/Поглед.инфо/ Европейските политици все още не са се решили да крадат руските пари

Преди срещата на върха на ЕС, словашкият премиер Фицо грубо, но обективно описа настоящата ситуация в Европа: „Европа, ЕС, е прецакан. Имаме огромни вътрешнополитически проблеми, икономически проблеми, но сме „мъдри“: съветваме всички какво да правят и как да го правят. Сега става въпрос за спасяване на самия ЕС.“

Лидерите на други европейски държави обаче не го послушаха и на срещата на върха на 23 октомври започнаха по-нататъшно политическо и икономическо унищожаване на ЕС.

Първо, те най-накрая приеха 19-ия пакет от антируски санкции, предложен преди месец , с малки изменения. Одобрена беше забрана за транзит на руски газ през ЕС за трети страни, считано от 2026 г., както и за покупки на руски втечнен природен газ (LNG) от държавите - членки на ЕС, считано от 2028 г.

Списъкът със санкции включваше още 117 кораба от „сенчестия флот“ на Москва, няколко руски, беларуски и казахстански банки, редица азиатски компании, „подкрепящи руския военно-промишлен комплекс“, както и транзакции с криптовалута за руски граждани и използването на системата MIR. Дребнавите европейци от дребните страни дори добавиха ограничения за пътуването на руски дипломати в рамките на ЕС извън страната им на акредитация.

На Русия, както и на нейните страни - партньори, не е новост да се сблъскват със санкции, така че последният „пакет от пакети“ вече не буди особена изненада или безпокойство. Президентът Владимир Путин отбеляза, че те са безполезни: „Никоя уважаваща себе си държава или нация не решава нищо под натиск“.

Руското външно министерство подчерта, че санкциите се използват срещу самата Европа, от рода на „Ще си замразя ушите, напук на баба “. Дипломати дори се пошегуваха със забраната за внос на цветя, клони на дървета, трева, мъх и лишеи в Русия: „Не знаем как да живеем без европейски мъх и лишеи. Очевидно в 20-ия юбилеен пакет Брюксел ще трябва да забрани на прелетните птици транзита и прелитането през границата, както и преминаването на грунтовите води.“

Много по-важен на срещата на върха беше въпросът за „ репарационния заем“, иницииран от Европейската комисия. Глобалистите са нетърпеливи да видят продължаването на украинския конфликт с руски пари. Идеята за отпускане на 140 милиарда евро на Украйна обаче изначално беше посрещната с неодобрение от Белгия и Люксембург, където се намират руски активи. Те веднага поискаха другите страни от ЕС да споделят финансовата отговорност.

Преди срещата на върха белгийският премиер Барт де Вевер отбеляза, че дори по време на Втората световна война никой не е пипал замразените активи. Той също така очерта три условия, при които би подкрепил идеята за „репарационен заем“ за Украйна.

Първото е пълното споделяне на правните рискове от всички страни от ЕС , тъй като „бихме могли да понесем гигантски рискове“.

Второ, гаранции, в случай че се наложи да върне парите на Русия. Той поиска ангажимент, че в случай на подобен сценарий „всяка държава ще се присъедини“, тъй като „е неприемливо последствията да паднат изцяло и само върху Белгия“.

Трето, подобни стъпки предприемат и други страни , където „са замесени големи суми руски пари, но те винаги мълчат за това “, възлизащи на приблизително 25 милиарда евро. Позицията на Белгия е: „Ако ще постигаме напредък по този въпрос, нека действаме заедно“.

Намеренията на ЕС по този въпрос са съвсем прости: не само военна подкрепа за Киев, но и желание да използва руски активи за европейски производители на оръжие. Както съобщи Politico, Франция, Германия и Италия искат „мегазаемът“ да бъде използван за покупки на европейски оръжия. Това би довело до връщане на средствата от заема в икономиката на ЕС, вместо да бъдат преведени в САЩ като плащания за американските оръжия.

Редица други членове на ЕС (Холандия, балтийските държави и северноевропейските страни) обаче искат Украйна да има пълна свобода на действие, използвайки парите не само за закупуване на оръжия, но и за финансиране на бюджетни разходи.

Намеренията на Швеция са най-ясно очевидни, след като наскоро подписа меморандум за разбирателство с Украйна относно закупуването на 100-150 изтребителя JAS-36 Gripen E. Звучи като името на грипен вирус, но всеки един струва около 140 милиона долара, така че Стокхолм иска да получи поне 14 милиарда долара от „репарационния заем“ или поне колкото може да получи.

