/Поглед.инфо/ Председателят на Народното събрание Наталия Киселова няма право еднолично да отхвърля предложението на президента, трябва да го подложи на гласуване.

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова издаде разпореждане, с което върна като недопустимо предложението на президента Румен Радев с искане за произвеждане на национален референдум, съобщиха от пресцентъра на парламента. 

Нито Конституцията, нито Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) предоставят на председателя правото да преценява допустимостта на референдум или да го връща без обсъждане. Според правилника, парламентът е длъжен да разгледа предложението и да се произнесе с решение, а едноличното действие на Киселова нарушава този процес.

Решението на Председателя на Народното събрания Наталия Киселова да върне предложението без разглеждане в комисии или пленарна зала е нарушеие с правилника на Парламента и може да се счиа като потенциално противоконституционно. Според чл. 78, т. 1 от Конституцията и чл. 8, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, председателят разпределя предложенията към комисии, но не е упълномощен да ги отхвърля еднолично. Това може да се тълкува като ограничаване на правото на президента да инициира референдум (чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, ЗПУГДВМС).

Конституционна и законова рамка

  • Чл. 98, т. 10 от Конституцията: Президентът има право да предлага национален референдум по въпроси от компетентността на НС. Това е пряко правомощие, което не може да бъде ограничавано еднолично от други органи.

  • Чл. 84, т. 5 от Конституцията: НС взема решение за провеждане на референдум, което предполага колективно решение чрез гласуване.

  • Чл. 10 и чл. 12 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС): НС е задължено да разгледа предложението за референдум в срок от 3 месеца и да вземе решение с обикновено мнозинство. Председателят може да върне предложението за корекции при нередности (чл. 12, ал. 4), но не може да го отхвърли еднолично.

  • Чл. 9, ал. 2 от ЗПУГДВМС: Референдум не може да се провежда по въпроси, уредени от международни договори, което е вероятно основание за връщането на предложението за референдум за еврото.

Естествено, съществува и другата гледна точка, спореяд която Киселова се позовава на Конституцията (чл. 5, ал. 4, чл. 4, ал. 3, чл. 85, ал. 3), Договора за функционирането на ЕС (чл. 140), Договора за присъединяване на България към ЕС и решение на Конституционния съд от 2023 г., което отхвърля референдум на „Възраждане“. Тя твърди, че предложението на Радев е недопустимо, тъй като засяга международни ангажименти. Но това не променя факта, че е надхвърлила правомоцията си като Председател на Народното събрание.

    • Правна логика: Чл. 10 от ЗПУГДВМС задължава НС да разгледа предложението, а чл. 12, ал. 2 изисква решение чрез гласуване. Ако Киселова е върнала предложението без да го внесе в пленарна зала, това може да се тълкува като процедурно нарушение, тъй като лишава НС от възможността да упражни правомощието си по чл. 84, т. 5 от Конституцията.

    • Ролята на председателя: Чл. 12, ал. 4 от ЗПУГДВМС позволява на председателя да върне предложение при нередности, но това е временна мярка, изискваща уведомяване на вносителя и предоставяне на срок за корекции. Ако Киселова е отхвърлила предложението окончателно, без да даде възможност за корекция или гласуване, това надхвърля правомощията й.

    • Решение №3/2024: Въпреки че решението вероятно потвърждава недопустимостта на референдума (поради ангажиментите по Договора за присъединяване), това не оправдава пропускането на процедурата за разглеждане от НС. Решението за отхвърляне трябва да бъде взето от парламента, а не от председателя.

Въпреки сходството в правните основания за искане на „Възраждане‘ и президента Радев, на лице е съществена разлика в начина, по който се третират двете предложения за референдум:

  • Дело № 13/2023 г.: Предложението за референдум (за запазване на лева до 2043 г.) беше разгледано от Народното събрание, отхвърлено с решение от 07.07.2023 г. и впоследствие атакувано пред КС от 49 народни представители. КС прецени конституционосъобразността на решението за отхвърляне и го потвърди като законосъобразно.

