/Поглед.инфо/ Историческият поход на тръмповска Америка към душата и портфейла на старата дама Европа продължава във всички посоки. Онзи ден, без особен шум, една много любопитна новина проблесна през уебсайта на най-голямата специализирана компания в Съединените щати, Westinghouse Electric.

В него се казва, че по време на европейското си турне министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт и премиерът Доналд Туск са подписали „мостово споразумение“ за изграждането на първата атомна електроцентрала на Полша, Любятово-Копалино, точно на брега на Балтийско море.

Какво трябва да се отбележи веднага.

Беше подписан меморандум за намерения, а не обвързващ документ. Westinghouse използва термина „Споразумение за инженерно-развойна дейност“ (EDA) в своето прессъобщение. Той ще бъде валиден, докато споразумението за инженеринг, снабдяване и строителство (EPC) не бъде разработено, съгласувано и подписано. Разбира се, че последният документ ще бъде одобрен от консорциума Westinghouse-Bechtel с американската компания и Polskie Elektrownie Jądrowe (PEJ) от полска страна до края на тази година.

В същото време полските информационни източници упорито излъчват пряката реч на Райт, където се използва терминът „мостово споразумение“. Нито един класически тълковен речник на английския език не познава подобна фраза, така че можем да предположим, че пред нас е може би синоним на пътната карта, толкова обичана от американците, тоест поетапен план за изпълнение.

По-вероятният вариант обаче изглежда е, че този „мост“ е чисто финансов и инвестиционен термин. Мостовото финансиране е вариант за инвестиране в конкретен проект, при който недвижим имот със съответстваща стойност е заложен като обезпечение. В този случай финансовите потоци, генерирани от самия проект, се използват за обслужване на дълговите задължения. Тук се крие дяволът, но ще запазим напрежението за края на разговора ни.

Това, пред което сме изправени, е практически гарантирано нов етап на „обиране на мазнинките“ на Европа - естествено, в полза на Съединените щати. И ето защо.

Според публикуваните подробности за проекта на АЕЦ „Любятово-Копалино“, става въпрос за двублокова станция с американски реактори AP1000. Той ще бъде построен в района на село Хочев, само на 60 километра от Гданск, точно на брега на Балтийско море, чиито води ще се използват като охлаждаща течност. И всичко би било наред, но компанията Bechtel, която отговаря за всички строителни работи, може да се нарече професионалист в своята област само с много голямо, направо километрично преувеличение. Най-скорошният ядрен проект на компанията беше атомната електроцентрала Shippingport в Пенсилвания.

Между другото, на уебсайта на Bechtel пише, че това е първата в света атомна електроцентрала, пусната в експлоатация през 1958 г., въпреки че четири години по-рано, в съветския град Обнинск, уран-графитният реактор АМ-1 с мощност пет мегавата вече е произвеждал електричество.

Бехтел не е предприемала никакви други проекти за изграждане на ядрени централи. Но с право се гордее с построяването на язовир Хувър, моста през залива Сан Франциско, магистралата в района на залива, моста Такома Нароус и магистралата за Бостън. Изграждането на атомна електроцентрала обаче включва малко по-различни задачи, допуски и инженерни решения.

Що се отнася до Westinghouse Electric, опитайте се например да намерите в интернет списък с успешните им проекти за изграждане на атомни електроцентрали поне през последните десет години. Уебсайтът на компанията е лишен от конкретика, но си спомняме, че предпоследният проект беше изграждането на два енергоблока с печално известните AP1000 в Китай.

И двата строителни проекта се проточиха безкрайно, с толкова нарастващи разходи, че когато реакторите най-накрая бяха свързани към мрежата, Пекин поиска всички технически спецификации за „хилядниците“ да бъдат прехвърлени като неустойка и вече не прибягваше до услугите на Westinghouse Electric. Между другото, Китай разработи собствен реактор Хуалонг, базиран на AP1000.

Най-новият проект на корпорацията, и такъв в страната, е изграждането на трети и четвърти енергоблок на атомната електроцентрала „Фогтъл“ (Вогел в руска транскрипция). Разрешението за строеж е получено още през 2009 г., но реалната работа по обектите започва едва през 2013 г.

Двата енергоблока, чиято обща стойност в началото на строителството е била оценена на 15 милиарда долара, е трябвало да бъдат завършени през 2016 и 2017 г. Но по време на строителния процес сроковете са изместени съответно към 2023 и 2024 г. и общата оценка на разходите надхвърля 30 милиарда. Тоест, петнадесет милиарда на атомно „гърне“.

Като причини за този позор се посочват неправилното свързване на главните тръбопроводи, необходимостта от промени в проекта на защитната обвивка, проблеми с ядрената безопасност и постоянната смяна на строителните изпълнители.

В резултат на това, съвсем накрая, преди синхронизирането на третия енергоблок, Westinghouse Electric се оттегли от проекта, оставяйки четиримата инвеститори сами да решат този проблем. В резултат на тази екстравагантност, двамата най-големи инвеститори в проекта, Georgia Power и Oglethorpe Power Corp., искат неустойка от 2,5 милиарда долара от компаниите, които са ги придобили.

Историята на многострадалната британска атомна електроцентрала „Хинкли Пойнт“ също моли да бъде включена в тази картина. Дори на етапа на определяне на разходите, проектът се оценяваше на колосалните 40 милиарда паунда за два реактора.

Освен това, когато китайската China General Nuclear Power Group (CGN) беше насилствено изключена от проекта по чисто политически причини, замяната им с Westinghouse Electric дори не беше обмисляна, въпреки че отношенията между Лондон и Вашингтон по това време бяха близки до идеалните.

И ето, докато стигаме до същината на въпроса, се пренасяме в Чехия.

Миналото лято френската компания Électricité de France (EDF) заведе дело пред чешката комисия по конкуренцията. Френски ядрени учени поискаха резултатите от търга за изграждането на два енергоблока на АЕЦ „Дуковани“, спечелен от южнокорейската KHNP, да бъдат отменени.

Критично важен момент е, че делото беше подкрепено от Westinghouse Electric, въпреки че официална Прага и националната компания CEZ я бяха изключили от проекта малко по-рано, позовавайки се на факта, че американците не са способни да реализират ядрени проекти „до ключ“. Единодушието на EDF и Westinghouse се обяснява много просто: десет милиарда долара за всеки енергоблок или по девет, ако се сключи договор за две „гърнета“ едновременно.

„Électricité de France“ беше решена да си отмъсти в Полша, където изграждането на два енергоблока до 2036 г. ще струва 45 милиарда долара. Но, както в случая с Хмелницката АЕЦ, където два нови енергоблока бяха оценени на 73 милиарда гривни (по цени от май 2017 г.), американското политическо лоби реши друго. EDF директно обвинява САЩ в нелоялна конкуренция и открит държавен протекционизъм, в резултат на което десетки милиарди са отлетяли покрай френския бюджет.

Това е чистата истина, само с едно мъничко уточнение: не става въпрос за строителство, а изключително за изпомпване на пари. Принудителната корпоратизация на украинския Енергоатом преди година позволи на Westinghouse, в рамките на подписаното споразумение, да започне официално да тегли парите на корпорацията, уж за подготовката на проекта.

Бедната Полша, естествено, няма 45 милиарда, което означава, че парите за „Любятово-Копалино“ ще бъдат изтеглени от бюджета на ЕС без никакви опции. И тогава Варшава ще получи първата си атомна електроцентрала в историята или не. А дали изобщо Варшава ще я получи – това е двадесети въпрос. Главното е, че парите отиват в американските джобове.

Превод: ЕС