/Пголед.инфо/ В момента се води битка за спасяване на българския ЛЕВ. Това е и битка за съхраняване на БЪЛГАРИЯ.

Шепа властници, самообявили се за елит в престъпване на заповедната норма на чл. 1, ал. 3 на Конституцията на Република България (КРБ), в съучастие с медийни проводници, пишман-юристи от провинциални соросоидни курсове, конституционни съдии от „оня списък“, грантаджии с „харвардски“ дипломи и прочие лобисти, които глаголят за еврото, се опитват да суспендират волята на българския народ – скрепена с над 600 хиляди подписа, за провеждане референдум за запазване на БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ!

Нещо повече, опитват се да си присвоят осъществяването на народния суверенитет – ПРАВО, с което по силата на чл.1, ал.2 на КРБ, Върховният законодател – Седмото Велико Народно събрание императивно е овластил единствено НАРОДЪТ!

По същество тази шепа отродители е обявила война на българския Народ, на България като суверенна държава. В правовите държави подобни действия се квалифицират като национално предателство. Затова нека им напомним, че системата от правни норми се изгражда на основата на КРБ. Тя е основата и върхът на йерархията на законите. Затова следва да съобразяват тази йерархия. И никакви извънконституционни „конвергентни доклади“, „доверие към Европейски партньори“ и пр. не могат да служат за аргумент. Защото

Отказът от националната ни валута фактически е окончателен отказ от национален суверенитет

А правото на държавен суверенитет е закрепено в националната ни Конституция и произтича от принципите на международното право, закрепени в устава на ООН. Това е така, защото държавният суверенитет е неотчуждаемо юридическо качество на независимата държава, символизира нейната политическо-правна самостоятелност, висша отговорност и ценност като първичен субект на международното право. Изключителното върховенство на държавната власт предполага независимост от властта на друга държава. То е обусловено от правовото равенство на независимите държави и стои в основата на съвременното международно право.

Макар да има някои различия в трактовките, в международно-правната доктрина не се спори, че суверенитетът като категория отразява способността и възможността на обществото и на създаваните от него институции самостоятелно да решават въпросите на държавното устройство, да провеждат независима вътрешна и външна политика в интерес на гражданите и обществото. Какъвто, впрочем, е и смисълът на разпоредбата на чл. 24 от КРБ: външната ни политика „се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право“. А не на изфабрикувани, но неприети от народите ЕС „правила“!

Така че няма повече или по-малко суверенитет, както се опитват да извъртат лобистите на съвременния глобализъм. Суверенитетът е единен и неотчуждаем! Няма ли суверенитет, няма я и държавата!

Днес петима достойни мъже – Виктор Папазов, доц. Григор Сарийски, Недялко Недялков, Петър Волгин и Страхил Ангелов (изброяваме ги по азбучен ред), се изправят пред българския народ с обръщение към патриотичната общественост, към целия български народ, да участват в публична дискусия на тема „Как да спасим ЛЕВА?“, насрочена за 16 май 2025 г. от 18:30 часа в зала 1 на НДК.

Няма съмнение, че зала 1 ще бъде пълна, че хиляди още български патриоти ще обградят Националния дворец на културата, за да се включат в битката за спасяване на българския ЛЕВ. И тази битка може да прерасне в общонационален форум за съхраняване на БЪЛГАРИЯ, да положи основата на

Граждански парламент на Република България,

който да осъществи смяна на Системата. Поразително е прозрението на бащите-създатели на демократичната ни Конституция, които преди 35 лета са провидели възможното обсебване на Държавата от налаганата отвън корумпирана Система и последващ управленски разгул и упадък на държавността. Затова, още в основните начала на Конституцията – чрез разпоредбата на чл. 1, ал. 2, императивно са предоставили на Народа – на Върховния суверен на Република България, правото НЕПОСРЕДСТВЕНО да осъществява цялата държавна власт, когато органите, предвидени в Конституцията, не могат или не желаят да осъществяват държавната власт според разпоредбите на КБР и волята на народа.

А че от години е налице въпиеща управленска немощ свидетелства наличието на дълбока криза във всички институции на властта, включително конституционна криза. В допълнение към все по-задълбочаващата се икономическа криза. Всички „институции“ на прехода – активно или пасивно, координирано участват в разрухата и грабежа, прогонват зад граница стотици хиляди прекрасно подготвени специалисти; оказват се неспособни да създадат легитимно управление с устойчиво администриране и развиваща се икономика; явяват се фактори и генератори на форми на геноцидно насилие. Иначе казано, прикрито или явно работят за разпад на държавността. Нека посочим само част от фактите за този разпад:

