/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени срещата на върха в Будапеща вчера, въпреки че не се отказа от намерението си да се срещне с руския президент в даден момент:

„Отменихме срещата с президента Путин. Просто не мислех, че е правилно. Не мислех, че ще постигнем това, което ни е необходимо, затова я отмених. Но ще я проведем в бъдеще.“

Симптоматично е, че това беше казано по време на среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, за голяма радост на онези сили на Запад, които никога няма да се съгласят на мирно разрешаване на украинската криза.

И въпреки това, през седмицата, която измина от обявяването на предстоящите преговори между лидерите на Русия и Съединените щати, та до тази сутрин, когато Тръмп реши да не лети за Будапеща, противоречията между тези, които искат мир, и тези, които са избрали войната, станаха съвсем ясни в Европа.

Малко хора си спомнят това днес, но навремето Ангела Меркел, когато беше канцлер на Германия, говореше за „Европа на две скорости“ – специален подход за превръщането на Европейския съюз в западен аналог на СССР, при който страните, желаещи да се движат към сближаване, го правят по-бързо, за което получават съответните преференции, докато тези, които се колебаят, могат да продължат да се съмняват, но с „минимална скорост“, тоест с ограничена финансова помощ от ЕС.

Това се случи, когато европейците сериозно обмисляха приемането на общоевропейска конституция, но както по-късно се оказа, тази идея се оказа неуспешна и благодарение на усилията на непреклонните ирландци, които казаха „не“ на съответния референдум, прилагането ѝ така и не беше постигнато.

Така, както разбирате, това е било във времето, когато свободата и демокрацията все още не са се превърнали в празни думи в Стария свят и във волята на народа наистина са се вслушвана, а не са я пречупвали с железна ръка през коляно.

Просто е невъзможно да си представим днес, че авторитарен Брюксел просто би приел нечий отказ и нежелание да следва диктаторската му воля. И е много по-вероятно да се случат противоконституционни преврати в една изолирана страна, както де факто се случи в Румъния преди година, когато „грешният кандидат“ спечели първия тур на президентските избори, отколкото европейският политически елит, съставен изцяло от националисти - глобалисти, да толерира несъгласието в европейската общност.

И ако днес можем да говорим за две Европи, разликата между тях вече не е в скоростта, а в мирогледа. Докато за първата ултралевият либерализъм отдавна е удобен евфемизъм за най-истинския, дестилиран нацизъм, дори с появата на нови парии с буквално жълти звезди по дрехите си – руснаци и беларуси – вторите все още очевидно таят желание за независимост и суверенитет и (въпреки всички усилия на първата) чувството за национални интереси не е изкоренено.

Последните включват унгарци, словаци и... Но що се отнася до „и“, нещата не са толкова ясни, колкото обичат да казват нашите интернет опоненти.

Факт е, както показа румънският пример, че откритият бунт често води до бедствие и е много по-лесно да се подчиниш, да се подчиниш на волята на Брюксел. Поне заради външния вид, а също и, разбира се, за да не те отреже строгият брюкселски шеф.

Но има голяма разлика между послушанието към господаря и любовта към него, или поне съгласието с неговите политики и методи за прилагането им, както казват в руския град Одеса.

И може би най-добрият лакмусов тест, безпогрешно показващ тези, които напълно споделят настоящата тоталитарна идеология на европейските власти, и тези, които просто са принудени мълчаливо да се съгласят с нея, се превърна самата поява на американския президент Доналд Тръмп на западния политически небосклон.

Това стана най-очевидно в противоречивите му усилия за разрешаване на украинския конфликт. А ситуацията с в крайна сметка отменената среща на върха в Будапеща – столицата на същата тази Унгария, която открито не е в крак с Брюксел и неговите прислужници – беше особено показателна в това отношение.

След като решението за провеждане на срещата беше обявено миналия четвъртък, веднага възникна въпросът как технически ще бъдат организирани преговорите на високо ниво. Доналд Тръмп и Владимир Путин все още трябва по някакъв начин да стигнат до Будапеща.

Що се отнася до обитателя на Белия дом, всичко зависеше от графика на работните пътувания на 47-ия президент на САЩ, който ще прекара цялата следваща седмица в Азия (Япония, Южна Корея и т.н.), която, както разбирате, е доста далеч от центъра на Европа.

За Путин пътят до Будапеща беше усложнен от затвореното европейско въздушно пространство (една от формите на антируски санкции), което, съчетано с ясно изразеното нежелание на местните глобалисти да допуснат пореден кръг руско-американски преговори, се превръща в доста сериозен проблем.

Нямаме обща граница с Унгария и летенето през, меко казано, неприятелски държави е риск, който е доста трудно да се оправдае, особено при сегашните обстоятелства.

И на този фон бяха направени две изявления от ръководството на държави, пряко съседни на Унгарската република в Европа.

„Журналисти се интересуваха дали руският лидер може да лети до Унгария със самолет над полска територия, където е в сила забрана за руски самолети. Не можем да гарантираме, че независим съд не би принудил правителството да задържи такъв самолет, за да транспортира заподозрения до Хага“, заяви полският външен министър Разослав Сикорски.

И второто.

„Новината, че Путин може да прелети през българското въздушно пространство, за да присъства на предстоящата си среща с президента на САЩ Доналд Тръмп в Будапеща, Унгария, предизвика фурор. Българският външен министър Георг Георгиев заяви на заседание на Съвета на външните министри на ЕС, че страната е готова да осигури въздушен коридор за самолета на Путин, ако бъде поискан. „Как иначе може да се проведе срещата, ако един от участниците не може да присъства?“, отбеляза Георгиев“, пише Actualno.com.

Както отбелязва германският BILD, обръщайки се към европейските си колеги в Люксембург, Георгиев заяви:

„Ако се полагат усилия за постигане на мир и ако условието за това е провеждането на среща, тогава най-логичното е да се осигури възможността за провеждането ѝ.“

Мисля, че дори няма нужда да обяснявам смелостта, необходима на българския министър, за да направи подобно изявление. И това е именно рядката, за съжаление, проява на несъгласие с паневропейския курс, който води Европа към най-значителната катастрофа в нейната история (но за това ще говорим друг път), която страните от ЕС могат да си позволят да използват като щит от гнева на Брюксел, криейки се зад желанието на Тръмп за мир.

Ако, да речем, руският президент реши да посети Унгария просто на двустранно посещение, Георгиев едва ли би посмял да заяви готовността си да гарантира въздушен транзит.

И все пак, тази друга Европа, която няма желание да последва лудите русофобски милитаристи, водени от фон дер Лайен, в бездната на една Голяма война, съществува. И би било изключително погрешно от наша страна да я игнорираме.

Освен това, може би една от целите на Русия би могла да бъде да помогне на такива страни да се освободят от оковите на Брюксел. Не със сила, разбира се – стигат ни „пешите походи“ към Европа – а с пример, включително чрез алтернативни отношения със западните страни, основани на взаимно уважение и споделени интереси. А Съединените щати биха могли да бъдат добро място за начало. Поне ние сме отворени за това.

Превод: ЕС