/Поглед.инфо/ Задкулисните съветници на Нинова – Васил Самарски и Калоян Методиев, принудиха много от членската маса на БСП, в знак на протест, да гласува за други партии. БСП никога не е регистрирала толкова нисък резултат в сървеменната си история. Отказът на Нинова да подаде оставка от поста председател на партията само ще влоши положението и имиджа на столетницата.

Нинова повече от всякога изглежда самотна. Точно като Борисов. Нито една от политическите сили в 45-то Народно събрание не желае да контактува с БСП. Никой не желае да чуе гласа на председателя на партията Нинова. И с право. Няма какво да си кажат. Риториката й не е нещо непознато за новите-стари лица в Парламента. Нинова отдавна вече не е лице на промяната, нейното име вече се свързва с реваншизма, задкулисието, борбата за власт и личен просперитет. За съжаление, големият губещ са избирателите на БСП.

Никога най-старата българска партия не е била така принизена, както това се случи на последните избори. За нея гласуваха под 500 000 човека. Протестният вот се свърза не само с личността на Нинова, но и с нейните задкулисни съветници Васил Самарски и Калоян Методиев.

Единият се води медиен експерт, другият политолог. Общото между двамата е стълбичката към успеха, което пък от своя страна ги прави близки съратници на лидерката на старата партия. Достатъчно е да проследите автобиографиите им.

Васил Самарски обича да върви след победителите и знае много добре как да се възползва от всяка предоставена му възможност. Това може да ви каже всеки един казанлъчанин. Казвам това, защото с Васко (винаги така съм се обръщала към него) се познаваме от младежките си годините, в които двамата споделяхме любовта си към театъра и бяхме в аматьорския състав на едно от най-реномираните читалища в България – Читалище „Искра“, в Казанлък.

В читалище „Искра“ Васко направи и първите си публични изяви, той е много комуникативен. Скоро стана и разпознаваемо лице в града. С времето, обаче, апетитите му нараснаха. Истинският му възход като политическа фигура започна по времето на Иван Гороломов, който беше кмет на града от листата на „Коалиция за България“.

Злите езици в града не спират да говорят за далаверите на Васко. Като дългогодишен общински съветник от квотата на БСП и председател на Общинския съвет в Казанлък той системно се е възползвал от позицията си и е прекарвал решения за собствена изгода. Това са договорите между Община „Казанлък“ и собствената му погребална агенция „Танатос“; сделките с наемите на заведенията на територията на читалище „Искра“ – в качеството му на негов председател; недоразуменията около новосъздадения от него местен общински театър „Любомир Кабакчиев“.

Амбициите на Васил Самарски за власт не спират. През 2011, след близо 8 часово заседание, делегатите на общинската конференция на БСП избират за свой официален кандидат за кмет за местните избори в Казанлък - Васил Самарски. Тази номинация той получава след таен вот и балотаж срещу действащия и успешен кмет на града Стефан Дамянов, който е от квотата на БСП. По думите на казанлъчани, Дамянов е един от най-успешните кметове на града на розите. Самарски застава срещу Дамянов. Защо?

Самарски губи изборите със сериозна разлика срещу представителката на ГЕРБ Галина Стоянова (66.56% срещу 33.44%). И с идването на власт на Галина Стоянова, кмет от квотата на ГЕРБ, комфортът на Васко бива нарушен, а Казанлък изведнъж се оказва тесен за него. Стоянова действа с твърда ръка. След последвалите скандали, не само свързани с бизнеса на Самарски, но и със самата организация на БСП в Казанък, изведнъж през 2013 той се озовава в Стара Загора като лидер на областната организация. Злите езици говорят, че и там той е проявил своите „лидерски качества“ и е създал напрежение сред партийните съмишленици.

Заради редица скандали и интриги се стига до там, че Самарски бива изключен от редиците на БСП и казанлъшката организация. Историята помни още, че преди да направи своя политически скок и след като бива нежелан сред съпартийците си в Казанлък и Стара Загора, Самарски намира начин и през 2016 и се завръща отново в редиците на БСП. Запознати с кухнята на БСП в Казанлък споделят, че именно заради него и неговото арогантно поведение са напуснали редиците на Столетницата. Именно заради хора като Васил Самарски тези хора днес не гласуват за БСП. Злите езици, още твърдят, че бива забелязан от Нинова не толкова заради качествата си, колкото от необходимостта за конфронтация с неудобните като Драгомир Стойнев и Кирил Добрев.

