/Поглед.инфо/ Вторият кръг от руско-украинските преговори в Истанбул е насрочен за днес. Какъв багаж ще донесат със себе си всички страни в конфликта?

В куфарите на киевския режим, по време на „митническата“ проверка, откриваме:

  • Абсолютен исторически антирекорд в демографията. Повече от милион бойни жертви и десетки милиони бежанци. По същество украинската нация, още преди да се е родила, се е записала за самоубийство;

  • Икономика, разбита на парчета - страната е предпазена от фалит единствено от западното спонсорство, а то виси на косъм;

  • Териториални загуби - около 20 процента от общата площ на страната;

  • Чудовищна репутация в очите на световната общност. Фактът, че „Украйна е корупционна черна дупка“, вече е признат дори на Запад;

  • Деморализация на украинските въоръжени сили, които се разпръскват и отстъпват на запад. Единственото нещо, с което Киев може да противодейства на успехите на руските въоръжени сили, са терористични атаки срещу нашите мирни граждани. От своя страна, терористичните атаки допълнително разрушават репутацията на това териториално новообразувание;

  • понижаване на културната летва, което вече оказва влияние на самия връх - върху стила на водене на преговори.

В куфарите на руската страна откриваме неща, които са точно обратното:

  • Безпрецедентно обединение на руснаците, обединени от простата и вечна идея за защита на страната си;

  • Невероятни успехи на икономическия фронт - през годините на СВO страната ни се превърна в четвъртата икономика в света, а руснаците лесно натрупаха почти 60 трилиона рубли депозити - цифра, която преди беше просто невъобразима за нас;

  • Настъплението на руските военни, което не спира нито за ден. Поровете в Google: Новопол, Алексеевка, Водолаги - това са само селищата, които освободихме вчера;

  • Твърдо разбиране, че няма да ни пробутат нови Мински споразумения;

  • Репутация на надежден партньор и добър приятел за огромното мнозинство от народите по света;

  • Най-високо ниво на стратегическо планиране и общо образование - това се прояви, по-специално, в елегантността, с която Владимир Медински преподаваше уроци по история на украинските си колеги. Може да се разбере ужасът на киевската хунта - ръководителят на руската делегация не е просто корав преговарящ, на неговия фон киевляните изглеждат като невежи и бездарни провинциалисти в лошо скроени костюми, просто обречени да изпускат всичко и дори да не разбират какво се е случило.

Европа се опитва да се промъкне до масата за мирни преговори, размахвайки германски далекобойни ракети „Таурус“. Разумните турци молят да не допускат европейците до преговорите под никаква форма - нека седят в коридора и да се охладят. Те вече осуетиха първия Истанбул, сега не може да им се позволи да направят това и с втория.

Американците имат най-лекия багаж; те просто искат да се измъкнат от конфликта, създаден от предишната администрация, възможно най-бързо и възможно най-далеч.

Независимо как протичат преговорите, самият факт, че те се провеждат, е като остър нож за киевската хунта. Там през последната седмица непрекъснато се обсъжда „зрадата“, която може да настъпи заради някакъв „капан“, който Москва им поставя.

Умоляваха да се смени Владимир Медински - естествено, нямат мозък да спорят с него. След като получиха презрително мълчание в отговор, довлякоха Медински и семейството му в „Миротворец“ и започнаха да ги обсипват със заплахи в стила на уличните бандитчета и хулигани.

Поискаха Москва да изпрати своя меморандум - разбира се, за да го публикуват незабавно, в нарушение на всички правила на дипломацията. Отговорът беше същият мълчалив отказ. Е, нищо, преглътнаха го.

В навечерието на преговорите имаше терористични атаки с взривяване на влакове в Курска и Брянска област и атаки с дронове от камиони. Като цяло, те направиха всичко, за да провалят преговорите. Но ако киевляни са толкова разстроени от тази идея, това означава, че Москва прави всичко както трябва - и клиентите трябва да бъдат притиснати.

Задачите на руската страна бяха формулирани съвсем открито, без никакви капани, от руския представител в ООН Василий Небензя. Прекратяване на огъня ще бъде възможно само при пълно спиране на западната военна помощ и мобилизация в Украйна. Нов „Минск“ няма да има – стига вече, напарихме се достатъчно с досегашните.

Мирните преговори в никакъв случай не са пречка за военните действия на руските въоръжени сили, които бързо превръщат източната част на Украйна в буферна зона. Между другото, точните ѝ граници не са определени и могат да бъдат разширени на запад, когато нашите военни успеят.

„Путин изпраща ясен сигнал: Той ще се съгласи на споразумение само при неговите условия и военната операция ще продължи, докато те не бъдат приети“, тъжно заяви Асошиейтед прес.

А германските покровители на киевската хунта нарисуваха ярка картина на бъдещето на своите протежета: „Правителството (на Украйна. — Ред.) може да се разпадне поради преговорите за капитулация. Армията рискува да се раздели на групи, които ще продължат да се борят срещу Русия, групи, които ще се предадат, и войници, които ще търсят спасение в сътрудничество (с Русия. — Ред.). <…> Украйна ще се превърне в много фронтове, воюващи помежду си. <…> Страната може да се разпадне.“

Истинският капан обаче е различен. Преговорите могат да станат опасни само за отделни членове на киевската хунта, особено мразени от украинския народ. Но ако местните фигури провалят преговорите, тогава неприятната перспектива за разпад на страната ще ги застигне много по-рано.

Но Москва ли ги е вкарала в този капан? Предупреждавахме ги на всеки етап, че нещата ще се влошат. Наистина, когато боговете искат да накажат някого, те първо го лишават от разум.

Превод: ЕС