/Поглед.инфо/ 80 години от Победата. Одна на всех

Кой да вярва, че 80 години след победата над фашизма историята ще бъде фалшифицирана и водещата роля на СССР в тази победа ще бъде затъмнена заради поредната атака на Запада срещу Русия! Да се стигне дотам в Европа да забраняват на държавите да изпратят свои представители за празника на 9 май в Москва! Чудно ми е дали и у нас властта ще се подчини на тази малоумна забрана заради чужди интереси на сили, които следват собствената си изгода, не само политическа, търсейки нови конфликти.

И нова особеност - използването на историята за политически цели, включително при изучаването й в училище. Много поколения български младежи вече не знаят как фашизмът и нацизмът са се опитали през Втората световна война да сринат Русия с цената на неописуеми зверства. Известният руски съвременен историк, политик, писател и обществен деец Николай Викторович Стариков разглежда тази тема в книгата си “Хроника на русофобията” (2023), включвайки в текста си не само неизвестни, но и укривани факти, подкрепени с аргумента на документите. Включително за зверствата на хитлеристите в спасената от Червената армия Украйна, която днес техни наследници успешно превърнаха във враг на Русия. И се опитват да въвлекат и нашата страна в антируската политика и във войната.

Нека всеки сам си направи изводите, прочитайки откъсите от книгата, които ви предлагаме днес. Николай Викторович е роден през 1970 г. в Ленинград. Труден е неговият житейски път, макар и дипломиран инженер-икономист, той се сблъсква на млади години с “дъното” и си изкарва хляба дори като хамалин. Но сега е един от най-известните историци в Русия, автор е на 17 книги. Смея да твърдя, че това се дължи преди всичко на две причини - на неговата задълбоченост и на творческата му храброст; не се страхува да изнася и защитава еретични тези, които понякога не съвпадат с официалните, включително и по тъй парливите въпроси на международните отношения на Русия със Запада.

Николай Стариков, “Хроника русофобии”, изд. “Эксмо”, Москва, 2023 г.

Николай Стариков

Из Глава 5

Престъпленията на нацистите

или за това как искат да приравнят жертвата c престъпника

[...] Никой никога не е донасял на Съветския съюз толкова мъка, колкото Адолф Хитлер и неговите подгласници. Ние казваме “Русия”, но разбира се имаме предвид всички, които са живели на територията на Съветския съюз. Съветският съюз - това бе Русия, само че в по-големи граници от днес. Дори Хитлер е разбиралтова и говорейки за войната срещу СССР, я е наричал война с Русия и с руснаците.

Основа на престъпленията, които германските нацисти извършиха, бе ненавистта. При това ненавист не към комунизма, не към идеологията, а към Русия като такава. Когато ни говорят за престъпленията, извършени от немците на територията на СССР, истината се изкривява. А тя е следната: престъпленията на наша територия се извършваха от германската армия и войските на СС, в чийто състав имаше не само немци, но и европейци от “всички породи и разцветки”. Като четеш документите, разказващи за злодеянията на окупаторите, си просто поразен от степента на варварство, което са проявили представителите на “цивилизована” Европа. Да, именно европейците, а не само немците. На Източния фронт срещу нас воюваха армейските подразделения не само на Германия, но и на Финландия, Италия, Испания, Унгария, Румъния, Хърватия. Присъстваха части на българската и словашката армии. Но най-удивителното е не това, че съюзниците на Третия райх заедно с немските войници се стараеха да съкрушат Съветския съюз, най-удивителното е друго - представителите на нации, формално невоюващи със Съветския съюз, де факто действаха на страната на нашия враг. В този смисъл фактически няма никаква разлика между империята на Наполеон и Третия райх на Хитлер, между френската велика армия и вермахта. И двете структури включваха в себе си по-голямата част от Европа, а в техните въоръжени сили имаше “всякаква твар”... По същия начин формално в редовете на френската армия на Бонапарт немци, испанци, италианци, португалци и поляци убиваха руснаци; в редовете на войските на вермахта и СС нас ни убиваха не само немците, а и представители на почти всички европейски нации. На какво още прилича това? На НАТО и на Евросъюза. Днес първа цигулка във военния и политическия блок на Запада свирят англосаксите. При Наполеон тази роля имаха французите, при Хитлер - немците. Разликата е само в “титулната нация”, а русофобията и желанието да отслабят, да раздробят Русия са съвършено еднакви. […]

