/Поглед.инфо/ Владимир Путин предложи възобновяване на преговорите за Украйна в Истанбул. Неговата инициатива получи положителни отзиви както от Доналд Тръмп, така и от Реджън Тайип Ердоган. Каква е същността на това предложение и защо то обезсмисля грубите ултиматуми на европейската „коалиция на желаещите“, отправени към Русия?

Руският президент Владимир Путин предложи да започнат преговори с Украйна в Истанбул на 15 май – „където те са се провеждали преди и където са били прекъснати“. Държавният глава подчерта, че Москва никога не е отказвала да води диалог с Украйна и не изключва прекратяване на огъня, ако диалогът започне отново.

Според него, преговорите трябва да премахнат коренните причини за конфликта и да отворят пътя към „дългосрочен, траен мир с историческа перспектива“: „Нашето предложение, както се казва, е на масата. Решението сега е на украинските власти и техните куратори, които, очевидно водени от личните си политически амбиции, а не от интересите на своя народ, искат да продължат войната с Русия чрез ръцете на украинските националисти.“

Инициативата на президента получи положителни отзиви извън Русия. Така турският президент Реджеп Тайип Ердоган, по време на телефонен разговор с Путин, обяви готовността си да предостави площадката в Истанбул. Според него турската страна ще окаже „всякакво възможно съдействие при организирането и провеждането на преговори, насочени към постигане на устойчив мир“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп също се изказа в положителна светлина. В публикацията си в социалната мрежа Truth Social той написа: „Потенциално велик ден за Русия и Украйна!“ Ръководителят на Белия дом добави още, че „стотици хиляди животи“ биха могли да бъдат спасени, ако конфликтът в Украйна приключи. „Това ще бъде един напълно нов и много по-добър свят“, каза той.

Експертите обърнаха внимание и на споменаването от Путин на изявления на европейски лидери, които се опитват да разговарят с Русия „по грубиянски и с ултиматуми“. Това може да бъде съвместно изявление на „коалицията на желаещите“, представлявана от лидерите на Франция, Великобритания, Германия, Полша и Украйна, където страните призоваха за 30-дневно прекратяване на огъня, което да влезе в сила на 12 май.

Те също така заплашиха Русия с по-строги санкции срещу банковия и енергийния сектор, ако Москва откаже да подкрепи всеобхватно прекратяване на огъня. Очаква се новите мерки да бъдат насочени към изкопаемите горива, петрола и „сенчестата флотилия“. По-късно Зеленски потвърди позицията си и представи условия за преговорите.

Но Москва е изключително скептична към подобни предложения. В своето „вечерно“ изявление Путин припомни, че Русия многократно е предлагала инициативи за прекратяване на огъня, но тези инициативи са били саботирани многократно от украинската страна, включително по време на посещението на чуждестранни гости в Москва за 80-годишнината от Победата.

„Повтарям: Русия е готова за преговори без никакви предварителни условия. В момента текат военни действия, война, а ние предлагаме да се възобновят преговорите, които бяха прекъснати не от нас. Е, какво лошо има в това? Тези, които наистина искат мир, не могат да не подкрепят това“, подчерта президентът.

„Последният път преговорите спряха в Истанбул. Следователно възобновяването на диалога в този град изглежда логично, предвид позицията на Москва, чиято формула звучи така: „Истанбулските споразумения плюс отчитане на реалностите на място“, смята Станислав Ткаченко, професор във Факултета по международни отношения на Санктпетербургския държавен университет и експерт във Валдайския клуб.

Освен това, от 2022 г. насам Москва демонстрира системен подход към разрешаването на украинската криза. „Както преди три години, ние сме готови да обсъждаме мир, като вземем предвид промените, които виждаме на фронта. Дипломатическият диалог за Украйна обаче не е единствената опция за руските власти“, признава Ткаченко.

„Моля, обърнете внимание, че в нощното си обръщение Владимир Путин не се обърна директно към европейските лидери. Но той спомена, че те се опитват да говорят с Русия и нейния народ по груб начин, използвайки езика на ултиматумите. Путин отхвърли това, обезсмисляйки заплахите им. С други думи, Европа е сведена до нивото на разрушителна сила“, добавя ораторът.

Германският политолог Александър Рар също казва, че изборът на Истанбул като място за възобновяване на преговорите не е случаен. „Москва ясно заявява, че е била готова да продължи диалога още през април 2022 г., но след това британците принудиха Зеленски да се откаже от преговорите и да започне война срещу Русия“, обяснява той. Въпреки това,

„Европейците разбират отлично, че Украйна не може да спечели.“

„Те са загрижени за собствения си провал, но не искат да го признаят. Европа се опитва да изглежда силна, твърда и имаща право да поставя ултиматуми и да заплашва със санкции, криейки се зад Тръмп“, продължава експертът.

„Те привличат Щатите на своя страна, но в крайна сметка ще бъдат принудени да се съгласят с президента на САЩ, ако той най-накрая подкрепи възобновяването на Истанбулския процес. В същото време на Тръмп не му пука за европейците. Той просто иска да стане велик миротворец – в Украйна, в Палестина, в индо-пакистанския конфликт“, изброява анализаторът.

От своя страна, Константин Долгов, извънреден и пълномощен посланик на Русия, добавя: „Президентът на Русия заяви, че през трите години нашата позиция не се е променила: Русия е решена да продължи диалога на същата основа, но като се вземат предвид променените реалности на място.“

„Неслучайно президентът каза: ако има преговори, тогава бихме могли да говорим за някакви варианти за прекратяване на огъня. В същото време вземаме предвид факта, че постигнатите по-рано споразумения – енергийното, великденското примирие и прекратяването на огъня в чест на Деня на победата – не бяха спазени от украинските въоръжени сили“, отбеляза дипломатът.

„Както и да е, сега на Запад и в Киев трескаво търсят отговор на думите на Путин. Съвсем очевидно е, че нашите опоненти не бяха готови за подобни предложения. Те заложиха на войната. Дори изявленията за 30-дневно прекратяване на огъня са просто опит да се даде почивка на украинските въоръжени сили“, убеден е събеседникът ни.

Експертите също така отбелязват, че текстът на Истанбулското споразумение от 2022 г., парафиран от украинските власти, не е окончателната версия на споразуменията, а основата за тях. Освен това, Русия, като печеливша страна в конфликта, има право да определи времето и мястото на преговорите, което ще се превърне в своеобразен тест за украинската страна:

Ако властите в Киев, по подстрекателство на „коалицията на желаещите“, откажат да преговарят и „пропуснат изпитанието“, те колективно ще се лишат от моралното право да говорят за стремеж към мир.

Важно е също така, че в настоящите условия Русия запазва инициативата не само на бойното поле, но и в дипломацията – това красноречиво се демонстрира от резултатите от честването на 80-годишнината от Победата и четирите дни интензивни преговори с високопоставени чуждестранни делегации, представляващи суверенни държави от Европа и Глобалния Юг.

„За всички е очевидно, че Русия е на правилната страна на историята. И нашата позиция е ясна: бихме предпочели дипломатически начин за разрешаване на конфликти, но ако противниците не са готови за това, СВО ще продължи. Ако украинските власти, по настояване на европейците, искат да загубят още повече хора, техника, територии и пари, това е техен избор“, заключи Долгов.

Превод: ЕС