София, оръжие, Велика Гърция!”, викаше малка група хора, стояща пред тълпата. (вестник “Манчестер Гардиън Уилки” от 16 февруари 1945 г. )

На 27 февруари 1945 г. регент Дамаскин посети Солун, където населението го посрещна тържествено. По този случай в града бяха построени арки, на които се виждаха следните надписи: “Към София!” и “[В] Пловдив!”. На главния площад Дамаскин произнесе реч, в която каза:

“Така наречените българи се заеха чрез най-страшни жестокости да побългаряват скъпите за нас гръцки земи. Те завзеха църквите, сложиха ръка на частната собственост, взеха заложници и извършваха всевъзможни престъпления. Всички съюзници трябва да се отнесат внимателно и с предпазливост към нахалното изискване на българите, които искат да ги смятат за съвоюващи с Обединените народи!”.

Речта на Регента бе прекъсвана от викове: “Към София! Искаме гръцка окупация на България!” (Информ[ационен] радио-бюлетин, 1 март 1945 г.).

От една телеграма на атинския кореспондент на Анадолската агенция се вижда, че текстът на тази реч е бил одобрен предварително от министър-председателя генерал Пластирас и от министъра на външните работи Софианопулос.

По същия повод лондонското списание “Икономист” в своя брой от 10 март 1945 г. пише:

“Неотдавнашното посещение на Дамаскин в Северна Гърция бе причина за големи шовинистични демонстрации, които преминаха под знака на [такива] лозунги като: “Окупация на България за 55 години!”, “София, София!” и “Ние искаме границата след Струма!”.

На 11 март 1945 г. атинският вестник “Катимерина Неа”, орган на Папандреу, помести статията “Северните съседи на Гърция”, в която се казва:

“Речта, която българският министър на външните работи г. Стайнов произнесе по радиото в отговор на речта на Регента Дамаскин в Солун [в която Стайнов казва, че се надява, че световната общност ще признае участието на България във войната против фашистка Германия - бел. ред.] е предизвикателство по отношение на гръцкото чувство, а също и по отношение на демократичните народи, които в продължение на 5 години водят борба за изкореняване на насилието и престъпленията”.

По повод на същата тази реч на министър Стайнов във вестник “Атинайка неа” от 12 март 1945 г. е казано следното:

“Гръцкото правителство направи добре, че реши да не отговаря на бръщолевенето и на дръзките твърдения, с които българският министър на външните работи сметна за нужно да отговори на речта на Регента в Салоники”...

На 25 март 1945 г. излизащият в Солун вестник “Елиникос Ворас”, орган на партията на Венизелос, помести следната резолюция:

“Управлението на Солунската търговско-индустриална палата, състоящо се от 50 души, във връзка с резолюцията на свикания на 5 март 1945 г. в София славянски конгрес, на който, както се съобщава, е присъствал Иван Влахов [дипломат, правилно е Димитър Влахов - бел. ред.], в качеството си на делегат от несъществуващата Свободна Македонска федерална държава, а също [във връзка] с известните изявления на министър-председателя на България Георгиев и на министъра на външните работи Стайнов, гласува резолюция, в която изказа своето негодувание, че нашите подли и варварски съседи на конгреса инсценираха участието на този неизвестен авантюрист като делегат от несъществуващата Свободна Македонска държава. Управлението смята тази постъпка на българите за дръзко предизвикателство, насочено срещу гърците, то внася жалба срещу това предизвикателство до великите приятели и съюзници и им напомня за нечуваните зверства и страшните престъпления на българите над гръцкото население, на Източна Македония и Тракия при тяхното нашествие с разрешение на германските завоеватели...

Управлението смята, че със своите викове за мнимото наказание на виновните българие не успяват да излъжат общественото мнение на Съюзните народи, а също не успяват да се освободят от отговорността за извършените злодеяния...

[Управлението] енергично протестира срещу нахалните изявления на българския министър на външните работи, опитващ се да представи българската армия за освободителка на гръцките земи, които българите по милостта на Хитлер обрекоха на заколение...”.

Солунският вестник “Социалистис”от 26 март 1945 г. прави неблагоприятна оценка на българската политика за славянско сближаване, като я нарича “неизмерима дързост, политическо заблуждение и подлост”.

