Радко Ханджиев

Битката за българския ЛЕВ е битка за БЪЛГАРИЯ

/Пголед.инфо/ В момента се води битка за спасяване на българския ЛЕВ. Това е и битка за съхраняване на БЪЛГАРИЯ.

Радко Ханджиев 38106 прочитания
Битката за българския ЛЕВ е битка за БЪЛГАРИЯ

/Пголед.инфо/ В момента се води битка за спасяване на българския ЛЕВ. Това е и битка за съхраняване на БЪЛГАРИЯ.

Шепа властници, самообявили се за елит в престъпване на заповедната норма на чл. 1, ал. 3 на Конституцията на Република България (КРБ), в съучастие с медийни проводници, пишман-юристи от провинциални соросоидни курсове, конституционни съдии от „оня списък“, грантаджии с „харвардски“ дипломи и прочие лобисти, които глаголят за еврото, се опитват да суспендират волята на българския народ – скрепена с над 600 хиляди подписа, за провеждане референдум за запазване на БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ!

Нещо повече, опитват се да си присвоят осъществяването на народния суверенитет – ПРАВО, с което по силата на чл.1, ал.2 на КРБ, Върховният законодател – Седмото Велико Народно събрание императивно е овластил единствено НАРОДЪТ!

По същество тази шепа отродители е обявила война на българския Народ, на България като суверенна държава. В правовите държави подобни действия се квалифицират като национално предателство. Затова нека им напомним, че системата от правни норми се изгражда на основата на КРБ. Тя е основата и върхът на йерархията на законите. Затова следва да съобразяват тази йерархия. И никакви извънконституционни „конвергентни доклади“, „доверие към Европейски партньори“ и пр. не могат да служат за аргумент. Защото

Отказът от националната ни валута фактически е окончателен отказ от национален суверенитет

А правото на държавен суверенитет е закрепено в националната ни Конституция и произтича от принципите на международното право, закрепени в устава на ООН. Това е така, защото държавният суверенитет е неотчуждаемо юридическо качество на независимата държава, символизира нейната политическо-правна самостоятелност, висша отговорност и ценност като първичен субект на международното право. Изключителното върховенство на държавната власт предполага независимост от властта на друга държава. То е обусловено от правовото равенство на независимите държави и стои в основата на съвременното международно право.

Макар да има някои различия в трактовките, в международно-правната доктрина не се спори, че суверенитетът като категория отразява способността и възможността на обществото и на създаваните от него институции самостоятелно да решават въпросите на държавното устройство, да провеждат независима вътрешна и външна политика в интерес на гражданите и обществото. Какъвто, впрочем, е и смисълът на разпоредбата на чл. 24 от КРБ: външната ни политика „се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право“. А не на изфабрикувани, но неприети от народите ЕС „правила“!

Така че няма повече или по-малко суверенитет, както се опитват да извъртат лобистите на съвременния глобализъм. Суверенитетът е единен и неотчуждаем! Няма ли суверенитет, няма я и държавата!

Днес петима достойни мъже – Виктор Папазов, доц. Григор Сарийски, Недялко Недялков, Петър Волгин и Страхил Ангелов (изброяваме ги по азбучен ред), се изправят пред българския народ с обръщение към патриотичната общественост, към целия български народ, да участват в публична дискусия на тема „Как да спасим ЛЕВА?“, насрочена за 16 май 2025 г. от 18:30 часа в зала 1 на НДК.

Няма съмнение, че зала 1 ще бъде пълна, че хиляди още български патриоти ще обградят Националния дворец на културата, за да се включат в битката за спасяване на българския ЛЕВ. И тази битка може да прерасне в общонационален форум за съхраняване на БЪЛГАРИЯ, да положи основата на

Граждански парламент на Република България,

който да осъществи смяна на Системата. Поразително е прозрението на бащите-създатели на демократичната ни Конституция, които преди 35 лета са провидели възможното обсебване на Държавата от налаганата отвън корумпирана Система и последващ управленски разгул и упадък на държавността. Затова, още в основните начала на Конституцията – чрез разпоредбата на чл. 1, ал. 2, императивно са предоставили на Народа – на Върховния суверен на Република България, правото НЕПОСРЕДСТВЕНО да осъществява цялата държавна власт, когато органите, предвидени в Конституцията, не могат или не желаят да осъществяват държавната власт според разпоредбите на КБР и волята на народа.

