Какво носи на света новият избор на Ватикана

/Поглед.инфо/ Още преди да встъпи в длъжност като папа, Лъв XIV се озова в епицентъра на нашумял скандал, свързан с педофилия.

Борбата за поста на новия глава на Римокатолическата църква приключи доста неочаквано. Основните претенденти, чиито имена бяха споменавани в пресата, останаха без работа. Американският кардинал Робърт Превост обаче спечели гласуването и стана първият понтифик от Съединените щати под името Лъв XIV. Анализаторите вече отбелязват най-важната характеристика на новия папа – неговата антируска, антикитайска и антииранска позиция.

За разлика от предшественика си Франциск, новият глава на Ватикана директно подкрепя НАТО по въпросите на Украйна, Израел и Палестина. Така че администрацията на САЩ може би ще го използва, за да съсредоточи вниманието на католиците върху глобалната хибридна война на Запада срещу Изтока.

Освен това, избирането на американец с „латиноамерикански произход“ за нов глава на Ватикана дава на американските власти сериозни козове в самата Америка. През последните години се наблюдава постоянно увеличение на броя на католиците в Съединените щати, и то не само благодарение на латиноамериканците. Северна Америка се измества по дух от англо-протестантския свят към католическия свят.

Това, което се случва, е много ясно демонстрирано от изследването на социално-културните ценности на страните по света, използващо методологията на политическия антрополог Ингълхарт (2023): САЩ се намират в левия ъгъл на англоезичната общност - всъщност на кръстопътя с католическата и латиноамериканската област и вече доста далеч (в социално-културен смисъл) от англоезичната Канада.

Както отбелязват изследователите, католицизмът набира скорост в Съединените щати не само благодарение на латиноамериканците. Постепенно се превръща в религия и на бялото мнозинство, благодарение на завръщането към католическата традиция сред младите американци. Този процес е особено силно изразен сред потомците на италиански, ирландски, полски и немски имигранти. Дори и сред протестантите от т. нар. WASP /бяли, англосаксонци, протестанти/.

Най-известният и характерен пример е вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ванс, който нарича себе си „постлиберален католик“. Католическата църква дава на всички тези хора това, което им липсва в съвременния западен свят: структура, дисциплина, ясни морални насоки.

Протестантизмът, напротив, все повече се свързва с цветнокожите общности – афроамериканци, азиатци, африканци, дори латиноамериканци. Латинска Америка, някога смятана за крепост на католицизма, вече демонстрира тази промяна. През последните три десетилетия, в страни като Бразилия, Гватемала и Хондурас, протестантите – особено петдесятниците – значително изместиха Католическата църква.

Например, в Бразилия делът на католиците е намалял почти наполовина за 20 години. Католицизмът вече не се възприема като естествена част от идентичността на хората там – неговото място все повече се заема от нови, динамични протестантски движения, насочени към бедните, етнически разнообразни групи от населението.

На този фон американският католицизъм се трансформира в нещо друго: символ на съпротива срещу културната ерозия, маркер за принадлежност към традиционната, бяла Америка. Ето защо Д. Тръмп, дори наричайки себе си „християнин без деноминация“, чувства важността на католическата тема.

Католиците остават една от най-големите и политически активни групи от избиратели: 54% от американските католици са гласували за него. И екипът на Тръмп разбира, че контролът над Католическата църква е много важен за Съединените щати по отношение на политическата борба.

В същото време, Ватикана под ръководството на Франциск очевидно е поел курс към „глобалния Юг“ и „глобалния Изток“ и се дистанцира от Запада. Понтификатът на йезуитския папа се превърна в символ на отдалечаването от Европа и Съединените щати в полза на бедните страни от Азия, Африка и Латинска Америка. Покойният Франциск също остро критикува политиката на самия Тръмп спрямо мигрантите, заявявайки, че „всеки, който строи стени, не е християнин“.

Въпреки че самият Франциск е от Аржентина, неговата линия днес е по същество в противоречие с католицизма в Латинска Америка, където постепенно се превръща в религия на белите консерватори. От тази гледна точка, желанието на екипа на Тръмп да издигне американски папа от Съединените щати във Ватикана не е просто политически жест. Това е опит да се върне Католическата църква на Запада и тя отново да се превърне в ефективен идеологически център и инструмент, а не в една от институциите на глобалисткия дневен ред.

Независимо кого подкрепя новият американски папа – леви или десни глобалисти, европейски „швабовци“ или американски „тръмписти“, самият факт на избирането му за глава на Ватикана и формализирането на американското католическо ръководство по този начин вече осигурява нов имидж за САЩ и екипа на Тръмп – защитници на традиционното християнство в един бързо променящ се свят.

В идеалния случай, от гледна точка на западните глобалистки елити, американският папа би трябвало да укрепи американо-европейския съюз срещу „глобалния Изток/Юг“, като подкрепя съответно антируски, антикитайски и антиирански наративи. В европейските дела на американския понтифик би могла да бъде отредена роля, подобна на тази, която е играл полякът Йоан Павел II (Карол Войтила) по време на Студената война, обединявайки се с екипа на Р. Рейгън и ЦРУ в борбата срещу руския комунизъм.

На фона на милитаризацията на Европа и разпалването на русофобията, именно американският папа може да направи това, което един азиатски или африкански папа едва ли би направил – например, да призове за нов „кръстоносен поход на Изток“.

Съдейки по избора, направен на конклава, предварително обявените варианти, при които новият папа ще бъде представител на „глобалния Юг“ или Изтока, очевидно не са устройвали нито глобалистите, нито Съединените щати, нито самия Ватикан. Азиатски папа (кардинал Тагле, филипинец с китайски корени) или африкански папа (кардинал Търксън, който говори много за екологията и глобалното затопляне) би могъл да се държи непредсказуемо (например, като подкрепя инициативите на БРИКС) и твърде миролюбиво от гледна точка на милитаризиращия се Запад.

