/Поглед.инфо/ Малко преди да се обяви, че срещата в Будапеща се проваля, в Брюксел, след като не успяха да попречат на инициативата, се задоволиха с язвителната бележка към Орбан, че шампанското дето го е приготвил може да не влезе в работа. Рядък случай, когато евроатлантиците се оказаха прави. Снабдителят на шампанското по всяка вероятност не е загубил, че в Будапеща му отказаха доставката, защото на момента тя сигурно е била приета от Брюксел. Щом Тръмп заяви, че не вижда за какво трябва да се среща с Путин, там загърмяха бутилките.

Като отпиха от чашите, евровождовете ни на секундата се хванаха за работа. Веднага беше обявен 19 санкционен пакети, беше свикано съвещание за незабавно започване на въоръжаване. Е, не бе пропуснато да се посмуче по някое бонбонче от кутията с руските авоари. За тяхно съжаление и този път не успяха да бръкнат по-надълбоко там. Но пък Мерц в своя деликатен, немски стил ги успокои да не се корят, че ще се намери начин да се откраднат парите.

Най-неприятното в случая е, че Тръмп прекрачи онова, което дълго време си беше поставил като червена линия. Той направи това, което даже европейците вече не вярваха, че ще се случи - обяви санкции срещу Москва. Санкциите му общо взето стават за пиар кампания, което обикновено е неговата цел, и едва ли с нещо кой знае какво ще повлияят на руския бизнес, но фактът си е факт. Най-вече с неочакваната добавка – призива към партньорите и те да се включат в санкциите. Все едно, че до сега те са седели със скръстени ръце и само това са чакали Тръмп да ги убеди да го направят.

Преди да обяви Тръмп своето решение, по сайтовете се промуши една телеграмна информацията, че Рубио е споделил някъде, че не е съвсем съгласен да се отива на среща с Путин. Доловили са го някои журналисти, или някой преднамерено им го е казал. От днешна гледна точка обаче нещата изглеждат, че за разговора с Лавров, Рубио е бил подготвен с позиция, която не да помогне, а да попречи на по-нататъшния диалог. А това лъсна още щом се появи на масата 12-точковият план, който буквално повтаря лелеяната мечта на Европейския съюз да се замрази положението, а след това да се почват преговорите, които се знае, че може и до никъде да доведат. Този европейски капан беше ясен на американците от самото начало. Удивително е как така елементарно Тръмп се остави да бъде въвлечен в тая авантюра, която, де факто, означава продължаване на войната. Защото няма кой да накара Путин да спре военните действия и да остави да се напомпа Украйна с нови въоръжения и нови войски. Това много добре се знаеше и се е повтаряло няколкократно от Тръмп и неговите хора. Тези 180-градусови промени в позицията на Тръмп биха могли да се определят и като грешки, ако ставаше въпрос за друг политик от по-ниско ниво. В случая става въпрос за президент на САЩ и това че този президент на САЩ променя позицията си под настроение, или побутнат оттук и оттам с нещичко, или ядосан, простете, разочарован от някого, може и да се нарече специфичен маниер на водене на политика, стига да не започне да прилича на диагноза. Защото от това страдат всички, не само Зеленски, той е навикнал вече да го правят на мат и маскара всеки път в Белия дом. Него няма какво да го мислим – овикан и гонен той винаги обаче се връща с пълна торбичка. Разбира се, трябва да влезем и в положението на брюкселските влъхви, които седят и гадаят на стъклено кълбо, какво на другия ден Тръмп ще измисли. Това наистина няма нищо общо с политика на велик лидер. Изглежда съвсем допустимо скоро да видим отново призрака на Байдън и тогава добро не ни чака.

