/Поглед.инфо/ През 2000 г. в България вилнееше режимът на Костов. Отечеството загиваше. Група патриотични интелектуалци се обединихме около идеята да учредим гражданско сдружение „Асоциация на данъкоплатците в България“ (което регистрирахме през 2001 г.). Тъй като всички сме данъкоплатци, а все още нямаше (и до днес няма) закон, който да установи данъци и такси, съобразени с доходите и имуществата на гражданите – задължение, произтичащо от неотменимата разпоредба на чл. 60 на Конституцията на Република България (КРБ), считахме, че независимо от партийни или политически нагласи и предпочитания, етническа или верска принадлежност, професионален, образователен или имуществен статус и т.н., гражданите ще видят в идеите и устава на гражданското сдружение възможност да се организират за отпор срещу разрушителната политика и практика на режима.

С ценни съвети ни подкрепиха хабилитирани преподаватели от Софийския университет и от други висши училища. Особено квалифицирана помощ ни оказа проф. Нено Неновски, считан за един от бащите-създатели на демократичната ни Конституция. Познавахме се от началото на 80-те години на ХХ век и той с охота се озова да ни помага с правни съвети. Консултациите – два-три пъти месечно, ставаха в неговия кабинет в Правния институт към БАН на ул. Сердика.

Най-щекотливи бяха въпросите около разпоредбата на чл.1, ал.2 на КРБ, императивно овластила Народа – в качеството му на Върховен суверен, с правото НЕПОСРЕДСТВЕНО да осъществява цялата държавна власт, когато органите, предвидени в Конституцията, не могат или не желаят да осъществяват държавната власт според разпоредбите на Конституцията и волята на народа.

От проф. Неновски научихме, че текстът на чл.1, ал.2 е предложен от американските съветници и възпроизвежда положения от Декларацията за независимостта от 1776 г. и Втората поправка на Конституцията на САЩ (разписала неотменимото право на всеки американец да носи оръжие), според които, властта на правителството трябва да е съобразена с естествените права и да почива на съгласието на гражданите. В противен случай народът има правото да свали тази власт с оръжие в ръка.

Тъй като българите нямат право да носят оръжие, уточняваше проф. Неновски, в нашия чл.1, ал.2 американската разпоредба се възпроизведе като ПРАВО на народа НЕПОСРЕДСТВЕНО да осъществява цялата държавна власт в случаите, когато властта на правителството не почива на съгласието на гражданите.

„Непосредствено, ето го ключът към сваляне режима на Костов“, възкликнаха някои от присъстващите ентусиасти.

„Да“, усмихна се проф. Неновски. „Но за да може да осъществявате цялата власт НЕПОСРЕДСТВЕНО, трябва ДА СЪБЕРЕТЕ ОБЩАТА ВОЛЯ, както е заповядано в чл.1, ал.3 на КРБ. Защото никоя част от народа, политическа партия, организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет!“

Светла му памет на проф. Неновски! 

Общата воля на Суверена

ОБЩАТА ВОЛЯ бе ключът към непосредственото осъществяване на властта от народа. Тук е мястото да попитам колко от днешните професори по т.нар. конституционно право застъпват в лекциите си ОБЩАТА ВОЛЯ на Върховния суверен като възможност и право НЕПОСРЕДСТВЕНО да осъществява цялата държавна власт, когато органите, предвидени в Конституцията, не могат или не желаят да осъществяват държавната власт според конституционните разпоредби и волята на народа? Каквато е днешната реалност…

В продължение на четвърт век различни организации се опитвахме да съберем общата воля в рамките на Единен национален фронт, Брод за България, ОФ 2.0 или други форми за единодействие, но „Системата”, в лицето на трите власти – въпреки незначителната подкрепа, която реално има (едва 3%, или общо 13% с контролирания вот - https://t.me/KwisatzHaderakh/48367), успяваше да осуети всякакви опити за промяна, за да продължава разрушителната си политика. Непродуктивно бе да се борим за смяна на Системата, тоест, срещу статуквото, с инструментариума на статуквото. Последните шест изборни аборта нагледно го доказват. Непродуктивно бе и формално да се придържаме към отделни неработещи разпоредби на КРБ, след като изцяло или частично е дерогирана от властниците. И най-главното: промяната не бе възможна и поради съществуващите тогава неблагоприятни фактори.