Ето какво е написала тези дни Яница Станчева за случчлото се в Казанлък, в писмото си с което уведомява, че напуска редиците на БСП: „БСП за мен е била символ на надеждата за равенство, справедливост и социалност, но днес е очевидно, че тя не е нищо по-различно нито от ГЕРБ, нито от ДПС, нито от партиите на протеста. От символ на вярата, ръководството успя да я претопи, обезкърви и обезличи. Аз отказвам да бъда част от това, оставайки в нейните редове. Повече от 4 години, след като ръководството на БСП първо скочи на Казанлъшката организация, тя изпрати и стовари тук цял отряд ликвидатори… И печалната приказка – "Какво се случи в Казанлък" е известна в национален мащаб, партиен и не само... След изпълнението на поставената от Нинова задача за разправа с Казанлъшката организация настана партийно мълчание от ръководството и благоверните й приближени. Никой обаче не си даде сметка, че това действие е смачкване на идеологията на партията и че организацията в Казанлък беше символ на идеала. Защото Казанлъшката организация е създадена само час-два след учредяването на Партията на Бузлуджа. Никой не си даде сметка, че след като в Казанлък се случва така, ще последват и останалите организации в страната и днес се стигне до трагикомичния резултат на проведените парламентарни избори и загубата на абсолютно доверие и припознаването на Българската социалистическа партия като алтернатива, като възможност за повеждането на България към по-добри и справедливи времена, като защитник на труда на работника, на слабия и уязвим човек.

Нинова, когато пристигна в Казанлък, на тогавашния председател Николай Терзиев тя каза: „Ако аз съм председател на такава „разединена“ според нея организация, ще подам веднага оставка.“ Тогава тя дойде тук предубедена за състоянието на организацията и доверила са на властолюбеца Васил Самарски. Сега, когато тя и той, и не само, са начело на така раздробилите я самите те партия, не би ли трябвало, не е ли нормално и логично да подаде оставка и признае провала си. Но явно не! За ръководството лъжата не само е новото нормално, но и начин на живот.“

Като се има предвид отношението към Самарски, голяма загадка ще остане как и защо той оглави предизборната кампания на столетницата. Това, че е притежател на местното кабелно радио „Вис виталис“ в Казанлък, за съжаление, не го прави медиен експерт. Явно нежелан сред съпартийците си в Казанлък и Стара Загора, търсейки път по стълбичката, изведнъж той намира пристан в новосъздадената телевизия на БСП. Любопитство поражда и още нещо, защо след като се говори, че името му е замесено в различни финансови сделки, му е даден достъп до финансите на червената телевизия в София. Кой носи отговорността?

Липсата на какъвто и да е журналистически опит и работа с големите медии показа неразбирането на казанлъчанина каква трябва да бъде същността на една политическа предизборна кампания. БСП нямаше нито кампания, нито някаква смислена стратегия, да не говорим за послания. Всичко беше сведено до личността на Нинова и нейния образ. Гласоподавателите не успяха да разпознаят себе си в нейния образ, който предизвиква по-скоро съжаление, отколкото уважение. Да не говорим за младите хора, които видимо се дистанцираха от столетницата и гласуваха за „Има такъв народ“.

„Аз мисля, че това беше една от най-слабите кампании, които сме правили, поне така изглеждаше в публичното пространство и такова е впечатлението в много хора, с които съм говорил.... Големият ни проблем беше поведението, което имахме предишните 2 или 3 години...В същото време, обаче, по никакъв начин – говорим за консолидация, ама Вие разбирате консолидация около Корнелия Нинова, а аз разбирам консолидация в партията. А тези две неща, другарко Нинова, се различават. Различават се и резултатите на тези избори са именно защото Вие не постигнахте консолидацията в партията. Защото Вие обърнахте БСП в личен проект. А БСП не е и няма да стане личен проект. И тя може да изчезне преди да успеете да го осъзнаете, “, казва Антон Кутев по време на пленум на Националния съвет на БСП.

Образът на Нинова събра в едно разрушителната линия в БСП и невъзможността за диалог с останалите съпартийци. Предизборната кампания на БСП премина под знака на разпада. Цели организации и личности започнаха на напускат столетницата в знак на несъгласие с едноличните решения на лидерката си Нинова. Диалогът беше невъзможен.

През последната година-две, под ръководството на Нинова, БСП напусна Парламента и загуби силата и значението си като опозиционна партия; генерира публични скандали сред партийните огранизации не само във Варна и Пловдив; взе кардинални решения за избор на председател на столетницата и се конфронтира с президента Радев. С тези си „лидерски действия“ „Каката“ - както я наричат под сурдинка, успя да генерира огромно недоволство сред поддържниците на БСП.