А че от години е налице въпиеща управленска немощ свидетелства наличието на дълбока криза във всички институции на властта, включително конституционна криза. В допълнение към все по-задълбочаващата се икономическа криза. Всички „институции“ на прехода – активно или пасивно, координирано участват в разрухата и грабежа, прогонват зад граница стотици хиляди прекрасно подготвени специалисти; оказват се неспособни да създадат легитимно управление с устойчиво администриране и развиваща се икономика; явяват се фактори и генератори на форми на геноцидно насилие. Иначе казано, прикрито или явно работят за разпад на държавността. Нека посочим само част от фактите за този разпад:

- ЦИК – неконституционен, партийно оцветен оксиморон: хем е разписан като „независим държавен орган“, хем членовете ѝ се избират от „парламентарно представените партии“ (чл. 46 на ИК). Обслужвайки „патроните“ си, ЦИК системно манипулира броя на имащите право на глас български граждани: 1 380 041 фиктивни имена в списъците за изборите на 51 НС; над 1 100 000 фиктивни имена в списъците за предишните шест парламентарни аборта;

- Парламент: Върховният суверен – Народът отказва да го припознае като легитимен законодателен орган, след като по официални данни около 70% – а реално близо 80% от имащите право на глас, с активната си пасивна съпротива отказват да участват в спектакъла „парламентарни избори“, както показват данните от шестте парламентарните аборта (2021-2023г.) и последните фалшифицирани избори от 2024г.;

- Парламентарно представени политически парчета (от латинското „pars“ – парче, част), нарекли се партии, всяко с по „един-два файтона хора“; от десетилетия не са в състояние „да съдействат за формиране и изразяване политическата воля на гражданите“ (чл.11, ал.3 на КРБ).;

- Изпълнителна власт: сглобявана в чужди посолства, от десетилетия се може да реши нито един от насъщните проблеми на нацията; но не пропуска – против волята на Народа, да обслужва чужди интереси, като снабдява Киевската хунта с оръжие, с което се избиват и братята руси и малоруси, и етнически българи, живеещи близо два века в историческите руски земи; а днес иска да продаде националния ни ЛЕВ на глобалистката олигархия;

- Съдебна власт: още един оксиморон; уж трябва да е „независима“, а всъщност е партийно оцветена, след като магистрати се назначават от политически оцветен кадрови орган – ВСС, половината от членовете на който „се избират“ от политическите парчета в НС. На всичко отгоре, считано от 13 юли 1992 г. съдебната власт е и нелегитимна – по аргумент от императивната разпоредба на § 4 във вр. с § 3, ал. 2 от ПЗР на КРБ (ДВ, бр.56/1991);

- Конституционен съд: чужда на българската традиция конструкция със спорно представяне и с редица противоречиви актове; част от членовете му директно обслужват корпоративни и чужди интереси (видно от решението за референдума за ЛЕВА);

Или, както е казано е в старозаветната мъдрост:

„Всички те съгрешиха и непотребни станаха”.

Непосредствено след встъпването си в първия мандат президентът Радев огласи необходимостта от смяна на Системата. Което означаваше – ни повече, ни по-малко, всичките тези грешници и непотребници, ведно с техните „институции“, да бъдат разпуснати веднъж и завинаги; и държавата да започне да се гради в съответствие с основните начала и принципи на демократичната ни Конституция от 1991 г. Идеята бе аплодирана от мнозинството българи. Но реална промяна не последва.

„Системата”, в лицето на трите власти, е добре смазан полит-инженерен механизъм и въпреки незначителната подкрепа, която реално има – едва 3%, или общо 13% с контролирания вот (https://t.me/KwisatzHaderakh/48367) – можеше да продължава разрушителната си политика. Непродуктивно бе да се борим за смяна на Системата, тоест, срещу статуквото, с инструментариума на статуквото. Шестте изборни аборта (и евентуално предстоящия седми аборт) нагледно го доказват. Непродуктивно е също формално да се придържаме към отделни неработещи разпоредби на Конституцията, след като изцяло или частично е дерогирана от властниците. И най-главното: промяната не бе възможна и поради съществуващите тогава неблагоприятни външнополитически и вътрешни фактори.

В днешният, състоял се многополюсен свят,

Смяната на Системата вече реално е осъществима.

Това е и императив за оцеляване на Отечеството.Ето защо призивът на петимата достойни мъже за свикване на общонационален форум за съхраняване на ЛЕВА може да положи основата на Граждански парламент на Република България.

