/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ Доналд Тръмп е номиниран за Нобелова награда за мир. Той чака това толкова дълго, че вече успя напълно да дискредитира имиджа си на миротворец. Собственикът на Белия дом обаче все още не е допуснал решителна грешка – тази, свързана с военните доставки за Украйна.

„Много ти благодаря. Не знаех за това. Уау! Като се има предвид, че го казваш, това означава много. Много ти благодаря, Биби.“

С тези думи очевидно поласканият американски президент отговори на новината, че влиятелни хора са се застъпили за номинацията му за Нобелова награда за мир. Смята се, че Доналд Тръмп мечтае за тази награда, сякаш наистина има нужда от нея.

Барак Обама има Наградата за мир. Тръмп мрази Обама и му завижда, следователно все още се нуждае от Нобеловата награда, която е била дискредитирана многократно – за да закрие гещалта. Но сега тази мания ще трябва да бъде забравена. Може би завинаги: ситуацията го задължава.

Биби, който пледираше за кандидатурата на Тръмп, не е никой друг, а израелският премиер Бенямин Нетаняху. След всичко, което направи през последната година, Биби да раздава лаври на миротворци е като Ханибал Лектър, който да оглави жури за най-добро вегетарианско ястие.

Искането за налагане на санкции срещу Израел и Нетаняху вече е стандартен въпрос за правозащитните и пацифистки организации на Запад. Това не означава непременно, че обвиненията са справедливи (те също са обвинявали Русия по различни начини), но ясно доказва, че израелският премиер в момента е най-лошата фигура за лобиране в областта на хуманитарните награди.

Сега Нобеловият комитет е много възможно да задраска Тръмп от реалните претенденти, въпреки че, честно казано, има за какво да го награди. Не за съучастие в израелската атака срещу Иран, както самият той смята - след това, напротив, би трябвало да се сбогува с образа на президента-миротворец. Но и хубави неща са се случвали.

Администрацията на Тръмп убеди Индия, която вече беше започнала четвъртата индо-пакистанска война , да деескалира напрежението . По-малко известно (макар и не по-малко важно) е, че Вашингтон се вслуша в молбите на Демократична република Конго и наложи да се спре разширяването на империята на тутсите от Руанда, когато регионът на Централна Африка вече откровено се насочваше към чудовищно клане .

Избирателите на Тръмп изобщо не се интересуваха от всичко това. Но техният президент имаше мироопазващи пълномощия. А тогава се появи Нетаняху и съсипа всичко: той въвлече Вашингтон в своята иранска авантюра и при това му направи „мечешка услуга“, като номинира Тръмп за желаната награда, въпреки че е възможно най-токсичния тип, който би могъл да го направи.

Но формално резултатът ще бъде: Тръмп няма да бъде награден, но ще бъде номиниран, израелският премиер има достатъчно възможности за това. За да номинирате някого за Нобелова награда за мир, не е необходимо да сте ръководител на правителството - можете да сте член на националния парламент (който и да е) или ректор на ВУ.

Някакъв Тексаски университет от Остин е способен да номинира американски президент за Нобелова награда дори ежегодно, ако толкова му харесва (надали наистина ще се стигне до такава развръзка).

Адолф Хитлер, както е добре известно, също е бил номиниран за Нобелова награда за мир. Но шведският депутат - антифашист го е направил иронично (не всички са оценили шегата по онова време), докато Бенито Мусолини ректори на европейски университети, са номинирали с цялата сериозност, необходима за ласкателите, преследващи своите си цели. Нетаняху е пример за точно такъв ласкател.

„ Искам да Ви представя, господин президент, писмото, което изпратих до Нобеловия комитет, с което Ви номинирам за Нобеловата награда за мир, която Вие напълно заслужавате и трябва да получите .“ С тези думи израелският премиер връчи на Тръмп копие от документа, чиято приблизителна стойност е равна на цената на хартията, на която е отпечатан. А в замяна иска много.

Нетаняху умолява Вашингтон за системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, за да запуши дупките в отбраната, появили се след 12-дневната война с Иран. В същото време Биби би предпочел да „поглади с ютията“ положението в ивицата Газа за още малко, докато Тръмп настоява той бързо да прекрати операцията срещу Хамас, инстинктивно придържайки се към вече неактуалния образ на борец за мир.

Въпреки това, президентът на САЩ все още не е допуснал най-лошата си грешка в областта на военните конфликти – не е започнал да въоръжава режима на Володимир Зеленски.

Странните сътресения, при които Пентагонът замразява доставките на оръжие за Украйна и след това ги възобновява, са пример за тръмпистка дипломация на преразпределението на обещания, преплетени със заплахи. Но самите тези пакети военна помощ бяха одобрени и платени по времето на президента Джо Байдън.

Съгласно нормите на благоприличието, отдавна приети в американската политика, Тръмп изобщо не би трябвало да се намесва в изпълнението на сделките на своя предшественик, но за щастие той не спазва нормите на благоприличие.

Върви се към факта, че Украйна ще получи три пъти по-малко средства за противовъздушна отбрана, отколкото е очаквала: десет ракети за батареите „Пейтриът“ вместо 30, а останалото ще стане хонорар на Нетаняху за дебелашкото ласкателство.

В същото време пакетът от оръжия на администрацията на Байдън е близо до изчерпване и основният въпрос е дали Тръмп ще отвори собствен канал за доставки за Зеленски. Това определено няма да е безвъзмездна помощ.

Но кредитна линия е възможна: украинските въоръжени сили могат да бъдат снабдявани с американско оръжие или за европейска сметка (германците вече са се съгласили с това), или при условие за плащане от фонда, създаден за разработване на украинските минерални ресурси.

Във всеки случай, конфликтът около Украйна ще се превърне във войната на Тръмп, въпреки че не е била такава преди. И този конфликт има проста аритметика: колкото по-малко оръжия получат украинските въоръжени сили, толкова по-бързо ще приключат военните действия. Като прехвърля още куршуми към Зеленски, президентът на САЩ отлага крайния срок за края на СВО и удължава мъките, на които уж иска да сложи край.

Тръмп може би все още ще избегне тази грешка. Но да се очаква логична последователност от действията на човек, който искрено вярва, че атаката срещу Иран заслужава награда за мир, е наивност, която Русия, при тези обстоятелства, не бива да си позволява.