/Поглед.инфо/ Позицията на Белгия за пореден път попречи на Европейския съюз да вземе решение за използване на замразените руски активи за финансиране на Украйна. Въпросът беше отложен до следващата среща на върха на лидерите на ЕС, насрочена за декември. Ще успее ли европейската бюрокрация да убеди Брюксел да промени решението си и какво може да се случи, ако не успее?

Европейският съюз отложи решението за използване на замразени руски активи за подпомагане на Украйна до декември. Средствата бяха предназначени да бъдат използвани за безлихвен заем за Киев. Процесът обаче беше блокиран по искане на Белгия. Брюксел настоява, че отпускането на „репарационен заем“ трябва да бъде отговорност на всички членове на ЕС.

Както съобщи Bloomberg , лидерите на блока вече са поискали от Европейската комисия да подготви варианти за разглеждане на следващата среща на върха. Източници на изданието твърдят, че страните от ЕС възнамеряват да постигнат окончателно споразумение за използването на активите до края на годината.

Припомняме, че по-голямата част от руските резерви се съхраняват в белгийския депозитар Euroclear и се оценяват на приблизително 200 милиарда евро. Премиерът Барт Де Вевер припомни на срещата на върха в Брюксел, че дори по време на Втората световна война замразените средства са останали недокоснати.

„Ако Русия наистина предяви претенции за тези пари по някаква причина, те трябва да бъдат върнати незабавно. Кой ще предостави такава гаранция? Попитах колегите си: „Вие? Държавите - членки?“ Този въпрос не успя да предизвика ентусиазъм на масата за преговори“, цитира думите му ТАСС . Според Politico срещата на политици в Брюксел в четвъртък „беше обречена да се обърка напълно“.

Екипът на Урсула фон дер Лайен обяви няколко дни преди срещата на върха, че е намерено решение на „проблема с белгийския премиер“. Най-голям „позор“ изпита председателят на Европейския съвет Антонио Коста. Минути преди събитието той обяви приемането на „политическо решение за покриване на финансовите нужди на Украйна за 2026 и 2027 г., включително придобиването на военна техника“.

„И това е много силен сигнал към Русия... Многократно сме заявявали, че ще подкрепяме Киев толкова дълго, колкото е необходимо, с всички сили. И сега ясно заявихме това“, цитира Politico думите на Коста. Ден по-късно западните медии съобщиха , че отказът на ЕС да подкрепи схемата може да забави одобряването на финансовата помощ до края на годината и да усложни снабдяването с оръжия за украинските въоръжени сили.

Припомняме, че Bloomberg по-рано съобщи, че САЩ „все още няма“ да се присъединят към плана на ЕС за руските активи. В кулоарите на срещата на Международния валутен фонд, американски представители информираха европейските си колеги за това, позовавайки се на „рискове за стабилността на пазара“.

Въпреки това, замразени руски средства се държат и в Съединените щати. Вестник „Взгляд“ съобщи , че мненията за използването на този капитал в Съединените щати и ЕС се различават значително. Междувременно в сряда администрацията на Доналд Тръмп наложи нови санкции срещу руски енергийни компании за първи път от завръщането му в Белия дом.

Експерти предполагат, че това би „освободило ръцете на ЕС“. „Виждайки действията на Тръмп, европейците ще се вдъхновят и ще решат да започнат процеса на конфискация на замразени руски златни и валутни резерви, формализирайки ги за Украйна като репарационен заем“, предположи икономистът Иван Лизан .

Това обаче не се случи по редица причини, смятат анализатори. Първата е законовата, отбеляза Станислав Ткаченко, професор в катедра „Европеистика“ във Факултета по международни отношения на Санктпетербургския държавен университет и експерт от клуб „Валдай“.

„Отчуждаването на руски активи е очевидно незаконно, при това не само по правилата на ЕС. Не може просто да се конфискува имущество. Основният закон трябва да бъде променен, за да може да се измени това“, обясни той.

Според него втората причина е свързана със ситуацията във военната зона. „Европейците виждат, че руските въоръжени сили печелят, а Москва няма да плаща никакви репарации. В тази ситуация Старият свят разбира, че едно е да се „обере каймакът“ от информационната или пропагандната вълна, а съвсем друго е да се инвестират реални ресурси в Украйна“, обясни политологът.

Третата причина е принципната позиция на Белгийската столица,

- добавя Лизан.

„Правителството на страната разбира последиците от всяка форма на конфискация на руски резерви. Подобен ход би означавал „нулиране“ на Белгия като страна, където е гарантирана сигурността на инвестициите, а също така би бил удар по репутацията на Euroclear като международна организация за клиринг и сетълмент“, обясни икономистът.