Най-напред през септември 1941 година немците сформират пехотен френски полк № 638 с два батальона. Именно той встъпва в бой с нашите войски на легендарното Бородинско поле край Москва. Вярно, резултатът от боя за наследниците на Наполеон се оказва по-печален - този път отстъпват французите, а 32-ра стрелкова дивизия на РККА остава на място. Французите са прехвърлени от Източния фронт за преформироване. Към 1942 година в полка има вече три батальона с по 900 човека. Но френските легионери ги използват в борбата с партизаните, към които те имат “претенции” още от 1812 година. Във войските на СС от французите е сформирана легендарната 33-та гренадирдска бригада “Шалеман”. Съдбата на тази бригада, която към края на войната е преформирована в дивизия, е твърде печална. През март 1945 година тя се оказва в Берлин и е унищожена от нашите войски, които не вземат в плен есесовци, преди да изяснят тяхната националност. Та, ето такава гримаса на историята: на последната права на Третия райх гибелното и несправедливо дело е защитавано от “чисто чуждестранни” есесовци: латвийци, французи, белгийци и пр.

[...] Колко французи общо са воювали срещу нашите войски ние не знаем точно. Но знаем колко граждани на Франция, облечени в германски военни униформи, са попаднали в плен при нас: 22 115 души. Струва ми се, че тези числа показват нагледно на чия страна са воювали французите в тази война. Впрочем, на страната на Германия воюва голямо количество от почти всички европейци, с изключение може би на англичани, португалци и поляци.

[...] Ръководството на СССР създава специална държавна комисия, която се занимава с отчитане на извършените от нацистите престъпления. Комисията стига до страшен резултат:

“За времето на Отечествената война немско-фашистките завоеватели са унищожили и повредили на територията на СССР, подложена на окупация, 1670 църкви, 237 римско-католически храмове, 69 камбанарии, 258 други здания, принадлежащи на религиозни учреждения. (В Чернигов - и храмове, и манастири от XII век). В Новгород немско-фашистките завоеватели разрушават Антониевия, Хутенския, Зверинския, Деревяницкия и други древни манастири; художествения паметник — знаменитата църква на Спас Нередица, построена през XII век, превръщат в развалини; повреждат зданието на новгородския Кремъл, в това число: църквата “Св. Андрей Стратилат”, Покровската църква, камбанарията на Софийския събор, построен през XIV–XVI в… Разрушавайки манастири, храмове, мечети и синагоги, разграбвайки техните утвари, немските окупатори издевателстват над религиозните чувства на хората. Войници и офицери идват в храмовете с шапки, пушат в тях, нахлузвали върху себе си църковни дрехи, държат в църквите коне и кучета, от иконите правят нарове за спане...”

[...]Невиждана в историята програма за унищожаване на хора, за грабеж на природни богатства, отмъкване на културни ценности, умножена по целенасочено разрушаване на градове и села. При това изгорени заедно с жителите им. Случаи на варварско злодейско унищожаване на мирно население стават по нашата земя навсякъде, докъдето са стигнали немски войски. На Запад изгарянето на живи хора, разстрелът на всички жители на даден населен пункт от нацистите е толкова рядко явление, че подобни факти може да се преброят на пръсти.

Чешкото село Лидице. На10 юни 1942 година немците унищожават жителите му. Направено е за наказание за това, че те помогнали да се скрият диверсантите, убили наместника на нацисткия протекторат на Бохемия и Моравия - обенгруперфюрер на СС Райнхард Хайдрих. […] Изобщо, до май 1945 година, чехите предпочитат да работят във военните заводи “Шкода”, да пият бира и да произвеждат оръжие за Третия райх.[…]

На10юни 1944 година есесовците от дивизия “Дас Райх” (преди това дълго воювали на Източния фронт) нахлуват във френското село Орадур-сюр-Глан. Подозирайки жителите във връзки с активизиралите се партизани “маки”, нападнали вечерта части от дивизията, нацистите започват бърза разправа. Отвеждат мъжете встрани и откриват огън по краката им, след което поливат още живите хора с бензин и ги запалват. Жените и децата, според добре отработената на наша земя практика, затварят в църквата, след което също ги изгарят живи. Самото село нацистите сравняват със земята. Загиват общо 642-ма жители.

Възможно е да е имало и други случаи, когато хитлеровците се държат като истински зверове по отношение на жителите на европейски страни, но такива случаи са единични. На Източния фронт всичко е било по друг начин. Практиката да се унищожават селища заедно с жителите е отработена от нацистите именно в Съветския съюз.

