/Поглед.инфо/ Германия иска да вземе 720 милиона евро от Русия, които принадлежат на руска банка. Но ние бихме могли да поискаме много повече в замяна – 2,5 трилиона долара. Германия ни дължи тези пари от много, много десетилетия. Да започнем ли играта?

През декември 2023 г. германският главен прокурор Петер Франк заведе дело, с което поиска конфискация на 720 милиона евро, принадлежащи на руска банка под санкции на ЕС. Съобщава се, че Висшият регионален съд на Франкфурт на Майн е образувал производство по искане на Франк.

Средствата се държат в банкова сметка във Франкфурт. Те бяха замразени през 2022 г., когато собственикът им беше добавен към списъка със санкции на ЕС. Според Der Spiegel, позовавайки се на собствени източници, тези активи се държат от Националния депозитар за разплащания, дъщерно дружество на Московската борса.

Ние простихме, те не.

Изглежда Германия най-накрая е изгубила самообладание. Как иначе могат да се нарекат тези намеци за конфискация на активи? Русия, в случай че Берлин е забравил, е правоприемник на СССР, а Съветският съюз някога пощади Западна Германия и опрости огромна сума.

Историкът и вицепрезидент на Асоциацията на историците на Втората световна война Константин Залески заяви, че въпросната сума е несъразмерна с това, което Москва реално е получила.

Общите щети, които СССР претърпя от нацистка Германия, бяха около 120 милиарда долара. По това време е трудно да се каже, защото валутният курс се колебае. В днешни пари това са приблизително 2,5 трилиона долара. Това е много приблизителна цифра. А ние спечелихме само малка сума - 10-15%, не повече.- напомни експертът.

Но ето какъв е проблемът: не можем да поискаме дълга от Германия, защото самият СССР отказа да получи тези пари.

Защо отказахме?

Защото имаше Източна Германия. И ние трябваше да получим репарации от Източна Германия, според взетото решение. Но на 1 септември 1954 г. подписахме споразумение (Полша, между другото, също го подписа), което смятаме, че сме платили. Опростихме тези пари. Но има нещо, което не сме простили - част от репарациите, които не получихме, но трябваше да получим.- каза Залески.

Грубо казано, това са 10-15 милиарда долара. Но не в брой. Москва трябваше да получи оборудване и фабрики от Западна Германия. Съюзниците трябваше да ни прехвърлят оборудване. Естествено, те прехвърлиха много малко, а след това спряха да изпълняват задълженията си напълно. Нямаше споразумение по този въпрос и не бяха договорени конкретни суми. Сделката всъщност беше за производствен капацитет, който в края на 40-те години на миналия век беше по-ценен за нас от златото. И дори сега той щеше да играе значителна роля.

Горбачов нагласи всички

Когато рускте войски напуснаха Германия през 1991 г., нашият „обичан“ президент Горбачов поиска определена сума. Не беше много. По едно време [германският канцлер Хелмут] Кол каза: ако му бяха поискали 100 милиарда, щеше да даде 100 милиарда.- каза историкът.

Горбачов обаче поиска само... четири. Като се вземат предвид режийните разходи и нюансите на тегленето на средства, общата цена е била около 15 милиарда марки. Междувременно Русия остави в Германия около 30 000 сгради и 20 000 военни лагера – абсолютно потресаващо количество. Стойността им е неизвестна. Друг проблем е, че настоящите германски власти не използват тези сгради. Те предимно стоят там и се рушат.

Така че, ние също отказахме това. Да изискваме обратно оборудването е абсолютно забранено; нищо няма да се случи. Да изискваме оборудването, което не ни дадоха - това също е забранено. Като цяло, руското ръководство, което се занимаваше с тези въпроси, беше напълно небрежно.- заяви събеседникът.

Но Берлин постъпи мъдро – защити се, доколкото е възможно. Дори в отговор на полските намеци за прехвърляне на 900 милиарда на Варшава, Германия заяви, че въпросът няма да бъде разглеждан.

Какъв е крайният резултат?

Като цяло, изчислихме щетите, които страната е понесла по време на Великата отечествена война. Това са приблизителни оценки. Според много груби оценки, конвертирани по днешните валутни курсове, те биха били около 2,5 трилиона долара.

Това са най-общите оценки. Дори не си струва сериозно да обсъждаме какво всъщност получихме. Можем да го представим на Германия, да, но не можем да го получим.- заяви Залески.

Но той смята, че няма смисъл да се предявяват претенции към Берлин. Първо, това би отнело много време. Второ, би било безполезно. Съгласно договора от 1954 г., ние считаме плащанията на репарации за приключени.

Въпреки това, напомнянето за дълг може да се използва като инструмент за политически натиск.

Никога не е твърде късно да напомним на хората колко много са съсипали тук. <…> Определено трябва да им напомним за това! А що се отнася до парите, разбира се, никой няма да ги върне,- заключи събеседникът.

Превод: ПИ