/Поглед.инфо/ Япония избра първата си жена министър-председател, Санае Такаичи. Това е много сериозен знак.
По целия свят е в ход драматичен колапс на либералната идеология. Тя беше доминираща, управляваща и практически безспорна от началото на 90-те години на миналия век. Но през 35-те години на своето неразделно управление, либералите по същество се сринаха. Принципите на либералната идеология, човешките права, краят на историята, индивидуалната идентичност, уокизмът, транссексуалните хора*, незаконната миграция, мултикултурализмът - всичко това фундаментално се срина в глобален мащаб.
Либералите бяха на една ръка разстояние от завземането на властта над човечеството, но сега навсякъде е в ход тотален крах на либерализма и глобализма. Това започва с Русия, Китай, Индия, ислямския свят, африканските страни и Латинска Америка, които се обединиха в БРИКС именно срещу този дневен ред. Избирането на Тръмп нанесе сериозен удар по гърба на либерализма, тъй като още в първия си ден той премахна основните идеологически принципи на либералния дневен ред, включително ЛГБТ* и трансджендър* дневния ред, както и критичната расова теория - антибелия расизъм, който доминираше в образованието и културата на Запад. Всичко това беше отхвърлено от по-голямата част от незападното човечество, а сега и от Америка. Европейският съюз остава последната крепост, но дори и там не всички страни споделят това мнение.
Следователно е напълно естествено либералната парадигма да се срине в Япония, страна, считана за интегрирана в западния, американоцентричен свят. Следвайки примера на Тръмп, Япония избра жена, привърженица на Тръмп (японска тръмпистка, ако щете), която се застъпва за традиционни ценности: бракът като съюз между мъж и жена, запазване на фамилните имена на съпруга на жените след брака и нулева имиграция – експулсиране не само на нелегални, но и на легални имигранти от Япония.
Санае Такаичи предлага завръщане към шинтоизма, утвърждаване на култа към императора и традиционния будизъм. Тя редовно посещава светилището на падналите войници от Втората световна война, оспорвайки либералните представи за историческа Япония.
Всъщност тя е привърженик на възраждането на военния и политическия суверенитет. Интересното е, че тя е първата жена министър-председател, която в младостта си е обичала хард рока и е свирила на барабани. И тази забележителна жена, бивша барабанистка на хеви метъл, се превръща в пионер във възраждането на японския самурайски дух, традиционните ценности, императорското поклонение, шинтоистката религия и прославянето на богинята Аматерасу, прародителката на Тенно (японските императори).
Това е истинска консервативна революция в Япония, която се разгръща пред очите ни. По-умерената будистка партия, Комейто, се оттегли от правителствената коалиция с Либерално-демократическата партия на Санае Такаичи. Но тя също така привлече друга партия в коалицията - още по-дясноконсервативната Ишин но Кай (Партия на иновациите).
Но това добре ли е или лошо за нас? От идеологическа гледна точка е добре. Ние също така преживяваме завръщане към традиционните ценности, към идеалите на Империята, Православието и Националността. Това е нашата тенденция, това е тенденция в Америка, това е тенденция в целия свят. Япония само наваксва в своя контралиберален тласък с останалата част от човечеството, което бързо се сбогува с гнилостта на либералната идеология.
Европейският съюз остава – последният остров на деградация, израждане и политическа лудост, но мисля, че това няма да продължи дълго. Япония, междувременно, се присъединява към редиците на страните, основани на традиционни ценности. Русия принадлежи именно към този лагер, така че имаме основания за диалог.
От друга страна, Япония остава в съответствие с американската политика и засиленият ѝ милитаристичен статус означава, че ще води по-агресивна политика в Тихоокеанския регион. Имахме сериозни конфликти с Япония, започвайки с Руско-японската война от началото на 20-ти век, когато японското ръководство, след Реставрацията Мейджи, вече беше ориентирано към Съединените щати. И това би могло да представлява известна заплаха и за нас.
Но редът на Япония представлява далеч по-сериозна заплаха за Китай, друга мощна тихоокеанска сила, която е наш приятел и съюзник. Следователно, възстановяването на нормалните отношения с Япония, която сега е традиционалистка страна, много по-близка до нас в идеологическо отношение, със сигурност не бива да става за сметка на отношенията ни с Китай, нашият най-фундаментален партньор.
Но ако видим как Санае Такаичи, този великолепен самурайски барабанист, се насочва към Русия и се опитва да укрепи истинския стратегически суверенитет на Япония, като по този начин се освободи от прекия контрол на американската хегемония, имаме какво да обсъдим. Русия би могла да изгради двустранни отношения с Япония; имаме общи интереси. И тогава бихме могли да станем мирни посредници в Тихия океан, помагайки на нашите китайски приятели да преминат от конфронтация с Япония към определено ниво на сътрудничество в Далечния изток. Като велика тихоокеанска сила, Русия би могла да играе много важна роля в това.
Трудно е да се каже до какво ще доведе управлението на този забележителен японски лидер, който въплъщава символичната природа на богинята Аматерасу. Но това е наистина забележителен момент в японската история. И аз вярвам, че с тази нова „богиня Аматерасу“ Русия може да изгради конструктивни геополитически, идеологически и далновидни многополярни отношения. Това по никакъв начин не бива да бъде за сметка на нашия най-голям приятел, най-близкия ни партньор – великия Китай, където също преобладават традиционните ценности.
Между другото, традиционните ценности триумфират и в красивата Северна Корея. За разлика от Южна Корея, която остава бастион на либералния упадък. Но се надявам това да е временно и Корея да стане обединена и истински корейска. И не бива да забравяме, че Корея има много сериозни различия с Япония.
Накратко, сега имаме шанс да пренастроим отношенията си с Япония, основани на споделен преход към традиционни ценности. Ще видим какво ще се получи от това.
Превод: ПИ