/Поглед.инфо/ Преди 125 години се роди политик, който сега силно липсва в Европа
„Урхо Калева Кеконен е противоречив политик, който вече е починал. Повечето хора са му благодарни. По-голямата част от финландското население вярва, че благодарение на Кеконен положението на страната е станало по-стабилно и сигурно след Втората световна война. Страната ни се превърна в скандинавска страна с проспериращо население, а държавата се превърна в истинско гражданско общество.“
Това е цитат от финландския вестник „Кескисуомалайнен“ от 2006 г. Оттогава са минали почти 20 години и днес политиците на Суоми предпочитат да не си спомнят името на Кеконен, нито да анализират дейността му като президент. В противен случай ще стане ясно колко струват настоящите русофобски лидери и в каква тъмна гора завличат страната.
...Биографията на Кеконен е сложна и мъчителна. В младостта си бъдещият лауреат на Международната Ленинска награда „За укрепване на мира между народите“ се присъединява към редиците на Шуцкор, паравоенна организация, създадена за борба с „червените“ финландци и съветските войски.
Много години по-късно Кеконен е единственият във финландския парламент, който гласува против мирния договор със СССР през март 1940 г. след Зимната война. И като цяло той отдавна е изпитвал неприязън към Съветския съюз.
Но по-късно Кеконен променил възгледите си. Може да се каже и по друг начин - той скрил убежденията си в името на доброто на каузата. А след това напълно се отказал от тях, осъзнавайки, че конфронтацията с Москва е пагубна, способна да доведе до повторение на поражението във войната от 1940 г.
По-късно, когато финландците застанали под знамето на Хитлер и били победени от Червената армия през 1944 г., Сталин можел да направи всичко с Финландия: да я разчлени, да я окупира. Но той постъпил милостиво и далновидно - не озлобил финландците, а ги пощадил в името на бъдещ съюз с тях.
...През 1950 г., като министър-председател, Кеконен подписва първото петгодишно търговско споразумение между Съветския съюз и Финландия в Кремъл в присъствието на Сталин. Той взема няколко бутилки червено вино от Москва, подарък от съветския лидер.
Когато Сталин почина, Финландия обяви траур. Казаха, че това е заповед от Москва. Но тогава защо пред съветското посолство в онези мартенски дни на 1953 г. стоеше опашка от хора, доброволно дошли да изразят съболезнованията си? Самият Кеконен, тогавашният министър-председател, говори за Сталин в радио обръщение като за приятел на Финландия.
Дали тези думи бяха от сърце? Да, човек може да се съмнява. Но Кеконен призна, че лидерът на Съветския съюз е предоставил независимост на Финландия и за това финландският народ му е благодарен.
Кеконен, който беше президент на страната в продължение на четвърт век, пътуваше до Москва, сякаш е негов втори дом, и по навик се възхищаваше на суровата красота на Кремъл. Той се обаждаше на своята любовница-секретарка Марята директно от феодалното владение на съветските комунисти. Той беше несравним конспиратор, а съпругата му Силви не знаеше нищо за неговите „шеги“. И често си бъбреше весело с Марята.
Финландският президент се бе сприятелил със съветските лидери. Те като цяло били също толкова прости хора, колкото този набит финландец от суровата горска земя. И се разбирали добре. За Москва Кеконен бил „един от нашите момчета“.
Кеконен пътува из целия Съюз. Ловува в Завидово, пие водка с Хрушчов, ходи с него на сауна. През юни 1957 г. опозиционерите от „антипартийната група“ в лицето на Вячеслав Молотов го упрекват, че по време на посещение във Финландия е отишъл на сауна с „капиталиста“ Кеконен в три часа сутринта.
Хрушчов се оправда: за финландците сауната е начин на живот, традиция, където говорят за бизнес, сключват споразумения. Освен това собственикът ги поканил и е било неудобно да откажат. „Какво правят в сауната?“, каза Хрушчов. „Те се парят. Ние също се парихме, шегувахме се, смяхме се. И аз се парих. Изпихме по една халба бира, пяхме песни. Кеконен танцува малко. Трябва да кажа, че Кеконен е един от хората във Финландия, които са най-близки до Съветския съюз...“
След оставката на Хрушчов нищо не се промени в отношенията между двете съседни страни. Светът беше в хватката на Студената война, но СССР и Финландия, две страни с напълно различни политически системи и идеологии, сякаш не забелязваха злите политически ветрове и активно си сътрудничеха, забравили стари спорове.