Огромната стратегическа грешка, повлияна от ПР стратезите на Нинова, сред които и Самарски, БСП да не излезе на площада по време на летните протести, изигра сериозна роля в изборния ден. По този начин гласът на Нинова и ръководената от нея партия загуби влиянието и позицията си като опозиционен фактор. Точно тук започна разпада на Партията, но Корнелия и съветниците и така и не разбраха. Те бяха заети с оцеляването на лидерката, както и просперитета на собствените си особи. Това беше повратен момент от живота на столетницата, а нежеланието й да подкрепи президента Радев за втори мандат доля масло в огъня.

Конфонтацията с президента беше водена не от Нинова, а от неговия бивш началник на кабинета Калоян Методиев. След демонстративното си напускане на президентството изведнъж Методиев стана много близък с Нинова и се превърна в звезда във всички медии, близки до ГЕРБ. Случващото се в БСП, говоренето на Методиев срещу политиките и действията на Румен Радев обслужваха само и единствено интересите на управляващата партия. Това нямаше как да остане скрито от обикновените избиратели на най-старата партия.

Личността и кариерта на Методиев се свързва по-скоро със СДС, отколкото с БСП. Калоян Методиев е представител на поколението, чиито студентски години съвпаднаха с бурните 90-те – време на митинги, стачки, обрати и стратегически политически битки. Поредният демократичен младеж, който е бил международен секретар на Младежкия съюз на демократичните сили (МСДС), водач на листата на ОДС, за който не е тайна, че със скандал напуска дясната партията заради противоречие с ръководството. По-късно е сред основателите на политическа партия Общество за Нова България, чрез която също не намира политическо поприще.

Избирателите на БСП няма как да отминат синьото му минало, както и да не свързват личността му с понятието „ляв консерватизъм“, с което е познат неприемливия политическия стил на Корнелия Нинова. Според прогнозите на политолога и директор на Институт РЕГО Калоян Методиев БСП трябваше да е първа политическа сила. За съжалени тези прогнози не се сбъднаха, а партията достигна до най-ниското си представителство в Парламента и вече е трета политическа сила. Погромът на БСП и несбъднатата прогноза на "РЕГО" за изборните резултати Методиев обясни с демографията на електората и психозата покрай пандемията. Втората причина според Методиев е вътрешният конфликт в левицата. Нима всичко това не се знаеше преди това?

Пандемията е еднаква за всички партии – без изключение. Демографията на електората и психозата покрай пандемията имат нещо общо с изборните резултати дотолкова, че показват какви са действителните нагласи на избирателите. Онези около 500 000 хиляди които гласуваха за БСП, са именно от онази група на електората, която си остава твърдо ядро. Факт е, че през последните години Нинова не успя да привлече млади хора в партията, защото те са прагматици и искат да видят реални резултати, а не само думи, изпразнени от съдържание. Нинова не успя да докаже на практика, че е способна да гради в името на бъдещите поколения. В едно е прав синия политолог, вътрешният конфликт в левицата, ръководен от самата лидерка, е причината за срива на столетницата.

Нинова с особена ярост търси и продължава да търси „вътрешния враг с партиен билет“. Поведе война с емблематични личности на партията. А за ненавистта й към бившия лидер на партията се носят легенди. Нинова точно като Борисов използва хората и после ги дискредитира чрез пропаганда, основана предимно на слухове, сред избирателите на БСП. За никого не е тайна, че тя успешно използва Елена Йончева в предизборната кампания за евродепутати, а после публично се отрече от нея. Когато имаше нужда, лидерката на БСП използва и Георги Гергов за собственото си благополучие. Същото е положението и с Гуцанов от Варна. Сега нейна фаворитка е Ирена Атанасова. Защо ли? Интересен е феноменът на медийния „гуру“ Александър Симов, който от пръв критик на култа към личността в столетницата, изведнъж се превърна в негов говорител. Какви ли не обрати се случват с човешкия морал и ценности заради единия стол в Парламента.

Няма как да отминем и факта, че близкия до Нинова Калоян Методиев е привърженик и на идеята за силното лидерство, без което не може да се движи напред нито една партия и нито едно общество. В идеологията на бившия шеф на кабинета на президента Нинова намери съмишленик. Но тази негова идеология се оказа пагубна за столетницата, защото БСП никога не е била лидеркса партия, за разлика от ръководствата на десните партии. Една от най-старите партии в България е просъществула повече от 100 години именно заради вътрешния диалог и плурализма на мненията.