- ЦИК – неконституционен, партийно оцветен оксиморон: хем е разписан като „независим държавен орган“, хем членовете ѝ се избират от „парламентарно представените партии“ (чл. 46 на ИК). Обслужвайки „патроните“ си, ЦИК системно манипулира броя на имащите право на глас български граждани: 1 380 041 фиктивни имена в списъците за изборите на 51 НС; над 1 100 000 фиктивни имена в списъците за предишните шест парламентарни аборта;

- Парламент: Върховният суверен – Народът отказва да го припознае като легитимен законодателен орган, след като по официални данни около 70% – а реално близо 80% от имащите право на глас, с активната си пасивна съпротива отказват да участват в спектакъла „парламентарни избори“, както показват данните от шестте парламентарните аборта (2021-2023г.) и последните фалшифицирани избори от 2024г.;

- Парламентарно представени политически парчета (от латинското „pars“ – парче, част), нарекли се партии, всяко с по „един-два файтона хора“; от десетилетия не са в състояние „да съдействат за формиране и изразяване политическата воля на гражданите“ (чл.11, ал.3 на КРБ).;

- Изпълнителна власт: сглобявана в чужди посолства, от десетилетия се може да реши нито един от насъщните проблеми на нацията; но не пропуска – против волята на Народа, да обслужва чужди интереси, като снабдява Киевската хунта с оръжие, с което се избиват и братята руси и малоруси, и етнически българи, живеещи близо два века в историческите руски земи; а днес иска да продаде националния ни ЛЕВ на глобалистката олигархия;

- Съдебна власт: още един оксиморон; уж трябва да е „независима“, а всъщност е партийно оцветена, след като магистрати се назначават от политически оцветен кадрови орган – ВСС, половината от членовете на който „се избират“ от политическите парчета в НС. На всичко отгоре, считано от 13 юли 1992 г. съдебната власт е и нелегитимна – по аргумент от императивната разпоредба на § 4 във вр. с § 3, ал. 2 от ПЗР на КРБ (ДВ, бр.56/1991);

- Конституционен съд: чужда на българската традиция конструкция със спорно представяне и с редица противоречиви актове; част от членовете му директно обслужват корпоративни и чужди интереси (видно от решението за референдума за ЛЕВА);

Или, както е казано е в старозаветната мъдрост:

„Всички те съгрешиха и непотребни станаха”.

Непосредствено след встъпването си в първия мандат президентът Радев огласи необходимостта от смяна на Системата. Което означаваше – ни повече, ни по-малко, всичките тези грешници и непотребници, ведно с техните „институции“, да бъдат разпуснати веднъж и завинаги; и държавата да започне да се гради в съответствие с основните начала и принципи на демократичната ни Конституция от 1991 г. Идеята бе аплодирана от мнозинството българи. Но реална промяна не последва.

„Системата”, в лицето на трите власти, е добре смазан полит-инженерен механизъм и въпреки незначителната подкрепа, която реално има – едва 3%, или общо 13% с контролирания вот (https://t.me/KwisatzHaderakh/48367) – можеше да продължава разрушителната си политика. Непродуктивно бе да се борим за смяна на Системата, тоест, срещу статуквото, с инструментариума на статуквото. Шестте изборни аборта (и евентуално предстоящия седми аборт) нагледно го доказват. Непродуктивно е също формално да се придържаме към отделни неработещи разпоредби на Конституцията, след като изцяло или частично е дерогирана от властниците. И най-главното: промяната не бе възможна и поради съществуващите тогава неблагоприятни външнополитически и вътрешни фактори.

В днешният, състоял се многополюсен свят,

Смяната на Системата вече реално е осъществима.

Това е и императив за оцеляване на Отечеството.Ето защо призивът на петимата достойни мъже за свикване на общонационален форум за съхраняване на ЛЕВА може да положи основата на Граждански парламент на Република България.

Ако се попълни с максимално представителство на всички граждански, патриотични, синдикални, съсловни, пенсионерски, бизнес и други организации, които не получават финансиране от чужбина; на всички общини и кметства; на „малки“ партии, милеещи за Отечеството –Гражданският парламент може легитимно да пристъпи към смяна на Системата на основание императивната Конституционна разпоредба на чл. 1, ал. 2, като осъществи заветът, прогласен по волята на българския народ още в преамбюла от бащите-създатели на демократичната ни Конституция, именно, решимостта да възродят Отечеството като демократична, правова и социална държава!

Естествено, до участие в Гражданския парламент не могат да бъдат допускани единствено субекти, които получават грантове от чужбина, след като сами са се поставили в качеството на „чуждестранни агенти“ по смисъла на американския закон от 1938 г. (Foreign Agents Registration Act).

И първата длъжност на Гражданския парламент на Република България да бъде: ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПРАВОВИЯ РЕД НА ОСНОВАТА НА НЕПОСРЕДСТВЕНОТО ДЕЙСТВИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ!