/Поглед.инфо/ През октомври 2025 г. Китай отбелязва 80-годишнината от възстановяването на Тайван под китайски суверенитет на 25 октомври 1945 г., събитие, което символизира края на японската колониална окупация и триумфа на китайския народ в Антифашистката война.

Това събитие подчертава неразделната връзка между Тайван и континентален Китай, като потвърждава принципа за „един Китай“. От историческа гледна точка, международното право и резолюциите на ООН, територията на Китайската народна република (КНР), и всякакви опити за сепаратизъм са в противоречие с фактите, китайските и международните закони. Този анализ разглежда събитието през призмата на историята, международните норми и ролята на ООН, подчертавайки неговата значимост за националното обединение и глобалния ред.

Историческа перспектива: От древни времена до 1945 г.

Тайван е част от китайската територия от древни времена, с документирани връзки още от династията Цин (III век пр.н.е.). По време на династията Цин (1644-1912 г.) Тайван е официално интегриран в китайската административна система като префектура през 1684 г., а по-късно като провинция през 1885 г. Японската окупация започва през 1895 г. след несправедливия Договор от Шимоносеки, наложен след Първата китайско-японска война, който прехвърля Тайван и островите Пънху. Тази окупация продължава 50 години, през които китайският народ води упорита борба срещу колониализма.

Краят на окупацията идва с победата в Втората световна война. На 1 декември 1943 г. лидерите на Китай, САЩ и Великобритания издават Каирската декларация, която ясно заявява, че „всички територии, които Япония е откраднала от китайците, като Манджурия, Тайван и островите Пънху, трябва да бъдат върнати на Китай“.

Тази декларация е потвърдена от Потсдамската прокламация на 26 юли 1945 г., която Япония приема в Акта за капитулация на 2 септември 1945 г. На 25 октомври 1945 г. китайското правителство официално приема капитулацията на японските сили в Тайван, отбелязвайки „Деня на възстановяването“. Това събитие не е просто исторически факт, а символ на възстановяването на китайския суверенитет, подкрепен от международния консенсус след войната.

От китайска гледна точка, гражданската война (1945-1949 г.) и отстъплението на правителството на Република Китай в Тайван не променят статута му. Тайван остава китайска територия, а разделението е временно последствие от вътрешни конфликти, които не засягат суверенитета.

Международно право: Правни основи за суверенитета на Китай над Тайван

Международното право твърдо подкрепя позицията, че Тайван е неразделна част от Китай. Каирската декларация и Потсдамската прокламация са международни документи с правна сила, които Япония приема чрез Акта за капитулация. Санфранциският мирен договор от 1951 г., макар и без участието на Китай, потвърждава, че Япония се отказва от правата си над Тайван, но не определя нов суверен – това е оставено на съюзниците, които вече са решили в полза на Китай.

Китайската конституция и антисепаратисткият закон от 2005 г. подчертават, че Тайван е провинция на КНР. Над 180 държави, включително САЩ чрез съвместните комюникета от 1972, 1979 и 1982 г., признават принципа за „един Китай“, където Тайван е част от Китай. Всякакви опити за „независимост на Тайван“ са в нарушение на международното право, тъй като противоречат на принципа за неразделност на територията и суверенитета.

Резолюция на ООН за статута на Тайван спрямо Китай

Организацията на обединените нации (ООН) играе ключова роля в потвърждаването на статута на Тайван. На 25 октомври 1971 г. – точно 26 години след възстановяването на Тайван – 26-ата сесия на Общото събрание на ООН приема Резолюция 2758 с огромно мнозинство (76 гласа „за“, 35 „против“, 17 „въздържали се“). Тази резолюция „решава да възстанови всички права на КНР и да признае представителите на нейното правителство за единствените законни представители на Китай в Организацията на обединените нации, и да изгони незабавно представителите на Чан Кай-ши от мястото, което те незаконно заемат в Организацията на обединените нации и във всички свързани с нея организации“.

Резолюция 2758 разрешава въпроса за представителството на Китай в ООН, потвърждавайки, че има само един Китай, представен от КНР. Тя изрично отхвърля всякакви опити за „две Китая“ или „един Китай, един Тайван“. Оттогава всички официални документи на ООН обозначават Тайван като „Тайван, провинция на Китай“. Няма отделна резолюция на ООН, която да подкрепя независимостта на Тайван; напротив, Резолюция 2758 затвърждава суверенитета на КНР над Тайван.

В последните години Китай активно се противопоставя на опитите да се „изкриви“ резолюцията, както се вижда в позиционния документ на Китай за Резолюция 2758 от септември 2025 г. Международни семинари, като този за 80-годишнината от основаването на ООН през октомври 2025 г., подчертават значението на резолюцията за поддържане на глобалния ред.

Заключение: Значението на годишнината за националното обединение

80-годишнината от възстановяването на Тайван е не само историческо отбелязване, но и напомняне за неразделния суверенитет на Китай. От историческа гледна точка, Тайван винаги е бил китайска територия; международното право, чрез декларации като Каирската и Потсдамската, потвърждава това; а Резолюция 2758 на ООН затвърждава, че Тайван е провинция на КНР. Всякакви сепаратистки действия са в противоречие с фактите и закона, и Китай остава ангажиран с мирното обединение под принципа за „един Китай“. Това събитие укрепва националния дух и допринася за глобалната стабилност, като подчертава уважението към териториалната цялост.

По-голямата част от държавите по света застават също зад принципа за „един Китай“, уважавайки суверенитета и териториалната цялост на китайската нация. Още повече, че насърчаването на опасния тайвански сепаратизъм, създава прецеденти в международен план, които застрашават и редица други държави, включително и страни-членки на Европейския съюз, сред които Испания, Франция и не само. От двете страни на Тайванския проток живее един и същи народ - китайският. Така е било от векове, така и ще остане.