През март 1943 года палачите от 118-ти специален полицейски батальон натъпкват в една колхозна сграда 149 мирни хора и ги изгарят. Името на това село става нарицателно - Хатин. На територията на СССР има хиляди случаи на подобно зверство! При това първият от тях става почти веднага след началото на войната: на25 октомври1941 година немците разстрелват 318 човека, цялото население на селцето Хацун до Брянск, а след това изгарят самото селище. Общо около Брянск фашистите изтриват от лицето на земята 1016 населени пунктове. И това е само в една област на Съветския съюз! В Смоленскаобласт за времето на окупацията са унищожени частично или напълно, заедно с жителите, над 300 села.[…]

Ето общия ужасяващ разултат, който установява Чрезвичайната държавна комисия, създадена по разпореждане на Сталин:

“Немско-фашистките окупатори напълно или частично са унищожили и изгорили 1710 градове и над 70 хиляди села и паланки, изгарят и разрушават над 6 млн. здания и лишават от покрив около 25 милиона души..., разрушават 31 850 промишлени предприятия, в които са заети около 4 млн. работници; унищожават или изнасят 239 хил. електромотора, 175 хил. металорежещи стругове. Разрушават 65 хил. км железопътни релси, 4100 железопътни станции, 36 хил. пощенско-телеграфни учреждения, телефонни станции и други предприятия за връзка. Унищожават или разгромяват 40 хил. болници и други лечебни учреждения, 84 хил. училища, техникуми, висши учебни заведения, научно-изследователски институти, 43 хиляди обществени библиотеки...” Зверското унищожаване на мирно население в Съветския съюз е било планомерна политика на Третия райх. Огромните загуби на нашия народ във Великата отечествена война са в резултат на тази политика. Официалното число на загубите в СССР е почти 27 млн души […]

[...]Глупавата теория на украинската пропаганда за “два различни народа” се разбива много просто. Представете си човек с малоросийско окончание на фамилията. У нас има много милиони такива хора. В ръководството на руската власт - Матвиенко, Кириенко, Полтавченко. Сред моите познати има Еременко, Петренко, Брега и т. н. Ами, украинската пропаганда се опитва да ни докаже, че националността уж се определя от това от коя страна на руско-украинската граница живеете. Ако вашата фамилия е Матвиенко и живеете в Киев или Житомир - вие сте украинец или украинка, а ако живеете в Москва или Владивосток, ставате “москал” и “съвсем друг народ”. И обратно: ако фамилията ви е Веремеев или Сологубов и живеете в Новосибирск или Рязан, то вие сте, както би казал Александър Василевич Суворов, “природен руснак”. Но стига да се окажете в Мариупол или Днепропетровск, вие като по чудо се превръщате от “москал” в най-истински “украинец”. Опитват се да представят гражданството за националност, а цвета на паспорта - за национален белег. Ние сме един народ, изкуствено създават граници помежду ни!

[...] Що се отнася до Донецк, разказа за него трябва да започнем отново с числа. Те позволяват да разберем мащаба на извършените злодейства. До войната в Сталино [Донецк] има 507 хил. жители, около 400 хил. от тях остават в окупация. Немските и италианските войски влизат в града на 21 октомври1941 година. Когато на 9 септември 1943 година Червената армия се връща в днешния Донецк, осводителите са посрещнати от всичко на всичко 175 хил. граждани. Останалите са или убити, или отвлечени да работят в Германия. Общо на територията на Сталинска област, по непълни данни на ЧКГ нацистите са унищожили 174 416 мирниграждани и 149 367 военнопленници, отвели са 252 хил. души. В Сталино почти цялата недействаща шахта № 4/4-бис е била затрупана с тела - палачите изхвърлили там над 75 хил. души (една част - живи).

[...]След като се потопихме в ужаса на окупацията, сега трябва да се потопим в ада на германските лагери за военнопленници, където хитлеровците са умъртвили колосален брой наши съграждани. Направили са това съзнателно и в ужасяващи мащаби.

За годините на Великата Отечествена война в плен на противника попадат 4 млн 59 хил. военнослужащи от Червената армия. От тях на 1941 година се падат примерно 2 милиона. Към началото на 1942 година от този брой са загинали около половината.