Явно връзката на Нинова със СДС е още жива, а про-лидерски настроеният политолог Методиев вижда в Нинова човека, който може да проправи пътя към висшите ешлони на властта. Не е тайна, че Нинова от дълго време вижда себе си в ролята на министър-председател. Точно тези нейни амбиции за власт унищожиха нейните качества като ефективен лидер на опозицията. Миражът за властта като единствена алтернатива на ГЕРБ, според всички изказвания и прогнози на Методиев, донесоха само негативи на БСП. В прогнозите на най-близките съветници на Нинова може да се намери и простото обяснение защо лидерката на партията отказа упорито да подкрепи кандидатурата на президента Радев за втори мандат.

Напускайки позицията си в президенството, Методиев започна и наложи една риторика срещу президента Радев, неприсъща за човек, който е бил на пост в тази институция. Бившият седесар се превърна в основното острие на Нинова срещу Радев. Интересно е, дали Методиев може да обясни защо Нинова жертва Радев в услуга на Борисов и близки до него партии? И в крайна сметка БСП плати тази скъпа цена на изборите?

Тези дни говоренето на Корнелия Нинова е яростно и нападателно, търси се „Врагът“, който да поеме вината за загубата на БСП. Похват, присъщ за министър-председателя в оставка Борисов. Хвърлят се думи в пространството без доказателства от рубриката; „Една жена каза..“ Недостойно за един политик с претенции, каквато се опитва да се представи Нинова. Но за съжаление, всичко това отрежда място на лидерката като треторазряден политик. Липсата на диалог, показното елиминиране на инакомислещите, вътрешната война със съпартийците, едноличните решения само ще носят негативи за столетницата. Може ли Нинова да отговори на въпроса, - защо БСП от голяма, демократична и сложна партия под нейно ръководство се превърна в опростена, лидерска формация?

"БCП никoгa нe e билa пaртия, кoятo дa e в удoбcтвo нa някoгo. Кoйтo и дa cи e прaвил някaкви cмeтки вътрe в БCП, винaги ca му излизaли криви. Cпрaвкa: пocлeднитe 30 гoдини. Cъc cигурнocт e имaлo вcякaкви плaнoвe и вcякaкви куклoвoди, и вcякaкви хoрa, кoитo ca чeртaeли и мecтили пaртии, кутийки, хoрa, миcлeйки, чe мoгaт дa пocтигнaт eдин или друг бaлaнc, или eднo или другo cъcтoяниe, кoeтo дa дaдe някaкви пoлзи, блaгa и т.н. Нo тoвa нe ce cлучвa, тoвa e БCП. БCП e мнoгo ocoбeнa пaртия и имaм чувcтвoтo, чe чecтo пъти нe ce рaзбирa кaквo представлява тя. БCП нe e прocтa пaртия, мaкaр и някoй дa ce oпитвa дa я oпрocтявa. БCП e мнoгo cлoжнa пaртия. БCП e пaртия, кoятo ce cъcтoи oт хoрa c рaзлични идeйни възглeди", кaзвa coциaлиcтът Кaлoян Пaргoв.

В политиката има едно правило, лидерските партии рано или късно достигат своите затихващи функции, защото лидерите им вече не са актуални и не са в състояние да предложат нищо ново и конструктивно. Такива примери са ДСБ на Костов, партията на Софиянски, НДСВ на Симеон Сакскобургготски, „Новото време“ на Емил Кошлуков и др. За съжаление, партийната кариера на Нинова върви към своя залез. Нинова светеше благодарение на Борисов, но този пламък угасва. Остават само въглени да мъждукат. Рано или късно и те ще угаснат.

И не на последно място, остава основния въпрос - как като единствена опозиция успяваш да загубиш поредните избори и да отблъснеш половин милион избиратели, които откровено заявяват: „Винаги съм гласувал за БСП, но заради самата Нинова и съветниците й няма да гласувам или ще подкрепя друга партия?“. Резултатите на последните избори говорят сами за себе си. Вината е на самата Нинова и нейното обкръжение.

Българската социалистическа партия загуби не само доверието на редица свои членове, за периферия да не говорим, тя загуби най-важното - идентичността си, идеологията си, интелигентността си, да не забравяме, че партията е била учредена от интелектуалци, които са носили прогресивността в себе си. БСП загуби благоприличие, загуби другарските си похвати, загуби себеуважението си…

Но, както казва народа ни: „По приятелите му ще разбереш какъв човек е“. Перефразирайки тази сентенция, би звучала по следния начин: „По съветниците им ще ги познаете. Каквито съветниците им, такива и делата им“.