/Поглед.инфо/ Присъствието на китайския президент Си Дзинпин на парада на победата в Москва на 9 май, както и поздравленията му към руския народ за Деня на победата, за пореден път потвърдиха факта, че Китай е лоялен и мощен съюзник на Русия в борбата срещу фалшифицирането на историята от Запада и неговите съюзници в Азия, в защитата на правилния поглед върху Втората световна война.

Китайската интерпретация на Втората световна война, макар и различна от руската, като цяло не ѝ противоречи. Днес руските и китайските възгледи заедно формират пълна картина на предисторията, причините и хода на Втората световна война и са в най-добро съответствие с фактите.

Към момента в Китай на всички нива е постигнато съгласие, че:

  • Втората световна война беше световна антифашистка война, а Хитлерова Германия, Италия на Мусолини и милитаристична Япония изповядваха разновидности на една и съща фашистка идеология;

  • Войната между Китай и Япония и съответно Азиатският театър на военните действия бяха неразделна част от Световната антифашистка война, наред с европейския и Тихоокеанския театри на военните действия

  • Китай, заедно с Русия-СССР, САЩ и Великобритания, стана пълноправен победител в Световната антифашистка война. Неговият принос за цялостната победа над световния фашизъм не може да бъде подценяван; най-малкото е сравним с приноса на останалите трима участници, а в победата над Япония е най-значимият;

  • На различни етапи от борбата на Китай срещу японската агресия съюзниците оказаха значителна помощ, което доближи победата над Япония. Тази помощ трябва да бъде запомнена и оценена, а паметта на загиналите чуждестранни войници, сражавали се срещу японските нашественици на китайска земя, трябва да бъде почитана.

Терминът „Световна антифашистка война“ се наложи в Китай през последните 10 години, заедно с друга голяма промяна в политиката на историческата памет, която се стреми да извади войната срещу японската агресия от сянката на гражданската война между Китайската комунистическа партия и Гоминдана, която се водеше едновременно с китайско-японската война.

Победата на ККП в гражданската война и идването ѝ на власт дълго време беше на първо място, дори на символично ниво, тъй като пряката ѝ последица беше основаването на съвременната Китайска народна република на 1 октомври 1949 г.

Този ден се чества като „ден с червени букви“ в календара, а 3 септември, денят след подписването на Документа за капитулация от Япония, въпреки че се чества като „Годишнина от победата на китайския народ във Войната за съпротива срещу японската агресия“, дълго време беше обикновен работен ден.

Преди десет години тази празнина в общата линия на приемственост на китайската история беше премахната - значението на Деня на победата над Япония беше увеличено, а 3 септември стана национален празник.

Тази промяна в политиката на историческата памет отразява възхода на Китай до водеща роля в световната политика. Беше необходимо да се подчертае приносът на Китай за формирането на съвременния световен ред, възникнал след Втората световна война.

Приносът на Китай за общата победа над световния фашизъм е от глобално значение и принадлежи на световната история, докато възходът на комунистите на власт и формирането на КНР е изключително събитие преди всичко за самата китайска история.

Освен това, се подчертава фактът, че „в антифашистката война китайското бойно поле е било първото“ , тъй като обратното броене на пълномащабните и непрекъснати военни операции започва на 7 юли 1937 г., когато Япония атакува Китай под измислен претекст (инцидентът на моста Лугоуцяо в предградията на Пекин).

В Китай е доста разпространено мнението, че китайско-японската война трябва да се брои още по-рано – от 1931 г., когато Япония насилствено откъсва Североизтока (Манджурия) от Китай и създава там напълно марионетна държава – Манджукуо.

Като се има предвид значението на Втората световна война като борба срещу държави, изповядващи идеологията на расовото и етническо неравенство на народите, китайският възглед за началото на Втората световна война през 1937 г., от началото на пълномащабната въоръжена агресия на Япония - участник в Тристранния пакт на идеологически свързаните фашистки сили срещу Китай, или дори по-рано, през 1931 г., е напълно разумен и заслужава сериозно разглеждане в процеса на отдалечаване от евроцентричната концепция за Втората световна война.

Въз основа на тези дати, по мнението на китайските историци „Китай се е борил по-дълго от всеки друг“ и е претърпял огромни загуби в борбата срещу световния фашизъм. Тези загуби се състоят не само от бойни загуби на армията на РЦК и партизанската армия на Комунистическата партия, но главно от жертви сред цивилното население.