В лагеритепленниците са подложени на изтезания, пращат ги на непосилна работа, разстрелват ги. Няма храна, дрехи, често нямат покрив над главите си. Болните и ранените не получават никакви грижи, никакви превръзки, лежат с парцали, пропити с гной, в раните се развъждат червеи. Да попаднеш в плен у “цивилизованите европейци” означава сигурна гибел. Парадокс: ако се сражаваш с хитлеровците, шансът да останеш жив е по-голям, отколкото ако им се предадеш!

[...]Политиката за бързо превръщане на пленените в мъртъвци се провежда в Третия райх само към военнопленниците от СССР. Всички останали военнопленници са нахранени и облечени...

[...]Ето например Латвия. КонцлагерътСаласпилс, за който днес в тази държава мълчат или го наричат “трудов лагер”. Затворниците ги държат в набързо построени бараки, определени за 200-250 човека, но натъпкани с 500–800 нещастни затворници. Сред тях - военнопленници, евреи и арестувани “подозрителни лица”. И най-малката болест означава сигурна смърт. Дневната порция е 150-300 грама хляб, състоящ се наполовина от обрезки, чашка супа от зеленчукови отпадъци и листа от дърветата. От 1942до1944 годинав Саласпилс има няколко хиляди деца-затворници. От всяко дете хитлеровците източват кръв - примерно 500 грама… Според материалите на Чрезвичайната държавна комисия, в саласпилския лагер и неговитеотделения в годините на войната са измъчвани над 100 хил. мирни граждани и съветски военнопленници.

[...] От общата численост на военнопленниците в съветските лагери умират не повече от 15 %, а в немските лагери загиват 57 % от съветските военнопленници. [...] Военнопленници умират и в съветските лагери. Но от какво?!

Сред основните причини за смърт са бойни рани, последици от тях и усложнения, дистрофия от систематично недояждане, нервно-психични заболявания, предизвикани от душевен потрес по време на военните действия, а също - смърт по силата на естествени причини. Много рядко - при опит за бягство. Много от тях са на ръба на гибелта още в момента на предаването в плен...

[...]Ето в това се състои разликата на СССР от фашистка Германия! Цел на съветската политика е отблъскване на агресията. В СССР никога не е имало желание за разрушения, грабителства и убийства...

Този, който днес се опитва да приравни Сталин към Хитлер, не само няма съвест, но и не желае да види очевидните факти […] В съветските лагери са застреляни без основание само трима военнопленници. Трима човека от няколко милиона пленени!

[...] Днешните западни пропагандатори и либерални дейци с всички сили се опитват да ни внушат, че Сталин и Хитлер са едно и също. Този, който иска да приравни престъпника с жертвата, се опитва да въведе следствието в заблуждение. Така е в криминалистиката. А в историята приказките, че СССР сам си е виновен за войната, че Сталин уж е създал Хитлер, че има “равенство на режимите”, целят да скрият истинските организатори и вдъхновители на чудовищните престъпления срещу нашия народ и нашата Родина.

Послесловие […]

Има един добър израз, гласящ, че ако не се интересуваш от политика, то политиката ще се поинтересува от теб. Правотата на това изречение вече разбраха от своя печален опит жителите на Донбас, Либия, Сирия, Ирак и Югославия. В съвременната Руска федерация има цели региони, които изпитаха върху себе си какво означава война.

Войната е най-лошото, което можа да изобрети човечеството. С това може би ще спори само Адолф Хитлер, смятащ изтребването на едни хора от друга националност за естествен подбор и за задължителен атрибут на прогреса на човечеството. Всички смятат войната за зло, всички говорят за мир, но войните в света не се прекратяват. Не се вижда краят на локалните конфликти, светът се приближава все повече до голямата война, за която сега заговориха дори тези, които преди това вещаеха за “края на историята” и за всеобщо безкрайно процъфтяване на човечеството. Ако анализираме днешната политика без разбиране за това какво е ставало на “великата шахматна дъска” преди столетия, е невъзможно е да оценим вярно събитията и перспективите.[…] За да разберем частното, трябва да разберем цялото. [...] Те са против нас просто защото ние сме други. И те винаги ще са против нас, докато ние съществуваме като суверенна и независима държава. Именно затова ненавистта към Русия се проповядва на Запад неуморно и постоянно. В Русия пък подобна пропаганда по отношение на Запада никога не е имало и не може да има, защото неотделима част от нашето възприятие на света е признаването на другите на правото да гледат иначе на света, да имат друга култура и традиции. Живейте както искате. Условието е едно - не се пъхайте при нас, натрапвайки на многонационалния Руски свят своите правила и понятия за добро и зло.