На 28 март 1945 г. сутрешните константинополски вестници поместват на първа страница следната телеграма на атинския кореспондент на Английската агенция:

“Шествието на частите на новата гръцка армия по случай на народния празник предизвика голямо въодушевление сред стотици хиляди атиняни, които при преминаването на войските викаха: “Към София!”...

Следва да се отбележи също голямото внимание, оказано на генерал Скоби [главнокомандващ на британските войски в Гърция, който по време на тържествената церемония получава от ръцете на Регента Дамаскин великия кръст на Георгиевския орден].

На 29 март 1945 г. вестник “Елиникос Ворас” дава подробно описание на тържествата в Солун по случай на посещението на генерал Скоби. Вечерта студенти-националисти правят факелно шествие и непрекъснато крещят: “Искаме Велика Гърция!”, “Искаме София, София, София!” и “Да живее Скоби!”.

... Вестник “Елиникос Ворас” от 11 април 1945 г. помества изявление на гръцката Обединена социалистическа партия, в което между другото се казва:

“С тези безчестни наши съседи, които постоянно носят на нашата страна нашествия и катастрофи, не е възможно да се стигне до каквото и да било съглашение, ако не бъдат предварително очистени техните престъпни ръце, омазани в кръвта на толкова жертви в Македония и Тракия, които изпитаха върху себе си тяхната животинска и кървава тактика...

Вътрешното преобразуване на България не може да повлияе на логичните и справедливи искания на гръцкия народ, който иска репарации за понесените от него щети, овъзмездяване на загубите и стратегическо решение на въпроса за северните граници”.

Солунският вестник “Македония”, орган на венизелистите, в броя си от 19 април 1945 г. помества на видно място следното:

“Българите и албанците са наши неприятели. Те бяха сътрудници и другари по злодеяния на нашите неприятели. Те се поставиха извън закона, извън всякаква разумност. Няма място за обяснения с тях. Ние няма за какво да говорим. Ние няма какво да делим. Ние не желаем дори да им подадем ръка. А също няма да попитаме за мнението им. Заедно със Съюзниците ние ще прокараме черта на картата и след това ще отидем на самото място, за да превърнем тази черта в планина, в планинска верига, в Хималаи от железобетон, от стомана, от мускули и дух, и ще издигнем нова Китайска стена, през която вече от север няма да може да проникне никоя заплаха, никое безчестие, никое предателство, никоя алчност и никое варварство”.

Вестник “Елефтерос космос”, орган на гръцките националисти-борци, в броя си от 27 април 1945 г. печата:

“Днес в Драма се свиква митинг. Всички жители на града ще се съберат, за да изразят справедливото народно събуждане. Големият наплив от народ и гласът на нашия протест ще бъдат съответен изобличителен отговор на смешните и нахални изявления на Георгиев.

Ние ще разтръбим, че българи в Македония и Тракия не е имало и няма, тъй като всички българи, които са били там, съгласно съглашението за обмяна на население между България и Гърция, напуснаха Гърция преди 18 години и че имайки предвид това, ние не сме съгласни на никакво допитване в Македония, която от сътворението на света насам е била гръцка.

Ние ще заклеймим ужасите, канибалството, престъпленията и позора на българите в нашата страна и ще изискваме наказание, което би им послужило за пример, защото според оценката на световния печат те не са достойни да заемат място сред европейските народи.

Ние ще предявим нашите безспорни национални права над Тракия и над цялата Македония, до планинския връх Стара планина - права, нарушавани от българите.

Ние ще разобличим лукавството, интригантството, подлостта, пропагандата и низките помисли, от които се ползват българите с цел да ни вредят вътре в страната и зад граница.

Ние ще поискаме от нашите велики и победоносни съюзници - Англия, Америка и Русия, нашата нова северна граница да минава навътре в България и да бъдат удовлетворени напълно нашите национални искания.

Гърци! Да отидем всички на днешния митинг! Нека нашият протестен глас бъде чут на другия край на земята и на конференцията в Сан Франциско”.

Вестник “Македония” в броевете си от от 27 април до 1 май 1945 г. помества пет последователни статии под заглавие “Българи”, в които са изложени редица факти от най-новата история на България в крайно превратно изложение, а също те изобилстват несдържани думи и обидни епитети по адрес на българския народ и сегашното българско правителство.