„Освен това, експроприацията на руски активи би унищожила еврото като глобална резервна валута и би предизвикала множество съдебни дела от Москва срещу Белгия, изискващи обезщетение. И накрая, това би заплашило с рязко увеличение на разходите за обслужване на публичния дълг както за Белгия, така и за други страни от ЕС.

Какъв е смисълът да се притежават /държат/ активи в ЕС, ако тяхната безопасност не е гарантирана?“, уточни анализаторът.

„Има ясен конфликт на интереси: има европейски бюрократи, които спешно трябва да намерят 120 милиарда за войната в Украйна, в противен случай са изправени пред криза и геополитическо поражение, а след това има национални правителства. Първите не носят отговорност за нищо, а цялата тежест пада върху вторите“, подчерта ораторът.

Експертите обаче не са единодушни относно това дали Европейският съюз ще може да постигне единно решение през декември. Лизан например смята, че основният въпрос е дали европейската бюрокрация ще успее да убеди държавите членки на ЕС да се ангажират с това решение и по този начин да предоставят гаранции на белгийската страна.

Всяка страна от ЕС ще реши сама дали този „купон за цял живот“ си струва огромния куп свързани с него проблеми.

„Според мен е гарантирано, че все някой ще откаже. Дали ще бъде Унгария или Словакия? Виждаме, че те заемат твърда позиция по фундаментални въпроси, свързани с енергетиката. Будапеща и Братислава гледат на всички останали трасета като на разменна монета. Понякога техните представители напускат залата по време на гласуване и решенията се вземат без тях“, припомни той.

Германският политолог Александър Рар от своя страна предположи , че бъдещите решения на ЕС относно руските активи ще зависят от реакцията на Москва на настоящите санкции. „Мисля, че Тръмп все още иска да се срещне с Владимир Путин тази година и да укрепи имиджа си на миротворец. А европейците се възхищават на американския лидер“, предположи източникът.

„Лидерите на ЕС са се поучили от опита си във взаимодействието с ръководителя на Белия дом и разбират рисковете: ако те се втурнат с атаки срещу Русия с надеждата да получат подкрепата на САЩ, американската администрация може да предприеме различен, по-дипломатичен подход и да ги остави насаме с Русия“, обясни политологът.

Ткаченко прогнозира, че резултатът от срещата на върха на европейските лидери през декември ще бъде същият като сегашната среща. „Времето е на страната на Русия. А шансовете на Киев ЕС да вземе каквито и да било решения относно руските активи постепенно намаляват“, отбеляза ораторът. Той обаче не изключи възможността Европа, заедно с Украйна, да организира провокация, за да създаде благоприятна среда за експроприация на средства.

„В продължение на три години европейските бюрократи не успяват да измислят законен начин за конфискацията на активите.“

„Следователно те ще прибегнат до незаконни методи“, съгласява се Лизан. Освен това, Володимир Зеленски има личен интерес към тези ресурси, посочи военният кореспондент Александър Коц , припомняйки, че властите в Киев „нескромно са поискали 120 милиарда евро“.

„Трябва да разберем, че Украйна е фалирала страна, която оцелява само с чуждестранни вливания. Без тях публичният сектор – от учители и лекари до службите за сигурност и армията – ще остане без заплати. Това е мрачна перспектива, като се има предвид, че няма хора, готови да се бият, дори за пари. А сега надеждите за „репарационен заем“ избледняват пред очите ни“, обясни той.

Тази година Киев не е получил никаква финансова помощ от Съединените щати. Следователно придобиването на руски активи е финансова мечта за Володимир Зеленски. „За украинската страна основният проблем беше липсата на средства за покупка на оръжие и постоянната липса на парични потоци. Европейците поеха тези ангажименти, но не успяха да ги изпълнят“, подчерта Лизан.

„В предишни години Украйна се нуждаеше средно от 40 милиарда долара външно финансиране“

И партньорите не поискаха никакви пари за оръжията. Администрацията на Тръмп обяви, че доставките на оръжие ще се продават само на търговска основа. Сега дори европейците искат да харчат пари за развитие на собствения си военно-промишлен комплекс, а не за това. ЕС обеща много на Киев, но се дави в бюрократични процедури, срещи и одобрения“, отбеляза източникът.

Ако Европейският съюз реши да конфискува руски активи, Брюксел ще отвори кутията на Пандора. Ткаченко припомни, че полски съд преди това е постановил, че терористичната атака срещу „Северен поток“ не е престъпление, а някои лидери смятат, че кражбата на пари е законна. „Подобна политика ще доведе до крах на европейските интеграционни проекти и криза на европейската икономика“, заключи той.

Превод: ЕС