Путин побърза, не в своя стил, веднага да отговори, че и той не вижда за какво да се разговаря повече. Още на другия ден той не обяви санкционен пакет срещу САЩ, а би могъл, а тръгна да си играе на ядрени маневри. Май и той се зарази от пиар-маниерите на Тръмп. Ако вземем предвид, че Путин не прилича на Тръмп, а е човек на бързия анализ и точните решения, тогава определено, ако не се получи допълнителната информация за мотивите от неговия щаб, това би могло наистина да се сметне за негова грешка, защото рязко контрастира от досегашния му начин на водене на диалог с Тръмп. Диалог, в който Путин влага повече търпение, което винаги до сега му е носело дивиденти. Едва ли Путин се е разсърдил или „разочаровал“ от Тръмп. От досегашната практика се знае, че емоциите във вземането на решенията не са преобладаващи при Путин. Впечатлението е, че би могло да постъпи по друг начин. Например, след като Тръмп обяви, че смята да прекрати преговорите, какво му струваше на Путин да отговори, че е за продължаване на преговорите. И тогава не Тръмп, а той да каже „Ето кой не желае мир!“ .

Сега едва ли не излиза, че всички вече са обединени около позицията на Европейския съюз, която, не можем да ги обвиним господата от Брюксел, последователно следват, а именно да се продължи войната до победен край. Ще се тъпче с оръжие Украйна, ще се вдига врява, когато руснаците бомбардират инфраструктурата на Украйна, и ще се справим на глухи и кьорави, когато Зеленски бомбардира инфраструктура на хиляди километра в Русия. Ако вървим по логиката на тези в момента актуални решения, дали пък не рискуваме да почнат да гърмят не само руски рафинерии в Унгария и в Румъния, а и други, неруски рафинерии из цяла Европа. Както обикновено става, в нужен момент се сещам за дядова приказка. За такава ситуация той казваше, че най-опасно е, когато втори път се опиташ да дърпаш дявола за опашката.

Най-интересното е, че докато медиите както обикновено и поръчково си въртят плочата свързана с голямата победа на Европейския съюз - провала на срещата в Будапеща и влизането на Тръмп в правата вяра, някак си бе подминато изявлението на Ердоган, а след това и казаното от външния му министър. Защото всички в момента си правят сметката, обаче се оказва без кръчмаря или, ако трябва да съм по-точен, без ханджията от Златния рог край Босфора. От там кратко и ясно заявяват, че като натовска страна все пак, с най-голямата армия в Европа, никак не им се ходи на война и то срещу Русия. Не им се нрави и това, че на територията на България и Румъния се разполагат военни бази - нали те, нашите съседи, все ни имат за нещо свое. За да не го разбере някой неправилно, Ердоган дори уточнява, че въпросът се разглежда от позицията на турското население в България, чиято съдба не му е безразлична – цитирам приблизително. Мисля, че това няма как да не предизвика леко втрисане най-вече у Рюте, защото не първи път Турция е заемала подобни не съвсем в общия ред позиции. В повечето случаи колкото навреме да напомни на някой, че все пак за военни действия решения се вземат в НАТО, а не в дружеството на „желаещите“. А ако рече някой в НАТО да предприема нещо без да го съгласува с Турция, могат за миг да му отнемат визата за Черноморието. Директно, бих казал, неприлично откровено Ердоган споменава освен това, че не е заинтересован да се тръгва на война с Русия, с която поддържа и като натовска страна нормални отношения, не подкрепя санкциите и не ги прилага. За което ние в България между впрочем си мълчим. На едно място Ердоган съвсем сюрпризира европартньорите и ги попарва с думите, че и цялата армия на Русия да унищожат, тя има потенциал, с който ще превъзмогне всичко и пак ще победи. Цитирам с извинение отново не съвсем точно, но си задавам логичния въпрос, защо самото изказване на Ердоган не го пуснаха по всички наши медии, поне заради това, че той говори и с грижа за България.

Ако се върнем към въпроса за грешките на президентите, то при Ердоган почти няма случай да му пишат двойка. И ще е добре, макар и не открито, дори тайничко, американският му велик колега да си открадне по нещо от неговия маниер на водене на политика. И все пак остава въпросът, могат ли президентите да правят грешки или всичко което правят се счита за нормални допустими промени в тяхната политика. Твърдя, че не е толкова важно, ние как окачествяваме техните политически ходове, а това, дали те осъзнават и приемат грешките в своите действия. Защото както е тръгнали, има опасност да ни развалят коледните празници. Чу се, че май все пак ще се срещнат. Дано да е преди празниците, та да срещнем дядо Коледа, а не бога Марс.