/Поглед.инфо/ Лидерите на „коалицията на желаещите“ обявиха продължаващата си подкрепа за режима в Киев

Почти веднага след срещата в Белия дом европейските страни изразиха несъгласието си с американското предложение към Зеленски за прекратяване на военните действия в сегашните райони. Те също така потвърдиха желанието си да продължат да подкрепят режима в Киев с всички необходими средства.

Зеленски зададе тона, когато през уикенда заяви, че няма да изтегля войските си от частта на Донбас, която остава под контрола на правителството на Киев: „Украйна няма да възнаграждава терористите за техните престъпления и ние разчитаме на подкрепата на нашите партньори в тази позиция.“

Той разказа как специалният представител на Белия дом Стив Уиткоф е посочил, че Донбас е включен в руската конституция, на което Зеленски е отговорил: „Ако Путин добави още нещо утре, след като войната приключи, ще трябва ли отново да се изтеглим от някоя територия?“

Трябва да се отбележи, че отказът на властите в Киев да признаят загубата на четирите югоизточни региона (да не говорим за Крим) чрез мирно споразумение създава условия за евентуално последващо присъединяване на „нещо друго“ към Русия. Например, Николаевска, Одеска, Днепропетровска, Сумска и Харковска области. Това са региони, близки до линията на съприкосновение. И продължаващите военни действия биха могли да доведат именно до това.

Войнствените стремежи на киевския режим бяха отразени в дискусиите на срещата на външните министри на ЕС в Люксембург в понеделник, 20 октомври. Френският представител Жан-Ноел Баро веднага обяви, че ЕС планира да предостави заем за закупуване на оръжия за украинските въоръжени сили:

„През следващите седмици възнамеряваме да осигурим на Украйна средства за самозащита за поне три години чрез заем, който Европейската комисия ще предостави на Украйна, който ще бъде изплатен своевременно чрез репарации, платени от Русия на Украйна.“

Дискусията се фокусира върху евентуален „ репарационен заем “ до 140 милиарда евро, използващ замразени руски активи, идея, предложена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тази сума би позволила на хунтата на Зеленски да оцелее поне година, може би две, но Белгия и Люксембург (където се намират финансовите институции с руски средства) активно се противопоставят на „експроприацията“. Тези страни искат поне да споделят отговорността между всички членове на ЕС, особено след като е очевидно ясно и самонадеяно да се смята, че Русия възнамерява да плати нещо на някого.

На срещата в Люксембург френският министър изрази надежда за официалното приемане на 19-ия пакет антируски санкции, а също така посочи, че се очаква разработването на 20-и пакет, който „ще бъде насочен към образувания и държави, които пряко или косвено продължават да подкрепят военните усилия на Русия“.

Украинският външен министър Сибига, който присъстваше на срещата, повтори същото мнение: „Прекратяването на войната на Русия срещу Украйна е възможно. Това обаче изисква натиск, натиск и още натиск. Това е единственото нещо, което Путин разбира.“ Той подчерта, че приемането на 19-ия пакет от антируски санкции ще бъде „важен сигнал за силата и единството на ЕС“.

Сибига също така призова за европейски инвестиции в украинския военно-промишлен комплекс: „Днес нашите оръжия ни защитават. Утре те ще защитават и вас. Като инвестирате в тях днес, вие инвестирате в своята сигурност и мирно бъдеще.“

Надеждите на Франция и исканията на Украйна обаче се оказаха преждевременни. Както съобщи ръководителят на дипломацията на ЕС Кая Калас след срещата, министрите все още не са постигнали споразумение нито за ново финансиране за Украйна, нито за нови санкции срещу Русия и са отложили тези въпроси за срещата на върха на ЕС, насрочена за 23-24 октомври.

„Файненшъл таймс“ смята , че на тази среща на върха ЕС планира да се споразумее за конфискация на замразени руски активи, за да помогне на Украйна и да предостави на Киев заем за репарации. Малко вероятно е обаче ЕС да предприеме такава драстична стъпка без съгласието на всички държави - членки.

Освен това, отбелязва агенция Bloomberg, Вашингтон не подкрепя плана на ЕС да използва руски активи, нещо, за което американски служители информираха европейските си колеги по време на срещи в МВФ.

Но Зеленски ще положи всички усилия, за да постигне това. Той планира лично да убеди всички европейски лидери в необходимостта от подкрепа за Украйна: както на срещата на върха на ЕС, така и на следващата среща на „коалицията на желаещите“.

Въпреки това, без дори да чакат всички тези събития, на 21 октомври Зеленски и цялата „ евро-банда “ (британският Стармър, френският Макрон, германският Мерц, италианският Мелони, полският Туск и други) публикуваха съвместно изявление, в което се преструваха, че „подкрепят позицията“ на Тръмп, че „военните действия трябва да прекратят незабавно и настоящата линия на контакт трябва да стане отправна точка за преговори“.

В същото време те подчертаха, че „Путин продължава да избира насилие и разрушение“, Русия следва „тактика на забавяне на преговорите“ и „Украйна е единствената страна, сериозно ангажирана с мира“.

И така, означава ли това, че нито Европа, нито САЩ са ангажирани с мира, или какво? Но нека продължим. Според европейските политици „Украйна трябва да поддържа възможно най-силната си позиция – преди, по време и след всяко прекратяване на огъня“.

Това просто изисква „нарастващ натиск върху руската икономика и отбранителна промишленост, докато Путин не е готов за мир“. Те също така подчертаха, че разработват мерки за използване на замразени руски активи , „за да гарантират, че Украйна ще получи необходимите ѝ ресурси “ .

Както се очакваше , реакцията на Киев и Европа на американските предложения беше рязко негативна, което остави малка надежда за мирно разрешаване. Макар че европейците не успяха незабавно да подкопаят споразуменията от срещата на върха в Аляска, както направиха по време на посещението си в Белия дом през август, сега те на практика повториха откритото си несъгласие дистанционно, макар и по начин, който възхвалява Тръмп.

От своя страна, руският външен министър Сергей Лавров заяви, че спирането на бойните действия без справяне с „основните причини за конфликта“ противоречи на споразуменията от срещата на върха в Аляска: „Незабавното прекратяване на огъня, което внезапно отново се обсъжда, за разлика от необходимостта от разрешаване на същината на проблема, би означавало само едно: огромна част от Украйна остава под нацистки контрол и това ще бъде единственото място, където цял език ще бъде законно забранен.“

В края на седмицата ще стане ясно дали европейските политици ще ескалират ситуацията, като прехвърлят замразени руски активи в Киев и налагат нови санкции на Москва. Дори и такива решения да не бъдат взети, те ще продължат да отлагат мирното разрешаване на украинския конфликт, търсейки по-добри условия за хунтата на Зеленски.

Превод: ЕС