  • Предложението на Радев (2026 г.): Киселова, в качеството си на председател на Народното събрание, издава разпореждане, с което връща предложението като недопустимо, без да го разпределя към парламентарни комисии или да го подлага на гласуване в пленарна зала. Това действие предотвратява създаването на акт на Народното събрание, който да бъде оспорен пред КС.

Основната разлика е в процедурния подход.За разлика от случая с референдума за запазване на лева до 2043 г., предложен от „Възраждане“, където Народното събрание проведе дебат и гласува, предложението на Радев е спряно на етап разпределяне. Това лишава обществото от публична дискусия по въпроса, което може да се възприеме като ограничаване на демократичния процес, въпреки правните основания за недопустимост, цитирани от Киселова.

Този подход, макар и юридически обоснован, поражда критики за ограничаване на демократичния процес и повдига въпроси за правомощията на председателя на Народното събрание.

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не предоставя изрично правомощие на председателя да преценява самостоятелно допустимостта на предложения, без те да бъдат разгледани от комисии или пленарната зала.

Факт, действието на Киселова е подкрепено от ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и БСП, които се обявяват против референдума. Поддръжниците на Киселова също така смятат, че разглеждането на референдума би било загуба на време, тъй като той е юридически несъстоятелен. Това спестява ресурси и предотвратява потенциални забавяния в процеса на присъединяване към еврозоната. Очевадно е, че референдумът няма достатъчно подкрепа сред парламентарните партии, според Ксиселова, прави разглеждането му безсмислено.

Това подсилва усещането за политизирано решение, което може да подкопае доверието в институциите, а изпълнявайки „повелята на ГЕРБ“, Киселова наруши неутралността, изисквана от позицията ѝ.

Най-верочтно управляващите се страхват, че Референдумът ще позволи на гражданите да изразят пряко мнение за еврото, което може да разкрие липса на обществена подкрепа. Това би отслабило позициите на управляващите, които подкрепят ускореното присъединяване към еврозоната. Факт, отказът от дискусия „срива доверието в институциите“ и показва страх от народната воля.

Не е тайна, че управляващите, особено от ГЕРБ , се опасяват, че референдумът, дори ако бъде отхвърлен от парламента, може да бъде обжалван пред Конституционния съд, което би забавило присъединяването към еврозоната. По данните на Агенция „Мяра“, от края на януари сочат, че 59% са против влизане в еврозоната, а 39% са за. Референдумът би дал платформа на това мнение, което може да отслаби позициите на проевропейските партии (ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС), които настояват за бързо присъединяване към еврозоната. Публичен дебат би разкрил липсата на консенсус и може да подхрани антиевропейски настроения, както се случи в Хърватия през 2023 г.

Според някои източници, Брюксел е предупредил финансовия министър Теменужка Петкова за рисковете от забавяне на присъединяването към еврозоната, особено с наближаващия конвергентен доклад на Европейската комисия, очакван на 4 юни 2025 г. Референдумът, дори ако бъде отхвърлен, може да бъде обжалван пред Конституционния съд, което би отложило процеса и би навредило на имиджа на България като надежден партньор в ЕС

Големите бизнес асоциации и синдикати подкрепят еврото, твърдейки, че то ще ускори растежа на доходите и ще подобри покупателната способност. Те се опасяват, че референдумът ще забави този процес и ще създаде несигурност за инвеститорите. Това обяснява подкрепата им за решението на Киселова да отхвърли предложението без дебат.

Управляващите партии (особено ГЕРБ и ПП-ДБ) виждат еврото като неизбежна стъпка към пълната европейска интеграция и избягват референдум, за да предотвратят обществена съпротива. Това е различно от Дания и Швеция, където силните евроскептични движения наложиха референдуми. Според много от финансовите експерти, основните рискове от присъединяването на България към Еврозоната са:

  • ЕЦБ ще контролира валутния ни резерв (над 40 млрд. евро).

  • Ще плащаме дълговете на други страни, въпреки ниския ни дълг (24% от БВП).

  • БНБ ще загуби печалба за бюджета, натрупвайки 1 млрд. евро капитал.

  • Нямаме влияние върху политиката на ЕЦБ, доминирана от богатите държави.

  • Освобождаването на банкови резерви ще повиши инфлацията.

  • Няма гаранция за запазване на фиксирания курс 2:1.