Вестник “Фос” от 29 април 1945 г. пише, че Комитетът на поробените гърци, чийто главен център се намира в Солун, е представил на конференцията в Сан Франциско паметна записка от огромно значение за териториалните искания на север”. В статията се казва:

“От всичко гореказано може да се извлече следното заключение:

  1. По стратегически съображения - границата трябва да се измести по на север.

  2. По икономически съображения - на Гърция трябва да се отстъпи Оривилио (Пирин) за износ на каменни въглища, като се има предвид, че на България ще й стигне рудника “Перник”.

  3. По исторически съображения - исканите земи са наше наследство от дядовците и прадедите ни.

  4. По етнографски съображения това също е необходимо.

  5. Да се има предвид, че като културен народ ние сме в състояние да управляваме националните малцинства от новоприсъединените земи, което е доказано още от 1912 г.

  6. Да се има предвид, че ние - както сме доказали на дело - сме държава на равенството и справедливостта”.

След това в паметната записка се казва, че ако Гърция бъде удовлетворена в своите права, веднъж завинаги ще бъде сложен край на грабителските настроения и на дивите и кръвожадни инстинкти на българите и на турко-албанците, които по този начин “ще бъдат ограничени в техните етнографски граници на север от Стара планина и река Шкумба”.

В същия брой на вестника е поместена снимка на географска карта, която Комитетът на поробените гърци е добавил към паметната записка за конференцията в Сан Франциско; тази карта дава картината на гръцките териториални искания на север. По тази карта предполаганата от гърците нова българо-гръцка граница започва от старата турско-българска граница около Кюстендил и върви на изток по права линия до Пазарджик, а оттам на северозапад - до нос Емине, северно от Бургас.

Вестник “Фос” от 1 май 1945 г. помества следната кореспонденция от Драма:

“Всички жители на Паранестион (с. Букя) се събраха на 30 април 1945 г. на всенароден митинг срещу българите и против другите противонационални елементи. На митинга бе приета резолюция, в която населението на Паранестион изисква:

“Изселване на българи, арменци, торбеши (българи мюсюлмани, помаци, носещи торба на рамо за просия) и на всички други инородни елементи от този край.

  1. Връщане на краля с цел да установяване на ред и спокойствие в страната така, че ние да можем да отстояваме пред Съюзниците националните искания на Гърция”. В. “Фос” от 12 май 1945 г. и “Македония” от 13 май 1945 г. дават място на най-фантастични слухове за предстояща окупация на България от английските и гръцките войски. Тези слухове бяха тозчас опровергани от съответните британски военни власти в Гърция, и това опровержение бе поместено от всички гръцки вестници.

  2. В. “Македония” от 19 май 1945 г. съобщава, че на 18-ти същия месец в Солун е бил прочетен първият доклад на Комитета на неосвободените от Северна Гърция на тема “Нашите стремежи на север”.

На 19 май 1945 г., според съобщение на същите вестници, трябва да се състои вторият доклад на тема: “Етнографски и икономически съображения в полза на нашето разширяване на север”.

София, 2 юни 1945 г.

[Приложение 2]

Излизащият в Салоники вестник “То Фос” в броя си от 12 май 1945 г. на първа страница помества заглавие на 8 колони (по цялата дължина на страницата) с много крупен шрифт:

“Британските войски и съединенията на тактическите гръцки войски настъпват в България в качеството си на окупационни войски в изпълнение на съглашението, постигнато в Ялта”.

След това следва подзаглавие на 4 колони, но с крупен и дебел шрифт:

“Настъплението ще обхване 45 км навътре и 10 км сев[еро]-зап[адно] от Неврокоп”.

Чак на другия ден същият вестник със заглавие вече на три колони, и то не на първо място, а под друго заглавие, дадено с червен шрифт, по друг въпрос помества опровержение с по-дребен черен шрифт. Това заглавие гласи:

“Военните власти отказват да потвърдят официално настъплението на британско-гръцките сили навътре в България”.

[следва дописано на ръка с мастило на български език :

Обаче генерал Бауче - командващ английските войски в Северна Гърция, опроверга след това категорично тази новина, че английски и гръцки войски били минали или възнамеряват да минат гръцко-българската граница.]- бел. ред.