Корените на западната русофобия са в желанието да се унищожи алтернативата. […] На Запад първо публикуват негативни материали за Русия. Търсят всичко лошо, а ако не го намират, го измислят. След това, създават негативния фон, стараят се да формират отрицателно отношение към нас у своите обикновени жители. А по-нататък никакви доказателства вече не са нужни. […]

А всъщност именно създаването на негативен контекст около една страна, народ или нация е същността на информационната политика на нацизма. Идеолозите на хитлеризма обвиняват евреите, че те са създали комунистическата идеология и социалдемокрацията. След това стоварват на евреите цялата вина за поражението на Германия в Първата световна война, като ги обвиняват в “удар с нож в гърба”. Към това добавят фундамент във вид на псевдоисторически изследвания за постоянната борба между арийци и неарийци - и човеконенавистническата идеология е готова. По-нататък към нея е моглода се “пришиват” други народи, в зависимост от нуждите на текущия момент. Например, да се обявят за непълноценни славяните, заигравайки се с украинските националисти, които както и да извъртат, е невъзможно да се отнесат към други, освен към славяните. […] Зверствата на бандеровците продължават и след поражението на Германия - въоръжената борба в Западна Украйна продължава до края на 50-те години. При това украинските националисти вършат нечувани дори за нацистите зверства. След много десетилетия историята се повтаря в Донбас, където идват възпитани в бандеровски дух военни формирования. В основата на идеята на Бандера и Шухевич стои ненавистта към всичко руско, русофобия на най-висок градус. Веднага щом в навечерието на Втората световна война са създадени мощни националистически организации, те се “изявяват” в борбата с мирното население, но са разбити от Червената армия още в първото сражение.

Причините за русофобията не са в политиката на Русия, не са в днешните й действия и не в събитията от миналото. Корените на русофобията са в необходимостта да обосноват своята агресивна политика и враждебните действия против Русия. […] Постоянното дъвчене на темата за Катин, желанието въпреки всички факти да обвинят нас за гибелта на самолета на полския президент Качински - всичко това е изпълнение на определена поръчка. Виждаме отново същата тази технология, за която говорихме по-горе. Отначало постоянни негативни публикации, обвинения, искания. След това се случва трагедията със самолета и чак 8 години (!) след катастрофата с лайнера край Смоленск полската комисия намира следи от взрив върху останките от самолета. Незабавно следва твърдението, че виновна е Русия. Но нали самолетът е летял към нас от Варшава? Да, значи руските агенти са закрепили взрива под крилото или даже са го монтирали вътре в лайнера, когато той е бил модернизиран в Русия! Фактът, че Русия няма никаква причина да убие полския президент и пълната абсурдност на версията не се включват в сметката. Озвучава се единствения “мотив” - а кой друг, освен руснаците, може да убива?

[...]Нашите противници имат главна идея: това е идеята за тяхната изключителност, трансформирана в идеята за материалните блага и безкрайното потребление. Доколкото голям брой хора няма да могат да потребяват така, както западния еснаф (за това няма да стигнат ресурсите на планетата), възниква стратегията на “Златния милиард”. В дадения случай тактиката е да се провокират войни и конфликти в максимално широк диапазон. Просто, за да се унищожават потенциалът и производствените мощности на въвлечените в конфликта държави. Сирия беше относително процъфтяваща страна с нелошо ниво на живот. Сега всичко това е в миналото. Икономиката и инфраструктурата са разрушени, а за да се затрудни максимално тяхното възстановяване, американците създадоха кюрдската квазидържава върху част от сирийската територия, като прикриха кюрдите по въздух, а с кюрдите “прикриха” основните нефтени и газови находища на Сирия.

[...]Нашата най-първа задача е прекратяване на гражданската война в Украйна, свободни избори в тази страна, победа на силите на разума и влизане на Украйна в съюзната държава. Нека това се нарича Украйна - Русия - Беларусия. А още по-добре - Беларусия - Украйна - Русия - БУР.

За светлото бъдеще на ето този “БУР” ще се борим. Без него не можем.

А ненавистта ще я оставим на онези, които рано или късно ще слязат от историческата сцена.

Ненавистта е път за никъде.

Превод от руски Велиана Христова

* Черно на бяло