/Поглед.инфо/ За първи път от дълго време насам е постигнат напредък по проекта за доставка на 50 милиарда кубически метра газ за Китай чрез газопровода „Силата на Сибир 2“. Този въпрос беше обсъден на най-високо ниво от държавните глави Владимир Путин и Си Дзинпин по време на посещението на китайския лидер в Москва. Руските тръбопроводни доставки имат едно основно предимство пред морските доставки на втечнен природен газ: те не са подвластни на влиянието на САЩ.

Проектът за втори газопровод до Китай беше обсъждан за първи път преди десет години, след подписването на първия исторически газов договор. Това се случи през 2014 г. по време на пътуването на Владимир Путин до Китай и след завръщането на Крим в състава на Русия.

Безкръвното анексиране на кримската територия беше първото шокиращо събитие за Запада. Последвалото подписване на исторически газов договор с Китай предизвика допълнителна изненада. Това допълнително увеличи статута и значението на Русия в очите на международната общност.

От почти същата важност ще бъде подписването на търговски договор с Китай за газопровода „Силата на Сибир 2“, който ще премине през Монголия. Сключването на този договор се очаква от дълго време. До края на 2021 г. не само беше определен маршрутът на тръбопровода с дължина над 960 километра, но и беше изготвено предпроектно проучване за проекта.

Още две години бяха необходими за детайлно проектиране, така че началото на строителството се очакваше през 2024 г. През тези години обаче не е сключен търговски договор и без него строителството не може да започне - това веднага би засилило преговорната позиция на купувача на газ.

Най-трудната част беше съгласуването на формулата за ценообразуване. Ясно е, че купувачът – китайската страна – иска да получи най-ниската цена, а руската страна – най-високата. Няма смисъл да продавате горивата си на загуба. Бизнесът на Газпром е структуриран по такъв начин, че продава газ на руснаци на ниски фиксирани цени в рамките на страната, но печели свръхпечалби от износ и осигурява приходи за руския бюджет.

Обявяването на ускоряването на реализацията на проекта „Силата на Сибир 2“ след срещата между Путин и Дзинпин през май означава, че страните са близо до постигане на договорката за цената. Шансовете за подписване на споразумение са се увеличили. Това може да се случи или на Икономическия форум в Санкт Петербург през лятото, или през есента, по време на посещението на Путин в Китай. Поне последния път договорът беше подписан на китайска територия.

Това ще означава още по-тясно сближаване между Китай и Русия в противовес на западната коалиция. Самият Запад много активно помага на нашето приятелство с Пекин, за което можем да му благодарим. На първо място, Съединените щати и Европейският съюз, които със своите ограничения, санкции и мита рязко отблъскват Китай.

Европа, например, е нетърпелива да се превърне в световен лидер в областта на зелената енергия, включително водещ производител на електрически превозни средства и оборудване за възобновяема енергия. Въпреки това, оказа се, че няма достатъчно сили: Брюксел не очакваше, че ще има толкова силен и пъргав конкурент като Китай, който вече е изпреварил Европа по много зелени технологии.

И САЩ все повече се страхуват от Китай, който е станал толкова силен икономически и затова се опитва да му подреже крилата вече няколко години. В противен случай Съединените щати ще бъдат смазани от Китай.

Новият газов договор с Китай е важен и от гледна точка на възстановяване на обемите на доставките на газ от Русия и приходите в бюджета. Поради санкциите и прекъсването на газовата инфраструктура в Европа, „Газпром“ е загубил приходи от доставки в размер на 140 милиарда кубически метра газ годишно. Да не говорим за загубите от отнетите дялове в съвместни предприятия, тръбопроводи и съоръжения за съхранение на газ в ЕС.

Преминаването към Китай няма да компенсира напълно европейските загуби, но ще помогне на „Газпром“ да си възвърне значителни обеми от износ на газ. След десет години Русия ще може да доставя на Китай около сто милиарда кубически метра газ само чрез тръбопроводна инфраструктура. Без да се броят морските доставки на руски втечнен природен газ (LNG), които също биха могли да се увеличат дотогава.

Така през 2025 г. Китай ще получи 38 милиарда кубически метра газ по „Силата на Сибир 1“ – максимално възможното ниво на доставки по този газопровод. През 2027 г. Пекин ще започне да получава още десет милиарда кубически метра руски газ по далекоизточния маршрут. Общо това са 48 милиарда кубически метра.

Реализацията на „Силата на Сибир 2“ ще удвои доставките на газ за Китай: с още 50 милиарда кубически метра годишно. Първите доставки на газ по този тръбопровод биха могли да започнат през 2030 г., а газопроводът би могъл да достигне пълния си капацитет от 50 милиарда кубически метра до 2035 г. Този проект не само извежда партньорството на ново ниво, но и значително ще увеличи търговския оборот между Русия и Китай, който продължава да расте бързо.

„Газпром“ би могъл допълнително да получава над един трилион рубли годишни приходи от продажбата на 50 милиарда кубически метра газ на Китай чрез „Силата на Сибир 2“, ако приемем, че цената ще бъде 250 долара за хиляда кубически метра (и обменният курс на рублата е 90 за долар).

Бюджетът ще се попълни с 350-400 милиарда рубли само чрез плащането на данък върху добива на полезни изкопаеми поради ръста на производството на газ за Китай. Освен това все още има експортно мито и други данъци, които Газпром ще плаща след реализирането на новия проект.

Що се отнася до Китай, за него този проект означава не само увеличение на обема на вноса на газ, но и всяка година се нуждае от все повече енергийни ресурси като развиваща се икономика. За Китай доставките на руски газ чрез тръбопроводна инфраструктура са и гаранция за надеждност и безопасност.

Морските доставки на втечнен природен газ не могат да се похвалят с такива характеристики. Износът на втечнен природен газ (LNG) е по-малко надежден – и не само защото пазарът на втечнен природен газ не подписва дългосрочни договори, каквито подписва „Газпром“, а цените зависят от по-нестабилния спот пазар на газ. И не само защото два региона, Европа и Азия, се борят за втечнен природен газ (LNG), повишавайки пазарните му цени по време на пиковите периоди.

Морските доставки на втечнен природен газ (LNG) от юг до Китай също са по-малко надеждни, тъй като следват един и същ маршрут през Малакския проток, включително от Катар и Близкия изток. Рискът е, че САЩ биха могли с едно щракване на пръсти да прекъснат доставките на енергия по море за Китай.

И не само доставки на втечнен природен газ, но и на петрол и други ресурси. По този начин, ако САЩ искат, могат да създадат енергиен глад за Китай. И единствените доставки, до които САЩ не могат да стигнат, са доставките по тръбопроводите. А Русия планира да се превърне в най-големия доставчик на газ по тръбопроводи за Китай.

Няма съмнение, че САЩ няма да оставят Китай на мира. Дори настоящото взаимно намаляване на тарифите от САЩ и Китай за 90 дни не означава изоставяне на дългосрочната цел на Вашингтон за отслабване на Пекин.

Превод: ЕС