/Поглед.инфо/ Помощта по програмата Lend-Lease представлява 4% от съветското промишлено производство на оръжия и военна техника през военните години.

За външната търговия на СССР по време на Великата отечествена война 1941-45 г. не пишем и не говорим често. В продължение на много десетилетия основната причина за това е липсата на статистика за външната търговия на СССР през военните години. Имаше автори, които вярваха, че Съветският съюз не е имал никаква външна търговия като такава през военните години. И всичко се свеждаше до получаване на стоки от САЩ по програмата Lend-Lease. Имаше статистика за Lend-Lease, защото тя беше достъпна в отворени американски източници.

Нека накратко ви припомня какво представлява програмата Lend-Lease. На 11 март 1941 г. Конгресът на САЩ приема Закона за заем-наем. Пълното му име е „Закон за осигуряване на отбраната на Съединените щати“. Така че Lend-Lease се разглеждаше като най-важното средство за защита на Съединените щати чрез подпомагане на техните съюзници, противопоставящи се на силите на Оста.

Съдействието се изразяваше във факта, че доставките на стоки на съюзниците се осъществяваха при условията на преференциални заеми и лизинг. Разбира се, основното място в стоковите доставки е било отделено на оръжия и военна техника, както и на транспортни средства (автомобили, кораби, самолети и др.).

Имуществото, прехвърлено по договора Lend-Lease, останало след края на войната и подходящо за граждански цели, е трябвало да бъде изплатен изцяло или частично (според условията на безлихвените заеми). Ако американската страна е заинтересована, след войната всяко оборудване и машини, които не са били унищожени или загубени, трябва да бъдат върнати на Съединените щати.

Първоначално програмата Lend-Lease се прилагаше за Великобритания, нейните владения и Китай. До края на войната почти всички съюзници на Съединените щати са станали получатели на помощ по програмата Lend-Lease. Съветският съюз се присъедини към програмата поетапно.

През юли 1941 г. министърът на търговията Хари Хопкинс отлита за Москва, за да проучи възможността СССР да се присъедини към програмата Lend-Lease. В края на септември – началото на октомври 1941 г. в Москва се провежда конференция на представители на съюзниците, на която страните се договарят за доставките за Съветския съюз и условията за включване на СССР в програмата Lend-Lease.

На 7 ноември 1941 г. Вашингтон официално обявява, че програмата Lend-Lease ще бъде разширена и върху Съветския съюз. Но едва на 11 юни 1942 г. е подписано окончателното съветско-американско споразумение за заем-наем. Въпреки това, дори преди подписването на това споразумение, вече е имало доставки на американски стоки (барут, оръжия, листова стомана, храни и др.) при условията на Lend-Lease „съгласно бъдещото споразумение“.

В същото време стоките са били изпращани от САЩ до СССР в рамките на редовни търговски договори, т.е. за тях е било платено в чуждестранна валута или злато. След 11 юни 1941 г. търговските доставки се преустановяват и американския внос се извършва изключително при условията на Lend-Lease.

Общата сума на доставките по Lend-Lease за страната ни от ноември 1941 г. до 31 декември 1945 г. възлиза на над 11,3 милиарда долара (във физическо изражение – 17,5 милиона тона различни товари). СССР беше вторият получател на помощ по програмата Lend-Lease след Великобритания.

Общите доставки по Lend-Lease за всички страни възлизат на 50,1 милиарда долара (в долари от 1945 г.). За сравнение ще посоча други големи получатели на американска помощ (милиарди долара): Великобритания – 31,4; Франция – 3,2; Китай – 1.6.

От посочената сума на помощта за Съветския съюз (11,3 милиарда долара), самолетите представляват около 1,2 милиарда долара, танковете и самоходните артилерийски установки – 618 милиона долара, автомобилите – около 1,15 милиарда долара, корабите – 689 милиона долара, артилерията – 302 милиона долара, боеприпасите – 482 милиона долара, машините и механизмите – около 1,6 милиарда долара, металите – 879 милиона долара, храните – над 1,7 милиарда долара и др.

Според официални американски данни до края на септември 1945 г. от САЩ в СССР са изпратени 14 795 самолета, 7056 танка, 8218 зенитни оръдия и 131 600 картечници.

По-голямата част от тези доставки са осъществени през 1943–1944 г., когато вече е настъпил радикален поврат във войната. Американската помощ по програмата Lend-Lease представлява 4% от съветското промишлено производство на оръжия и военна техника по време на войната. Тази цифра е дадена от Николай Вознесенски, ръководител на Държавния комитет по планиране на СССР, в книгата му „Военната икономика на СССР по време на Отечествената война“ (1948 г.).