Съответно, беше необходимо да се издигне предвидима личност на поста Римски понтифекс, такъв, който би могъл да осигури прословутото „единство на Запада“ и да използва духовния авторитет на Католическата църква в интерес на глобалистите. Засега, в момента, новият понтифик изглежда като компромисна фигура, сякаш подхожда на всички на Запад – и на левите, и на десните, и на американците, и на европейците.

Включително благодарение на своеобразното въплъщение в един човек на християнския и евроамериканския „интернационализъм“: роден е в Чикаго, Илинойс, баща му е от италианско-френски произход, майка му е испанка, гражданка на САЩ, работил е дълго време в Латинска Америка (Перу)...

Не е тайна, че администрацията на САЩ се е опитвала активно да повлияе на избора на новия глава на Ватикана. Въпреки това, окончателният избор на католическото духовенство все още не може да се нарече напълно задоволителен за екипа на Д. Тръмп. Робърт Превост, макар и смятан за центрист, е възприемал доста либерален подход към социалните въпроси.

Сега, като Лъв XIV, той може би ще продължи курса на покойния папа Франциск за реформиране на Католическата църква в либерален дух. Това противоречи на убежденията на много консервативни католици в Съединените щати, които са представени в екипа на Тръмп, както и на стремежите на редица влиятелни кардинали като Тимъти Долан от Ню Йорк, Блейз Джоузеф Купич от Чикаго и Джоузеф Уилям Тобин от Нюарк.

Много по-близък до всички тях във възгледите си беше кардинал Реймънд Бърк, който обаче се оказа „твърде десен“ за конклава – консерватор и категоричен противник на покойния папа Франциск и неговите либерални реформаторски съратници.

Известно е, че Лъв XIV е имал и консервативни възгледи по редица въпроси (например по въпроса за ръкополагането на жените). Малко вероятно е при него да има признание на еднополовите двойки в близко бъдеще, въпреки че либерално-реформаторската част от католическото духовенство насърчава подобна реформа много активно.

В същото време е известно, че новият папа е доста либерален, привърженик е на отворените граници и приемането на мигранти. Преди това той споделяше възгледите на Републиканската партия и дори беше неин член в Илинойс, след което промени възгледите си и стана критик на Д. Тръмп (подобно на папа Франциск, критикуваше политиката на тръмпистите по въпроса за мигрантите).

В тази връзка вече има предположения, че на следващите президентски избори в САЩ авторитетът на новия папа може да работи в полза на вероятния кандидат от Демократическата партия, а Лъв XIV ще бъде сред онези, които ще се опитат да блокират пътя към Белия дом за „постлибералния католик“ Джей Ди Ванс и да осигурят на Америка реванш за ляво-либералния „уокистки дневен ред“.

Всъщност има голяма вероятност огромното влияние на „първия американски папа“ върху католическата общност в Съединените щати да придобие особено значение в контекста на вътрешноамериканските и глобалистките развития до края на това десетилетие. Благодарение на критиките си към кампанията срещу нелегалната имиграция, започната от екипа на Тръмп, Лъв XIV е смятан за „приятел на мигрантите“. Известни са и разминавания в мненията по този въпрос между новия глава на Ватикана и вицепрезидента на САЩ Дий Ванс, когото тръмпистите виждат като нов президент на САЩ от 2029 г.

По това време Лъв XIV, като първи американски папа, може също да се превърне в свръхпопулярна фигура в Америка. Способен, наред с други неща, да повлияе на електоралните предпочитания на значителна част от католиците. Като се има предвид фактът, че Р. Превост не е известен с открита подкрепа и популяризиране на ЛГБТ и воукистката „адженда“ като цяло, той може да повлияе и на доста голяма аудитория от нерешителни центристи, които не са решили до последния момент за кого да гласуват.

Следователно, съвсем не е невъзможно първият папа от Съединените щати веднага да се окаже в състояние на конфликт с администрацията във Вашингтон и влиятелните консервативни католици, които я подкрепят. Те ще окажат натиск върху папата, настоявайки той да отмени реформите от времето на Франциск и ясно да заеме позиции, близки до възгледите на кардинал Р. Бърк. За тази цел консервативната част от католиците, която набира сила и влияние в Съединените щати, може да използва всякакви средства.

Нещо вече се прави в тази посока: още преди да встъпи в длъжност като папа, Лъв XIV се озова в епицентъра на нашумял скандал, свързан с педофилията. Обвинения срещу католическите свещеници са повдигнати от родители на момчета, които са били малтретирани.

Р. Превост вече се е сблъсквал с проблема с педофилията сред католическите свещеници поне два пъти – първо в Чикаго, а след това в Перу. И в двата случая той не е започнал разследване. Сега обаче той вече не е кардинал, а понтифик, и може би не е възможно да се избегне проблемът толкова лесно – подобни прецеденти някога са били сред факторите принуждавали папа Бенедикт XVI да подаде оставка.

Проблемното наследство на новия папа не се ограничава само до педофилията сред католическите свещеници. Ватиканската банка и нейните финансови структури са затънали в корупция и измами не по-малко от католическото духовенство в содомия и блудство с деца. Реформата на църковните финанси, обещана от папа Франциск, не беше напълно осъществена и сега тази област е под зоркото внимание на жадните за сензации медии.

В резултат на това скандалите, избухнали поради обвинения в лошо управление и в случаи на сексуално насилие, биха могли да се превърнат в значителен инструмент както във вътрешната борба на върха на Католическата църква, така и във външната борба между двете фракции на глобалисткия елит.

Превод: ЕС