Докато не дойде 16 май 2025 г., когато петима достойни мъже – Виктор Папазов, доц. Григор Сарийски, Недялко Недялков, Петър Волгин и Страхил Ангелов (изброявам ги по азбучен ред), се изправиха с имената си с призив към целия български народ да се включи в битката за спасяване на българския ЛЕВ, защото е битка за съхраняване на БЪЛГАРИЯ.

В препълнената зала 1 на НДК и сред стотиците други отвън, които не бяха допуснати, поради „съображения за сигурност“ на сградата, бяха представители на различни слоеве на българското общество, които с присъствието си на практика поставиха началото на събиране ОБЩАТА ВОЛЯ, на всеобща мобилизация на нацията за смяна на Системата, която ни убива.

Трябва да сме благодарни на тези смели българи, които със собствени средства платиха провеждането на протеста в зала 1 на НДК. Позволявам си да отворя една скоба, за да попитам многобройните милионери на прехода, много от които са в т.нар. Народно събрание: някой от вас да е построил със собствени средства детска градина? Училище? Читалище? Нямам спомен за подобен прецедент…

Към Граждански парламент на РБ

Първата стъпка, която задължава тези достойни мъже е на общонационалната проява на 31 май да обявят, че се поставя началото на ГРАЖДАНСКИ ПАРЛАМЕНТ, като призоват всички граждански, патриотични, синдикални, съсловни, пенсионерски, резервистки, бизнес и други организации, които не получават финансиране от чужбина; всички общини и кметства; „малки“ партии, милеещи за Отечеството; да изпратят по един свой представител в Гражданския парламент, за да може легитимно – на основание императивната разпоредба на чл.1, ал.3 от КРБ – след като е събрана ОБЩАТА ВОЛЯ, да се пристъпи към смяна на Системата, като се осъществи заветът, прогласен още в преамбюла по волята на българския народ от бащите-създатели на демократичната ни Конституция, именно, решимостта да възродят Отечеството като демократична, правова и социална държава!

Естествено, до участие в Гражданския парламент не могат да бъдат допускани единствено субекти, които получават грантове от чужбина, след като сами са се поставили в качеството на „чуждестранни агенти“ по смисъла на американския закон от 1938 г. (Foreign Agents Registration Act).

Иска ни се да вярваме, че ръководствата на парламентарно представените партии, които поддържат провеждането на референдума, ще се окажат на равнището на повелята на времето, на отговорността им пред нацията. Обстоятелството, че подкрепят народната воля не ги прави носители на народния суверенитет. Затова нека планираната за 31 май общонационална демонстрация не се превръща в партийна проява. Нека проявят мъдрост за общонационално единение, без да се самоизтъкват. Народът ще оцени по достойнство тази тяхна стъпка. А историята – този висш магистър – несъмнено ще ги възнагради!

На второ място, да се обяви разпускане на нелегитимното 51-о НС, мнозинството на което е потъпкало заповяданите му от Конституцията задължения, след като флагрантно – престъпвайки императива на чл.1, ал.3 на КРБ, си присвоява народния суверенитет като суспендира волята на българския народ – скрепена с над 600 хиляди подписа за провеждане референдум за запазване на БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ! Правните мотиви са повече от убедителни: нарушаването на конституционната клетва изхвърля тези лица от властта, което води и до нелегитимност на всичките им последващи действия и актове.

