/Поглед.инфо/ Най-модният днешен политически шлагер е призивът да се спаси загиващата държава. Той звучи денем и нощем и най-яростните му изпълнители са партиите от парламентарното мнозинство. Те се хвалят, че компромисът, който правят, за да се обединят в коалиция при толкова несъвместими различия от идеологически характер, е заради държавата.
Държавата наистина е разрушена и е на път да изчезне, но причините за въпросната коалиция за общо управление съвсем не е спасението й. Партиите и техните клакьори лъжат, за да прикрият користните си цели, заради които образуваха правителството.
Те лъжат, затова не казват от кого ще спасяват държавата и какво се е случило, за да изпаднем в днешната безизходица и какво ще се получи, ако успеем да спасим изчезващата държава?
Те ни заливат с приказки, ала не казват дали България ще възстанови националния си суверенитет и дали тези типове ще продължат да ни лъжат и замайват с прословутите им европейски ценности, с циничния им “цивилизационен избор”, направен според либералните политици с влизането ни в Европейския съюз и НАТО? Като ще възстановяваме държавата, ще възстановяваме ли икономиката и като казва – либерална или някаква друга по-справедлива и човечна?
По първите действия на коалицията и правителството обаче се вижда, че за никакво спасение не става дума, а целта е отново да се хвърля прах в очите на хората и да се притъпи съпротивата срещу беззаконието, корупцията, опростачването. Никакво критично отношение не се изказва спрямо досегашното ни развитие, което всъщност разруши държавата. Никаква преоценка на моделите, проектите, идеите, които са в основата на политическата система, държавното и общественото устройство, срещу функционирането на икономиката. Някой да е чул да се каже нещо за досегашната външна политика и съюзниците от последните тридесет години.
От какво и от кого всъщност ще спасяваме държавата?
Не може да се отрече, че либералната пропаганда умее да говори убедително с привидно съдържателни приказки, с които да отклонява вниманието на обществото. Говори се общо и неуточнено, мащабно, уж загрижено и при това с думи, които лесно се запомнят и могат да се повтарят от всичко до безкрай. Тези думи не предизвикват въпроси, защото се отнасят до болни проблеми. Обществото говори за тези проблеми отдавна, но малко по-различно. Сега те са намерени и народът бива засипван с думи за тях. И народът е щастлив, че му казват най-сетне онова, което сам е искал да каже.
Масовото съзнание не задава въпроси. Но защо “подготвеното” (уж) съзнание повтаря като папагал предложените му думи и се опива от радост и удоволствие, че има за какво да се дърли, да коментира и най-важното – да не се напряга излишно. По-лесно му е на него да не млъква, когато са го научили какво да повтаря.
Пропагандата това и прави: тя очертава кръга от проблеми, които се обявяват за важни, и дава думите, с които това да се казва. Защото другите думи могат да изтърват нещо, което не е за казване, и да породят неприятни съмнения във властта.
Нима е толкова трудно да се открие пропагандната лъжа и измама, огромната демагогия на радващите се на хитростта си “държавници”, кълнящи се, че и на тях им е трудно, че правят тежки компромиси, ала иначе ще е по-лошо. Защото било лошо за България да няма правителство. А нима сега като има, е кой знае колко хубаво. Още по-лошо и непоносимо е дори.
Българските управници придобиха навика да се надпреварват да се кълнат в грижите, които полагали за народа. А когато формират коалиция и правителство, ще се разчекнат да говорят, че никой не иска избори, че обществото е уморено от тях; че изборите ни отдалечават от еврозоната и дори от самия Европейски съюз, без правителство не ни приемали добре в Европа и още какви ли не измишльотини. Толкова е нагло и противно тяхното говорене. За съжаление доста хора им вярват и вървят след празните им приказки.
Тогава каква е истината ли?
Истината е, че не е възможно да има национално обединение заради празни каузи и лъжливи тези. Особено когато клетвите спират до лъжливия лозунг и нищо повече не обясняват какво означава “спасение на държавата” и от кого ще я спасяваме.
Ако я спасяваме от самата себе си или от нейните сегашни управници, има много по-лесен и правилен начин за това, отколкото митичното “национална обединение”.