Доставките по метода Lend-Lease не могат да се считат за ключов фактор за победата на Съветския съюз във войната (както се опитват да я представят някои западни историци, които всъщност фалшифицират историята на Втората световна война). Но в същото време не може да се отрече, че американската помощ по линия на Lend-Lease намали нашите загуби във войната и освен това допринесе за по-бързия ѝ край.

Разбира се, доставките по програма Lend-Lease за Съветския съюз не могат да се считат за абсолютно безвъзмездна помощ.

Първо, защото през 1942 г. американската програма Lend-Lease е допълнена от споразумение, което предвижда частично покритие на помощта чрез насрещни доставки на стоки и услуги от страните получатели. Такива насрещни доставки се наричаха „обратен ленд-лиз“. Доставките на съветски стоки до Съединените щати се осъществяваха по програмата за обратен лендинг. Но трябва да се признае, че сумата им е била много незначителна – 2,2 милиона долара.

Второ, след края на войната американският президент Хари Труман зае твърда позиция спрямо СССР и поиска да покрием задълженията си по Lend-Lease в размер на 2,6 милиарда долара. Вече имаше противопоставяне между СССР и САЩ и Студената война беше започнала. Сталин отхвърли твърденията на Труман.

По-късно Вашингтон намали исканията си за ленд-лизинг към Москва до 1,3 милиарда долара. Но и тези искания бяха отхвърлени. Темата за Lend-Lease присъства в съветско-американските отношения до края на съществуването на СССР. И тогава това стана една от темите на руско-американските отношения. Без да навлизам в подробности, ще отбележа, че след поредица от плащания от страна на руското Министерство на финансите, въпросът за задълженията на страната ни по Lend-Lease беше най-сетне окончателно закрит едва на 21 август 2006 г.

Ако изхождаме от оценката на Lend-Lease като „безвъзмездна помощ“, тогава трябва да признаем, че доставката на стоки от Америка не може да се счита за търговия. И тогава ще трябва да признаем, че СССР не е имал външна търговия през военните години. Но това не е така.

Първо , защото дори част от доставките на стоки от САЩ в началото на Великата отечествена война са били извършвани, както отбелязах по-горе, при търговски условия. Тоест, плащането е било извършено във валута или злато. Но дори след сключването на споразумението Lend-Lease, малките доставки на стоки продължиха паралелно при реални търговски условия.

Второ , защото Съветският съюз е имал нормални външнотърговски сделки (както износ, така и внос) и с други страни. Въпреки че, разбира се, мащабът на сделките беше много скромен на фона на доставките по Lend-Lease.

Почти цялата картина на външната търговия на СССР през военните години стана по-ясна след няколко години, когато беше открит достъп до класифициран документ от съветската епоха – „Външна търговия на СССР за периода от 22 юни 1941 г. до 31 декември 1945 г. Статистически справочник, базиран на данни от оперативното счетоводство“.

Справочникът е изготвен от Министерството на външната търговия на СССР и е датиран от 1946 г. Благодарение на този документ могат да бъдат потвърдени или, обратно, опровергани много хипотези и версии, свързани с историята на Втората световна война.

Така вносът на стоки в СССР, според посочения източник, за периода от 22 юни 1941 г. до 31 декември 1945 г. възлиза на 60 306,1 милиона рубли. Износът на стоки от СССР за същия период възлиза на 3 163,9 милиона рубли.

Оказва се, че вносните доставки в стойностно изражение са били почти двадесет пъти по-високи от износните доставки.

Лъвският пай от съветския внос идва от САЩ – 49 471,7 милиона рубли. Това се равнява на 82 процента от целия съветски внос. Доставките на стоки от САЩ по програмата Lend-Lease възлизат на 48 961,5 милиона рубли – 98,97% от всички доставки от САЩ.

Разбира се, не може да не се отбележи, че по-голямата част от доставките по Lend-Lease за Съветския съюз са били осъществени във времето, когато Червената армия е постигнала радикален поврат във войната с Германия и нейните съюзници.

Ето как са разпределени тези доставки по години (милиони рубли): 1941 – 50,6; 1942 г. – 3 792,1; 1943 г. – 12 963,7; 1944 г. – 19 399,8; 1945 г. – 12 755,2. Оказва се, че повече от 92 процента от всички доставки са се случили през втората половина на войната – 1943-1945 г.

Що се отнася до доставките на стоки от САЩ за СССР при търговски условия, те възлизат на малко над един процент от всички американски доставки за нашата страна. В абсолютни стойности тези доставки възлизат на 510,2 милиона рубли.

