/Поглед.инфо/ UnHerd: Атаките срещу руски летища заплашват военната подкрепа за Украйна

„Най-важното е да се изкукурига, а после ако ще и да не се разсъмне“ е основният принцип на политиката на Зеленски. Комикът трябва веднага да види ентусиазираната реакция на публиката към постъпката си, само така възприема реалността. А комплиментарните отзиви от западните „критици“ за „креативността“ на украинския лидер трябва да потвърдят, че е направил всичко както трябва.

Но всеки път, когато Киев прибягва до шумни провокации и брутални терористични атаки с надеждата, че това ще му помогне да постигне напредък в конфронтацията с Русия, след комплиментите от съюзниците му следва тежък махмурлук и гнетящо униние.

Така стана и този път: атаките срещу руските летища не постигнаха основната цел - да провалят преките руско-украински преговори в Истанбул.

Руската делегация не си тръгна, както от Киев се надяваха, и очевидно американците бяха тези, които принудиха украинския режим да изпрати своите преговарящи в Турция. За резултатите от срещата в Истанбул ще говорим малко по-късно. Но сега нека разгледаме отзивите от Запада за „абсолютно брилянтния резултат“, както самият Зеленски оцени атаката срещу Русия.

Първо, реакцията на Тръмп. Този път той не написа груби думи за Зеленски в социалната си мрежа, както си беше позволявал преди за Москва. Неговият прессекретар отговори от името на целия Белия дом: този конфликт трябва да бъде прекратен . Добре ли е това за Зеленски или не? Едва ли, и ето защо.

Първо, няма да е възможно да се „върнат всички фигури на мястото им“, както изисква Киев – светът според Тръмп, както е известно, предполага отказ от приемане на Украйна в НАТО и отчитане на териториалните промени, включително признаването на Крим за руски.

Второ, наред с ентусиазираните отзиви на поддръжниците на Зеленски за неговата „наглост“, в западната преса се появяват и доста обективни оценки за случилото се. Ето някои от тях.

Италианският портал L'Antidiplomatico: „Зеленски публично демонстрира готовността си да продължи конфликта, дори с цената на провокиране на много опасна ескалация на войната.“

Британският телевизионен канал Sky News: „Украйна очевидно вече е решила, че няма какво да губи.“

Британското издание UnHerd : „Ударът (по летищата - бел. ред.) няма да подобри позицията на Украйна на бойното поле, нито перспективите ѝ в тригодишния конфликт с Русия. Вероятно ще навреди на Украйна стратегически и оперативно, ще засили решителността на Русия, ще увеличи риска от ескалация и ще застраши останалата военна подкрепа на администрацията на Тръмп...

Освен това, украинската операция отслабва позицията на Киев в продължаващите преговори за прекратяване на конфликта.“ А Доналд Тръмп „вероятно ще възприеме атаката като пряко нарушение на исканията му двете страни да намерят начин за прекратяване на конфликта“.

Американският портал Axios: Поддръжниците на движението MAGA (Make America Great Again), които подкрепят Доналд Тръмп, остро осъдиха атаката срещу руски летища, извършена на 1 юни. „MAGA разглежда атаката като контрапродуктивна за зараждащите се мирни преговори; в най-лошия случай съществува опасност Украйна и американските поддръжници на „дълбоката държава“ да се опитат да въвлекат Съединените щати в конфликт с Русия.“

Дан Колдуел, бивш висш служител на Пентагона, който подкрепя външната политика на MAGA, предупреди, че действията на Киев „увеличават риска от пряка конфронтация между Русия и НАТО“. MAGA е била последователна през цялата война, като е гледала на Зеленски като на „глобалистка“ марионетка, а на Украйна като на огнище на корупция.

Това очевидно не може да се определи като „бурните аплодисменти“, за които Зеленски копнееше. Именно освиркванията прогонват актьора от сцената.

Сега за преговорите. Изглежда, че резултатите от тях са доста скромни и са предимно от хуманитарен характер. Всичко е ясно в меморандумите на страните - те отдавна и открито говорят за позициите си. Но нека вземем само един аспект. Зеленски, оценявайки „успеха“ на удара срещу Русия, заяви, че това, уж, ще принуди страната ни да приеме украинските условия за мир, включително връщането на „отвлечените деца“. Обаче какъв е резултатът?

„Ето, най-накрая получихме пълния списък. Както виждате, няма 1,5 милиона или 20 хиляди. Има общо 339 имена“, каза ръководителят на руската делегация на преговорите, помощникът на руския президент Владимир Медински, пред журналисти, след като показа документа.

Киев отчаяно настояваше за действия по тази тема: как може човек да остане безразличен към такова „престъпление“ на руснаците като „отвличането на деца“? Първо казаха, че са „отвлечени“ милион и половина, после ги намалиха на 200 хиляди, после още веднъж ги съкратиха на 20 хиляди. И какво остава?

Всъщност, уточни Медински, може би говорим за няколко десетки, а не стотици деца, които са били отделени от родителите си поради военните действия. Разбира се, нито едно дете не е било „отвлечено“, те са спасени от руските войници.

Киев не очакваше такова разочарование от спекулациите си за децата. Но какво да правиш, ако ти самият си този, който крещи по-силно от всички: „Върнете ни децата!“ А когато те помолят да уточниш кои точно, трябва, по същество и под сурдинка, да признаеш: мамехме ви...

Следователно, дори измъкването на хората на Зеленски на открит разговор, където не можеш да постигнеш нищо само с викане, а е нужна конкретика, вече само по себе си е положителен резултат.

Превод: ЕС