Излизащият в Солун вестник “То Фос” в броя си от 12 май помества следната частна телеграма от Ню Йорк:

“Тук съобщават от компетентен източник, че във втората половина на май ще започне прилагане на Ялтенското съглашение по отношение на Балканите.

Намиращите се в България руски войски ще отстъпят до Дунавската линия. Английските войски заедно с части на гръцката постоянна армия ще влязат в България на 30-40 километра дълбочина и ще достигнат до 10 километра северозападно от Невкороп”.

АВП РФ, ф. 452, оп. 2, п. 14, д. 10в, л. 37, 39-44, 57-58,

Оригинал, машинопис, руски ез.

Превод от руски Велиана Христова

Уинстън Чърчил, мемоари, том 6, “Триумф и трагедия”, книгоиздателска къща “Труд”, 1995 г.

Глава ХХIII

Ялта: финалът

[...]Пристигнахме безпрепятствено в Атина, като прелетяхме над остров Скирос, където е гробът на Рупърт Брук. На летището в Атина бяхме посрещнати от английския посланик г-н Лийпър и от генерал Скоуби[...]

Същата вечер огромна тълпа от около петдесет хиляди души се събраха на площад “Конституция”. Залезът озаряваше със странна светлина тази приказна гледка. Не разполагах с никакво време, за да подготвя реч. Нашата служба за сигурност държеше да не се оповестява много-много пристигането ми. Обърнах се към хората с кратко прочувствено слово:

Ваше преосвещенство, войници, атиняни, граждани на Гърция, вие сте свидетели на славни дни. Дни, когато зората е лъчиста, когато мракът отстъпва панически. Светло бъдеще очаква вашата страна.

С много неразбиране и невежество бе посрещнато нашето общо дело в най-различни части на света и каузата, за която се сражавахте тук, в Атина, бе превратно представяна. Но сега нещата се изясняват и вече мнозина разбират ролята, която Гърция изигра и ще продължава да играе в света.

Аз съм англичанин и се гордея с действията на британската армия, която защити този велик и много важен град от насилието и анархията. Нашите две страни отдавна крачат заедно по трудните, обсипани с препятствени пътища на приятелството и доверието.

Свободата, благоденствието и щастието са скъпи на всеки народ от Британската общност и империя. Ние, които се сближихме с вас по време на тази продължителна битка за освобождението на Гърция, ще продължим да крачим редом с вас, докато стигнем края на тунела, ще продължим да крачим с вас, докато излезем на широкото плато на справедливостта и мира.

Нека всеки изпълни своя дълг към родината си. Нека всеки неотклонно да следва стръмния път на истината и честта. Нека всеки се издигне до възвишеността на този велик миг, на тези красиви дни. Нека родината да е на първо място във всяко сърце. Нека да е на първо място в сърцето на всеки мъж, на всяка жена . Нека мисълта за бъдещето озари всички погледи.

От сърце ви желая благоденствие. От сърце се надявам, че Гърция ще заеме своето достойно място сред народите, които изстрадаха тази война. Нека правотата възтържествува. Нека партийните вражди секнат. Нека да има единство, приятелство и решителност.

Да живее Гърция! Гърция за всички!

Вечерях в сградата на посолството, която цялата беше надупчена от куршуми, и рано сутринта на 15 февруари отлетях за Египет[...]

Славчо Васев Крум Христов “България на мирната конференция Париж 1946”, изд.” Синева”, 2017 г.

БЪЛГАРСКАТА ПРАВДА

Реч на А. Я. В и ш и н с к и

Господин Председателю, Господа делегати,

Нашата работа е на привършване.

След разглеждане проектите на договорите за мир с Италия и Румъния пленумът на конференцията пристъпи към разглеждане проектодоговора за мир с България.

[...]

6. РЕПАРАЦИИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

Трябва да се спра и на последния въпрос – въпроса за репарациите. Как стои работата с репарациите? Трябва да кажа, че по това не всичко е известно на конференцията. Но конференцията трябва да знае всичко, за да оцени правилно гръцките домогвания.