Тук е мястото да се подчертае, че към момента преди да си присвоят народния суверенитет, тези 171 депутати – ирелевантно дали е по тяхно вътрешно убеждение или под външно давление – съзнателно са се подготвили да погазят клетвата по чл. 76, ал. 2 на Конституцията, именно, задължението им „във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа“; като са приели да извършат дейност, която според чл. 68, ал. 1 на КРБ е несъвместима с положението им на народни представители, приемайки акт, с който увреждат интересите на народа. Което по смисъла на чл. 72, ал. 1 на КРБ означава, че преди да приемат увреждащия акт, те вече са изпаднали в положение на несъвместимост да бъдат народни представители, волно или неволно сами предсрочно са прекратили пълномощията си. Иначе казано, актът, увреждащ народните интереси, е бил приет от КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИ, от НЕ-ДЕПУТАТИ.

Същото се отнася до КЛЕТВОПРЕСТЪПНИКА-ПРЕМИЕР, КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИТЕ-МИНИСТРИ, КЛЕТВОПРЕСТЪПНИКА-УПРАВИТЕЛ на БНБ. Доколкото се поддържа от клетвопрестъпници, подкрепата им за приемането на акт, който суспендира народната воля, по дефиниция е нищожна и не може да поражда каквото и да било правно действие. И това много добре се знае от нашите „партньори“ в Брюксел. Или, както е казано е в старозаветната мъдрост: „Всички те съгрешиха и непотребни станаха”.

Който не помни историята, повтаря грешките си

На тези непотребни клетвопрестъпници, нека им припомним щрихи от историята. Днес те сами са довели страната до сходно положение като това на предшествениците им от август 1944 г. Червената армия е на Дунава, а българската пронацистка върхушка активно продължава да обслужва хитлеровия Вермахт – и логистично, и с продукти и военни материали. Дори кабинетът Муравиев позволява на германските части безпрепятствено да се изтеглят от българските земи, за да се изправят след това срещу настъпващата към Централна Европа и Балканите освободителна Червена армия. Така, въпреки обявеният от правителството неутралитет, българската власт остава прогермански ориентирана до септември 1944 г.

Известни са справедливите присъди, произнесени от т.нар. Народен съд. Всъщност пълният титул на законодателния акт за образуването му е „Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията свързани с нея“ (ДВ, № 219/6 октомври 1944 г.). Нека ви припомним, господа непотребни властващи: Съдът е създаден за наказване извършителите на злодеяния! Подобно на злодеянията които днес извършвате върху българската нация!

Този съд не е българска рожба, а задължение, наложено на нацисткия сателит България още на Техеранската конференция през ноември 1943 г. от Тримата големи (съюзниците САЩ, СССР и Великобритания).

Нека ви припомним, господа непотребни клетвопрестъпници, и четвъртият принцип, изведен в хода на Нюрнбергските процеси срещу нацистките военнопрестъпници: Обстоятелството, че дадено лице е действало по нареждане на своето правителство или на висшестоящ, не го освобождава от отговорност, при условие че е имал възможност да направи МОРАЛЕН избор! 

Смяна на системата

Непосредствено след встъпването си в първия мандат президентът Румен Радев огласи необходимостта от смяна на Системата. Което означаваше – ни повече, ни по-малко, всичките тези грешници и непотребници, ведно с техните „институции“, да бъдат разпуснати веднъж и завинаги; и държавата да започне да се гради в съответствие с основните начала и принципи на демократичната ни Конституция от 1991 г. Идеята бе аплодирана от мнозинството българи. Но реална промяна не последва. А и едва ли бе възможна при съществуващите тогава неблагоприятни външнополитически и вътрешни фактори.

В днешният, състоял се многополюсен свят, смяната на Системата вече реално е осъществима. Това е и императив за оцеляване на Отечеството. Ето защо призивът на петимата достойни мъже може и следва да положи основата на Граждански парламент на Република България за смяна на Системата, която ни убива.

И първата длъжност на Гражданския парламент да бъде: ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПРАВОВИЯ РЕД ПО ВОЛЯТА НА НАРОДА, НА ОСНОВАНИЕ НЕПОСРЕДСТВЕНОТО ДЕЙСТВИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ!

в. „Нова Зора“, бр. 21/2025