/Поглед.инфо/ Това, което при Нинова не можа да се извърши бързо и лесно, при новите фамозни нейни издънки, превърнали се в лидери, е на път да се осъществи: БСП все повече и повече реабилитира Борисов. Те се оказаха по-способни от шефката и учителката си Нинова. Жаждата им за държавна власт и министерски кресла ги научи да бъдат неудържими демагози и макар че и в демагогията са неумели и посредствени, успяха да изфабрикуват аргументите, че “на България й трябва стабилност, редовно правителство, спокойствие”. Защото иначе щяла да се разруши “държавността” (те също като ГЕРБ и ПП все за държавност говорят, а не за държава. Държавата тях не ги интересува!) и тогава щяло да стана още по-лошо.
И влязоха в коалиция с тези, от които трябваше да се пазят като дявол от тамян, взеха четири министерства, а най-главният измежду тях дори стана вицепремиер.
Всички партии, които, откакто съществува ГЕРБ, се съюзяваха, за да управляват “държавността” заедно с Борисов (в това число и партията АБВ на бившия президент Първанов), си отидоха безславно и при това унизени и намразени от обществото. В тези политически контакти няма шега и забавление, няма “да запазим държавността”, а възпламенява неумолима и нелечима политическа проказа, която изведнъж заразява алчната за власт, но неспособна сама да си я извоюва партия.
В крайна сметка изходът е неизбежен: летален край.
През цялото време, през което ползваха облагите на властта, тези партии се кълняха, че са патриотични и че са направили компромиса заради България. Те винаги подчертаваха, че са постъпили правилно и са дали много на обществото (на “гражданите” както сега обичат да казват).
Обаче вече ги няма. Изчезнаха. Умряха.
Българските политически дейци, когато отчаяно искат да се доберат до властта, особено когато няма оформено парламентарно мнозинство, биват надарявани с много умения, за да влязат в някаква коалиция “в подкрепа на държавността”, за да седнат на министерски столове.
Всъщност умението е да разиграеш политически театър от поне едно действие, в което уж се преодоляват различията между партиите, заявяват се компромисите и “червените линии”, а след това се прегръщат и целуват, “за да спасяват държавността”.
Този театър, който е толкова блудкав и циничен, а понеже се играе постоянно, е станал банален и противен.
В него главната реплика е за държавността и спокойствието. Важно е да се добави, че “на хората им било омръзнало да ходят на избори и че били уморени от тях”. А без правителство няма да има бюджет, социални разходи, пенсии.
Трябва да си безнравствен човек и бездарен политик, за да играеш в подобен политически театър и нагло, в очите на хората да лъжеш и заблуждаваш, че искаш тяхното благополучие.
Особено противно е да гледаш хора от левицата да кълчат и да се бият в гърдите, за да убедят и себе си, че поемат огромна отговорност, че не искат, но няма друг изход, че е по-важно на народа да му е добре, а не на тях. Но България да я има и след тях.
Протестите през 2020 - 21 г. и появата на “Продължаваме промяната” сложиха началото на отстраняването на Борисов от политиката и нормализиране на българския политически живот. Припламна надежда, която обаче бързо угасна, че поне той няма да е толкова пошъл и просташки, какъвто беше при Борисов. Но какъвто и да е, Борисов преминаваше в “запас и резерва” и връщането във властта за него бе невъзможно. Процесът тръгна успешно и почти всички партии бяха единни в желанието си да работят без Борисов. Единствена БСП се държеше странно. Тя, най-вече чрез Нинова, говореше против него и против “модела Борисов”, но почти не участваше в протестите, не действаше решително, за да ги оглави и така да спечели подкрепата на обществото, за да успее и на изборите да вземе властта. И накрая се провали позорно, което принуди най-сетне Нинова да си обере крушите и да освободи левицата от себе си.
Нинова си обра крушите, ала не обра нетърпението на своите клакьори да се поотъркат във властта. Струва ми се, че те бяха май стимулирани отвън, за да предприемат решителните си крачки за “спасяване на държавността”.
И когато Борисов вече бе на прага на окончателното си излизане от политиката, тези симпатяги го спряха и върнаха обратно. За да може утре той да ги изрита и повече никой да не ги види и в БСП, и политиката.
Лошото е, че тогава и БСП трудно ще се вижда в Народното събрание. А май изобщо няма да се вижда.
БСП окончателно се лиши от лява идентичност след отказа си да подкрепи предлагания от президента референдум за еврото. Твърденията, че тя прави това, защото поставеният въпрос противоречи на Конституцията са нелепи, защото са глупави и безнравствени. Те не съответстват дори на трайно придобия вече дребнобуржоазен характер на партията, но затова пък са оправдани от морала на нейните днешни водачи, най-верните слуги на Борисов.
Кой ли ще изтрие позора от лицата им. Не, те ще си останат с него, изчезвайки в политическото небитие завинаги.
БСП съвсем се изчисти от лява идеология и дори фразеология. Тя упорито се смалява, защото остава без членове и симпатизанти. Но поне поддържаше тези, които трябваше да доизтласкат Борисов и модела с негово име от българската политика и власт.
Страхувам се, че този процес вече е спрял и дори сякаш започва обратно движение. Не е случайно, че Борисов толкова се е активизирал, накокошинил се е и раздава оценки и политически присъди наляво и надясно. Неговата физиономия се появява много по-често по телевизиите отколкото на ръководителите на държавата.
БСП с новото й ръководство му отвори тази възможност. Водачите й извършиха поредното предателство към лявото, социалната справедливост и дори към нацията.
Нека то знае, че за предателство наградата е винаги 30 сребърника, а позорът е вечен.
Това трябва да се каже на нейното ново ръководство. Пък нека го чуят поне тези, които се оставят още веднъж да ги излъжат, че не всичко е изгубено.
Дано прогледнат и осъзнаят най-сетне, че всичко е изгубено!