Общият обем на съветския внос през военните години, без американските доставки по програмата Lend-Lease, възлиза на 11 344,6 милиона рубли. Сред другите страни (с изключение на САЩ), най-големият доставчик на стоки за СССР беше Великобритания. Вносът на стоки от Великобритания възлиза на 7 770 милиона рубли. (12,9% от целия внос на СССР през военните години). Канада беше на трето място по доставки на стоки за СССР. Доставките му възлизат на 775,9 милиона рубли. (1,3% от целия съветски внос).

Вносът на стоки в СССР, без да се смята Lend-Lease, все още е бил почти 3,6 пъти по-голям от съветския износ. Част от този внос е бил платен в чуждестранна валута, а друга част - в злато. Имаше и бартерни сделки. Имаше доставки на кредит (при широк диапазон от лихвени проценти, понякога без лихва със значително отсрочване на плащането).

Какви стоки е доставял СССР в чужбина, за да печели чуждестранна валута? Мнозина ще се изненадат, но основният артикул за съветски износ през военните години са били животинските кожи. Доставките му в чужбина възлизат на 743,2 милиона рубли. Почти една четвърт от целия съветски износ през военните години.

Ето обемът на износа през военните години за други стокови групи (милиони рубли): хранителни продукти – 529,0; руди и метали 364.2; химически продукти – 184,5; петролни продукти – 122,3; дървен материал – 103.0.

Съществува мнение, че СССР е изнасял големи количества злато по време на войната. За щастие, „валутната работилница“ (добив на злато) функционираше с пълен капацитет в Далечния изток. Да, по време на войната са били добити 650 тона злато. Но то почти изцяло е отишло в държавния резерв и не било изразходвано за закупуване на вносни стоки.

В гореспоменатия разсекретен статистически справочник е посочен обемът на износа на злато от СССР за периода от 22 юни 1941 г. до 31 декември 1945 г. Той е възлизал на... 21 килограма 629 грама. Освен това доставката е извършена едва през 1945 г.

Между другото, този справочник съдържа данни за износа на някои други благородни метали. А ето обемите метали, които са били изнесени от СССР през военните години: сребро – 500 тона (49,46 милиона рубли); платина – 301,469 унции (60,34 милиона рубли); паладий – 15,279 унции (1,86 милиона рубли); иридий – 4,908 унции (3,47 милиона рубли); рутений – 95 унции (17,6 хиляди рубли)

Общата стойност на износа на благородни метали от СССР през военните години възлиза на 115,3 милиона рубли. Оказва се, че над 10 процента от съветския износ през военните години е бил от благородни метали. Много впечатляващ дял. Но делът на златото беше хомеопатичен.

Сталин държеше на златото по всякакъв възможен начин, разбирайки, че за разлика от другите благородни метали, златото е валута. Благодарение на Lend-Lease беше възможно „златната касичка“ на Съветския съюз да се запази пълна. В навечерието на войната се е смятало, че съдържа 2600 тона благороден метал. Ако приемем, че почти цялото производство на злато през военните години също е било изпратено в тази „касичка“, то в края на войната тя би трябвало да съдържа повече от 3200 тона благороден метал.

Според официални данни обаче (разсекретени в постсъветската епоха), през 1953 г. златните резерви на СССР са възлизали на 2050 тона. Следователно може да се предположи, че през периода 1945-1953 г., от златните резерви на СССР са използвани около 1150 тона благороден метал. Ясно е, че цифрите са много приблизителни. Необходимо е да се подкрепят с данни от архиви, които все още не са проучени от нашите специалисти.

Въпреки това може да се каже, че благодарение на златните резерви (чието натрупване започна още през 30-те години на миналия век), ние успяхме да закупим жизненоважни стоки на световния пазар и да възстановим разрушената от войната икономика във възможно най-кратки срокове.

Честно казано, СССР очакваше, че американската програма Lend-Lease ще продължи да действа известно време след края на Втората световна война. Ала Труман, само два дни след нашия Деня на победата, на 11 май 1945 г., обяви спирането на доставките на стоки за нас по договора Lend-Lease (а Втората световна война все още продължаваше).

Още на Техеранската конференция през 1943 г., а след това и на Ялтенската конференция през 1945 г., Франклин Рузвелт обещава на Сталин в разговори, че след края на войната Америка ще продължи да подкрепя Съветския съюз. А именно, ще осигури дългосрочен заем за икономическо възстановяване.

По-голямата част от кредита вероятно е щяла да бъде използвана за плащане на покупки на американски стоки, предимно машини и оборудване. В Техеран беше обявена цифрата за бъдещия заем от 6 милиарда долара, а в Ялта – дори 10 милиарда. По същество, още един ленд-лизинг. Но на 12 април 1945 г. Рузвелт умира. Никой във Вашингтон вече не си спомняше за заема.

Превод: ЕС