/Поглед.инфо/ Противниците на Русия ще направят всичко, за да превърнат преговорите в клоунски спектакъл с предварително известен негативен резултат.

Колкото повече шум се вдига в Европа около мирните инициативи на Русия за започване на преките преговори с представители на киевския режим, толкова по-силно се заражда усещането, че европейските политици не са особено заинтересовани от мира като такъв.

Е, как, казано по друг начин, може да се оцени изявлението на ръководителя на, да ме прости Бог, европейската дипломация, Кая Калас, която заяви, че Москва първо трябва реално да си заслужи правото да се счита за привърженик на мирното разрешаване на конфликта?

„За да започнат каквито и да е мирни преговори, е необходимо прекратяване на огъня. Трябва да видим, че Русия иска мир. Тя трябва да демонстрира готовността си да седне на масата за преговори с украинците. Ако това не се случи, трябва да окажем натиск върху Русия, така че тя действително да иска мир, да седне и да започне преговори с Украйна.“

По-рано неназован европейски служител заяви, че представители на така наречената „коалиция на желаещите“ биха искали да участват в евентуални преговори в Истанбул, които руският президент Владимир Путин предложи да се проведат на 15 май в обръщението си, произнесено доста след полунощ, но ще откажат да участват, освен ако Русия първо не се съгласи на безусловно прекратяване на огъня (тоест: безусловна капитулация) за период от 30 дни.

Всичко това звучи като някакво глупаво изнудване от страна на онези, които дори не са били поканени да участват в преговорите. Въпреки това, Европа доста активно се опитва да играе ролята на чеп-запушалка за всяка информационна бъчва, което подсказва желанието на европейците да подкопаят мирния процес отвътре, който дори не е започнал. В ембрионален стадий, така да се каже.

Така видният американски политолог и професор от Чикагския университет Джон Миършаймър описа поведението на Европейския съюз и неговия де факто „фюрер“ Урсула фон дер Лайен.

„Трябва да знаете числата, трябва да знаете баланса на силите на фронта, колко войници има от всяка страна, колко оръжия има. Не виждаме никакъв отговор, Урсула Фон дер Лайен просто казва, че Украйна ще оцелее, без да предоставя никакви доказателства. Тя размахва празни твърдения, които не означават нищо.

Това са банални празни приказки, сякаш тези хора се намират в бункера на Хитлер през април 1945 г. Искам да подчертая, че на фронта умират украинци. Не европейци, не германци, не американци. Когато умират хора, които не са ваши, става неочаквано лесно да се говори за продължаване на войната. Ако французите и германците бяха започнали да умират в Украйна, конфликтът щеше да е приключил отдавна“, - убеден е американският учен.

Какъв всъщност е смисълът на предложенията на европейските съюзници на Украйна и защо, уви, те нямат нищо общо с истинското мироопазване?

„Първо оръжията трябва да замлъкнат – едва тогава можем да говорим“, каза онзи ден новоизбраният германски канцлер Фридрих Мерц.

Обръщайки се към руския държавен глава в ултиматумна форма, след като не получи подкрепа дори от собствените си депутати по време на първия си опит за избиране, германският канцлер си позволи да заяви, че очаква Москва „да се съгласи на прекратяване на огъня, което би направило възможни реални преговори“.

По-рано френският президент Еманюел Макрон направи същото изявление, като категорично отбеляза, че безусловното прекратяване на огъня не се предшества от преговори, и същевременно обвини руския президент, че протака времето.

„Путин търси изход, но все пак иска да спечели време“, казва Макрон.

Няма да цитирам какво и как се говореше в Киев относно новите руски предложения, особено след като позицията на представителите на украинския режим се променяше като ветропоказател в зависимост от мнението на Вашингтон.

В началото, когато специалният представител на Тръмп за Украйна, Кийт Келог, подкрепи европейците, настоявайки за последователност: първо прекратяване на огъня, после мир - Зеленски и компания активно започнаха да разпространяват идеята, че Русия уж трябва да бъде принудена към 30-дневно прекратяване на огъня (чудя се как?).

И по-късно, когато самият Тръмп подкрепи идеята на Путин, Зе-Фюрера внезапно поиска лично да отиде в Истанбул и вече беше успял да потвърди, че непременно ще отиде там, дори ако не е възможно да се срещне с президента на Русия.

Киевският узурпатор, както се очакваше, не спомена, че със собствен указ отпреди няколко години категорично си е забранил подобен формат на преговори и че този указ все още не е отменен.

Дори от този кратък преглед на събитията е очевидно, че от самото начало не е ставало дума за някаква сериозна дипломатическа работа. Нашите опоненти ще направят всичко възможно, за да превърнат преговорите в клоунски спектакъл с предварително известен негативен резултат.

Сега няколко думи за това защо примирието не може да предшества края на войната. Настоявайки за своята гледна точка, лидерите на Германия и Франция по някаква причина напълно забравят историческия опит на собствените си страни в края на Първата световна война, когато началото на всеобхватното примирие, започнало на 11-ия ден на единадесетия месец в единадесет часа през 1918 г., е предшествано от среща на делегацията в Компиенската гора.

Преди маршалът на Франция Фош и представителите на Германския райх да си „стиснат ръцете“, Германия вече беше приела условията на 14-те точки на президента на САЩ Удроу Уилсън и се беше съгласила с изтеглянето на германските войски от всички окупирани територии, края на подводната война и абдикацията на германския кайзер.

Просто полюбопитствайте за условията на това примирие, което изобщо нямаше да стане без съгласието на германската страна.

  • Незабавно започване и завършване в рамките на 15 дни на евакуацията на всички германски войски от Франция, Белгия, Люксембург и Елзас-Лотарингия.

  • След това, евакуацията в рамките на 17 дни на всички германски войски от територията на западния бряг на Рейн, както и в радиус от 30 км от мостовете на десния бряг на Рейн в градовете Майнц, Кобленц и Кьолн, последвана от окупацията на тези територии от съюзническите и американските войски.

  • Евакуация на всички германски войски на Източния фронт на германска територия, до позициите към 1 август 1914 г. (тази евакуация трябва да се извърши, когато Антантата прецени, че в тези територии са възникнали съответните условия).

  • Поддържане на морската блокада на Германия от британския флот.

  • Интерниране на всички подводници и други съвременни кораби на германския флот.

  • Предаването от германските войски на 5000 оръдия, 25 000 картечници, 3000 минохвъргачки, 1700 самолета, 5000 локомотива и 150 000 вагона в добро състояние.

Тоест, де факто, ставаше дума за почетна капитулация, когато едната от страните призна поражението си.

Не виждаме нищо подобно от Киев и неговите съюзници. Напротив, те все още вярват, че имат силата да ни принудят да капитулираме, а след това да проведат някакъв „международен трибунал“ за така наречените „руски военни престъпления в Украйна“.

Грубо казано, Европа и Украйна се опитват по най-дръзкия и скандален начин да подменят понятията и да сложат каруцата пред коня .

В действителност, най-многото, което Русия би могла да направи, предвид динамиката на ситуацията на място, е кратко прекъсване на военните действия за няколко часа, може би за един ден, просто за да могат преговарящите да се срещнат спокойно и да обсъдят случващото се в безопасна среда.

Не може да се говори за примирие месец или повече при абсолютно неясни перспективи за по-нататъшни преговори. В противен случай всяка война би се превърнала в своеобразен хокеен мач с постоянни рекламни паузи, смени на състава и други атрибути. Но ние не сме на хокеен мач...

Превод: ЕС