Японската окупация на част от Китай, подобно на германската окупация на част от СССР, е безкраен поток от брутални масови убийства, мъчения и малтретиране на цивилни и военнопленници. Едно от най-сериозните престъпления на японския фашизъм е „клането в Нанкин“, жертвите на което, според различни оценки, са били от 200 до 500 хиляди жители на Нанкин, тогавашната столица на Китай.

Общият брой на китайските жертви на японската агресия варира, но общоприетата цифра в Китай е 35 милиона жертви, въпреки че западните историци смятат, че това е надценена цифра. Но ако оставим настрана детайлите, то като цяло Китай, заедно със Съветския съюз, понесе най-големите загуби във Втората световна война, измерени в ужасните милиони загинали войници и мирни хора, което е невъзможно да се подложи на съмнение.

Китайските експерти обръщат внимание и на факта, че въоръжената съпротива на Китай срещу японската агресия се е превърнала във важен възпиращ фактор за Япония от плановете за нападение срещу СССР по време на Великата отечествена война.

Има се предвид, че „кървавите боеве на китайски войници и цивилни“ са свързали и блокирали огромен брой японски войски, които иначе „щяха да се преместят в Тихоокеанския театър на военните действия“, създавайки „сериозни трудности за СССР, САЩ и Великобритания“. В КНР смятат, че Япония, като един от виновниците за Втората световна война, е загубила по-голямата част от войските си на бойното поле в Китай – до 1,5 милиона души.

В същото време в Китай помни и отдава почит на „активната подкрепа на международната общност“, без която „победата на китайския народ във Войната за съпротива срещу японската агресия не би била възможна“.

Те помнят помощта от СССР, който от края на 1937 до 1938 г. е превозвал оръжия, боеприпаси и храна, от които китайските военни и цивилно население са имали спешна нужда, по пътя Синцзян-Уйгур до Ян'ан (където се е намирала главната база на ККП); обучение на военни кадри за Китай, по-специално създаването на модерна военна академия в Урумчи в края на 1937 г. През 1942 г. 360 военни техници се завръщат в Ян'ан след завършване на обучението си, където стават първият военно-технически елит на армията на ККП.

Те ценят участието на съветските войски в освобождението на Североизточен Китай (разгромът на Квантунската армия в Манджурия), което „ускори краха на японския империализъм“ ; доставката на самолети и артилерия от Съединените щати на Китай по договора за заем-наем; Участието на Съединените щати и Великобритания в изготвянето на Каирската декларация от 1943 г., която подкрепя исканията на Китай Япония да върне всички китайски територии, които е завзела, включително остров Тайван.

Уважението на китайското общество към ролята на СССР в освобождението на страната им от японска окупация е наистина голямо. По данни на Иван Зуенко, старши научен сътрудник в Института за международни изследвания към МГИМО, на територията на КНР има 83 мемориални обекта за съветски войници, загинали на китайска територия, 71 паметника, включително 23 монумента, всички от които са надлежно каталогизирани и поддържани в образцов ред.

Трябва да се вземе предвид, че макар да помни и оценява приноса на съюзниците, Китай е категорично против омаловажаването на собствения си принос за победата на антифашистките сили във Втората световна война, подкрепяйки позицията си с подробни исторически изследвания, открития на нови факти и многостранна интерпретация на вече известните.

Терминът „Втора световна война“, като общоприето научно понятие, е обобщение на множество специфични факти, свързани с относително или напълно изолирани военни действия в различни театри на военните действия – съветско-германски (Великата отечествена война) и съветско-японски, китайско-японски, западноевропейски (Втори фронт) и др.

Следователно, различните страни от антифашисткия лагер естествено имат не само различни дати на влизане във войната, но и свои собствени специални военни сюжети, значения и символи в рамките на Втората световна война, в зависимост от собствените си държавни задачи, предизвикателства и исторически сюжети.

Всичко това важи с пълна сила и за Китай, чийто възглед върху Втората световна война е достоен за разбиране и уважение.

В Китай обръщат сериозно внимание на използването от някои политици на Запад и в Япония на различни средства за прикриване и изопачаване на историята на Втората световна война или за получаване на политически облаги и укрепване на позициите им чрез омаловажаване на фашизма и неговите престъпления.

На този фон, съвместната позиция на Китай и Русия относно формирането на правилно разбиране на историята на Втората световна война, защитата на резултатите от победата във войната и следвоенния международен ред, както и поддържането на международната справедливост, служи като важно условие за поддържане на мира.

Превод: ЕС