/Поглед.инфо/ Задкулисните съветници на Нинова – Васил Самарски и Калоян Методиев, принудиха много от членската маса на БСП, в знак на протест, да гласува за други партии. БСП никога не е регистрирала толкова нисък резултат в сървеменната си история. Отказът на Нинова да подаде оставка от поста председател на партията само ще влоши положението и имиджа на столетницата.

Нинова повече от всякога изглежда самотна. Точно като Борисов. Нито една от политическите сили в 45-то Народно събрание не желае да контактува с БСП. Никой не желае да чуе гласа на председателя на партията Нинова. И с право. Няма какво да си кажат. Риториката й не е нещо непознато за новите-стари лица в Парламента. Нинова отдавна вече не е лице на промяната, нейното име вече се свързва с реваншизма, задкулисието, борбата за власт и личен просперитет. За съжаление, големият губещ са избирателите на БСП.

Никога най-старата българска партия не е била така принизена, както това се случи на последните избори. За нея гласуваха под 500 000 човека. Протестният вот се свърза не само с личността на Нинова, но и с нейните задкулисни съветници Васил Самарски и Калоян Методиев.

Единият се води медиен експерт, другият политолог. Общото между двамата е стълбичката към успеха, което пък от своя страна ги прави близки съратници на лидерката на старата партия. Достатъчно е да проследите автобиографиите им.

Васил Самарски обича да върви след победителите и знае много добре как да се възползва от всяка предоставена му възможност. Това може да ви каже всеки един казанлъчанин. Казвам това, защото с Васко (винаги така съм се обръщала към него) се познаваме от младежките си годините, в които двамата споделяхме любовта си към театъра и бяхме в аматьорския състав на едно от най-реномираните читалища в България – Читалище „Искра“, в Казанлък.

В читалище „Искра“ Васко направи и първите си публични изяви, той е много комуникативен. Скоро стана и разпознаваемо лице в града. С времето, обаче, апетитите му нараснаха. Истинският му възход като политическа фигура започна по времето на Иван Гороломов, който беше кмет на града от листата на „Коалиция за България“.

Злите езици в града не спират да говорят за далаверите на Васко. Като дългогодишен общински съветник от квотата на БСП и председател на Общинския съвет в Казанлък той системно се е възползвал от позицията си и е прекарвал решения за собствена изгода. Това са договорите между Община „Казанлък“ и собствената му погребална агенция „Танатос“; сделките с наемите на заведенията на територията на читалище „Искра“ – в качеството му на негов председател; недоразуменията около новосъздадения от него местен общински театър „Любомир Кабакчиев“.

Амбициите на Васил Самарски за власт не спират. През 2011, след близо 8 часово заседание, делегатите на общинската конференция на БСП избират за свой официален кандидат за кмет за местните избори в Казанлък - Васил Самарски. Тази номинация той получава след таен вот и балотаж срещу действащия и успешен кмет на града Стефан Дамянов, който е от квотата на БСП. По думите на казанлъчани, Дамянов е един от най-успешните кметове на града на розите. Самарски застава срещу Дамянов. Защо?

Самарски губи изборите със сериозна разлика срещу представителката на ГЕРБ Галина Стоянова (66.56% срещу 33.44%). И с идването на власт на Галина Стоянова, кмет от квотата на ГЕРБ, комфортът на Васко бива нарушен, а Казанлък изведнъж се оказва тесен за него. Стоянова действа с твърда ръка. След последвалите скандали, не само свързани с бизнеса на Самарски, но и със самата организация на БСП в Казанък, изведнъж през 2013 той се озовава в Стара Загора като лидер на областната организация. Злите езици говорят, че и там той е проявил своите „лидерски качества“ и е създал напрежение сред партийните съмишленици.

Заради редица скандали и интриги се стига до там, че Самарски бива изключен от редиците на БСП и казанлъшката организация. Историята помни още, че преди да направи своя политически скок и след като бива нежелан сред съпартийците си в Казанлък и Стара Загора, Самарски намира начин и през 2016 и се завръща отново в редиците на БСП. Запознати с кухнята на БСП в Казанлък споделят, че именно заради него и неговото арогантно поведение са напуснали редиците на Столетницата. Именно заради хора като Васил Самарски тези хора днес не гласуват за БСП. Злите езици, още твърдят, че бива забелязан от Нинова не толкова заради качествата си, колкото от необходимостта за конфронтация с неудобните като Драгомир Стойнев и Кирил Добрев.

