/Поглед.инфо/ Руският и американският президент подкопават не абстрактен, а много конкретен световен ред – прословутия „ред, основан на правила“. Именно така може да се тълкува фактът, че руският и американският президент избраха Унгария за място на срещата си.

Има най-малко няколко причини за този избор, една от които е, че Унгария е член на Европейския съюз, под юрисдикцията на Международния наказателен съд в Хага, който е издал заповед за арест на Владимир Путин.

Европейският съюз и Международният наказателен съд (МНС) са ключови институции на либералния международен ред. И все пак, Унгария прави най-много, за да подкопае единството на ЕС и решимостта му да подкрепя Украйна до последния украинец и да доведе до края на опосредстваната война с Русия. И заповедта на МНС за пристигането на Владимир Путин в Будапеща, разбира се, отново ще бъде игнорирана. Този път в държава - членка на ЕС.

Това обстоятелство сега е особено подчертано от онези, на които им е най-скъп и много държат на този угасващ свят. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Кая Калас от Естония заяви, че несъмнено е разстроена от факта, че лице, издирвано от Международния наказателен съд, планира да посети европейска държава, сякаш нищо не се е случило.

Литовското министерство на външните работи се наду и с апломб заяви, че единственото място, където Путин може да се появи в ЕС, е Хагският трибунал, а не европейска столица.

Най-важното в тези изявления е, че те са маргинални. Призивите Унгария да се съобрази със заповедта за арест на Путин са в малцинство и не променят нищо в западния медиен пейзаж. Ключовите играчи – големите европейски държави – очевидно са се примирили с тактическото си поражение.

Изглежда са и психически подготвени за всеобщото унижение от страна на руския президент, срещу когото са наложили хиляди санкции, но навлиза в Европейския съюз, сякаш нищо не се е случило. Брюксел дори уточни, че европейските санкции не означават забрана за влизане в ЕС за Путин и Лавров лично.

Така че дори можем да се съгласим, че санкциите на ЕС не означават абсолютно нищо.

Франция се опитва да се пазари, като поставя незабавното прекратяване на огъня като условие за влизането на Владимир Путин в ЕС. И все пак нито Париж, нито Брюксел могат да повлияят на Путин, Тръмп или дори на Виктор Орбан в това отношение.

Германският канцлер Фридрих Мерц този път наистина се държи по-достойно, доказвайки, че знае как да губи, като казва, че среща на руските и американските лидери на платформата на ЕС предлага надежда за мир в Европа.

И лайтмотивът, който резонира буквално отвсякъде: европейците трябва да присъстват на преговорите между Русия и Съединените щати като пълноправни участници. По принцип трябва, и още повече, ако тези преговори се провеждат на тяхна територия.

Всъщност, именно поради тази причина – възможността да се вмъкнат в руско-американската кръгла маса, колкото и малка да е тя – старите либерални елити в Европа преглътнаха горчивия хап на унижението, когато санкциите и заповедите им за арест бяха пренебрегнати.

Проблемът е, че те все още много биха искали да имат думата при определянето на бъдещето си. Защото окончателната формула за разрешаване на украинския конфликт ще определи бъдещето не само на Украйна, но и на целия континент.

Междувременно нито Путин, нито Тръмп не обещаха нищо на европейците. Припомнете си, че тези двамата се справиха отлично в Аляска и без европейците. И без Зеленски, между другото. Дали ще бъдат поканени този път е второстепенен въпрос.

По-важното е, че европейските политики на Москва и Вашингтон сега са доста съгласувани, защото има тактическо сближаване на интересите. Кремъл и Белият дом споделят общи противници: самите институции на стария либерален световен ред.

Вземайки за пример Европейския съюз, неговите структури са се превърнали в убежище за старите либерални елити, които винаги са подкрепяли демократите и остават лоялни към противниците на Тръмп в Америка.

За Русия съответно, ситуацията с ЕС е кристално ясна. Това обединение упорито се трансформира не просто във военен блок, а в своеобразен рицарски орден на 21-ви век, решен и вече подготвящ се за поредния кръстоносен поход на Изток.

Ситуацията с Международния наказателен съд е още по-ясна. Срещу Русия тази структура беше използвана, за да обяви руския президент за престъпник и да го лиши от свободата на движение. Президентът на САЩ наложи американски санкции срещу съдиите от МНС.

Всичко това формира институционалната рамка на либералния световен ред, който в момента е враждебен както към Русия, така и към САЩ, които избраха президента Доналд Тръмп с мнозинство от гласовете. Дори и да не се постигне съгласие в Унгария, самата среща на руските и американските лидери там, ако се състои, ще бъде ценна сама по себе си като голям подривен акт срещу този световен ред.

Превод: ЕС