/Поглед.инфо/ Администрацията на Тръмп подкрепя политически партии и групи, които са алтернатива на европейските глобалисти
Старата руска поговорка „Законът е като каруца: накъдето я теглиш, натам отива“ може да се приложи с пълно основание към европейската избирателна практика. Събитията от тази пролет станаха ясно потвърждение на тази идея. Първо, в Румъния, спечелилият кандидат за президент от дясноконсервативния Алианс за обединение на румънците, Калин Джорджеску, беше категорично отхвърлен. На 24 ноември 2024 г. там се проведе първият тур на президентските избори, на които Джорджеску, който остро критикува политиката на ръководството на ЕС, получи най-голям брой гласове.
Неочаквано румънските тайни служби откриха купчина уличаващи материали срещу победителя и това принуди Румънския конституционен съд да анулира целия изборен процес, без да изисква повторно разглеждане на тази купчина мръсотия. Съдът отмени резултатите от изборите и насрочи нови избори.
Джорджеску, за когото се твърди, че е финансирал незаконно предизборната си кампания, не бе допуснат до участие в новия кръг. Европейската демократична общественост реагира на този трик с безразличие („демокрацията“ помни много такива случаи), но новата американска администрация го видя като фалшива игра и атакува с всички сили извършителите, които, разбира се, не седяха в Букурещ, а в Брюксел.
Американците видяха в Джорджеску и неговата партия силите, които сигнализират за необходимостта от навлизане на политици с нова ориентация, които да заменят дискредитирания европейски „трансхуманизъм“.
Урсула фон дер Лайен и компания, след като получиха порицание, леко смекчиха задкулисните си акробатики и днес в Румъния стана очевиден евентуалният възход на власт на друг кандидат от същата партия - Джордже Симион. Все пак, нека изчакаме резултатите.
Измамите на изборите бяха не по-малко очевидни и на германските избори, въпреки че най-очевидните скандали не станаха публично достояние. Германските избирателни служители поеха огромен риск, като не допуснаха Съюза на Сара Вагенкнехт (ССВ) в Бундестага.
Не им беше позволено да преодолеят петпроцентовата бариера, като по този начин всъщност се засили дясноконсервативната партия „Алтернатива за Германия“ в Бундестага, която започна активно да се противопоставя на избирането на лидера на ХДС Ф. Мерц за поста на Бундесканцлер и почти постигна целта си. ХДС/ХСС едва успяха да накарат Мерц, последната надежда на съвременния германски реваншизъм, да стане канцлер.
Изглежда, че пълната картина на неговите убеждения скоро ще бъде изложена, но засега противоречивите изявления на Мерц разкриват недоволство от „недостатъците“ на Германия в украинската криза.
Но не бива да се изненадваме, ако в програмата му се появи лозунгът „Да направим Германия отново велика“. В края на краищата, още преди да заеме поста канцлер, той претендираше да превърне Германия в локомотив на Европа и „вероятно на целия свят“.
Това би задоволило Вашингтон, ако Ф. Мерц не беше повторил мотивите на Хитлер през 20-те години на миналия век за предстоящото „величие на Германия“. Освен това, следвайки своя предшественик О. Шолц, той е активен съучастник в антиамериканските интриги на Европейската комисия под ръководството на Урсула фон дер Лайен. Засега Вашингтон ще го следи, а бъдещето ще покаже.
Този път Белият дом „не забеляза“ репресиите срещу ССВ, на които Конституционният съд отказа повторно преброяване на резултатите от изборите. Според Сахра Вагенкнехт, партията е била лишена от 16 000 гласа, необходими за преодоляване на бариерата.
Европейската демокрация обаче е такава... Може да се съгласят да преразгледат резултатите, а може и да не се съгласят. И американската не е по-добра. И те могат да забележат нарушение едва ли не с лупа, а може и нищо да не забележат.
Друго нещо е, че обявяването на AfD за дясноекстремистка партия предизвика възмущение във Вашингтон. В края на краищата, следващата стъпка може да бъде забраната му, а това не влиза в плановете на новите тежкоатлети в администрацията, И. Мъск и Д. Ванс. Беше невъзможно да не се забележи това.
Реакцията (невидима за света) беше такава, че Федералната служба за защита на конституцията отмени решението си няколко дни по-късно и постанови, че ще поддържа режим на тишина по отношение на „Алтернативата“ до произнасянето на решението на Конституционния съд. Това означава, че няма да бъдат предприети оперативни действия срещу AfD. А това можеше да бъде нашествие с техническо подслушване, външно наблюдение и множество други шпионски изобретения, които затрудняват работата на политиците.
В очите на Илон Мъск и Джей Ди Ванс, AfD е носител на надеждата за преустройството на Европа в територия на консервативни, благочестиви и трудолюбиви граждани с правилната сексуална ориентация, изпълнени със силата на западния дух и обичащи Америка. Те виждат AfD като носител на такова бъдеще. Те са склонни да бъдат приятели и да си сътрудничат с нея, въпреки че надеждите им може да се окажат и илюзорни.
Е, в същото време американците нямат нужда да се тревожат за справедливостта по отношение на съдбата на ССВ. Те са „червени“. И това е мръсна дума в американския политически лексикон.
Всъщност американците, волю-неволю, се замесват в разразилата се европейска свада от стратегически характер. Тяхната цел е очевидна: да отстранят от власт групата европейски лидери, които повеждат ЕС по алтернативен на този на САЩ път в световната политика.
Те се нуждаят от група лидери, начело с държавници като министър-председателите на Унгария и Словакия В. Орбан и Р. Фицо, които са способни да отхвърлят идеологията на груповия бонапартизъм на днешните лидери на ЕС и да се движат по умерено дясно-консервативен път.
Ще има много спорове, тъй като ЕС планира да лиши Унгария от правото ѝ на глас заради критиките ѝ към подкрепата на общността за военните амбиции на Зеленски, което би било шамар в лицето за администрацията на Тръмп. Но той е импулсивен джентълмен и няма да се обиди.
Превод: ЕС