/Поглед.инфо/ В либералното общество не се изучава и не се преподава литература, защото то я мрази. Затова я замества с посредствени и бездарни текстове! А класическата литература я профанира и опошлява, защото тя го отрича и разобличава. Затова и писателите не са истински, а посредствени епигони...
Така са отредили пазарът и капиталът и са се разпоредили да го изпълняват техните идеолози и управници.
Днес нашият живот не може да се промени към по-добро, защото всичко в него е сринато до основи, опорочено, опростачено. Либерализмът изключи нравствените норми, преобърна ги и ги изопачи по свой образ и подобие. Сега “всичко е позволено”, щом може да донесе пари, успехи, забавления. Говори се само за пари и всичко с пари се измерва. Няма национални идеали, отечеството не е свято, а значи можем да се откажем от него; щом отечеството не е свято, то може да бъде продавано и предавано. И не е нужно да го обичаме, да живеем, камо ли да умрем за него. Пошлото и скверното се цени повече от красивото и доброто.
Но истинската литература, каквато е тази от до либералното време, проповядва съвсем различни неща. Такава е българската литература от началото на Възраждането до края на ХХ век. Тогава как ще я изучават днес в училище. Как ще я обичат и тълкуват, когато учителите им твърдят, че Иван Вазов е остарял и децата не го разбират. Любопитно ми е за какво се говори в часовете по литература в българското училище. Та съобразно новите ценности писателите, живели и творили до края на миналия век вече са неразбираеми, просто защото пишат на различен от днешния език. И проповядват напълно чужди на днешното време идеи и ценности.
В тази обществена и естетическа среда се заговори за недостатъците в преподаването на литературата в нашето училище. Министърът на образованието отваря обществена дискусия с желанието и надеждата, че общественото мнение ще предложи добри идеи и българските ученици ще получават от тук насетне от литературата онова, което им е необходимо.
Обществото обаче има нужда от други идеи и предпочита други ценности. Как тогава ще се справи със себе си. Не е случайно, че “най-радикалната” идея, която бе лансирана от литературоведи и писатели постмодернисти, е да се изучават и съвременни автори. Т. е. най-известните измежду тях. И сигурно тази идея ще бъде възприета и в най-скоро време ще видим “радикалната промяна” в изучаването и преподаването на литература в българското училище. Сигурен съм, че така ще стане. Защото нищо друго не е възможно да се случи.
Тези мушмороци мислят само за себе си и им е все едно как се изучава литературата в българското училище, щом училището ще изучава тях, понеже не са остарели и не са неразбираеми като Иван Вазов.
Проблемът в цялата тази работа е, че литературата въплъщава в себе си високи нравствени ценности. Тя проповядва доброто и е непримирима към злото, глупостта, егоизма, разврата, егоизма. И възхвалява любовта към отечеството, разума, човеколюбието, справедливостта. За тези добродетели и ценности трябва да се говори в часовете по литература. За тях трябва да се размишлява и да се анализира как българските писатели ги утвърждават. А не учителите да търсят под вола теле и да каканижат литературоведски теории, да броят сричките, да изсушават красотата на словото и да я заместват със своето скудоумие и псевдознания.
Но те така са учени в университетите от посредствените си преподаватели.
Така се говори и разсъждава по медиите, по улиците, на митинги и събрания, вкъщи. И в езика и говоренето вече всичко е позволено. Дори скверният език се поощрява, защото така говорели “младите”.
Цялата тази пошлотия няма да се обърне и поправи, ако променим само преподаването по литература. Нещо повече: в тази пошлотия е невъзможно да се промени преподаването, защото пошлотия изисква още пошлотия, сквернословия, говорене за пари и забавления. Невъзможно е да се преобрази каквото и да било в изчезваща държава, в която се ликвидира нацията, народът масово обеднява, разрушава се цялата социално-икономическа система. Когато насаждаш омраза и ненавист, увеличава се престъпността и особено организираната престъпност, пренебрегваш и опорочаваш традициите и се правиш на европеец, защото принадлежиш на някаква си “европейска цивилизация”, литературата ще се преподава все така бездарно и безполезно.
Към всичко това следва да добавим и цялостната разруха на българското училище, ниското му равнище, подготовката на преподавателите, общата морална атмосфера в него. Както и да се променят и актуализират учебните програми, каквито и нови автори да се добавят, ще става все по-лошо и безнадеждно. Защото не в програмите е слабостта в преподаването на литературата, а в провала на обществото, в неговия морал и нагласи, които са в пълно противоречие с духа и идеите на българската национална литература от нейното начало в средата на ХVІІІ до края на ХХ век. Нашата литература отрича радикално съвременното общество, а то изпитва неприязън към нея заради нравствените добродетели, които тя проповядва.
Обществото и държавата, социално-политическата и икономическата система трябва не просто да се променят, а да се заменят с нови, за се влее отново в нацията нравствена кръв и висок дух, нова енергия и нов естетически вкус, които няма никога да позволят на духовните парвенюта да словоблудстват, че Вазов бил остарял и днешните млади не го разбирали.
Всичко друго ще е само празни жестове и удари във въздуха, имитации на загриженост.
Истината обаче трябва да се каже, защото само тя ще ни спаси!