Ако се попълни с максимално представителство на всички граждански, патриотични, синдикални, съсловни, пенсионерски, бизнес и други организации, които не получават финансиране от чужбина; на всички общини и кметства; на „малки“ партии, милеещи за Отечеството –Гражданският парламент може легитимно да пристъпи към смяна на Системата на основание императивната Конституционна разпоредба на чл. 1, ал. 2, като осъществи заветът, прогласен по волята на българския народ още в преамбюла от бащите-създатели на демократичната ни Конституция, именно, решимостта да възродят Отечеството като демократична, правова и социална държава!

Естествено, до участие в Гражданския парламент не могат да бъдат допускани единствено субекти, които получават грантове от чужбина, след като сами са се поставили в качеството на „чуждестранни агенти“ по смисъла на американския закон от 1938 г. (Foreign Agents Registration Act).

И първата длъжност на Гражданския парламент на Република България да бъде: ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПРАВОВИЯ РЕД НА ОСНОВАТА НА НЕПОСРЕДСТВЕНОТО ДЕЙСТВИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ!


Още от Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
„Тукидидовия капан“ на Си Цзинпин
Радко Ханджиев

„Тукидидовия капан“ на Си Цзинпин

/Поглед.инфо/ Срещата между Доналд Тръмп и Си Цзинпин бе представена като дипломатически успех, но зад церемониите Пекин постави съвсем друг въпрос — дали САЩ и Китай вече не се движат към исторически модел на сблъсък между упадаща и възходяща сила. Тайван остана центърът на напрежението.

27.05.2026 08:11
Победата на Мадяр е орбанизъм без Орбан
Радко Ханджиев

Победата на Мадяр е орбанизъм без Орбан

/Поглед.инфо/ Още в понеделник вечер, след като станаха ясни крайните резултати от изборите в Унгария и след първите изявления на победителите от партия ТИСА, очертах основните акценти на настоящия текст за в. „Нова Зора“. Вътрешното ми убеждение вече категорично клонеше към извода, че Петер Мадяр ще продължи основните насоки на политиката на Виктор Орбан, но по-гъвкаво, по-прагматично.

21.04.2026 05:29
Провалът на България в Европейския съюз
Радко Ханджиев

Провалът на България в Европейския съюз

/Поглед.инфо/ По инициатива на Международна славянска община – Перун 2000, Славянското дружество в България, със съдействието на Национално движение „Русофили“, на 13 март 2026 г. в София се състоя уникално събитие за българо-сръбските отношения: дискусия между български и сръбски научни, културни и обществени дейци.

23.03.2026 05:01

Още от други автори

В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07
Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"
Панко Анчев

Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"

/Поглед.инфо/ За достойнствата на една литературна награда, колкото и авторитетна и престижна да е с големите писатели, на които е била присъждана, следва да се съди и преценява по провалите, които е допускала. Защото именно провалите доказват, че човешката награда никога не може да бъде истинска и безспорна оценка и отличие, защото е човешка, а човек винаги допуска грешки. Погрешно е едно такова дело да бъде абсолютизирано и приемано единодушно като безспорно и безгрешно. Колкото по-малко са провалите, толкова по-значима е наградата. Макар че провалите трябва да се оглеждат внимателно и да се анализират причините, поради които са допускани, заедно аргументите и похвалите, с които са съпровождани решенията.

12.10.2026 07:25
Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война
Румен Петков

Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война

/Поглед.инфо/ Западът може да доставя оръжие, но кой ще осигури електричеството за заводите, транспорта до фронта и ремонта на бойната техника? Разширяването на руските удари поставя Украйна пред изпитание, което военната помощ сама не решава. Москва вероятно търси едновременно изтощаване на икономическия тил, натиск преди зимата и предимство при бъдещи преговори. Киев трябва да възстановява под огън, а неговите съюзници — да покриват растящата цена. Анализ на д-р Румен Петков за стратегическия разчет зад ударите и опасната разлика между разрушаването на инфраструктурата и сломяването на политическата воля.

10.10.2026 21:45
Манифест срещу гибелта: Как България може да спре каскадния демографски срив
Нако Стефанов

Манифест срещу гибелта: Как България може да спре каскадния демографски срив

/Поглед.инфо/ В суровите аналитични контури на представения „Манифест за социо-демографско възраждане на България“ се разкрива драматичната диагноза на една нация, изправена пред екзистенциален праг. Преминала от системна криза към дълбока демографска катастрофа, страната е блокирана от векторна бедност, социална несигурност и разпад на ценностите. Манифестът не просто констатира негативната каскадна динамика, но и чертае цялостна позитивна алтернатива – от незабавни финансови и данъчни облекчения за младите семейства до пълна смяна на неолиберачния модел и нов цивилизационен курс.

08.10.2026 08:27