  • Еврозоната увеличава неравенството между бедни и богати страни.

  • Излизането от Еврозоната е практически невъзможно заради финансови задължения.

В контекса на финансоите анализатори, много въпросителни предизвиква и изказването на финансовият министър Теменужка Петкова в края на януари: "През последните три години е имало изключително финансово неразумна политика по отношение на държавните финанси. Изправени сме пред голямо предизвикателство. Задачата е изключително трудна. Положението наистина е много, много тежко и всички оптимисти до момента, ще трябва да ги разочаровам... 10 млрд. лева от дефицита се формира само от пенсии и заплати".

Пак през януари, тази година Петова казва, че България засега няма да подава искане за извънреден конвергентен доклад, което е ключовата стъпка за влизане в еврозоната.

"Разбира се, ние ще подадем искане за конвергентен доклад в максимално кратки срокове, но трябва да отговаряме на съответните критерии. Преди да отговорим на тези критерии, рискът да получим негативен отговор е голям. Поради тази причина, първо трябва да сме наясно с Бюджет 2025, след това трябва да бъде одобрен структурно-фискалния план на България, тъй като той гарантира именно тази устойчивост, която ние трябва да покажем, и едва след това ще вървим в тази посока", заяви през януари финансовият министър.

Интересно, какво се промени от януари до май? Само няколко месеца по-късно, през април 2025 г., Петкова заяви, че България е изпълнила всички критерии за еврозоната и очаква докладите на Европейската комисия и ЕЦБ.

Но какво показват цифрите, бюджетният дефицит на България, на база данни от държавния бъджет за 2025 година, е само 6.4 милиарда лева, и България посреща падежи на стари дългове за три милиарда лева, тоест нуждата от нови заеми е приблизително равна на девет милиарда, е необяснимо защо в проектобюджета се залага възможност за теглене на нови заеми от държавата в размер на 16.9 милиарда лева. Също, както през декември в предишния проектобюджет това може да се обясни с презастраховане и знак за отчитане на реалността.

Допусканията за нови заеми предвиждат държавният дълг да достигне съответно до 59,7 млрд. лв. (27,7% от БВП) през 2025 г., 70,5 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2026 г., 79,5 млрд. лв. (33,5% от БВП) през 2027 г. и 87,0 млрд. лв. (35,2% от БВП) през 2028 г., твърдят експерите.

Цифрите говорят сами по себе си. На практика с влизането в еврозоната България е обречена на „затъване в блатото. Рисковете са твърде големи и необратими. Нужедн е коректен финансов анализ и дебат по темата. Защто това е бъдешето на страната ни.

Факт, България, Чехия, Дания, Унгария, Полша, Румъния и Швеция все още не са въвели еврото. Дания (референдум 2000 г., 53,2% против) и Швеция (референдум 2003 г., 55,9% против) са единствените страни членки на ЕС, провели референдум за еврото и не са го въвели

В допълнение, фактите сочат, че всички страни. членки на Европейксия съюз под една или друга форма, освен България и Кипър, са провели референдуми. Интересно защо управляващите в България се страхуват от него?

Има и други аспекти, въвеждането на еврото намалява суверенитета на България, като прехвърля контрола върху паричната и фискалната политика към ЕЦБ и ЕС, ограничавайки способността й да се справя с местни кризи (напр. 9,7% инфлация спрямо 2,3% в еврозоната) или да финансира приоритети (дефицит от 10 млрд. евро за инфраструктура). Загубата на лева символизира ерозия на държавността, Като допълнение е и желанието на ЕС да въведе следващата година дигиталното разплащане, а след време и кредитния рейтинг на потребителя.

Вреки предимства като по-лесна търговия и достъп до евтини кредити, текущите висока инфлация, ниска обществена подкрепа и икономическа неподготвеност правят момента неподходящ за въвеждане на еврото. По-добре е България да изчака по-стабилни условия и по-широк консенсус.

Членството на България в Еврозоната крие огромни рискове за страната ни, един откровен дебат в парламент, ще е от полза. Открит дебат в парламента би бил полезен за изясняване на рисковете и ползите от еврото, но изисква политическа воля и институционална прозрачност, които в момента липсват.