Ето какво е написала тези дни Яница Станчева за случчлото се в Казанлък, в писмото си с което уведомява, че напуска редиците на БСП: „БСП за мен е била символ на надеждата за равенство, справедливост и социалност, но днес е очевидно, че тя не е нищо по-различно нито от ГЕРБ, нито от ДПС, нито от партиите на протеста. От символ на вярата, ръководството успя да я претопи, обезкърви и обезличи. Аз отказвам да бъда част от това, оставайки в нейните редове. Повече от 4 години, след като ръководството на БСП първо скочи на Казанлъшката организация, тя изпрати и стовари тук цял отряд ликвидатори… И печалната приказка – "Какво се случи в Казанлък" е известна в национален мащаб, партиен и не само... След изпълнението на поставената от Нинова задача за разправа с Казанлъшката организация настана партийно мълчание от ръководството и благоверните й приближени. Никой обаче не си даде сметка, че това действие е смачкване на идеологията на партията и че организацията в Казанлък беше символ на идеала. Защото Казанлъшката организация е създадена само час-два след учредяването на Партията на Бузлуджа. Никой не си даде сметка, че след като в Казанлък се случва така, ще последват и останалите организации в страната и днес се стигне до трагикомичния резултат на проведените парламентарни избори и загубата на абсолютно доверие и припознаването на Българската социалистическа партия като алтернатива, като възможност за повеждането на България към по-добри и справедливи времена, като защитник на труда на работника, на слабия и уязвим човек.

Нинова, когато пристигна в Казанлък, на тогавашния председател Николай Терзиев тя каза: „Ако аз съм председател на такава „разединена“ според нея организация, ще подам веднага оставка.“ Тогава тя дойде тук предубедена за състоянието на организацията и доверила са на властолюбеца Васил Самарски. Сега, когато тя и той, и не само, са начело на така раздробилите я самите те партия, не би ли трябвало, не е ли нормално и логично да подаде оставка и признае провала си. Но явно не! За ръководството лъжата не само е новото нормално, но и начин на живот.“

Като се има предвид отношението към Самарски, голяма загадка ще остане как и защо той оглави предизборната кампания на столетницата. Това, че е притежател на местното кабелно радио „Вис виталис“ в Казанлък, за съжаление, не го прави медиен експерт. Явно нежелан сред съпартийците си в Казанлък и Стара Загора, търсейки път по стълбичката, изведнъж той намира пристан в новосъздадената телевизия на БСП. Любопитство поражда и още нещо, защо след като се говори, че името му е замесено в различни финансови сделки, му е даден достъп до финансите на червената телевизия в София. Кой носи отговорността?

Липсата на какъвто и да е журналистически опит и работа с големите медии показа неразбирането на казанлъчанина каква трябва да бъде същността на една политическа предизборна кампания. БСП нямаше нито кампания, нито някаква смислена стратегия, да не говорим за послания. Всичко беше сведено до личността на Нинова и нейния образ. Гласоподавателите не успяха да разпознаят себе си в нейния образ, който предизвиква по-скоро съжаление, отколкото уважение. Да не говорим за младите хора, които видимо се дистанцираха от столетницата и гласуваха за „Има такъв народ“.

„Аз мисля, че това беше една от най-слабите кампании, които сме правили, поне така изглеждаше в публичното пространство и такова е впечатлението в много хора, с които съм говорил.... Големият ни проблем беше поведението, което имахме предишните 2 или 3 години...В същото време, обаче, по никакъв начин – говорим за консолидация, ама Вие разбирате консолидация около Корнелия Нинова, а аз разбирам консолидация в партията. А тези две неща, другарко Нинова, се различават. Различават се и резултатите на тези избори са именно защото Вие не постигнахте консолидацията в партията. Защото Вие обърнахте БСП в личен проект. А БСП не е и няма да стане личен проект. И тя може да изчезне преди да успеете да го осъзнаете, “, казва Антон Кутев по време на пленум на Националния съвет на БСП.

Образът на Нинова събра в едно разрушителната линия в БСП и невъзможността за диалог с останалите съпартийци. Предизборната кампания на БСП премина под знака на разпада. Цели организации и личности започнаха на напускат столетницата в знак на несъгласие с едноличните решения на лидерката си Нинова. Диалогът беше невъзможен.

През последната година-две, под ръководството на Нинова, БСП напусна Парламента и загуби силата и значението си като опозиционна партия; генерира публични скандали сред партийните огранизации не само във Варна и Пловдив; взе кардинални решения за избор на председател на столетницата и се конфронтира с президента Радев. С тези си „лидерски действия“ „Каката“ - както я наричат под сурдинка, успя да генерира огромно недоволство сред поддържниците на БСП.

Огромната стратегическа грешка, повлияна от ПР стратезите на Нинова, сред които и Самарски, БСП да не излезе на площада по време на летните протести, изигра сериозна роля в изборния ден. По този начин гласът на Нинова и ръководената от нея партия загуби влиянието и позицията си като опозиционен фактор. Точно тук започна разпада на Партията, но Корнелия и съветниците и така и не разбраха. Те бяха заети с оцеляването на лидерката, както и просперитета на собствените си особи. Това беше повратен мо