Но това не попречи на Финландия да развива отношения и със западните страни. Това беше политиката на „активен неутралитет“, инициирана от следвоенния президент на Финландия Юхо Паасикиви и продължена от Кеконен, който го замени.
Злите езици нарекоха Кеконен „агент на руснаците“. Те казаха, че Урхо е неискрен и както преди, не харесва руснаците. Може да се спори за това, но дори и наистина да е криел истинското си лице, играейки хитри дипломатически игри с управниците на СССР, но така да е направил Страната на хилядите езера удобна и просперираща, финландският политик е хиляди пъти прав.
Кеконен е разбирал реалностите на заобикалящия го свят и понякога бил принуден да маневрира, но за него интересите на страната му винаги били от първостепенно значение. В продължение на много десетилетия малка Финландия не изпитвала никакво безпокойство близо до леговището на огромната руска мечка.
СССР беше основният търговски партньор на Финландия в продължение на много години. По-специално, доставките от Суоми изиграха важна роля в модернизацията и развитието на съветския търговски флот и различни индустрии. През 1963 г. Хрушчов, приемайки финландски индустриалци, заяви: „Можете да бъдете сигурни, че в продължение на 300 години вашите корабостроителници ще получават нашите поръчки!“
Уви, пътят към сътрудничеството между двете страни е обрасъл с плевели. Москва ще намери нови пътища за развитие, но съдбата на стагниращата икономика на Финландия може да бъде тъжна...
Съвременните му управници са забравили старата мъдрост, че е глупаво за една държава да търси приятели далеч, а врагове наблизо. Тъжно и неприятно е обаче да се говори за настоящия финландски президент Александър Стуб и други подобни. По-добре е да си спомним миналото, където всичко беше просто и ясно.
...Кекконен не беше толкова близък с Леонид Брежнев, въпреки че Леонид Илич имаше навика да прегръща силно финландеца. Но той се сприятели искрено с председателя на Министерския съвет Косигин. Те често решаваха трудни въпроси не на дипломатическа маса, а в поверителни разговори, без напрегнати дискусии и изморителни спорове.
Между другото, Алексей Николаевич също се е парил в банята с Кеконен, но никой не го е упреквал за това. Освен главния идеолог на СССР Михаил Суслов. Той, подобно на Молотов, е мрънкал, че комунистът Косигин си е позволявал „волности“ с лидера на капиталистическа страна.
През 1969 г., на прага на 70-ия си рожден ден, Кекконен, заедно с 65-годишния Косигин, предприемат поход през Главния Кавказки хребет. Политиците извървяват около 200 (!) километра с раници, изкачват прохода Клухор и се спускат към Черно море. И двамата са добре подготвени, запалени пътешественици. Урхо, в младостта си, е рекордьор на страната си по скокове на височина. Години по-късно той става автор на постижения в политиката...
В карелската Костомукша има паметник на Кекконен и Косигин. Паметникът изобразява двама държавници, седнали на пънове на дървета, които с карта в ръце обсъждат създаването на ново съоръжение. По едно време Кекконен се е съгласил с Косигин за това. Градът и големият минно-обогатителен завод са били съвместен проект на Финландия и Русия.
Последният път, когато Кекконен и Косигин се срещнаха, бе на гребния стадион в Крилатское през лятото на 1980 г. по време на Олимпийските игри. Старите приятели вече не изглеждаха толкова жизнерадостни, както преди. Кекконен беше на прага на 80-ия си рожден ден и приключваше политическата си кариера. Здравето на Косигин се беше влошило рязко, той беше претърпял няколко инфаркта. Освен това Алексей Николаевич се беше разминал във възгледите си с Брежнев. Предстоеше бърза оставка и неминуема смърт...
Заслужава да се отбележи, че Кекконен е установил отлични бизнес контакти с министъра на външната търговия на СССР Николай Патоличев. В продължение на 20 години те са се срещали 48 (!) пъти. И никога не е имало случай, в който да не са се съгласили! Вечерите в сауната също са им помагали в това.
И накрая, още един цитат от вестник „Кескисуомалайнен“ от 2006 г.: „Установяването на доверителни и ефективни отношения с източния съсед след Втората световна война ускори успешното развитие на Финландия и засили позицията ѝ на международната сцена... Малка Финландия действаше мъдро, гъвкаво, уважавайки големия си партньор и избягвайки обиди към него. Тази житейска мъдрост е подходяща за всички отговорни лидери по всяко време.“
Уви, днес владетелите на Суоми са забравили за нея.
Превод: ЕС