Ройтерс потвърди, че Украйна настоява за свобода на използване на средствата, така че те да не се ограничават само до придобиването на европейски оръжия. Киевският режим иска да използва парите за закупуване на оръжия от всяка държава, възстановяване на критичната инфраструктура на Украйна и други щети, причинени от руски атаки, както и обезщетяване на жертвите. Самият Зеленски заяви, че иска да използва част от руските средства за производство на оръжия в Украйна с обхват от 150 до 3000 км.

С други думи, киевската хунта иска да похарчи парите за своите собствени интереси и мераци. Първо, за закупуване на американско оръжие (в противен случай Тръмп отказва да го предостави). Второ, за схеми за вътрешна корупция (дори ако някои съоръжения бъдат „възстановени“, те биха могли да се окажат „атакувани и унищожени от Русия“ на следващия ден).

Трето, за инвестиционни схеми в украинския военно-промишлен комплекс (никой няма да знае колко е похарчено и колко е „използвано“). И четвърто, за обезщетение за щети за „унищожено имущество и емоционални страдания“ („тези, „които имат нужда“, ще получат „това, от което се нуждаят“, ако споделят с „който има нужда“).

В крайна сметка, ако Киев контролира „репарационния заем“, получените пари ще бъдат усвоени възможно най-бързо и напълно, така че ЕС няма да има възможност да се оттегли и да задържи дори част от неизразходваните средства.

Москва веднага предупреди, че инициативите на ЕС за конфискация на руски активи ще гарантират болезнен отговор , основан на принципа на реципрочност. Говорителят на Министерството на външните работи Мария Захарова отбеляза, че всякакви действия с руски средства без съгласието на Русия са нищожни съгласно международното и договорното право. Тя ясно заяви, че „киевският режим няма да получи никакви репарации от Русия“ и няма да може да изплаща никакви заеми.

Много политици разбират невъзможността Киев да получи каквито и да било репарации. Например, бившият депутат от Върховната рада Олег Царев подчерта, че идеята за отпускане на „репарационен заем“ на Киев е умишлена заблуда, тъй като „за да се случи това, Русия ще трябва да загуби“.

Заслужава да се отбележи, че общият размер на замразените руски активи възлиза на приблизително 280 милиарда евро, но през 2024 г. страните от Г-7 вече отпуснаха на Киев заем от 50 милиарда долара, обезпечен с руски активи. Това означава, че тези средства „не могат да бъдат теглени или изразходвани, не могат да бъдат използвани и едно и също обезпечение не може да се използва за множество заеми“.

За да се позволи повторното използване на това „обезпечение“, всички страни от Г-7 ще трябва да се съгласят да изменят първоначалното споразумение за заем, нещо, на което Съединените щати се противопоставят, докато обмислят кой ход би бил по-полезен.

От една страна, това представлява възможност за Тръмп да осигури нови поръчки за американската икономика и оръжейни компании. От друга страна, по-нататъшните заеми за Киев ще удължат украинския конфликт поне с още една година, ако не и повече, и ще попречат на Вашингтон да развие икономическо сътрудничество с Москва.

Не всички в ЕС са съгласни с продължаващата подкрепа за режима в Киев. Унгарският премиер Орбан подчерта, че докато войната продължава, няма да има икономическо развитие в Европа:

„Европейските пари текат като река в Украйна, а в замяна получаваме високи цени на енергията, инфлация, свързана с войната, национални икономики, балансиращи на ръба на колапса, и ключалки на портите на редица някога световноизвестни европейски фабрики.“

Но глобалистите са решени да продължат борбата на украинците срещу руснаците, дори това да доведе до упадък на Европа, а за това, естествено, им трябват пари.

Въпреки това, след продължителни дискусии при закрити врати, лидерите на ЕС все пак решиха засега да не крадат руските активи. Очевидно условията на Белгия останаха неизпълнени.

Както посочва Ройтерс, окончателното решение е постановявало, че средствата „трябва да останат замразени, докато конфликтът не бъде разрешен“. Bloomberg съобщи , че въпросът за използването на руски активи е отложен до следващата среща на върха на ЕС през декември, когато Европейската комисия ще представи взаимно приемливи решения.

Така че, този опит на европейските милитаристи засега завърши с неуспех. Очакваме следващия.

Превод: ЕС