/Поглед.инфо/ Предизвикани са тези мисли от обърканото състояние на света около нас, породени са от сложни научни и политически процеси, които се развиват непредвидими и неуправляеми. Защото за пръв път в човешката история се породиха технически средства, които не само определят физическите и производствени възможности на човека, но пряко се намесват във формирането на неговия морал, на неговата полова идентичност и сексуалност, формират мисли и отношения между личностите и между тях и обществото.
Шеметният бяг на годините все по-отчетливо подчертава разликата на света, в който живя поколението от 20 в. от света на поколението, което живее днес. Макар че той е здраво свързан с миналите времена, които безвъзвратно са изтекли в историята. Но тя, историята, никога не започва и не свършва. В миналото са корените на понятията за добро и зло, за справедливост и неправда, за морал, все категории, които днес бързо изменят своето съдържание. През изминалите десетилетия след колапса на социалистическата икономика, идеология, бит обществото изгради други нравствени норми, икономически зависимости, друга държавност. В много отношения те са в конфликт с наследените разбирания. Това поражда вътрешното напрежение в обществото. Старческият рефлекс, че живелите в отминалото време по-добре разбират нещата само защото имат по-голям житейски опит и поради това по дефиниция са по-мъдри, неизбежно води до негласно несъгласие с поколението, което живее, радва се и страда днес. Подобна теза, разбира се, е невярна. Но, може би, най-смущаващо е спокойствието с което обществото днес възприема бруталното социално неравенство, породено не от повече ум, знания и умения, а от безогледна алчност, подкрепена от силата на безнаказания грабеж.
Смущаващо е превръщането на кибернетиката, електронните комуникации, изкуствения интелект в неконтролирана сила, която постепенно разяжда естествения интелект, изгражда нови правила на социален и сексуален контакт между хората. През 15 в. картината на Сандро Ботичели „Раждането на Венера“ повдигна средновековния покров, с който църквата беше покрила човешката красота. „Декамерон“ на Бокачо, „Кентърберийските разкази“ на Чосър показаха, че отношенията между мъжа и жената, любовта между тях е дар от природата, а не нечие анонимно съчинение. Съвременните технологии превърнаха тези отношения в обект на компютърно моделиране и производство. Изкуствения интелект създаде възможности не само да се показват пикантни сцени и извращения, но и да се създават сексуални обекти за лична употреба- удобно и безплатно. Технологиите постепенно прехвърлиха най-човешките съкровени чувства от живия човек към сътвореното от персоналния компютър. Стремителното обезчовечаване на хората открива най-прекият път към тяхното манипулиране и използване за нечовешки цели. Хората започват да живеят в друг свят, далеч от социалното настояще и бъдеще, далеч от високи идеи и помисли, те придобиват друга нравственост, сътворена от изкуствения интелект, която е безкрайно далечна от даденото на човека от природата. Не е трудно да се види, че това е управляем процес. Изграждането на човека като технологичен продукт се управлява от мощни корпорации. С помощта на същите технологии те изградиха стройна система , която им позволява да моделират хора и общество без собствени морални устои и съзнание за класова и социална принадлежност. То е лесно управляемо и гарантира дълговечността на съществуващата капиталистическа система и либерален модел на управление. Глобалната система за свръзки между държавите и хората е изцяло ангажирана с тази цел. Ерозията на човечността най-бързо обхвана малолетните, лишени от житейски опит и здрави морални устои. В страната, както и на всякъде по света зачестиха насилията и даже убийствата от малолетни на малолетни. Когато едно дете ден и нощ може да играе компютърни игри, в които настървено се стреми да убие „противника“ от екрана и знае, че това не е осъдително, а факт за възнаграждения и похвала защо да не проведе тази игра и с живия и беззащитен случаен връстник. Опитваме се да предотвратим злодеянията с повече полиция, всевиждащо видио наблюдение, все неща невъзможни. Защото производството на компютърно зависими хора зависи не от полицията и обществените организации, а от производствените възможности на производителите на тези развращаващи творения.
Такова саморазрушително развитие на науката и човешката практика не са непреодолими. Една разумна регулация не на научното развитие, а на произвежданите с нейна помощ продукти, деформиращи съзнанието и поведението на хората такива, каквито са ни дадени от природата и от Бога, би могла да спре процеса на деградация на отделния човек и човечеството като цяло. Не е трудно да се догадаем, че казаното до тук ще бъде заклеймено като ерес, ретроградно, мракобесие, насочено срещу научния и технически прогрес. Но в историята има прецедент. Разрушителната сила на продуктите, за които стана дума е равна на силата на ядреното оръжие, само няма гръм и зловещата гъба на взрива. Човечеството, въпреки всички разногласия между субектите, притежаващи ядрено оръжие, намери сила и мъжество да забрани неговото използване. Тихият ядрен взрив на безконтролните разрушителни продукти на съвременния технически прогрес може да бъде предотвратен. И ако това е много трудно в планетарен мащаб, разумното законодателство в нашата страна би могло да свърши много превантивна работа. Наблюдавайки интелектуалния капацитет на народните избраници, който видимо е достатъчен само за словоблудство от парламентарната трибуна, надеждата за такова радикално начинание има минимален шанс, но чувството ни за самосъхранение като личности със собствени морални и социални ценности ни задължава да опитаме.