Работата е следната: отначало гръцкото правителство предяви към България репарационни искания в размер на „малката“ сума от 985 469 993 долара. Обърнете внимание на тая поразителна точност – загубите са изчислени с точност до три долара! След това то намали тая сума и новата цифра представляваше вече 708 558 879 долара. Сега гръцкото правителство намали претенциите си до 125 000 000 долара. Но да продължим нашия пазарлък, господа гръцки делегати – може би ще се съгласите на 25 000 000 долара! Какви са тия загуби?

Ето ви списъкът, в който са изброени загубите, понесени от Гърция и въз основа на който Гърция предявява исканията си към България за репарации. Накратко, ще изброя отделните точки на този списък.

Първо – „Влошаване на железопътната мрежа, вследствие претоварване“. България трябва да заплати за това ни по-малко, ни повече от 1 398 000 и нещо долара. По курс 118 драхми за един долар. Моля пресметнете колко милиона драхми ще излязат!

Второ – Една каруца, която взела българската армия, карана от един кон. (Смях). Така е казано в гръцкия документ.

По-нататък четем – Още 8 каруци, карани от волове. (Смях). И за всичко това Цалдарис иска от България още 1 398 500 драхми. След това идват не по-малко интересни неща: намаляване ценността на постройките, причинено, както е казано в списъка на гръцката делегация от ...„други причини“, освен разрушаване. Очевидно, те имат предвид повредите, например, от проливен дъжд (смях). И това се оценява още на 1 500 000 000 драхми.

Ето още една точка – „Разлика в заплатата, получавана от гръцките работници и българските“ – 9 000 000 000 драхми. Ето още загуба „от бездействие на търговията“ – 2 000 000 000 драхми. Загуба „от бездействие на промишлеността“ около 1 000 000 000 драхми.

Но позволете да попитам: колко ще се надчете в сметката на българските репарации за безрезултатността от дейността на гръцката делегация на тая конференция. Аз мисля, че тя ще се изрази в солидна сума, изчислена също така в милиарди драхми. Нима всичкото това не е достатъчно за едно хумористично списание?

Позицията на гръцката делегация, както и на другите делегации, които я поддържат в несправедливите ѝ искания за репарации от България в размер на 125 000 000 долара, е явно необоснована нито от фактическа страна, нито от морална, нито от политическа. Най-сетне ние не можем да забравим и това, че българското народно стопанство е поставено в тежко положение вследствие сушата през 1945 г. и е подкопано от военните грабежи, които извършиха немските фашисти. Не трябва също така да се забравя, че в България народният доход на глава от населението не надминава 50 долара. Това е най-ниското ниво на народния доход, падащ се на човек от населението, който изобщо съществува в Европа. Не забравяйте, че гръцката делегация иска да ѝ се върнат 1 313 000 глави добитък и 2 000 000 птици. Повтарям, че всички тия искания са голословни и баснословни.

Ето защо съветската делегация счита, че репарационните претенции на Гърция са съвсем несериозни. Няма смисъл, няма основание и ние няма защо да гласуваме. Ние, съветската делегация, считаме че целият въпрос трябва да се предаде в Съвета на министрите, за да го проучи той с голямо внимание и добросъвестност. България не трябва да бъде освободена от плащането на репарации в полза на Гърция и Югославия за причинените им загуби, но размерът на репарациите трябва да се установи според действителните загуби, причинени от българските въоръжени сили и като се има предвид икономическото положение на България. Това досега не е направено. Това е несправедливо. Това трябва да бъде поправено.

* * *

Времето ми изтича. Трябва да свършвам. От всичкото, което стана тук при обсъждане проекта за мирния договор с България, съветската делегация не може да не направи следния извод. Всички тия предложения и поправки за торпедните лодки, за демилитаризиране на българската граница, за така наречената „поправка“ на границите, което означава откровеното намерение да се отнеме от България част от територията и да се даде на Гърция, за репарациите – всичко това не е нищо друго, освен опити за политическо давление над правителството на Отечествения фронт. Всичко това са опити да се постигнат по този начин цели, които нямат нищо общо с целите на Мирната конференция и които са във вреда на националните интереси на България, независимостта и свободата на българския народ.

Съветската делегация, както и целият съветски народ, вярва и знае, че правдата ще възтържествува, правдата ще победи. Правдата всякога побеждава. Правдата ще победи и тоя път.“

* Черно на бяло